Драскулки – Проза

Беше почти полунощ, когато потеглиха накъм границата. Сякаш подозираше, че се крои нещо странно, селото се забави повече от обикновено да си легне в постелята. Най-сетне по улиците се възцари тишина и светлините на къщите взеха да гаснат една по една. Мулето бе впрегнато в каруцата, сетне, с голяма мъка въпреки малкото му тегло, зетят и двете дъщери смъкнаха долу дядото, успокоиха го, когато сподавено ги попита дали са взели лопата и мотика, Да, взехме, не се безпокойте, и майката на детето веднага се качи горе, взе го на ръце, рече, Сбогом, синко, повече няма да те видя, а това не беше вярно, защото и тя щеше да се качи в каруцата със сестра си и зет си, тъй като трима нямаше да са много за тази работа. Лелята мома не пожела да се сбогува с пътниците, които нямаше да се върнат, и се затвори в стаята с племенниците си. Тъй като колелата с метални обръчи на каруцата щяха да затрещят по неравната каменна настилка със сериозна опасност да изкарат на прозорците жителите, любопитни да узнаят закъде ли са тръгнали съседите в тази доба, заобиколиха по черните друми, докато излязоха най-сетне на пътя, извън селището. Не бяха много далече от границата, но най-лошото беше, че пътят нямаше да ги отведе дотам, по някое време трябваше да свърнат и да продължат по пътеки, където каруцата едва щеше да се побере, да не говорим, че последния отрязък трябваше да изминат пеш, така да се каже, през гъсталака, носейки дядото бог знае как. За щастие, зетят добре познава местността, защото освен че я е обхождал като ловец, от време на време в нея е действал и като любител контрабандист. Отне им близо два часа, докато стигнат до мястото, където трябваше да оставят каруцата, и точно там на зетя му хрумна да натоварят дядото върху мулето с упование в крепките сухожилия на добичето. Разпрегнаха животното, разтовариха го от излишните амуниции и с много мъки се опитаха да вдигнат стареца. Двете жени плачеха, Ох, скъпият ми татко, Ох, скъпият ми татко, а със сълзите изтичаше и малкото останала им сила. Горкият човек беше почти в несвяст, все едно вече прекрачваше първия праг на смъртта. Няма да стане, възкликна отчаяно зетят, но изведнъж се сети, че изходът е самият той да се качи пръв и след това да го изтегли върху гърба на мулето, отпреде си, Ще го държа в обятията си, друг начин няма, вие помагайте оттам. Майката на детето отиде до каруцата да го позагърне с одеялцето, че да не вземе горкичкото да настине, и се върна да помогне на сестра си, Раз, два, три, рекоха, но все едно нищо, сега тялото тежеше като олово, успяха само да го понадигнат от земята. Тогава стана нещо невиждано, някакво чудо, вълшебство, магия. Сякаш за миг земното притегляне се беше преустановило или задействало наобратно, от долу нагоре, дядото се изплъзна леко от ръцете на дъщерите си и сам-самичък, понесъл се във въздуха, се издигна до протегнатите ръце на зет си. Небето, още от началото на нощта забулено с дъждоносни облаци, се проясни и разкри луната. Вече можем да продължим, рече зетят на жена си, ти ще водиш мулето. Майката на детето поотгърна одеялцето да види как е синът и. Затворените клепачи бяха като две бледи петна, личицето, смътен рисунък. Тогава тя нададе вик, който прониза цялата околност и стресна в бърлогите им горските твари, Не, аз няма да отнеса сина си оттатък, не съм го родила, за да го предам на смъртта със собствените си ръце, отведете татко, аз оставам тук. Сестра и отиде при нея и я попита, Нима предпочиташ да гледаш как гасне година след година, Имаш три здрави деца, сит на гладен не вярва, Твоето синче все едно е мое, Щом е така, отнеси го ти, аз не мога, А аз не бива, значи да го убия, Каква е разликата, Не е едно и също да отведеш до смъртта и да убиеш, поне в този случай, ти си майката на това дете, не аз, Би ли могла да отведеш едно от децата си или пък всичките, Мисля, че да, но не мога да се закълна, Значи, права съм аз, Щом така искаш, изчакай ни, ние ще отведем татко. Сестрата се отдалечи, хвана повода на мулето и попита, Тръгваме ли, мъжът и отвърна, Тръгваме, но лека-полека, не ми се ще да го изтърва. Пълната месечина блестеше. Някъде по-нататък се намираше границата, онази черта, видима само на картите. Как ще узнаем, че сме пристигнали, попита жената, Тате ще го узнае. Тя разбра и не зададе други въпроси. Продължиха да вървят, още сто метра, още десет крачки и изведнъж мъжът рече, Пристигнахме, Свърши ли, Да. Зад тях някакъв глас повтори, Свърши. Майката на детето държеше за последен път мъртвото си синче в прегръдката на лявата си ръка, с десницата си крепеше на рамо лопатата и мотиката, които другите бяха забравили. Хайде да повървим още малко, до оня ясен, каза зетят. В далечината, на един склон, блещукаха светлините на селище. От стъпките на мулето се долавяше, че пръстта е станала мека, сигурно лесно ще се копае. Това място ми изглежда добро, каза най-сетне мъжът, дървото ще ни послужи като знак, когато дойдем да им донесем малко цветя. Майката на детето пусна мотиката и лопатата и нежно положи сина си на земята. След това двете сестри поеха тялото на баща си много внимателно, за да не се свлече, и без да чакат помощта на мъжа, който вече слизаше от мулето, го отнесоха до внука му. Майката на детето ридаеше, опяваше с равен глас, Синко, тате. Сестра и дойде и я прегърна, занарежда с плач и тя, По-добре стана така, по-добре стана така, животът на тези нещастници вече не беше живот. Двете коленичиха на земята да оплакват мъртъвците, дошли да излъжат смъртта. Мъжът вече въртеше мотиката, копаеше, изгребваше с лопатата разровената пръст и продължаваше да копае. Отдолу земята беше по-твърда, по-сбита, донякъде камениста, едва след половин час непрекъсната работа гробът достигна достатъчна дълбочина. Нямаше ковчег, нито покров, телата щяха да почиват върху чистата земя, само с дрехите върху тях. С дружни сили мъжът и двете жени, той вътре в гроба, те отвън, по една от всяка страна, спуснаха бавно тялото на стареца, като те го придържаха за ръцете, разперени на кръст, а той го прикрепваше, докато стигна дъното. Жените не спираха да плачат, мъжът не пророни сълза, но трепереше целият като в пристъп на жълта треска. Предстоеше най-лошото. Със сълзи и ридания бе спуснато детето, положено до дядо си, но там не стоеше добре, дребно, невзрачно телце, маловажен живот, оставено настрана, сякаш не принадлежеше на семейството. Тогава мъжът се наведе, вдигна детето от земята, сложи го ничком върху гърдите на дядо му, сетне кръстоса неговите ръце върху мъничкото телце, ето сега вече са нагласени, подготвени за вечния си покой, можем да започнем да ги зариваме, грижливо, малко по малко, та да могат да ни погледат още известно време, та да могат да се сбогуват с нас, нека чуем какво казват, сбогом, щерки мои, сбогом, зетко, сбогом, лельо и свако, сбогом, мамо. Когато гробът се запълни, мъжът утъпка и заравни земята, за да не личи, ако някой мине оттук, че има погребани хора. Постави камък откъм главата и друг по-малък при нозете, сетне разстла върху гроба тревата, която преди това бе отсякъл с мотиката, друга, жива растителност след няколко дни ще заеме мястото на тази, която, повехнала, изсъхнала, мъртва, ще влезе в хранителния цикъл на същата тази земя, от която е поникнала. Мъжът измери с широки крачки разстоянието между дървото и гроба, бяха дванайсет, след това нарами лопатата и мотиката, Да вървим, рече. Месечината се бе скрила, небето пак беше забулено. Заваля тъкмо когато впрегнаха мулето в каруцата.

Действащите лица в драматичния епизод, описан току-що с необичайни подробности в разказ, настроен досега да представя на любопитния читател, така да се каже, панорамна гледка на фактите, при внезапната им поява на сцената бяха социално определени като бедни селяни. Грешката, следствие на прибързано впечатление на разказвача, на съвсем повърхностен разбор, трябва веднага да бъде поправена от уважение към истината. Едно бедно, наистина бедно селско семейство никога няма да стане собственик на каруца, нито ще има средства да изхранва толкова яшно добиче като мулето. Това всъщност беше семейство на дребни земеделци, средно заможни хора в скромната си житейска среда, възпитани и достатъчно образовани люде, за да водят помежду си разговор не само граматически правилен, но и изпълнен с онова, което, по липса на по-добро, някои обикновено наричат съдържание, други същност, трети, по-простичко, живец. Ако не беше така, лелята мома изобщо нямаше да може да стъкми онова красиво изречение, коментирано по-преди, Какво ще кажат съседите, когато забележат, че вече не са тук онези, които, без да умират, бяха на прага на смъртта. След своевременно поправяне на грешката и заместването и с истината, нека видим сега какво казаха съседите. Въпреки взетите предпазни мерки някой видял каруцата и се учудил, че ония тримата потеглят в такава доба. Именно този въпрос си задал наум бдителният съсед, Къде ли отиват ония тримата по това време на нощта, повторен на другия ден с леко изменение пред зетя на стария земеделец, Къде бяхте тръгнали по това време на нощта. Запитаният отвърна, че са ходили да свършат една работа, но съседът не остана удовлетворен, Работа посред нощ, с каруца, с жена ти и балдъзата, чудна работа, рече той, Може и да е чудно, но си беше така, А откъде идехте вече на развиделяване, Това изобщо не те засяга, Прав си, извинявай, наистина не ме засяга, но все пак предполагам, че мога да те попитам как е твоят тъст, Все така, А малкият ти племенник, И той, Е, пожелавам и двамата да се оправят, Благодаря, Довиждане, Довиждане. Съседът пристъпи няколко крачки, спря, повърна се назад, Стори ми се, че возехте нещо в каруцата, стори ми се, че балдъзата ти носеше дете на ръце, и ако е било така, тогава най-вероятно проснатото тяло, както ми се привидя, покрито с одеяло, е било твоят тъст, още повече, Още повече какво, Още повече че на връщане каруцата беше празна, а балдъзата ти не носеше никакво дете на ръце, Види се, ти нощем не спиш, Спя леко, будя се лесно, Събудил си се, когато тръгнахме, събудил си се, когато се върнахме, на това му се вика съвпадение, Така е, А искаш ли да ти кажа какво стана, Ако имаш такова желание, Ела с мен. Влязоха вкъщи, съседът поздрави трите жени, Да не ви преча, рече смутено и зачака, Ти пръв ще научиш, каза зетят, и не бива да пазиш тайна, защото няма да го искаме от теб, Казвай само каквото наистина искаш да кажеш, Тъст ми и племенникът ми умряха тази нощ, заведохме ги оттатък границата, където смъртта още си върши работата, Убили сте ги, възкликна съседът, В известен смисъл, да, след като те сами не биха могли да идат там, в известен смисъл, не, защото го сторихме по нареждане на тъст ми, колкото до детето, горкичкото, то нямаше нито воля, нито живот за живеене, погребахме ги до един ясен, би могло да се каже, прегърнати двамата. Съседът се хвана за главата, Ами сега, Сега ти ще го разгласиш из цялото село, нас ще ни задържат и откарат в полицията, вероятно ще ни съдят и осъдят за нещо, което не сме сторили, Сторили сте го, На метър от границата още бяха живи, метър след това вече бяха мъртви, ти ми кажи кога сме ги убили и как, Ако не бяхте ги завели, Да, щяха да са тук, в очакване на смъртта, която не идва. Безмълвни, спокойни, трите жени гледаха съседа. Тръгвам си, каза той, наистина подозирах, че се е случило нещо, но изобщо не допусках, че е това, Имам към теб една молба, рече зетят, Каква, Да ме придружиш до полицията, така няма да се налага да обикаляш от врата на врата и да разказваш на хората ужасните престъпления, които сме извършили, представете си, отцеубийство, детеубийство, мили боже, какви изверги живеят в тази къща, Нямаше да го разкажа така, Знам, ще дойдеш ли с мен, Кога, Още сега, желязото се кове, докато е горещо, Да вървим.

Нямаше нито съд, нито присъда. Като запален фитил мълвата бързо обиколи цялата страна, средствата за осведомяване порицаха мерзавците, сестрите убийци, зетя, станал оръдие на престъплението, проляха се сълзи за стареца и невинното детенце, все едно бяха дядото и внукът, които всинца са искали да имат, за хиляден път здравомислещи вестници, които действаха като барометър на обществения морал, посочиха с пръст непрестанното сриване на традиционните семейни ценности, според тях източник, корен и причина на всички злини, а ето че само след четирийсет и осем часа взеха да пристигат сведения за извършването на същите действия във всички погранични райони. Други каруци и други мулета откарвали други безпомощни тела, мними линейки криволичели по запустели пътеки, за да стигнат където трябвало да ги разтоварят, обикновено вързани по пътя с предпазните колани или, в някои осъдителни случаи, скрити в багажниците и завити с одеяло, коли от всякакви марки, модели и цени превозвали до тази нова гилотина, чието острие, с извинение за твърде волното сравнение, беше свръхтънката гранична линия, невидима с просто око, онези нещастници, които смъртта беше държала от отсамната страна в положение на осъдени с висяща присъда. Не всички семейства, постъпили така, биха могли да приведат в своя защита донякъде уважителните, макар и очевидно спорни причини, изтъкнати от нашите познати и съкрушени земеделци, които, без въобще да си представят какви последствия ще има, бяха положили началото на трафика. Някои не пожелаха да възприемат почина със стоварването на баща си или дядо си в чужда територия другояче, освен като чист и успешен, по-точно казано, радикален начин да се отърват от същинската мъртва тежест, каквато бяха техните близки на смъртен одър вкъщи. Средствата за осведомяване, гневно порицали преди това дъщерите и зетя на погребания с внучето старец, включили сетне в позорния списък лелята мома, обвинена в съучастие и укривателство, сега заклеймяваха жестокостта и липсата на родолюбие у наглед почтени хора, които при тези обстоятелства на свръхтежка национална криза са свалили двуличната маска, под която са криели истинския си нрав. Притиснат от правителствата на трите гранични страни и от вътрешната политическа опозиция, министър-председателят осъди безчовечната постъпка, призова да се зачита животът и съобщи, че въоръжените сили незабавно ще заемат позиции по протежение на границата, за да осуетят преминаването на всеки гражданин с терминално физическо увреждане, независимо дали опитът е предприет по негова собствена инициатива, или е наложен с произволно решение на роднините. Иначе всъщност, но министър-председателят, естествено, не посмя да го спомене, правителството не гледаше с толкова лошо око на преселение, което в крайна сметка щеше да обслужи интересите на страната, доколкото би спомогнало да се намали демографският натиск, постоянно нарастващ от три месеца насам, макар и далече не достигнал все още наистина тревожни размери. Министър-председателят освен това не спомена, че същия ден се е срещнал насаме с вътрешния министър, за да планират поставянето на агенти или съгледвачи във всички селища на страната, в градове, градчета и села, със задачата да съобщават на властите всяко съмнително придвижване на хора, свързани с болни в състояние на висяща смърт. Решението за намеса или ненамеса ще се претегля за всеки отделен случай, тъй като правителството не цели да възпре напълно този нов вид миграционен наплив, а да успокои частично притесненията на страните с общи граници, колкото да замлъкнат за известно време оплакванията. Няма да им играем по свирката, рече авторитетно министър-председателят, Все пак ще останат извън плана малките махали, чифлиците, отдалечените къщи, отбеляза министърът на вътрешните работи, Тях ще ги оставим на мира, да вършат каквото сметнат, от опит знаете, драги министре, че не е възможно до всеки човек да се сложи полицай.

Откъс от едноименния роман.
Публикува се със съгласие на издателството.

Превела от португалски Даринка Кирчева