Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Блестяща и увлекателна, книгата „Защо нациите се провалят“ отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции.

Автор(и): Дарон Аджемоглу

Може ли да се предотврати световната продоволствена криза чрез подобряване на фотосинтезата?

Колкото повече неща се откриват за тънкостите на фотосинтезата, толкова повече се осъзнава нейната неефективност. Често се прави сравнение с фотоволтаичните клетки. Тези, които днес се предлагат на пазара, превръщат в електричество около двадесет процента от слънчевата светлина, която попада върху тях, а в лабораториите изследователите са постигнали почти петдесет процента. Растенията превръщат в растеж само около един процент от слънчевата светлина, която попада върху тях. При културните растения средно само около половината от един процент от светлината се превръща в енергия, която хората могат да използват. Сравнението не е съвсем справедливо към биологията, тъй като растенията се конструират сами, докато фотоволтаичните клетки трябва да се произвеждат с енергия от друг източник. Освен това растенията съхраняват собствената си енергия, докато при фотоволтаичните клетки за това са необходими отделни батерии. Въпреки това изследователите, които са се опитали да направят съответни изчисления, са стигнали до заключението, че растенията излизат губещи.

Автор(и): Елизабет Колберт

Само за едно десетилетие CRISPR се превърна в едно от най-известните изобретения в съвременната биология. Той бързо промени начина, по който медицинските изследователи изучават болестите: Раковите биолози използват метода, за да открият скрити уязвимости на туморните клетки. Лекарите го използват, за да редактират гени, които причиняват наследствени заболявания.

„Ерата на редактиране на човешки гени не е нещо, което тепърва се очаква“, казва Дейвид Лиу, биолог от Харвардския университет. „Тя е вече тук.“

Автор(и): Карл Зимър

С настъпването на Студената война „Отвореното общество и неговите врагове“ започва все повече да се възприема като осъждане на утопичния комунизъм – и това както от страна на либералите, привлечени от страстната защита на индивидуалните свободи, така и от консерваторите, които оценяват арсенала, който тя предоставя за осъждане на утопичния комунизъм. Където и да се разпространи влиянието на „Отворено общество“ през следващите десетилетия – от бюрата на лидерите на социалдемократическите партии в Западна Европа, през дисидентските кръгове в Съветския блок и Китай, където преводите на самиздат се предават от ръка на ръка, до фондациите „Отворено общество“ на Джордж Сорос – Платон на Попър също си проправя път в съзнанието на читателите като фигура, ефективна и запомняща се стенограма на вида мислене, на което те са имали задача да се противопоставят.

Автор(и): Тае-Йеун Ким

Достъпът до архивите затваря редица възможности за интерпретация, които оставаха упорито отворени до разпадането на Съветския съюз. „Ревизионизмът“, желанието да се търсят доказателства, че САЩ носят основната отговорност за възникването и продължаването на Студената война, вече е мъртва патица. Разбира се, Западът, особено Западна Европа, печели много от разделянето на Европа и света на сфери на влияние, но това далеч не е ясно през 1947 г. Във всеки случай не американците, а британците, и по-специално министърът на външните работи Ърнест Бевин, първи стигат до заключението, че би било добре следвоенните усилия за решаване на германския въпрос да бъдат замразени. Американските преговарящи, в традицията на Рузвелт, се нуждаят от доста повече време, за да се откажат от търсенето на споразумение с руснаците. Алтернативна ревизионистична стратегия е да се предположи, че Студената война и свързаните с нея горещи конфликти са резултат от социални и политически процеси, започнали много преди това. Може да изглежда, че някой е отговорен за започването на нещо, но на практика вината не може да се припише на едната или другата страна. По думите на Брус Къмингс: „Кой започна Корейската война? Този въпрос не бива да се задава.“ Но освен в тривиалния смисъл, че всички непосредствени причини имат дългосрочни детерминанти, тази позиция вече е несъстоятелна. С ползата от малко по-добра информация сега можем да възложим на СССР отговорността най-вече за, наред с други събития, провала на германските преговори през 1947 г., избухването на Корейската война, различните конфронтации за Берлин.

Автор(и): Тони Джуд

Превземането на Берлин е съпроводено от необуздан взрив на сексуално насилие от страна на съветските войници. Посланик Робърт Мърфи заключава в меморандум от 19 юли 1945 г., че „според достоверни оценки … по-голямата част от мислимото [за сексуално насилие] женско население“ е било подложено на насилие. Има толкова много доклади, които сочат системно извършване на насилие над берлинските жени, че е трудно да се отхвърли сериозността на проблема. Дори когато влизат в бункери и мазета, където германците се крият от ожесточените боеве, съветските войници размахват оръжия и изнасилват жени в присъствието на деца и мъже. В някои случаи войниците разделят жените според вкусовете си. В други жените са изнасилвани групово. Като цяло войниците изнасилват безразборно, като не изключват стари жени над седемдесет години или млади момичета. Първият антифашистки кмет на Шарлотенбург пише: „В началото руснаците мародерстваха в големи мащаби; те крадяха от отделни хора, складове, магазини, домове. Ежедневно имаше безброй случаи на изнасилване. Никоя жена не можеше да избегне изнасилване, освен ако не се криеше … Трудно е да се схване пълната степен, в която се практикуваше изнасилването.“

Автор(и): Норман М. Наймарк

Ако помолите Джил Прайс да си спомни някой ден от живота си, тя ще ви отговори на мига. Какво е правила на 29 август 1980 г.? „Беше петък, отидох в Палм Спрингс с моите приятелки, близначките Нина и Мишел, и тяхното семейство за уикенда, посветен на Деня на труда“, казва тя. „И преди да отидем в Палм Спрингс, отидохме да им направим епилация на интимните части. Те крещяха през цялото време.“ Прайс е била на 14 години и осем месеца.

А какво да кажем за третия път, когато е карала кола? „Третият път, когато шофирах кола, беше на 10 януари 1981 г. Събота. Teen Auto. Това е мястото, откъдето получавахме уроците си по шофиране“. Била е на 15 години и две седмици.

Първият път, когато е чула песента на Рик Спрингфийлд Jessie's Girl? „7 март 1981 г.“ Карала е в колата с майка си, която ѝ крещяла. Била е на 16 години и два месеца.

Автор(и): Линда Родригес Макроби

Както показа прегледът на „македонската“ политика на БКП и КПЮ, идеята, че комунистическите режими са „замразили“ формите на традиционен национализъм, който уж се завърнал след 1989 г., е особено погрешна. Националните императиви определят логиката на решенията и действията на балканските комунисти още през междувоенния период и по време на Втората световна война. Следователно не става въпрос за някакво явление от края на 50-те, от 60-те или 70-те години – за развитие, което било преобърнало „интернационалистките“ дотогава политики на комунистическите партии. В този план, трябва също да се преразгледат редица „по-малки“ клишета, които подхранват тези интерпретации.

Автор(и): Чавдар Маринов, Александър Везенков

Трагичният резултат от първото масово въстание в окупирана Европа, станало известно като „драмските събития“, също допринася за отпадането на ранната съпротивителна дейност в Македония. В Източна Македония непоносимите условия, създадени от българската тирания и безмилостната икономическа експлоатация, в която германците са пряко замесени, благоприятстват избухването на насилие. Събитията са предшествани от упорити слухове, че предстои въстание в самата България. През нощта на 28 срещу 29 септември 1941 г. групи въоръжени мъже нападат българските власти в Доксато, Агиос Атанасиос, Хористи и други села в област Драма. Членовете на местната организация на ККЕ, начело с войнстващия секретар на Драма Алекос Хамалидис, играят водеща роля във въстанието. Сутринта на 29 септември българската армия е изтеглена от град Драма, а в провинцията изглежда, че българските власти са били премахнати. След съмнителна двудневна пауза окупационните сили пристъпват към системно и безмилостно потушаване на въстанието. Първоначално те преминават през Драма, стреляйки безразборно по цивилни граждани; след това следва оргия от масови арести и екзекуции. В провинцията българските войски не се ограничават само с преследване и унищожаване на въстаниците: тяхната артилерия и авиация обстрелват много села, принуждавайки жителите им да излязат по хълмовете. Разрушенията са довършени от армейски части, които подпалват десетки селища, след като са ги плячкосали.

Автор(и): Йоанис Д. Стефанидис

Могат ли технологиите да ни помогнат да направим съзнанието си вечно? Нека разгледаме следната притча за един много богат човек, когото ще нарека Никола Фламел.

С напредването на възрастта си Фламел се фиксира върху идеята, че не иска да умре. След като дълго обмисля проблема, той стига до извода, че това, което трябва да направи, е да премести съдържанието на ума си в съд, по-стабилен от човешката глава. Фламел е инженер, който енатрупал богатство в областта на мрежите, и е сигурен, че онова, което смятаме за наш мозък – и за самите себе си – всъщност не е нищо повече от комбинация от електрически импулси. Със сигурност те могат да бъдат копирани и съхранени на сигурно място. Задачата ще е трудна, но не и невъзможна: в средния мозък има 85 милиарда неврони и картографирането им изглежда като проблем, който не се различава от картографирането на интернет. Фламел обича да казва на приятелите си: „Един ден ще започнете да четете имейли от мен и ще се чудите къде съм отишъл“.

Фламел посвещава състоянието си на проекта за качване на мозъка и с течение на годините осъзнава, че ще може да прави каквото си иска – с една доста важна уговорка. Прехвърлянето на информацията, съдържаща се във физическия му мозък, би изисквало унищожаването на мозъка. Но на осемдесет и осем годишна възраст, след като е изпробвал технологията си върху плъхове, той в крайна сметка решава да продължи напред. Ще се подложи на собствената си процедура.

Автор(и): Тим Ву

Статията проследява развитието на културата на паметта в България от Руско-османската война от 1877-1878 г. до наши дни по отношение на историографията, местата за спомен, празниците, учебниците за училищата. Анализира се трансформацията на традиционната религиозна памет за войната в съвременни политики на паметта. По този начин критично се разглеждат три основни периода: 1. Периодът след Освобождението до 1944 г., доминиран от мита за Санстефанска България; 2. комунистическият период (1944-1989 г.), доминиран от мита за двойните освободители; 3. посткомунистическият период (1989 г. до наши дни), белязан от конфликти и войни за паметта.

Автор(и): Анастасия Пашова, Кристина Попова, Марияна Пискова, Милена Ангелова, Нурие Муратова, Петър Воденичаров (Югозападен университет, Благоевград)

Редактирането на генома почти гарантирано ще увеличи социалното неравенство. Подобно на повечето модерни медицински процедури, включително IVF-PGT, то ще бъде скъпо. Първата (не-CRISPR) генна терапия, одобрена в Съединените щати, Luxturna, предназначена за коригиране на наследствена форма на слепота, беше пусната на пазара срещу 850 000 долара за двете очи. Дори ако редактирането на ембриони се окаже по-евтино от този вид соматична генна терапия, и независимо от моделите на здравно осигуряване, то ще бъде достъпно само за малцина. Това не е нещо ново – медицинските грижи се разпределят гротескно неравномерно както в световен мащаб, така и в рамките на много държави, включително и в Съединените щати. Но от решаващо значение, за разлика от антивирусните препарати или лекарствата срещу сърдечносъдови заболявания, икономическото неравенство с течение на времето ще бъде вписано в гените. Това само по себе си трябва да ни накара да се замислим.

Автор(и): Натали де Соуза

През 1990 г., малко след като Жан-Мари Робин и Мишел Алар започват да провеждат национално проучване на френските столетници, една от техните софтуерни програми изписва съобщение за грешка. Едно от изследваните лица е отбелязано като 115-годишно – число, което не попадало в диапазона на приемливите възрастови стойности на програмата. Те се обадили на сътрудниците си в Арл, където живеело изследваното лице, и ги помолили да проверят повторно предоставената от тях информация – спомня си Алар, който тогава е директор на фондация IPSEN, изследователска организация с нестопанска цел. Може би са допуснали грешка при преписването на рождената ѝ дата? Може би тази Жана Калман всъщност е родена през 1885 г., а не през 1875 г.? Не, казват сътрудниците. Виждали сме акта ѝ за раждане. Данните са верни.

Автор(и): Ферис Джабр

Според наблюдателите на пазара технологията mRNA се превръща в бизнес за много милиарди долари. Американската инвестиционна банка Berenberg Capital Markets прогнозира, че към 2030 г. пазарът на мРНК лекарства ще нарасне до 88 млрд. долара годишно, а до края на 2020-те ще генерира общи приходи от 460 млрд. долара.

Според прогнозата производителите ще генерират малко под една пета от продажбите през 2030 г. от ваксините COVID и още една пета от други мРНК ваксини. Производителите ще генерират повече от половината от бъдещите приходи от приложения на мРНК срещу рак, автоимунни заболявания и протеинови терапии, заяви за DER SPIEGEL Жицян Шу, авторка на изследването. „Тази технология е революционна в много области“ и ще замени конвенционалните методи.

Шу очаква, че днешните пионери засега ще продължат да доминират на пазара. „BioNTech, Moderna и може би CureVac ще поведат революцията“, казва тя. „Технологията на мРНК е нова и трудна за разработване; само няколко души я проучваха интензивно преди пандемията. А ако погледнете историята на медицината, често са необходими десетилетия, за да могат другите компании да наваксат с подобни нови разработки.“

Един от двамата германски пионери би трябвало да има най-големи шансове, казва Шу. „BioNTech би могла да играе във фармацевтичната индустрия подобна роля, каквато имат Tesla или Apple в своите индустрии“, казва Шу: сравнително малка компания, която се утвърждава срещу утвърдените големи корпорации на световния пазар.

Автор(и): екип на списание „Шпигел“

От редакцията: в настоящия текст, предназначен предимно за специалисти, но достъпен също и за образовани любители, се представят основните тенденции в развитието на германската историография след Втората световна война.

Близо четиридесет години след разпадането си Третият райх остава централното историческо преживяване на съвременна Германия, отправна точка, по която продължават да се съизмерват миналото и настоящето. Дори в още по-голяма степен, отколкото 1789-1814 г., 1858-71 г. или 1914-18 г., периодът 1933-45 г. се разглежда като вододел между ancien régime и новия ред, разделящ различни политически философии, граждански идеали, социални ценности и национална лоялност. Ето защо науката продължава да изследва измеренията на германския тоталитаризъм, не само неговия ход и резултат, но и произхода и предисторията му. Нацистката диктатура привлича вниманието ни с непредсказуемите си обрати и драматични контрасти: страна, потънала в поражение, се възстановява, за да доминира в Европа; народ, известен с приноса си към културата, се впуска в прояви на варварство; военни успехи с безпрецедентен мащаб се превръщат в безусловна капитулация. Как е могло да се случи всичко това? Това е въпросът, на който историците се опитват да отговорят, създавайки огромна научна литература, несравнима по интензивност и подробности. Приливът не показва признаци на оттегляне. Година след година се появяват нови трудове, които се стремят да разширят разбирането ни за това защо духът на Ваймар не е могъл да предотврати реалността на Аушвиц. Периодът 1933-45 г. си остава кулминацията на германската история.

Автор(и): Теодор С. Хамероу

Генетичната съдба е централна тема на „Разбивачът на кодове“ – портретът, който Уолтър Айзъксън прави на пионерката в областта на генното редактиране Дженифър Дудна, която заедно с малка армия от други учени връчи на човечеството първите наистина ефективни инструменти за неговото оформяне. Размислите на Руфъс Уотсън обобщават двусмислието, което много хора изпитват по този въпрос. Ако имахме силата да избавим бъдещите поколения от болести като шизофренията, щяхме ли да го направим? Неморалният избор би бил да не го направим, разбира се? Ами ако бихме могли да подобрим и здравите човешки същества, като редактираме несъвършенствата им? Натрапчивото притеснение – което един ден може да изглежда смешно-лудтиско, дори жестоко – е, че заедно с тези болести и несъвършенства ще загубим нещо от гледна точка на мъдростта, състраданието и, по някакъв начин, който е по-трудно да се определи, човечността.

Дудна допринася за идентифицирането на Crispr – система, която е еволюирала в бактериите в продължение на милиарди години, за да отблъсква нахлуващите вируси. Системата Crispr-Cas9, за да дадем тук правилното ѝ име, обезврежда вирусите, като нарязва тяхната ДНК. Бактериите са я изобретили, но прозрението, което донесе на Дудна – биохимичка от Калифорнийския университет в Бъркли – Нобеловата награда за химия миналата година, заедно с френската микробиоложка Еманюел Шарпантие, беше, че тя може да бъде адаптирана за редактиране на гени в други организми, включително и в хората. Статията, която подпечата славата на двете дами, беше публикувана през 2012 г., когато Шарпантие работеше в университета Умео в Швеция. До началото на 2020 г. в ход бяха вече две дузини изпитвания върху хора за медицински приложения на техниката – касаещи състояния от рак и атеросклероза до вродена форма на слепота.

Автор(и): Лора Спини

Някога Алберт Айнщайн описва научните теории като „свободни изобретения на човешкия ум“. Но през 1980 г. Стивън Хокинг, известният космолог от университета в Кеймбридж, има друга мисъл. В лекция през същата година той твърди, че така наречената Теория на всичко може да бъде постижима, но че последните щрихи по нея вероятно ще бъдат направени от компютри.

„Краят може би не е видим от гледна точка на теоретичната физика“, казва той. „Но той може да се окаже видим за теоретичните физици.“

Теорията на всичко все още не изглежда достижима, но след като компютрите поемат вече толкова много от задълженията в ежедневието – превод на езици, разпознаване на лица, шофиране на автомобили, препоръчване с кого да се срещаме – не е чак толкова лудешко да си представим, че те ще поемат и функциите на Хокинговците и Айнщайновците на бъдещето.

Компютърни програми като AlphaGo на DeepMind продължават да откриват нови начини да побеждават хората в игри като Го и шах, които се изучават и играят от векове. Защо една от тези чудесни самообучаващи се машини, пусната върху огромния астрономически каталог или петабайтовете данни, събрани от Големия адронен колайдер, да не може да разпознае набор от нови фундаментални частици или да открие червейна дупка към друга галактика във външната слънчева система, като тази във филма „Интерстелар“?

Автор(и): Денис Овърби

Истинският успех на Sputnik V може би се крие най-вече в популярността му на чуждестранните пазари, особено на онези, които бяха изключени от ранното глобално разпределение на ваксинните ресурси. В доклад на независимата международна организация Oxfam от септември се разкрива, че нации, представляващи тринадесет процента от световното население, са изкупили петдесет и един процента от всички очаквани доставки на ваксини. Обединеното кралство и държавите-членки на ЕС са осигурили поръчки за достатъчно дози, за да ваксинират почти цялото си население по три пъти. Covax – програма, ръководена от СЗО за осигуряване на справедливо глобално снабдяване с ваксини, заяви, че тази година вероятно ще могат да бъдат ваксинирани само двадесет процента от населението на развиващите се страни; все още нито една от тези дози не е разпределена.

Автор(и): Джошуа Яфа

Към края на миналата година лекарите в Нелсън Мандела бей, град в източната част на Южна Африка с около един милион души население, започват да откриват нещо тревожно. Градът е бил поразен от мощна вълна от случаи на Covid-19 през юни и юли, болниците са били претоварени и това довело до хиляди смъртни случаи. Тази вълна тъкмо започвала да отшумява, когато в южното полукълбо започнала да настъпва пролетта. Но от ноември [тоест в началото на тамошната пролет] болниците в града и околните провинции отново започнали да се пълнят с пациенти, болни от Covid-19 – този път два пъти по-бързо, отколкото по време на първата вълна.

За да разберат на какво се дължи рязкото нарастване на новите случаи, лекарите се обърнали за помощ към Тулио де Оливейра, генетик и биоинформатик от университета в Квазулу-Натал в Дърбан, който ръководи национална мрежа от лаборатории за секвентиране [установяване на генетичния код на вирусите, бел. пр.]. Екипът му започнал да обединява геномите на коронавируса, причинил инфекцията на всеки пациент. В продължение на месеци тези изследователи периодично извършвали подобна работа по геномно наблюдение, за да следят десетките различни щамове на SARS-CoV-2, които циркулират из страната, в търсене на проблематични мутации в протеина на вируса. Осем месеца след пандемията, в 99 процента от над 1500-те изследвани генома, те открили само една такава мутация. Де Оливейра тъкмо подготвял тези констатации за представяне в научно списание.

Но на първи декември се върнали първите резултати от Нелсън Мандела бей.

Автор(и): Меган Молтени

В България като цяло османският период е разглеждан в отрицателна светлина. Това негативно отношение повлиява както на българските, така и на западните и други автори, които спират своето внимание впоследствие върху мюсюлманската култура и история. Независимо от това, че в последните десетилетия възгледите за османската епоха се променят (макар и бавно) в положителна посока, не може да се отрече, че в българската историография има силно антитурско течение. Това предполага пристрастие и предразсъдъци, които не са в интерес на науката. Трябва да приемем за естествено това, че когато се занимаваме с проблемите на мюсюлманската история и изкуство, понякога се налага да се влезе в полемика. Най-вредно за науката е обаче, когато в нея липсва междукултурна комуникация и тя залита и гравитира около двете крайности.

Хората от различни култури кодират и декодират посланията по различен начин. Това поражда възможности за неразбиране. Американската философка Марта Нусбаум посочва, че основната ценност на космополитния дух е „желанието да се съмняваш в същността на своите собствени разбирания“. Според известния холандски професор, специалист в областта на организационната психология и междукултурните различия Х. Хофстеде, въпреки че, исторически погледнато, културните процеси са свързани силно с конфронтации и с проблемите на войната и мира, те се характеризират и с втора страна, за която твърде често не притежаваме проницателен поглед и чувствителност. Междукултурните срещи, които в съвременния свят се увеличават с изумителна скорост, непрекъснато пораждат и „непреднамерени конфликти“, и макар че никой не ги желае, „всички плащат високата им цена“.

Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар

В наше време ние сме вече толкова добре запознати с начините, по които ваксините спасяват животи, че е лесно да забравим колко безумни, гениални и неетични трябва да са били първите опити за прилагане на подобни лечителски практики. И все пак идеята за умишлено заразяване на пациенти със смъртоносен вирус, който да им помогне да създадат собствен имунитет, се е появила първоначално в нечия мисъл – и това е може би най-голямата идея в историята на медицината.

Това не е идея на английски лекари от 18 век. Но може би тя е хрумнала на някой определен човек. Забележително е, че ваксинацията най-вероятно не е била открита на много места, независимо едни от други. Най-ранните исторически свидетелства дават основания да се предполага, че тя е започнала да се практикува първо в Китай – вероятно в югозападните провинции Анхуи или Дзянши – преди да се разпространи по целия свят.

Китайските морски търговци въвеждат процедурата в Африка, донасят знанието за нея в Индия и я пренасят по Пътя на коприната до Турция, където европейските посланици от 18-ти век най-накрая научават за тази техника и я съобщават в собствените си страни. Времето и пътищата на въвеждането на ваксинацията по света подсказват, че идеята се е разпространявала от едно начално място, в определен исторически момент. И може би тя е гениално хрумване на само един човек.

Автор(и): Коди Касиди

За да бъде победен Covid-19 ще са нужни далеч повече неща от само ваксини; евентуалната победа ще включва карантини, социално дистанциране, антивирусни и други лекарства, както и грижа за болните. Но идеята за ваксина – „сребърният куршум“ – се е превърнала в почти неразумно изкушение. Коронавирусът идва при нас в момент, в който генетичната технология е изключително зряла. Напредъкът през последните пет години е дал възможност проектите за ваксини да бъдат разработвани веднага щом вирусът се секвентира [когато е известен точният му генетичен код]. За изграждане на нашия имунитет тези авангардни ваксини не използват отслабени форми на вируса, както всички ваксини от миналото; вместо това те съдържат кратки копия на части от неговия генетичен код – неговата ДНК или РНК – които могат да произведат фрагменти от вируса в телата ни.

По този начин учените за първи път са успели да предложат проекти за създаване на ваксина само седмици след появата на новото, бързо разпространяващо се заболяване. В момента по света има минимум 43 проекти за разработка на ваксини срещу Covid-19 – в Бризбейн и Хонконг, в САЩ и Великобритания, в лабораториите на различни университети и компании. Повечето от тях са ДНК или РНК ваксини. А една от тях, създадена само за 63 дни от американска биотехнологична фирма на име Модерна, вече е навлязла в стадия на изпитания върху хора на 16 март, като е била инжектирана в кръвта на първия от 45 доброволци в Сиатъл. Това беше „световен рекорд на закрито“, казва Антъни Фаучи, лекарят, който ръководи Националния институт по алергия и инфекциозни заболявания в САЩ. „Нищо и никога не се е получавало толкова бързо.“

Автор(и): Самант Субраманиан

През 2016, когато детската лекарка Присцила Чан и нейният съпруг, основателят на Фейсбук Марк Зукърбърг, обещаха вложения от 3 милиарда долара, които ще бъдат направени в хода на следващите 10 години за борба срещу инфекциозните заболявания, те избраха медицинския изследовател Джо ДеРизи от Сан Франсиско като ръководител на първата им инвестиция: нов изследователски център на стойност 600 милиона долара, наречен Biohub [био-център] „Чан-Зукърбърг“. Малко след като се присъединява към Biohub, ДеРизи е събрал голям екип от дизайнери и инженери, за да превърне парчетата компютърен код, които са били събирани години наред в лабораторията му, в софтуерен пакет с индустриална сила. През октомври 2018, с финансовата подкрепа на Фейсбук, те представят IDSeq на малка група от тестови потребители.

За да го предостави в ръцете на възможно най-голям брой учени, особено по места с недостатъчни ресурси, Biohub влиза в партньорство с фондацията Бил и Мелинда Гейтс. Безвъзмездни средства от фондацията на Гейтс позволяват на десет екипа изследователи от други страни, сред тях Южна Африка, Бангладеш и Мадагаскар, да пристигнат за обучение в Biohub, за да се учат как да използват IDSeq. В допълнение към обучението, безвъзмездните средства предоставят на всеки международен екип малък секвенсър, който те могат да вземат в собствените си лаборатории.

Автор(и): Меган Молтени

На 8 януари Шенженският център за контрол и превенция на заболяванията е идентифицирал първия си местен случай на Covid-19 и е започнал мониторинг на пътниците, идващи от провинция Хубей, центъра на огнището, на около 800 километра на север. През следващите няколко седмици агенцията е разширила надзора си, като е тествала хора с треска в различни местни болници и клиники. Служителите на общественото здравеопазване са идентифицирали общо 391 пациенти с Covid-19 и 1 286 души, които са се намирали в достатъчно близък контакт с тях, за да бъдат изложени на вируса. Те са проследили тези 1 286 души, тествайки ги редовно, за да видят дали са се заразили, дори и ако никога не са проявявали симптоми. Екипът е установил, че за децата на възраст до девет години, които са били изложени на вируса, е също толкова вероятно да бъдат заразени, както и за другите възрастови групи – между седем и осем процента. Но при тях е много по-малко вероятно да се наблюдават видовете тежки симптоми, наблюдавани при групите от по-възрастни пациенти. Всъщност много деца изобщо не проявяват симптоми. В сряда изследователите са публикували анализа си в предпечатния сървър на medRxiv [специализирано медицинско онлайн-издание].

Сами по себе си данните не могат да обяснят защо децата развиват по-лека форма на заболяването. Но по-старите изследвания, проведени върху генетичния роднина на SARS-CoV-2 – предишният коронавирус, който предизвика избухването на SARS през 2002-2003 г., водят до някои улики. Той също е засягал възрастните повече от децата. При онази глобална епидемия загинаха 774 души, или около един на всеки десет от заразените със SARS. Не е починал нито един човек на възраст под 24 години.

Автор(и): Меган Молтени

За Хитлер кризата е като въздуха, който диша. Той се нуждае от нея, за да оцелее. А влошаващите се условия в Германия (с характерния им нюанс в Бавария) с настъпването на есента, когато валутата преживява пълен срив в резултат от политиката на „пасивна съпротива“, придават все по-голяма привлекателност на агитацията от вида, който използва Хитлер. По времето, когато той поема политическото ръководство на „Кампфбунд“, опустошителната криза в Германия отива към своята развръзка.

Страната е банкрутирала, валутата й се сгромолясва. Инфлацията расте главозамайващо. За спекулантите и черноборсаджиите времената са златни. За обикновените хора обаче материалните последици от хиперинфлацията са опустошителни, а психологическият ефект – неизмерим. Спестявания, трупани цял живот, изчезват за часове. Застрахователни полици се оказват по-безполезни от хартията, на която са написани. Хората, които получават пенсии и фиксирани доходи, виждат как единственият им източник на приходи се стопява и губи всякаква стойност. Работниците са по-слабо засегнати. Работодателите в горещото си желание да не допуснат социални размирици се съгласяват с искането на профсъюзите да индексират надниците пропорционално на разходите за издръжка. Въпреки това няма нищо чудно, че масовото недоволство довежда до рязка политическа радикализация както отдясно, така и отляво.

Автор(и): Иън Кършоу

Лабораторията на Гугъл в Санта Барбара, Калифорния, е постигнала един жалон, който учените от цял свят преследват още от 1980-те години: нейният квантов компютър е изпълнил задача, която не е възможна с мощностите, предлагани от традиционните компютри, според статия, публикувана в научното списание Nature.

Някой ден една квантова машина би могла да постигне такъв напредък в различни области (като например изкуствения интелект), че в сравнение с него дори най-мощните днешни суперкомпютри биха изглеждали като играчки. Устройството на Гугъл е направило за 3 минути и 20 секунди математическо изчисление, което сегашните суперкомпютри не биха могли да завършат за по-малко от 10 000 години, се казва в съобщението на компанията.

Автор(и): Кейд Метц

Ветровито е, небето е облачно, темата на филма е мрачна. Единствената утеха тази сряда вечер е името на програмното кино: Glückauf [късмет да се отвори]. На афиша се чете Ваксирани – една шокираща истина!? Във филма става дума за предполагаемата връзка между ваксинациите и аутизма – и за един скандал.

Зрителите се трупат пред входа на киното близо до жп гарата в Есен. Критици на ваксинациите разпространяват листовки. Присъства режисьорът. Каква истина ще излезе наяве тази вечер?

Премиерата на Ваксирани се е състояла преди една година във филмовия център „Ангелика“ в Ню Йорк. Централното му послание гласи така: Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) са прикрили резултатите от едно проучване, според което има връзка между тройната ваксина срещу морбили, заушки [паротит] и рубеола (МПР), и аутизма. Режисьор на филма е британският гастроентеролог Андрю Уейкфийлд, който през 1998 г. за първи път формулира съмненията относно такъв страничен ефект и с това предизвика вълна от глобален скептицизъм по отношение на ваксинациите. Но тезата му се оказа просто несъстоятелна. Уейкфийлд трябваше да оттегли публикацията си и загуби лекарския си лиценз.

Автор(и): Харо Албрехт и Мирай Калискан

В предишната глава няколко пъти стана дума за това, че най-същностният идентификационен белег на помаците е религията. Видяхме, също така, че около 20% избират религията като етнически маркер – без това да е сигурен признак за формиране на национално съзнание – по примера на Босна или Пакистан, но по всяка вероятност е свидетелство за нагласа към отделност. Изобретяването на памет за ислямизацията – различна от мислената като „официална“ – е важен елемент от този процес, чието конструиране през последните две десетилетия придобива все по-голям интензитет.

Тук ще се опитам да очертая баланса между същинската религиозност и други, привиждащи се като религиозни идентичности – т.е. да отчленя специфично религиозната мотивация за определен тип умонастроения от социалните, икономическите, политическите фактори, които често играят по-важна роля.

Автор(и): Евгения Иванова

Ще проследя формирането на „другата“ памет за ислямизацията по две направления: като сравнение с общобалканските модели, които разгледах в I глава, и като опит за диференциране на разказите – в зависимост от етническото самоопределение на отделните респонденти и съзнанието им за принадлежност. По този начин ще се опитам да разбера дали все по-обособяващото се изтъкване на отделен, помашки етнос има връзка с формирането на памет за ислямизацията и оттам – с различните версии за етнически произход.

Паралелите с общобалканските модели са трудни – доколкото разказите са изобретявани не само в различни социални среди, но и в различни исторически условия. Ще запазя интерпретативната схема от I глава само, за да откроя по-лесно приликите и (преди всичко) разликите между въобразените мотивации към конверсия.

Автор(и) Евгения Иванова

Обратно на преобладаващата част от разказите за ислямизацията на останалите балкански нации, които лансират различни, но в повечето случаи – изясняващи доброволния и характер тези, българските поставят категоричен акцент върху насилието. Хипотезата за масовото насилие като целенасочена политика на империята се появява още в края на 18. век и – с различна интензивност – циркулира в общественото съзнание до края на 20-ти. Паметта за насилствената ислямизация е толкова дълбоко вкоренявана, така усърдно вменявана, че – въпреки академичните публикации, доказващи нейната постепенност и доброволност – тя и до този момент владее умовете на по-голямата част от широката публика.  Дори, когато някои чужди автори (съвсем рядко, впрочем) изтъкват тази хипотеза, те черпят основанията си от български примери.

В тази глава ще се опитам да проследя мотивациите за развитието на паметта за насилствената ислямизация в различните политически конюнктури, като очертая контурите на самите разкази във времето на тяхното създаване (или – първо публикуване), както и по-сетнешните им интерпретации, поставени в зависимост от водещите интереси на елитите във всеки исторически момент. Едва ли ще успея да спазя симетричен подход – спрямо разгледаните в I глава хипотези на другите балкански „идеолози на паметта“ – доколкото в българската памет голяма част от тях по-скоро отсъстват, изместени от мощното излъчване на хипотезата за насилието. Вместо това, ще направя опит да прецизирам дали и доколко – в българската памет – насилието е инструмент за произвеждане на травматизъм и депресивен национализъм , или остава някак „само за себе си“ – служебен израз на конкретна политическа поръчка.

Автор(и): Евгения Иванова

Изобретяването на памет за ислямизацията, официализирането на мисленето за този процес – независимо дали във фолклорните разкази, или в академичните публикации – е поляризирано не само пространствено (в различните национални интерпретации), но и темпорално: в зависимост от конкретната епоха и конкретната политическа конюнктура. Докато по-ранните разкази (втората половина на 18. и 19. век), изразяващи еманципиращите възрожденски настроения, настояват в по-голяма степен върху хипотезата за насилието, изследванията от модерното време (20. и 21. век), основани преди всичко върху документален материал, показват бавния, постепенен, в масовите случаи – доброволен процес на балканската ислямизация. Разбира се, тази хипотеза е дотолкова нюансирана, че интерпретациите понякога изглеждат полярни дори в един и същи исторически момент, дори в отношението към изследвания феномен. Така, босненските „изобретатели на памет“ акцентират върху позитивните ефекти от ислямизацията още през 19. век, а българските самоотвержено защитават тезата за насилието почти до края на 20-ти.

Ще разположа съпоставянето на разказите между крайните полюси позитивно/негативно отношение към ислямизацията, като се опитам да очертая разнообразните нюанси във всяка от националните интерпретации. Ще се опитам също така да проследя зависимостите между тези интерпретации и съответната политическа конюнктура – както в пространствен, така и в темпорален аспект.

Автор(и): Евгения Иванова

Целта на този текст е да изследва третата фаза – функционалните употреби на определено историческо събитие или исторически процес – онова, което различни групи в различни периоди „правят от миналото“, а не онова, което се е случило в действителност, и неговия смисъл. Именно „правенето на минало“ (очертано в трудовете на Халбвакс, Нора, Асман, Хобсбом  и множество други автори) създава възможности – чрез едно изобретено минало – да се изобретява настояще…

Употребите на миналото инструментализират различни периоди от него: възможно най-древен племенен произход, „светлото средновековие“ със създаването на могъща държавност и епически бойни победи, „въобразяването“ на нациите, постигнато с борби и жертви, модернизацията на обществата – триумфална или мъчителна.  Употребите на миналото „припомнят“ най-често героически епизоди, формиращи национално самочувствие, но се случва и да извадят на преден план травматични откъслеци, мобилизиращи към възмездие.  Във всички тези разнообразни проявления на изобретяване на памет водещото са конкретните социални, икономически, политически необходимости на конкретното настояще.

Автор(и):Евгения Иванова

Идвайки от група учени от седемдесетте години, твърдението, че хората не са в състояние да мислят рационално, е било доста шокиращо. Днес вече не е така. Хиляди по-късни експерименти потвърждават (и доразвиват) тази констатация. Както знае всеки учен, който е следвал развоя на тези изследвания – или само от време на време е преглеждал по някой брой на Психологията днес – всеки студент с набор от въпроси може да демонстрира, че хора, които инак изглеждат напълно разумни, много често са напълно ирационални. Това прозрение рядко е изглеждало по-подходящо [като характеристика на времето], отколкото днес. И все пак си остава една съществена загадка: как точно е станало така, че ние сме [еволюционно] формирани по този начин?

В една нова книга, Загадката на разума, когнитивните изследователи Юго Мерсие и Дан Спербер правят сериозен опит да отговорят на този въпрос. Мерсие, който работи във френски научноизследователски институт в Лион, и Спербер, сега базиран в Централноевропейския университет в Будапеща, посочват, че причината е една придобита в хода на еволюцията [мисловна] характеристика, подобна на двата ни крака или трицветното ни зрение. Тя се е появила в саваните на Африка и трябва да се разбира именно в този контекст.

Автор(и): Елизабет Колберт

Когато през 1953 е открита молекулната структура на ДНК, в преподаването на биологията се оформя догмата, че ДНК и нейната кодирана информация не могат да се променят по никакъв начин от средата или начина на живот на човека. Известно е, че средата може да стимулира експресията на даден ген. Например: просветването на ярка светлина в очите или изпитването на болка стимулира активността на невроните и по този начин променя активността на гените, които тези неврони съдържат, произвеждайки инструкции за производство на протеини или други молекули, които играят централна роля в нашите тела.

Но напоследък се появиха нови идеи, тясно свързани с възгледите на Ламарк, които [най-неочаквано] станаха централни за нашето разбиране на генетиката. През последните петнадесет години тези идеи – които принадлежат към една бързо развиваща се научна област, наречена епигенетика – са обсъждани в множество статии и няколко книги, сред тях проучването Епигенетичната революция на Неса Кери от 2012, както и Най-дълбокият кладенец, скорошна работа по въпроса за [психическите] травми от детството, от лекарката Надин Бърк Харис. 

Автор(и): Израел Розенфилд и Едуард Зиф

Можете да си представите това като Световно първенство по биохимични изследвания.

На всеки две години стотици учени вземат участие в едно глобално състезание. Те се опитват да предскажат триизмерната форма на протеините в човешкото тяло, като се справят с биологичния пъзел, който наричат ​​„проблемът за сгъването на протеините“. Никой не знае как точно да го реши. Дори и победителите успяват само да го докоснат тук или там. Но решението може да улесни начина, по който учените създават нови лекарства и се борят с болестите.

Автор(и): Кейд Метц

Прочетете още...