Драскулки – Проза
- Детайли
- Автор(и): Дмитрий Горчев
- Посещения: 23425
Случваше се, счетоводителят Василий Андреевич се приближи до нея след работа, пощипне я: „А дали да не се отдадем, любезна ми Клавдия Ивановна, на плътска любов?“ Клавдия Ивановна от такава радост веднага пада на масата и цялата гори. А Василий Андреевич порови из панталона си, въздъхне, оправи очилцата ...
Автор: Дмитрий Горчев
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 15968
Хлапака неспокойно обърна глава към мерцедеса, който паркираше на заден ход. Погледна и в противоположната страна на паркинга. Там всичко беше спокойно. Автомобилите бяха наредени косо срещу по-ниската страна на ресторанта, на която нямаше прозорци. От мерцедеса се измъкна огромен мъж и се протегна с изпънати настрани лакти.
- Детайли
- Автор(и): Кристин Димитрова
- Посещения: 21031
Етиен забеляза, че нещо му надига под фланелката. Върху ципа на панталоните му още се мъдреше значката с надпис „Intel Inside“, закачена от подпийнала колежка по случай успешния край на срещата с холандците. Съобщението в пощата му го беше накарало да напусне веднага тъй наречената веселба ...
- Детайли
- Автор(и): Деян Енев
- Посещения: 26146
Снежинките падаха върху цимента и се топяха. Лекарите ми бяха забранили кафето. „Никакво кафе”, каза ми доктор Пенков. „Никакво кафе, никакви цигари и никакъв алкохол. Говоря сериозно.” Отидох, взех си едно кафе и седнах на влажния стол ...
- Детайли
- Автор(и): Кристин Димитрова
- Посещения: 24855
В мазето на Литературния институт към БАН вряха реторти и просветваха датчици. На бледозелен монитор змиевидно подскачаща крива описваше ритмичния пулс на заспал здрав мъж на средна възраст. Едрото му тяло лежеше блажено отпуснато в нещо като стъклен саркофаг в средата на помещението и от време на време подхъркваше или промълвяваше нещо в съня си ...
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 17674
Седях в горния десен ъгъл на кръчмата, където беше обичайното ми място. Обичайно за сто и трийсет килограмов мъж със сърдечни проблеми. Отпуснал ръце, с брадичка опряна в гърдите, контролирах всичко наоколо, без да ми се налага често да ставам. Стига да искам, мога и въобще да не помръдвам.
- Детайли
- Автор(и): Кристин Димитрова
- Посещения: 20230
Автобусът се люшкаше по разбития път към Калотина и оставяше назад всичко, което Димитър познаваше. Дърветата бавно-бавно се появяваха в далечината, прелитаха пред погледа му и пак бавно-бавно се отдалечаваха назад. Димитър ги гледаше, като че ли на всеки ствол висеше табелка „аз съм българско дърво“.
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 21818
Срещу него възрастната жена постоянно се завиваше в широк мъжки шлифер, сивкав на цвят. Подпъхваше го под себе си, кръстосваше дългите му краища и ги стискаше с колене. Седеше известно време, без да помръдва, после отново повтаряше същите движения. Шлиферът, забеляза той, беше закопчан с едно-единствено голямо копче.
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 24037
Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й. Да, казваше Светла и излизаше. Така всъщност започна нейната измислица, защото наистина нямаше Натали. а тя нарече самотата си Натали: така майка й беше спокойна, че Света не остава сама, а Света отиваше в библиотеката, където миришеше на красива книжна прах, на стихове, които спяха между страниците, на хора, отдавна забравени между дебели прашни корици, но нейната самота ги помнеше.
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 22339
Стоях в задната част на трамвая, опрял чело в прозореца и гледах как линиите се отдалечават по дългата улица и стават по-тесни. Изгубвах ги от поглед, заради някоя пресичаща кола или човешка фигура, и чаках отново да се появят. Откривах ги с премрежени очи.
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 21312
Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли, когато свирих на баща ти? Болеше го сърцето човекът. И кръстът го късаше дядо Павко, но аз му посвирих на кларнета и той взе, че стана, разкърши се. Не ми взимай кларнета, Методи.
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 21326
Възпитателят изкрещя, че отдавна трябвало да загасят лампата, сам я загаси, предупреди ги да не затварят вратата и се отдалечи по коридора. Наско се отмести към стената, където се чувстваше по-сигурен, и се заслуша в настъпилата тишина. Изпусна ножа и с разперени пръсти го потърси под завивката около себе си.
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 23693
Сигурен бях, че когато влязох в купето, нямаше никой. Останах сам и по-късно, заслушан в звуците на движещия се влак. Гледах през прозореца полето и редките дървета край железопътната линия. И не забелязах кога е влязъл този мъж.
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 23870
Вероятно в началото са чукали, и едва по-късно е започнало блъскането с юмруци и ритници по талашитената врата.
– Не се страхувай! – предупредих момичето, което седеше с разтворени колена във фотьойла до стената. – Търся място, където да го направим.
- Детайли
- Автор(и): Палми Ранчев
- Посещения: 23574
Мотаех се из улиците около площад „Славейков“ от доста време и единственото, което правех със сравнително постоянен интерес, беше да поглеждам към небето. Канеше се да вали, дори по едно време закапа. Опитвах се да не обръщам внимание.
- Детайли
- Автор(и): Кристин Димитрова
- Посещения: 22684
Лампата на отворения хладилник освети части от лицето му, заедно с торбичките под очите. А след два дена безсъние те изпъкваха като гипсови орнаменти върху фасадата на областен театър.
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 24390
В моя магазин идват малко клиенти – оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи.
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 23036
– Ела, ама тичай по-бързо да похапнем от Гошко – подканва ме Роси по телефона. Аз се ослушвам, понеже мъжът ми си купи нож, с който да ме затрие в най-скоро време.
- Детайли
- Автор(и): Здравка Евтимова
- Посещения: 24097
Къщата е направена от дядо ми Горан, търговец на жито, желязо и памук, все стоки, които изнасял в Румъния и Сърбия. Натрупал доста чували с пари, изчезнал с някаква румънка и изоставил баба ми Младена сама в недостроената хала.
- Детайли
- Автор(и): J. A.
- Посещения: 15537
Е, този ще е най-мъчния разказ. Може би и най-дългия. Дано не и най-скучния. Любов, секс, смърт, религия, философия, красота, грозота – ей за тва се говори!
- Детайли
- Автор(и): J. A.
- Посещения: 15914
Милицията вдигна ръце. Обявиха го за беглец. Ние се вбесихме от тъпотата им. Марго и чужбина – беше най-несъвместимата картинка! Но можеше ли някой, който не го познава да повярва, че „за неква брада“ човек може да се самоубие!
- Детайли
- Автор(и): Момо Капор
- Посещения: 30072
Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, държавата, живота, съдбата … Изтокът е полуобръснат. То е, защото се е бръснал снощи, за да може сутринта малко повече да поспи. Гладко избръснатият Запад мълчаливо се вози в метрото. Изток разказва политически вицове в препълнения автобус. Запад чете вестник.
Прочетете още...
Триперът на кака Сийка
Мандарините
Кучета и котки