В една скърцаща от сух студ януарска заран Димо Моравенов отвори вестника на страница Обяви раздел Предлагам работа както прави всеки ден откакто заключиха клуба на пенсионера заради неплатени ток и вода. Жена му беше в Германия вече втори месец за да сменя памперсите на второто им внуче. Така че той нямаше с кого повече да размени приказка и след като прочете обявата за портиерска длъжност в редакцията на същия вестник захвърли го в кофата с въглища и се обади на телефонния номер. Глас на самоотвержена пушачка му каза да дойде в два за интервю на място стая номер 12 и кашлицата й наложи рязко прекъсване на разговора. Моравенов се обръсна облече новите си дрехи и в два без двайсет застана встрани от вратата втори етаж вдясно както го беше упътила портиерката. В два почука на нея свали си шапката и влезе без да чака втора дрезгава покана. Седнете. Той седна и докато жената преглеждаше някакъв лист разгледа с едното око стаята а с другото нея. Не беше разноглед в истинския смисъл а просто се роди с тоя талант. Има хора които говорят с два езика други имат три сливици а той можеше да гледа като квачка. С едното око да следи пилетата си а с другото за соколи. Жената беше напудрена но той видя че си скубе мустаците и брадата. Седеше облечена цялата в бяло. Или бяло беше само онова което стърчи над писалището прескочило уверено половината на шейсетте които дремеха в далекогледите й очи. Той събра своите и пое подадения му през писалището лист. Това са три въпроса с по три зададени отговора. Зачеркнете с кръстче правилните това е всичко господине. Преместете се на масичката в ъгъла имате петнайсет минути на разположение. Ако носите телефон изключете го моля. Моравенов последва молбата и намести по навик по-скоро слуховия си апарат. Ето ви и молив. Аз ще се върна след минута. Жената стана. Долната и половина беше черна. Пола чорапи обувки. Всичко. Задникът й не беше на счетоводителка а на секретарка. Когато затвори вратата отвън лъхна мирис на виолетки. Моравенов чу стъпките й до съседната врата която изстена нервно. Прегледа светкавично въпросите и зададените отговори докато набираше номера на приятеля от детинство Стойнев. Стойнев си ги записа и разговорът приключи. Жената се върна навреме тоест по-малко от минута по-късно. С едното око Моравенов видя че беше свежо напудрена докато с другото гледаше в листа. Тя остана няколко минути пред прозореца зад който се чуваше уличния шум после приглади полата си отзад седна на работното място и извади отнякъде празна бутилка от кока кола. Пак стана и отиде до умивалника да я напълни с прясна вода. После отпи две предпазливи глътки пак погледна през прозореца и пак седна. Въпросите бяха всичко на всичко три. Първият беше литературен. Като чуете думата стан за какво се сещате: а/ за военен стан б/за тъкачен стан в/ и за двете едновременно. Вторият въпрос беше географски. С кой крак е стъпил Колумб на американския бряг: а/ с левия б/ с десния в/ с двата едновременно. И последният беше политически. С коя ръка е хвърлил Цезар заровете преди да премине Рубикон: а/ с лявата б/ с дясната в/ с никоя. *Забележка: Ако смятате че е с а или б какво е сторил той наистина. Жената вдигна поглед от рекламната диплянка и каза остава една минута. Моравенов усили звука в мембраната и се наведе над въпросника. Задраска с Х третото квадратче за първия въпрос. С двата едновременно отговори на втория. На третия не отбеляза нищо а написа четливо. Цезар е хвърлил заровете на земята след като казал първо алиа якта ест. Ако ги беше хвърлил в реката течението сигурно щеше да ги отнесе на дъното наместо да останат върху повърхността на историята. Димо Моравенов стана предаде листа и се ръкува с жената. Ръката й сякаш отнесе у дома си. На следващата сутрин тя му се обади че е одобрен и може да започна работа от понеделник. Каза го така сякаш ръката го погали. Когато му връчи договора рече безразлично. Всичките отговори бяха погрешни господин Димов. Но ти беше единствения кандидат за работа под сто години. Договорът е безсрочен защото си само на осемдесет и три.
Затуй питам какво щяхте да направите ако бяхте на мое място. Взех договора и почерпих Стойнев една голяма боза още същата вечер. Ама нямаше нужда каза той след като я изпи на един дъх и попита за още една. Давай може рекох му днеска всичко е възможно. Снажният мъж зад тезгяха донесе пълната чаша и оправих сметката. При нас бозата няма свършване рече той. И ми намигна.
2012 г.
