Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Ако има нещо, в което съм сигурен, след като съм живял толкова дълго, то е, че хората рано или късно започват да се бунтуват срещу унификацията и опитите за глобални решения от всякакъв вид.

Автор(и): Нейтън Гарделс

Никъде другаде провалът на подхода „война срещу всичко“ не се илюстрира толкова добре, колкото в борбата срещу миграцията.

Автор(и): Рубен Андершон и Дейвид Кийн

За повечето хора извън Запада, чийто първичен опит с европейската цивилизация е бил да бъдат брутално колонизирани от нейните представители, Холокостът не изглежда като безпрецедентно зверство. Така че, когато израелските лидери сравняват Хамас с нацистите, а израелските дипломати носят жълти звезди в ООН, аудиторията им е почти изцяло западна.

Автор(и): Панкадж Мишра

Съдебни дела. Нелицензирани магазини. Корпорации, които се опитват да излязат на пазара. Неуредиците при въвеждането на един закон, който се опитва да осигури социална справедливост с помощта на марихуаната.

Автор(и): Джия Толентино

Използвайки тридесет и двутонен сейф от швейцарска банка, в който държи уникални творби на Пикасо, Рембранд и Уорхол, Андрей Молодкин казва, че ще ги унищожи, ако основателят на Уикилийкс умре в затвора.

Автор(и): Надя Биърд

На сутринта, когато законът за „чуждестранните агенти“ влезе в сила, на централите на неправителствените организации в Москва се появиха графити с надпис „Чуждестранен агент на САЩ“. Една от мишените беше „Мемориал“ – хранилище на материали за историята на Русия през ХХ век.

Автор(и): Тимъти Снайдър

Всяка медийна революция в историята е предизвиквала морална паника: за печатарската преса се твърди, че е предизвикала религиозни войни; радиото даде на света Адолф Хитлер; телевизията създаде възможността за маккартизъм.

Автор(и): Ян-Вернер Мюлер

Черил Шарп, 47-годишна продавачка, която беше сред многото граждани на щата Айова, неуспели да влязат на изпълнения до краен предел митинг на Тръмп миналия месец, звучеше доста уверено, когато я попитах дали знае защо Доналд Тръмп е толкова привлекателен за много избиратели.

Автор(и): Зейнеп Туфекчи

Ционизмът вероятно е най-съвършеният израз на европейската политическа модерност в колониален контекст. Той е едновременно продукт на потисничеството на евреите в условията на европейската модерност и ревностно въплъщение на европейската модерност в колониални условия.

Автор(и): Махмуд Мамдани

В така наречения „Глобален юг“ и в това, което свободно наричам „останалият свят“, няма усещане за САЩ като добродетелна държава. Широко разпространени са схващанията за американската гордост и лицемерие.

Автор(и): Фиона Хил

Всъщност сравненията на кризата, която се разгръща в Израел и Палестина, с нацизма и Холокоста – най-вече когато идват от политически лидери и други, които могат да влияят на общественото мнение – са интелектуален и морален провал.

Автор(и): Група експертни изследователи по въпросите на Холокоста

В статията си „Америка и руското бъдеще“, публикувана през 1951 г. във Foreign Affairs, американският дипломат Джордж Ф. Кенан разглежда психологическите сили, които формират съветската система. „Никоя управляваща група не обича да признава, че може да управлява народа си само като го смята и третира като престъпник“, пише той. „Поради тази причина винаги има тенденция да се оправдава вътрешното потисничество, като се посочва застрашителното беззаконие на външния свят.“

Автор(и): Андрей Колесников

Революционните автократи и техните наследници представляват едно от най-мощните предизвикателства пред международния ред днес. Решението на Путин да нахлуе в Украйна въпреки тесните връзки на Русия с Европа показва, че икономическите връзки и общите материални интереси не са достатъчни за запазване на либералния световен ред.

Автор(и): Лукан Ахмад Уей

И за двамата писатели истината е не толкова метафизичен въпрос, колкото отношение. Техните романи се въртят около цикличното, всекидневно преживяване на света, по-скоро в света на нещата, отколкото онзи на идеите.

Автор(и): Уилям Фиър

Какво следва след времето на постмодерния декаданс, или края на епохата на Вожда Спасител? – този въпрос ме вълнува особено много и ще се опитам да гадая.

Автор(и): Самуел Леви

Нито една от многобройните и твърде възхвалявани институции, които в древните републики ограничават личната свобода, не е приемлива в модерните времена.

Автор(и): Бенжамен Констан

Колкото и да е трудно, не можем да пренебрегнем задачата да работим за насърчаването на патриотизма: за да оцелее и да процъфти, политическата свобода се нуждае от граждански добродетели, т.е. от граждани, способни да се ангажират с общото благо, да се изправят в защита на общата свобода и права.

Автор(и): Маурицио Вироли

Ако националистическият партикуларизъм е по-познатият калъп, в който се вливат повечето човешки същества, то ще трябва да се научим не само как да го разбираме, но и кога и по какви критерии да насърчаваме или ограничаваме неговите стремежи.

Автор(и): Тони Джуд

Да се търси причината за ескалацията на „руската напористост“ в разширяването на НАТО е, простете директността ми, просто още един вариант на нашенското „кой ми сра в гащите?“

Автор(и): Златко Енев

Характерът на британската монархия се е променил с течение на времето и е важно да признаем това. Тя не е просто остатък от миналото; начинът, по който се говори за нея, начинът, по който тя действа, се е променил много.

Автор(и): Айзък Чотинер

Левицата се е заплела на възел как да реагира на руската инвазия в Украйна. Първите изявления, като например ония на CodePink и Black Alliance for Peace, макар и условно да се противопоставиха на войната, поставиха акцент върху отговорността на САЩ и Запада.

Автор(и): Ричард Ебеншейд

Каква е съдбата на либерално-демократичната капиталистическа европейска мечта в Украйна? Не е ясно какво очаква Украйна в рамките на ЕС. Често съм споменавал един добре познат виц от последното десетилетие на Съветския съюз, но той едва ли би могъл да бъде по-подходящ в наши дни. Рабинович, евреин, иска да емигрира. Бюрократът в службата за емиграция го пита защо, а Рабинович отговаря: „Две причини. Първата е, че се страхувам, че комунистите ще загубят властта в Съветския съюз и новата власт ще хвърли цялата вина за престъпленията на комунистите върху нас, евреите“. Но това са пълни глупости – прекъсва го бюрократът, – в Съветския съюз нищо не може да се промени, властта на комунистите ще продължи вечно!“ „Е,“ отговаря Рабинович, „това е втората ми причина“. Представете си равностойна размяна на мнения между украинец и администратор от ЕС. Украинецът се оплаква: „Има две причини, поради които сме в паника тук, в Украйна. Първо, страхуваме се, че под руския натиск ЕС ще ни изостави и ще остави икономиката ни да се срине. Администраторът на ЕС го прекъсва: „Но вие можете да ни се доверите, ние няма да ви изоставим. Всъщност ще направим така, че да поемем управлението на страната ви и да ви казваме какво да правите! „Е,“ отговаря украинецът, „това е втората ми причина“. Въпросът не е дали Украйна е достойна за Европа и достатъчно добра, за да влезе в ЕС, а дали днешна Европа може да отговори на стремежите на украинците.

Автор(и): Славой Жижек

Едно нещо изглежда умерено ясно: онези, които вярват, че подобна система е просто твърде безсърдечна и потискаща, за да продължи жестоко, се лъжат. Съветската система, макар и да не е конструирана така, че да се самовъзпроизвежда, със сигурност не носи белези на самоунищожение. Правителството може да е брутално, цинично и напълно покварено от абсолютната власт: но само морален оптимизъм, подхранван от страстно възмущение или религиозна вяра, а не от емпирични наблюдения или исторически опит, може да накара някои изследователи на Съветския съюз да пророкуват, че подобно беззаконие скоро трябва да ерозира хората, които го практикуват, да ги направи неспособни да запазят властта и по този начин да победи самото себе си. Управляваните – пасивно, уплашено стадо – може да са дълбоко цинични по свой собствен начин и постепенно да бъдат жестоко малтретирани, но докато „линията“ се движи на зигзаг, позволявайки им да си поемат дъх сред ужасното всекидневно бягане, те, при всички страдания, които тя носи, ще могат да намерят живота си достатъчно – ако и само малко – поносим, за да продължат да съществуват, да се трудят и дори да се наслаждават на удоволствия. За жителите на западните страни е трудно да си представят условията, при които човешките същества в Източна Европа или Съветския съюз (или в Индия или Китай) могат не просто да оцелеят, но и (бидейки заобиколени от други хора в не по-добро положение и без алтернативни форми на живот, видими през завесата, които да привличат и да предизвикват недоволство във въображението), да се приспособят към условията, да ги възприемат като нещо нормално, да измислят мерки, подобно на войници в безкрайна кампания, затворници или корабокрушенци. Такива мерки могат да изглеждат непоносими за средния гражданин на една цивилизована общност, но тъй като, ако не свободата, то поне братството и равенството се раждат от общото страдание, човешкият живот може да бъде изживян – с моменти на веселие и ентусиазъм и на истинско щастие – дори и при най-ужасяващите и унизителни условия.

Автор(и): Исая Бърлин

Цивилизационната идентичност ще има все по-голямо значение в бъдеще, а светът ще се оформя в голяма степен от взаимодействието между седем или осем основни цивилизации. Те включват западната, конфуцианската, японската, ислямската, индуистката, славянско-православната, латиноамериканската и евентуално африканската цивилизация. Най-важните конфликти на бъдещето ще се случват по линиите на културните разломи, разделящи тези цивилизации една от друга.

Защо ще се случи това?

Автор(и): Самуел П. Хънтингтън

Като атакува следвоенния международен ред и променя стратегията си за контрол у дома, Путин залага на собственото си бъдеще. Започването на война, която не върви по план, е класическа грешка, която е подкопавала много авторитарни режими в миналото. Наглостта на лъжата на Путин, който изпрати войски да атакуват Киев, докато твърдеше, че спасяват жертви на геноцид в Донбас, също може да се окаже удар в собственото му лице. Противоречието между декларираната от него цел за обединение на два славянски народа и методите му – бомбардиране на жилищни квартали – може да се окаже твърде голямо, за да бъде преодоляно дори от опитната пропагандна машина. Много руснаци може инстинктивно да се опитат да избегнат когнитивния дисонанс, като се обединят зад своя лидер. Но когато този дисонанс е твърде голям, резултатът може да се окаже промяна на парадигмата. С толкова добре оборудвана и изпечена репресивна бюрокрация като тази в Русия, Путин може и да се чувства достатъчно сигурен, но задачата му за политическо оцеляване току-що стана много по-трудна.

Автор(и): Даниел Трейсман

За либералите е важно да не се отказват от идеята за нацията. Те трябва да признаят, че в действителност нищо не прави универсализма на либерализма несъвместим със света на националните държави. Националната идентичност е пластична и може да бъде оформена така, че да отразява либералните стремежи и да внушава чувство за общност и цел на широката общественост.

За доказателство за неизменното значение на националната идентичност не трябва да се търсят други доказателства освен проблемите, с които се сблъска Русия, нападайки Украйна. Руският президент Владимир Путин заяви, че Украйна няма идентичност, отделна от тази на Русия, и че страната ще се разпадне веднага след началото на неговата инвазия. Вместо това Украйна се съпротивлява упорито на Русия именно защото нейните граждани са верни на идеята за независима, либерално-демократична Украйна и не искат да живеят в корумпирана диктатура, наложена отвън. Със своята храброст те ясно показаха, че гражданите са готови да умрат за либералните идеали, но само когато тези идеали са вградени в държава, която могат да нарекат своя.

Автор(и): Франсис Фукуяма

Макар че глобалният либерално-капиталистически ред очевидно се приближава към криза на много нива, войната в Украйна се опростява погрешно и опасно. Глобални проблеми като изменението на климата не играят никаква роля в изтъркания разказ за сблъсъка между варварски тоталитарни държави и цивилизования, свободен Запад. И все пак новите войни и конфликти между великите сили също са реакция срещу такива проблеми. Ако въпросът е оцеляването на планетата ни в беда, един трябва да си осигури по-силна позиция от другите. Далеч от това да бъде моментът на изясняване на истината и когато основният антагонизъм се оголва, настоящата криза е момент на дълбока измама.

Въпреки че трябва да застанем твърдо зад Украйна, трябва да избягваме увлечението по войната, което явно е завладяло въображението на онези, които настояват за открита конфронтация с Русия. Необходимо е нещо като ново движение на необвързаните страни, не в смисъл, че държавите трябва да бъдат неутрални в продължаващата война, а в смисъл, че трябва да поставим под въпрос цялото понятие за „сблъсък на цивилизациите“.

Новото неприсъединяване трябва да разшири хоризонтите, като признае, че борбата ни трябва да бъде глобална – и като се противопостави на русофобията на всяка цена. Трябва да предложим подкрепата си на онези в Русия, които протестират срещу инвазията. Те не са някакво абстрактно котерийно обединение на интернационалисти; те са истинските руски патриоти – хората, които наистина обичат страната си и от 24 февруари насам дълбоко се срамуват от нея. Няма по-отблъскваща от морална гледна точка и по-опасна от политическа гледна точка поговорка от тази: „Моята страна, права или не“. За съжаление, първата жертва на войната в Украйна е универсалността.

Автор(и): Славой Жижек

Класическият либерализъм може да бъде разбран най-добре като институционално решение на проблема с управлението на многообразието. Или, казано малко по-различно, той е система за мирно управление на разнообразието в плуралистичните общества. Той възниква в Европа в края на XVII и XVIII в. в отговор на религиозните войни, последвали протестантската реформация – войни, продължили 150 години и отнели живота на голяма част от населението на континентална Европа.

Автор(и):Франсис Фукуяма

Това, което имаме днес в Русия, не е някаква изненада. То не е някакъв вид отклонение от историческия модел. Много преди да се появи НАТО – през XIX век – Русия вече е изглеждала така: имало е автократ. Имало е репресии. Имало е милитаризъм. Имало е подозрение към чужденците и Запада. Това е Русия, която познаваме, и това не е Русия, която се е появила вчера или през 1990-те. Тя не е отговор на действията на Запада. В Русия има вътрешни процеси, които обуславят положението, в което се намираме днес.

Дори бих отишъл по-далеч. Бих казал, че разширяването на НАТО ни постави в по-добра позиция, за да се справим с този исторически модел в Русия, който наблюдаваме отново днес. Къде щяхме да бъдем сега, ако Полша или балтийските държави не бяха в НАТО? Те щяха да бъдат в същото безвремие, в същия свят, в който е Украйна.

Автор(и): Стивън Коткин, Дейвид Ремник

Джон Миърсхаймър: Мисля, че всички неприятности в този случай всъщност започнаха през април 2008 г. на срещата на върха на НАТО в Букурещ, след която НАТО излезе с изявление, в което се казваше, че Украйна и Грузия ще станат част от него. Тогава руснаците недвусмислено дадоха да се разбере, че смятат това за екзистенциална заплаха, и поставиха червена линия. Въпреки това с течение на времето се случи така, че ние напреднахме в приобщаването на Украйна към Запада, за да я превърнем в западен бастион на границата с Русия. Разбира се, това включва не само разширяването на НАТО. Разширяването на НАТО е сърцевината на стратегията, но то включва и разширяването на Европейския съюз, както и превръщането на Украйна в проамериканска либерална демокрация, а от руска гледна точка това е екзистенциална заплаха.

Автор(и): Джон Миърсхаймър, Айзък Чотинер

Разглеждането на 2020 г. като цялостна криза на неолибералната епоха – по отношение на нейните екологични, социални, икономически и политически основи – ни помага да намерим историческата си ориентация. Погледната по този начин, кризата с коронавируса бележи края на една дъга, чието начало е поставено през 1970-те години. Тя може да се разглежда и като първата цялостна криза от епохата на антропоцена – епоха, определена от последиците от небалансираното ни отношение към природата.

Автор(и): Адам Тууз

Миналото може и да живее в настоящето, но то не управлява нашето развитие. Колкото и да е гнусен или възвишен, нашият произход не е наша съдба; ежедневното ни пътуване към бъдещето не е фиксирано от морални арки или генетични инструкции. Трябва да започнем да възприемаме историята не като „това, в което живеем, което ни движи или което ни определя“, а по-скоро като „това, за което спорим, за което се борим и което се стремим да почитаме в нашите практики на справедливост“. Историята не е краят; тя е само още едно бойно поле, на което трябва да отговорим на огромните изисквания на вечно живото настояще.

Автор(и): Матю Карп

Новите авторитарно-популистки държави не само че не са фашистки в познатия исторически смисъл; в един важен аспект те преобръщат модела на нацисткото управление с главата надолу. Както показва политологът Ернст Френкел, нацистката политика не се характеризира с пълно беззаконие и хаос, както обикновено се твърди в традиционните представи за тиранията или тоталитаризма. В много сфери на живота всичко при нея протича по съвсем нормален и предвидим начин: сключват се бракове, сключват се и се изпълняват бизнес договори. Наред с тези области на относителна правна нормалност обаче винаги е съществувала заплахата от това, което Френкел нарича „прерогативна държава“, която може да действа по напълно непредсказуеми и безотговорни начини. Той използва термина „двойна държава“, за да опише съвместното съществуване на предвидима нормалност и непредсказуема репресия.

Автор(и): Ян-Вернер Мюлер

Хората никога няма да престанат да мислят за себе си и за своите общества от гледна точка на идентичността. Но идентичностите на хората не са нито фиксирани, нито непременно дадени по рождение. Идентичността може да се използва за разделяне, но може да се използва и за обединяване. Това в крайна сметка ще бъде лекът за популистката политика на настоящето.

Автор(и): Франсис Фукуяма

Не само на национално ниво се правят все повече опити за налагане на насоки за справяне с диктаторското минало; на европейско ниво също могат да се забележат усилия за по-голяма хармонизация и установяване на задължителни стандарти. Например Рамковото решение за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия чрез наказателното право, прието от Европейския съвет през ноември 2008 г., предвижда минимална хармонизация на наказателното право, като задължава държавите членки да криминализират „публичното одобряване, отричане или грубо омаловажаване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления“.

Автор(и): Едгар Волфрум

Прочетете още...

It’s the Kultur, Stupid

Тимъти Гартън Аш 29 Ное, 2017 Hits: 8772
Ксенофобски крайнодесен популизъм – и то в…