Златистият слой на живота
В пиесата „Продавате ли демони?“ един от…
Драскулки – Проза
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 21497
Срещу него възрастната жена постоянно се завиваше в широк мъжки шлифер, сивкав на цвят. Подпъхваше го под себе си, кръстосваше дългите му краища и ги стискаше с колене. Седеше известно време, без да помръдва, после отново повтаряше същите движения. Шлиферът, забеляза той, беше закопчан с едно-единствено голямо копче.
Автор: Палми Ранчев
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 23415
Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й. Да, казваше Светла и излизаше. Така всъщност започна нейната измислица, защото наистина нямаше Натали. а тя нарече самотата си Натали: така майка й беше спокойна, че Света не остава сама, а Света отиваше в библиотеката, където миришеше на красива книжна прах, на стихове, които спяха между страниците, на хора, отдавна забравени между дебели прашни корици, но нейната самота ги помнеше.
Автор: Здравка Евтимова
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 21982
Стоях в задната част на трамвая, опрял чело в прозореца и гледах как линиите се отдалечават по дългата улица и стават по-тесни. Изгубвах ги от поглед, заради някоя пресичаща кола или човешка фигура, и чаках отново да се появят. Откривах ги с премрежени очи.
Автор: Палми Ранчев
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 20888
Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли, когато свирих на баща ти? Болеше го сърцето човекът. И кръстът го късаше дядо Павко, но аз му посвирих на кларнета и той взе, че стана, разкърши се. Не ми взимай кларнета, Методи.
Автор: Здравка Евтимова
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 21004
Възпитателят изкрещя, че отдавна трябвало да загасят лампата, сам я загаси, предупреди ги да не затварят вратата и се отдалечи по коридора. Наско се отмести към стената, където се чувстваше по-сигурен, и се заслуша в настъпилата тишина. Изпусна ножа и с разперени пръсти го потърси под завивката около себе си.
Автор: Палми Ранчев
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 23339
Сигурен бях, че когато влязох в купето, нямаше никой. Останах сам и по-късно, заслушан в звуците на движещия се влак. Гледах през прозореца полето и редките дървета край железопътната линия. И не забелязах кога е влязъл този мъж.
Автор: Палми Ранчев
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 23439
Вероятно в началото са чукали, и едва по-късно е започнало блъскането с юмруци и ритници по талашитената врата.
– Не се страхувай! – предупредих момичето, което седеше с разтворени колена във фотьойла до стената. – Търся място, където да го направим.
Автор: Палми Ранчев
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 23194
Мотаех се из улиците около площад „Славейков“ от доста време и единственото, което правех със сравнително постоянен интерес, беше да поглеждам към небето. Канеше се да вали, дори по едно време закапа. Опитвах се да не обръщам внимание.
Автор: Палми Ранчев
- Детайли
- Автор(и): Кристин Димитрова
- Посещения: 22329
Лампата на отворения хладилник освети части от лицето му, заедно с торбичките под очите. А след два дена безсъние те изпъкваха като гипсови орнаменти върху фасадата на областен театър.
Автор: Кристин Димитрова
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 23959
В моя магазин идват малко клиенти – оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи.
Автор: Здравка Евтимова
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 22567
– Ела, ама тичай по-бързо да похапнем от Гошко – подканва ме Роси по телефона. Аз се ослушвам, понеже мъжът ми си купи нож, с който да ме затрие в най-скоро време.
Автор: Здравка Евтимова
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 23685
Къщата е направена от дядо ми Горан, търговец на жито, желязо и памук, все стоки, които изнасял в Румъния и Сърбия. Натрупал доста чували с пари, изчезнал с някаква румънка и изоставил баба ми Младена сама в недостроената хала.
Автор: Здравка Евтимова
- Детайли
- Автор(и): J. A.
- Посещения: 15177
Е, този ще е най-мъчния разказ. Може би и най-дългия. Дано не и най-скучния. Любов, секс, смърт, религия, философия, красота, грозота – ей за тва се говори!
Автор: J. A.
- Детайли
- Автор(и): J. A.
- Посещения: 15546
Милицията вдигна ръце. Обявиха го за беглец. Ние се вбесихме от тъпотата им. Марго и чужбина – беше най-несъвместимата картинка! Но можеше ли някой, който не го познава да повярва, че „за неква брада“ човек може да се самоубие!
Автор: J. A.
- Детайли
- Автор(и): Момо Капор
- Посещения: 29205
Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, държавата, живота, съдбата … Изтокът е полуобръснат. То е, защото се е бръснал снощи, за да може сутринта малко повече да поспи. Гладко избръснатият Запад мълчаливо се вози в метрото. Изток разказва политически вицове в препълнения автобус. Запад чете вестник.
Автор: Момо Капор
Прочетете още...
Сякаш
Всяка вечер, понякога и през нощта, Харон се…
Дончо Петела
В годината, когато на Йорданов ден изчезна…
Моят Шабат – част 1
„Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми…