Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Нахлуването на Русия в Украйна съживи в Рига споровете за паметниците от съветската епоха и тревогите около руския експанзионизъм.

Автор(и): Гордън Сандър

Крайнодесните партии открай време се изправят срещу правителството заради миграцията и блокирането на Ковида. Откак цените на енергията започнаха да ощетяват потребителите, те насочиха вниманието си към войната в Украйна

Автор(и): Емили Шултхайс

Пристигам във Варшава и първото нещо, което ми казват, е, че наскоро Исус Христос е бил възкачен на трона като крал на Полша. По държавната телевизия фактическият лидер на страната Ярослав Качински заявява: „Vox populi, vox dei!“

Автор(и): Тимъти Гартън Аш

В света на одеските обществени организации вече никой не се състезава за финансиране. Никой не се бори за позиция и не се тревожи за престиж. „Всички просто се опитват да си помагат един на друг“, казва Бондаренко, „и усещането е наистина различно“.

Автор(и): Ан Апълбаум

С баба не можеш да се бъзикаш“, казва принц Хари на телевизионен интервюиращ през 2012 г., годината на диамантения юбилей на баба му. С това изречение той изтъква силата на гръбнака, който е пренесъл кралица Елизабет II през едно от най-дългите управления в британската история.

Ако има нещо, което фундаментално отличава украинците от руснаците, това е не езикът или историята, а формата на организация, хоризонталната социална структура, която е коренно противоположна на руската вертикална.

Автор(и): Джонатан Лител

През последните 30 години основната стратегическа цел на Русия беше да запази квазиимперското си господство в постсъветското пространство. Вече не. Неспособността на Москва да постигне бързо смяна на режима в Киев промени както военните цели на Кремъл в Украйна, така и самата същност на руската държава. Когато в края на февруари Владимир Путин изпрати руски танкове да се разгърнат в Украйна, той все още ръководеше една подобна на империя държава, която до голяма степен привилегирова методите на непрякото управление. Четири месеца по-късно Русия прилича по-скоро на агресивна и агресивна национализираща се държава, фокусирана върху „събирането на земи“, отколкото на благосклонен регионален хегемон. Тази драматична промяна ще има дълбоки последици за непосредствените бивши съветски съседи на Русия, за Европейския съюз и за света като цяло.

Автор(и): Игор Торбаков

Беше ми любопитно да разбера какво мислят украинците за статията на Оксана Забужко, публикувана на 22 април 2022 г. в Times Literary Supplement. Забужко, с която преди няколко години бях пътувала от Луцк до Киев, беше казала: „В много отношения именно руската литература е изтъкала камуфлажната мрежа за руските танкове“. Тя смята, че нападението на 24 февруари дължи много на мисленето на Достоевски. Смятах, че това е много оригинално, но пресилено тълкуване.

Нима в творческите области няма консенсус, че между нещата, изобразени в едно произведение на изкуството, и последващите действия на зрителя или читателя, не съществуват директни линии? Можем ли да обвиняваме литературни произведения, написани преди век и половина, че са образците, стоящи зад поведенческите модели в Путинова (или Сталинова) Русия?

В есето си „Военно-поетичният комплекс“ от 2008 г. Славой Жижек пише как „етническото прочистване в Босна е продължение на (един вид) поезия с други средства“. Именно поетите са тези, които в началото „започват да сеят семената на агресивния национализъм“. Много добре, но накъде да вървим оттук нататък? Дали да напишеш стихотворение означава да създадеш потенциално минно поле? Остап обаче казва, че Забужко е обобщила това, което мислят и чувстват много украински интелектуалци.

Автор(и): Мааря Каангро

Едно поколение след Босненската война, в която от 1992 до 1995 г. загинаха близо 100 000 войници и цивилни, босненските сърби до голяма степен са възприели измислицата, че те са основните жертви на конфликта. Известните военни лидери като Радован Караджич, осъден за военни престъпления заради ролята си в обсадата на Сараево, и Ратко Младич, командир на силите, които избиха над 8000 бошняци и момчета в Сребреница, се възприемат като неразбрани герои, които са се борили, за да спасят сръбския народ. Миналата година Центърът за хуманитарно право в Белград, столицата на Сърбия, публикува доклад, в който се посочва, че босненските сръбски официални лица разпалват националистически страсти, като омаловажават военните престъпления и твърдят, че чуждите сили принуждават сърбите „да се срамуват“.

Автор(и): Джошуа Хамър

Едно пълномащабно военно поражение на Русия, включително връщането на Крим, граничи с фантазията. Би било твърде оптимистично да се основава на такъв резултат както украинската, така и западната стратегия. Освен това преследването му би изпратило войната в нова фаза. След като е вложила милиарди долари в развитието на Крим, символ на руското обновление, Москва би изтълкувала украинската офанзива в Крим като нападение срещу руска територия, което би се опитала да предотврати с всички налични средства. Хипотезата, че пълномащабното поражение на Русия ще изкорени рака на империализма от руското ръководство и политическо тяло, се основава на неумела аналогия с безусловната капитулация на Германия през Втората световна война и произтича от желанието не само да се сложи край на тази война, но и да се изключи възможността Русия да започне каквато и да е бъдеща война в Европа. Това е опияняваща визия, но тя не е свързана с реалността.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж

През декември 2021 г., два месеца преди инвазията в Украйна, новият главен изпълнителен директор на втората по популярност социална медийна мрежа в Русия, ВКонтакте (VK), седи до безупречна коледна елха и се представя на служителите във видеосъобщение. За случая Владимир Кириенко – човек, който обикновено се снима само в костюми – e облякъл тъмни дънки и маратонки New Balance. По време на едночасовия видеоклип той избягва контакт с камерата, като вместо това насочва коментарите си за бъдещето на компанията към Очир Манджиков, вицепрезидент по комуникациите на VK. Но не всички във фирмата, която е руски еквивалент на Facebook, са убедени в представянето на новия си лидер.

След като е гледал видеото, което е било споделено вътрешно, един от служителите на VK каза пред [американското списание] WIRED, че е имал чувството, че новият му шеф е от друг свят. „Обикновено, когато един основател на ИТ-фирма говори, той го прави като приятел. Става дума за  факти, за действия“, каза той, при условие за анонимност, защото все още работи в компанията. „А Владимир говори като политик, тоест говори, без да споделя каквато и да било информация“.

Откакто Русия нахлу в Украйна, VK е на фронтовата линия на информационната война на Кремъл. Под ръководството на Кириенко платформата забрани на потребителите си да разпространяват това, което Кремъл смята за невярна информация за войната, а новият ѝ главен изпълнителен директор попадна в списъка със санкции на Европа. Владимир Сергеевич Кириенко „подкрепя целта на Владимир Путин за по-голям контрол върху интернет“, се казва в списъка със санкции.

Автор(и): Морган Мийкър

Когато войниците от руската 64-та мотострелкова бригада пристигат в Буча в средата на март, те донасят в града ново ниво на смърт и терор.

През следващите 18 дни само в един от ъглите на това киевско предградие, където бригадата поема контрола, са убити 12 души, включително и всички жители на шест къщи, в които войниците са се разположиха на лагер.

Синът и зетят на Оля Хаврилюк, както и един непознат, са застреляни в главата в двора на къщата им. Руските войници разбили оградата на Хаврилюкови, паркирали бронираната си машина в градината и се настанили в къщата. Те си готвели в градината на съседа, като скубели пилета и ги печали на барбекю, докато мъжете лежали мъртви само на метри от тях през алеята.

Автор(и): Карлота Гал

Докато руската инвазия в Украйна се развиваше, патриарх Кирил I, лидерът на базираната в Москва Руска православна църква, имаше неудобна среща с папа Франциск.

Преди това двамата религиозни лидери бяха работили заедно за преодоляване на 1000-годишната схизма между християнските църкви на Изтока и Запада. Но на срещата през март те се оказаха от противоположните страни на пропастта. Кирил прекара 20 минути в четене на предварително подготвени бележки, повтаряйки аргументите на руския президент Владимир В. Путин, че войната в Украйна е била необходима, за да се прочисти страната от нацистите и за противопоставяне срещу разширяването на НАТО.

Франциск очевидно беше объркан. „Братко, ние не сме духовници на държавата“, казал понтификът на Кирил, разказва по-късно той пред вестник Corriere della Sera, и добавил, че „патриархът не може да се превърне в пръв помощник на Путин“.

Автор(и): Джейсън Хоровиц

С указ за извънредно положение жителите на Харков бяха задължени да затъмняват домовете си през нощта, за да не предоставят мишени на руските самолети и артилеристи. Ако им се наложеше да запалят светлина – ако биха имали късмета да имат електричество – те покриваха прозорците си с одеяла, пластмасови мушами или парчета от счупени мебели. Макар че харковчани може би знаят и без указ, че трябва да го правят, и не само защото войната е унищожила стъклата на прозорците им, заедно с електричеството, отоплението и водата. Изглежда те просто имат инстинкт как да действат при обсада.

Така че, когато през последната седмица на март, месец след началото на войната, ракета удари улица „Леся Сердюка“, след залез слънце, небето над града не приличаше на градско нощно небе, а беше по-скоро селско, липсваше му околната светлина. Звездите бяха затъмнени от натежалата облачна покривка на ранната пролет. Ракетата улучи газопроводна линия и взривът отекна в целия град. Прозорците на хотелската ми стая, на две мили оттам, се разтресоха. Пламъците се издигнаха и се отразиха в облаците, оцветявайки небето в адски алено.

Газът все още гореше на следващата сутрин, когато с фотографа Паоло Пелегрин пристигнахме на мястото на експлозията в квартал Салтивка. Огънят облизваше ръба на ракетния кратер. Дърветата по улица „Сердюка“ бяха без клони и почернели. От едната страна на улицата, слабо видима през мъглата от сажди, се виждаше кулата на православна църква, чийто месингов луковичен купол беше пробит от шрапнел. От другата страна се виждаха овъглени от обстрела жилищни блокове. Много от тях бяха в пламъци. Цели фасади бяха отнесени, а в домовете бяха останали размазани мазилки, подови настилки и тапети.

Автор(и): Джеймс Верини, снимки от Паоло Пелегрин

От самото начало на управлението си Путин работи за укрепване на държавата, за да противодейства на хаоса на постсъветския капитализъм и несигурната демократизация. За да постигне тази цел, той смята за необходимо да издигне статуса на службите за сигурност и да постави бивши служители на тези служби начело на критични държавни органи.

През последните години обаче подходът на Путин се промени. Все повече и повече високопоставените личности, които доминираха преди, биват изместени от бюрокрацията. И тъй като руският президент разчита на тези бюрократични институции, за да продължи да укрепва контрола си, тяхната власт нарасна в сравнение с другите държавни органи. Но едва през февруари, когато Путин даде заповед първо да се признае независимостта на самопровъзгласилите се републики Донецк и Луганск, а след това, няколко дни по-късно, да се изпратят руски войски в Украйна, пълното завладяване на държавната власт от новия апарат за сигурност стана очевидно.

Автор(и): Нина Л. Хрушчова

9 май 2022 г. – какъв празник на победата трябваше да бъде! Само си представете: Владимир Путин, Обединителят на руските земи, посреща на Червения площад завръщащите се победоносни войски. Украйна е разбита като държава, столицата ѝ Киев е превзета с изненадваща атака, правителството ѝ е прогонено. Заедно с триумфа на бойното поле Русия празнува и своя владетел, който смело променя хода на историята, предизвиквайки най-голямото празненство след парада през 1945 г., проведен в чест на победата на армията на Сталин над нацизма.

Като се имат предвид събитията от последните няколко месеца, Путин вероятно се е надявал именно на това. Но реалността се оказа доста по-различна. На 9 май Русия отново ще отбележи Деня на победата с военен парад, както всяка година, но армията, която ще дефилира на Червения площад, този път ще бъде унизена. Два месеца и половина след нахлуването в Украйна въоръжените сили на Русия вече не са онази страховита сила, която някога бяха.

Войските на Путин претърпяха военно и морално фиаско в Украйна. Лошо ръководени, лошо снабдявани, лошо мотивирани и лошо екипирани, те се провалиха срещу враг, смятан за много по-слаб. Те трябваше да се оттеглят от позициите си край столицата Киев. И това, което беше планирано като блицкриг, се превърна в тежък бой, война на изтощение.

Военната гордост на Русия се оказа нещо като измама, подобно на селските кулиси, които княз Григорий Потьомкин някога уж представял на своята царица, за да я заблуди, че заселва празни територии.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Руската инвазия се провали по много причини. Основните от тях са украинският героизъм и забележително интелигентните и адаптивни бойни техники. Друга причина е неуспехът на Русия да се подготви за сериозна украинска съпротива и да разработи системи за снабдяване, които биха могли да поддържат продължителна офанзива в Северна Украйна. Но нито един от тези фактори – самостоятелно или заедно – не обяснява зашеметяващия неуспех на Русия да постигне първоначалните си цели. Вместо това анализаторите трябва да разгледат един проблем на Русия, който е много по-базисен: самият ѝ план за нахлуване беше шокиращо лош.

Автор(и): Фредерик Каган и Мейсън Кларк

Днес преобладаващата реакция на обикновените руснаци към войната е агресията. Тя е подкрепена от нещо, което изглежда е почти подсъзнателно усилие да се блокират всички лоши новини, а с тях и всяко усещане, че нацията може да е в грешка. Страхът от властта не само пречи на хората да протестират срещу една варварска война, но и ги прави неспособни да признаят дори пред себе си, че Русия на Путин е извършила нещо ужасно. Страшно е да си на страната на злото. Страшно е да погледнеш чудовищните снимки и видеоматериали, които идват от Украйна – използвайки виртуална частна мрежа, за да заобиколиш интернет контрола на Кремъл – и да откриеш колко опасна е истината. И така, за мнозина е по-лесно да попиват официалната пропаганда и да знаят, че са на добрата страна: украинците щяха да ни нападнат; ние току-що нанесохме превантивен удар; освобождаваме един братски народ от един нацистки режим, подкрепян от Запада; всички съобщения за зверства, уж извършени от нашата армия, са фалшиви. Както казва една жена в допитване, извършено от групата на центъра „Левада“: „Ако гледах Би Би Си, може би щях да мисля по друг начин, но никога няма да гледам Би Би Си, защото за мен това, което гледам, е достатъчно“.

Автор(и): Андрей Колесников

Преди всичко друго, неизбежен си остава въпросът за паметта, особено във Франция. Тя е основното средище както на борбата за запазване на паметта за Холокоста, така и на кампанията за неговото отричане – две битки, които никога не са приключвали. Националният фронт възникна в този контекст, но възходът му се подхранва и от слабо изследваното недоволство от една друга памет: загубата на Алжир, където по-възрастният Льо Пен се е сражавал през 50-те години (и е обвиняван в измъчване на алжирци) – твърдения, които той винаги е отричал. За Рашид Бензин, автор и политолог, когато във Франция се говори за „ислям“ или „мюсюлмани“, често става дума за връзката на страната с колониалното ѝ минало. „Подобни термини са средство за прикриване на редица проблеми, които не решаваме, проблеми на паметта и историята.“ Както и да нарича партията си, Марин льо Пен не е просто наследничка на отричането на миналото: самата тя е отричането, неговата руса банализация.

Автор(и): Джеймс Маколи

DER SPIEGEL: Виждате ли прилики между [действията на] съветската Червена армия през Втората световна война и „специалната военна операция“ на Путин в Украйна?

Бийвър: Преди всичко трябва да се помни, че Русия на Путин не е продължение на Съветския съюз, а руската армия днес вече не е Червената армия, което прави сравнението още по-интересно. Защото и двете са дълбоко повлияни от миналото. Твърдя, че никоя страна не е толкова пленник на миналото си, колкото Русия, както разкрива изкривената визия на Путин за историята. Неговата мания по „Великата отечествена война“ срещу хитлеристка Германия наистина допринесе за изключителни грешки при нахлуването в Украйна и за странно повтаряне на грешките от миналото.

Автор(и): Антони Бийвър, екип на сп. „Шпигел“

Въпреки руското предимство по отношение на числеността на войските и въоръжението, откритият терен предлага поне едно предимство на украинските защитници, твърдят анализаторите: Каквато и част и да се опитва да напредне, независимо дали става дума за взвод от 30 войници или батальон, съпровождан от бронирани машини, тя ще трябва да премине през открити райони.

И както украинските сили вече показаха, готовността им да разрушават собствената си инфраструктура, като язовири, за да предизвикат наводнения, или мостове, за да затворят пътища, се оказа ефективна при забавянето на руските сили, оставяйки ги уязвими за контраатаки.

Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“

В речта си в навечерието на февруарската инвазия Путин нарече украинското правителство – което се ръководи от президента евреин Володимир Зеленски – правителство на „радикали и националисти“. Той заяви, че Украйна няма право да съществува като държава и я обвини в извършване на „геноцид“ срещу етническото руско и рускоезично население. Няколко пасажа от обръщението звучаха като претоплени откъси от Судетската реч на Хитлер от 1938 г., произнесена в навечерието на нахлуването на Германия в Чехословакия. В рамките на няколко дни след навлизането на руските войски в Украйна се появи символ на руската война: буквата „Z“, която първо се появи върху руските военни превозни средства и се разпространи в обществения транспорт, официалните документи, тениските и билбордовете; тя беше изрисувана и върху вратите на апартаментите на активисти и журналисти, които се противопоставяха на войната. Руснаците, водейки война за унищожение, бяха приели символ, който изглежда и функционира като свастика; сега украинците водеха своя собствена Велика отечествена война.

Автор(и): Маша Гесен

„След като са предприели санкции срещу нас, ние пък ще ги прее…м. Сега те ще трябва да купуват рубли на Московската борса, за да купуват газ от нас. Но това е само лек предвкус. Сега ще ги прее…м всичките!“, ми казва с ентусиазъм мой познат, високопоставен руски държавен служител. Той отдавна е член на екипа на Путин, но е смятан за либерално мислещ човек. Преди месец моят събеседник беше в друго настроение и малко объркан, като каза, че най-важното е да се спре кръвопролитието в Украйна и след това да се мисли как да се живее в новата реалност.

Той не беше единственият, който каза това. Във властта в Русия отдавна няма нелоялни хора, но чиновници, служители и ръководители на държавни компании, депутати, близки до държавния бизнес – в лични разговори почти всички сред тях изразяваха поне недоумение от нахлуването в Украйна. Въпреки това през месеца, в който продължава военният конфликт, не се получи масово напускане на чиновници и държавни ръководители. Големият бизнес или мълчи, или се ограничава с неутрални фрази, че подкрепя мира.

Автори: Фарида Рустамова

Повече от две десетилетия след края на сраженията на Балканите много сърби все още отхвърлят военните престъпления в Сребреница, където сръбски войници избиха повече от 8000 босненски мюсюлмани през 1995 г., и в Косово, където бруталното сръбско преследване на етнически албанци предизвика бомбардировките на НАТО през 1999 г., като обратната страна на страданията, причинени на етническите сърби.

Автор(и): Андрю Хигинс

Нахлуването на Русия в Украйна е преди всичко война на Владимир Путин, но ако има втори човек, чието име и репутация ще бъдат свързани с опустошенията, отприщени от Москва, това е чеченският лидер Рамзан Кадиров.

Неговите бойци бяха част от първата вълна на нападението над страната и загинаха масово около авиобазата „Хостомел“, като сред убитите е и един от ключовите командири.

Съобщава се, че елитни чеченски отряди са били вербувани и за неуспешните опити за убийство на ключови украински лидери през първите 48 часа от инвазията, съобщи западното разузнаване.

Неотдавна хора на Кадиров се появиха сред силите, които налагат жестока обсада на пристанищния град Мариупол, където сред целите е и родилен дом, а страданията на стотици хиляди хора се превърнаха в емблема на украинската болка.

Самият чеченски лидер дори публикува наскоро видео в социалните мрежи, за което твърди, че е стратегическа сесия, заснета в бункер в мазе в Украйна. Той го използва, за да заплаши жителите на Киев с перспективата за „лично посещение“.

Автор(и): екип на в. „Гардиън“

Хората бягат от Русия, защото се страхуват от политическо преследване, военна повинност и изолация; защото се страхуват, че ще бъдат затворени в непозната нова страна, която страшно прилича на стария Съветски съюз; и защото да останеш в страна, която води война, им се струва неморално, като да си в самолет, който хвърля бомби. Те напускат, защото Русия, която са изградили и обитавали, изчезва – и колкото повече хора напускат, толкова по-бързо изчезва тя.

Автор(и): Маша Гесен

Зеленски се е превърнал в символична фигура на украинската съпротива, казва политологът Володимир Фесенко. „Точно както Че Гевара стана символ на лявата съпротива, Зеленски се превърна в нещо като украинския Че“. Според проучване от 1 март цели 93% от украинците одобряват работата, която той върши. Забравени са някогашните обвинения: че Зеленски е нарушил принципите на правовата държава, когато е наложил санкции на неприятни олигарси и досадни телевизионни оператори, или че дълго време е отхвърлял американските предупреждения за предстояща руска инвазия.

Автор(и): екип на сп „Шпигел“

Путин олицетворява Русия, но в Украйна никога не е имало човек, който да олицетворява тази страна. Преди две седмици всичко това се превърна в борба между двама мъже. Има един известен видеозапис от последните минути на украинските граничари на Змийския остров в Черно море, които бяха заплашени от руския флот и отговориха с думите „Върви на майната си“.

Автор(и): Иван Кръстев, екип на сп. „Шпигел“

Часът е 5:30 сутринта на 24 февруари, а в моя град и в моята страна е избухнала война. Събуждам се от телефонно обаждане на мой приятел. Гласът му е конвулсивен, той крещи. Войната е започнала – казва той. Заминаваме. Ти също трябва да заминеш. Бягай.

Първата ми мисъл: Къде са родителите ми? Излизам от къщи, за да ги потърся.

Войната всъщност започна около 2:00 часа сутринта. Родителите ми, когато ги намирам, вярват, че всичко ще бъде наред. Те живеят в най-високия район на града; от прозорците им може да се наблюдава почти всичко. В продължение на месеци наблюдавах тъгата, страха и отчаянието, които ни заливат. Но сега пристигна войната. Нейният терор удари родния ни град Харков.

Автор(и): Яков С., харковски бежанец

През октомври миналата година седях в кабинета на Клаус Емерих – главния представител на профсъюзите в мината за кафяви въглища в Гарцвайлер, Западна Германия – докато той споделяше опасенията си относно прочутия план на страната да престане да гори въглища. Германия изоставаше в изграждането на възобновяеми енергийни източници и предвид факта, че въглищата представляват повече от една четвърт от общото електроснабдяване на страната, това означаваше, че засега ще трябва да разчита на друг енергиен източник: природен газ, който идва предимно от Русия. „Ние се предаваме на руснаците“, каза ми Емерих. „Имам лошо предчувствие за това.“ Пет месеца по-късно предчувствията на Емерих се потвърдиха с пълна сила.

Автор(и): Алек Макгилис

„Всичко, което не е пропаганда, се елиминира“, заяви Дмитрий Муратов – редакторът на „Новая газета“, носител на Нобелова награда, докато руските власти се опитват да контролират разказа за войната в Украйна.

Едновременно с войната срещу Украйна президентът Владимир В. Путин води паралелна битка на вътрешния фронт, като ликвидира последните остатъци от руската свободна преса.

Автор(и): Антон Трояновски и Валерия Сафронова

Нахлуването на Русия в Украйна предизвика бягството на стотици хиляди хора. Много от тях пътуват на запад, където Полша е обещала да ги приеме. Полша не винаги е била такъв приятел на бежанците. През есента тя отказа убежище на група афганистанци, бягащи от превземането на страната от талибаните, а в момента изгражда стена по границата си с Беларус, за да не допусне нови имигранти. Но щедростта ѝ пред лицето на тази криза е стопляща. Служители на много от полските правителствени агенции и службите за спешна помощ вече помагат на хората, преминаващи границата. В един от транзитните центрове за настаняване и обработка на бежанци, разположен в огромен склад за хранителни продукти, наречен сполучливо „Хала Кийовска“ – „Залата на Киев“ – видях полски войник, който галантно носеше чантите на жена на около 60 години, докато лаеше инструкции на група по-млади украинци как да го последват до автобуса.

Автор(и): Ед Цезар

Дмитрий, разкажете ми как Вие, Вашият екип и Новая газета реагирахте на руското нахлуване в Украйна. Правителството оказва ли допълнителен натиск върху вас – повече от преди?

Събрахме се в редакцията няколко часа по-рано. Всички имаха ясното съзнание, че с решението си Путин е унищожил бъдещето на младите поколения, че страната ще се превърне в парий, че по никакъв начин няма да подкрепим тази война. Ръководителите на офиса ни донесоха бронежилетки и каски от склада, който от няколко години стоеше бездействащ. Натискът върху Новая газета и другите медии започна веднага. Стигна се до абсурд. Получихме заповед за забрана на използването на думите „война“, „окупация“, „инвазия“. Въпреки това ние продължаваме да наричаме войната война. Очакваме последствията от това.

Автор(и): Дейвид Ремник, Дмитрий Муратов

Специалистката по инфекциозни болести Д-р Яна Шрьодер вярва, че това лято ще отбележи временно връщане към почти нормална ситуация за мнозина, но предупреждава, че през есента и зимата може да има още вълни на COVID. Освен това тя обяснява защо германските политици подведоха нашите деца и какво всъщност означава „ендемичен“ вирус.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Перспективата за въвеждане на задължителни ваксини предизвика протестно движение в цялата страна, което привлече както природозащитници, така и неонацисти и обикновени граждани.

В началото на пандемията Германия беше широко възхвалявана като модел на единство в борбата с коронавируса. Общото доверие в правителството насърчаваше гражданите да се съобразяват със забранителните мерки, маските и ограниченията за социално дистанциране.

Но плановете на новия германски канцлер Олаф Шолц да направи ваксинацията задължителна активизираха общонационално протестно движение, което всяка седмица мобилизира десетки хиляди в шествия в градове и села, дори и когато случаите на Covid нарастват до нови върхове с разпространението на варианта Omicron.

Автор(и): Катрин Бенхолд

Прочетете още...