Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Издигането на репутацията на Маккартни за сметка на тази на Ленън през последните няколко десетилетия има нещо общо с начина, по който популярната музика се превърна в по-малко важна част от младежката култура. Хората все още слушат музика, тя все още се променя и развива, но вече не е основното средство за социален коментар или субкултурна идентичност, далеч по-малко важна от социалните медии; може би на същото ниво като облеклото.

Автор(и): Оуен Хатърли

Тейлър Суифт ми разказва история, а когато Тейлър Суифт ви разказва история, вие слушате, защото знаете, че тя ще бъде добра – не само защото е имала необикновен живот, но и защото е необикновена разказвачка. Тази е за времето, когато сърцето ѝ е било разбито, макар и не по начина, по който бихте очаквали.

Автор(и): Сам Лански

В сряда замлъкна един от най-великите американски гласове – пестелив, яростен, нежен и нажежен до червено, съдържащ по някакъв начин както цялата история, така и бъдещето на рокендрола. Тина Търнър беше известна със своята свръхчовешка устойчивост и самата аз в известен смисъл вярвах, че всъщност е непобедима.

Автор(и): Аманда Петрушич

Има ли бъдеще класическата музика?

Автор(и): Чарлс Роузън

Това, което прави кариерата на Дилън още по-забележителна, е начинът, по който тя се е развивала, с върхове, склонове, канари – и всичко това в служба на музиката, която той започва да почита в родния си Хибинг.

Автор(и): Дейвид Ремник

За разлика от композиторите за концертни зали, филмовите композитори са винаги добре платени (както и техните кописти и оркестранти), изпълняват се веднага и се записват само от елитни студийни музиканти. Те се наемат, за да бъдат фантастично бързи и продуктивни – единствената такава композиторска конвейерна линия в свободния свят. (В Съветска Русия партитурите на всички членове на Съюза на композиторите са били незабавно публикувани, изпълнявани и записвани за сметка на държавата. Това е автоматично.) Така най-плодотворното създаване на оркестрова музика през ХХ и ХХI век не идва от концертните зали или консерваториите, а от филмовите студии, където композиторите са създали хиляди часове симфонична музика, надминаваща дори най-продуктивните класически композитори в историята. Тяхната преобладаващо тонална музика е чута от милиони повече хора, отколкото някога са чували тримата „Б“ [Бах, Бетовен и Брамс]. Маучери предполага, че ако Гаетано Доницети, който е композирал повече от 60 опери за 50 години живот, би живял през ХХ век, той щеше да бъде Макс Щайнер или Карл Щалинг, а не Албан Берг или Харисън Бъртуистл. Той се съгласява с твърдението на Ричард Тарускин, че ХХ век е „безвъзвратно разделен между онези, които пишат „музика за публиката“, и тези, които пишат „музика за композиторите“, и че двете са „фракции, които се борят за легитимност“. Това схващане вече е изложено подробно в докторска дисертация от 2014 г., която се превърна в интернет легенда и кауза на академични симпозиуми: „Два века в едно: музикалният романтизъм и ХХ век“ на канадския музиколог Хърбърт Полс.

Автор(и): Марк Н. Грант

Маккартни е на седемдесет и девет години, но – по начина, по който сме свикнали да очакваме от публичните изпълнители със строги режими на грижа за себе си – изглежда като забележително младежка версия на самия себе си. В косата му вече има сиви ивици, макар че все още е подстриган по начин, който поне е близък до този на Бийтълс. В асансьора до втория етаж преминахме през ритуалната размяна на уверения за ваксина и свалихме маските си. Маккартни има леки възглавнички по бузите, но си остава строен. Повечето сутрини, каза той, тренира, докато гледа „American Pickers“, водено повече от двадесет сезона от две момчета, Майк и Франк, които обикалят страната и търсят боклуци и съкровища. Той имитира тяхната реплика: „Колко ще искаш за това?“

Автор(и): Дейвид Ремник

„Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не изтърсят още някоя подобна глупост. Всички са прави, разбира се. В Сан Франциско наистина има църква, която е канонизирала музиканта и на входа те посреща икона на „Св. Джон Колтрейн“ във византийски стил. А в края на кариерата му някои хора наистина си излизат ядосани от залите, защото това, на което са свидетели, е вече нещо отвъд не само джаза, но и музиката въобще – и е напълно основателно да им се струва неслушаемо. Но каквото и да е то, за него не стига само дарбата. Иска се и особен вид сила – да преодолееш собствените си зависимости, за да научиш околните на независимост. Едно от любимите ми неща.

Автор: Иван Ланджев

Глен Гулд беше пианист. Това кратко и скучно като лекарски бюлетин заявление, с което започва монографията „Глен Гулд: изпълнителят и произведението“, изглежда излишно само на пръв поглед. Склонността на съвременната медийна култура да уголемява периферно-събитийното за сметка на същественото води до изкривяване на перспективата, и в случая с Гулд на преден план често излизат неговите идиосинкразии и прищевки, а не изкуството му. В немалка степен популярният интерес към него идва тъкмо откъм периферията, за което допринесе, разбира се, и самият той, като по-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно (в това отношение рожба на своето време) играеше с предизвикателно безгрижие ролята на капризната звезда.

Автор: Стоян Гяуров

„Бийтълс“ притежават дълбоко вкоренена в характерите им язвителна подозрителност към мотивите на външния свят, те имат и добре развит усет за капризната природа на славата. През октомври 1963, когато бийтълманията за пръв път залива Британия, Джон е запитан колко дълго смята, че ще просъществува групата им. „Около пет години“, казва той.

Автор: Луи Менанд

„Никога преди не бях чувал за многолюбието (polyamory) и не се интересувах от представата за него“, казва ми Рубан Нилсън след вечерята, по време на дълга разходка из околността. „Просто исках да се преструвам, че никой не е мислил за това преди мен, да попадна на него слепешком.“ Той се чеше нервно по гърдите, по татуировката на отворено око, която се вижда между ключиците му. „Имам чувството, че ще прекарам остатъка от живота си в усилия да забравя последната година. Беше толкова красиво време.“

Автор: Дейвид Бивън

За пореден път сексуалността на Чайковски се превръща в обект на дебати – и за пореден път дискусията няма нищо общо със собственото време и място на композитора, а всичко общо с нашето. Чайковски няма думата по въпроса, така че ние се чувстваме свободни да интерпретираме музиката му както си поискаме, дори когато тя е фиксирана в думи или заземена в краката на танцьори. Това я прави свързана с времето ни. Очевидно, днес връзката означава да се въвлече Чайковски в политическия и културен конфликт между Русия, като възроден защитник на консервативни ценности, и декадентния, западащ, позволяващ еднополовите бракове Запад.

Автор: Саймън Морисън

Оказва се, че докато всички са се чудели, дали Боуи се е оттеглил, той е събрал група и подготвял албум с мощта на водородна бомба. За целта мобилизира обичайните заподозряни от последните две десетилетия – Тони Висконти като продуцент и басист, Джери Ленард и Ърл Слик на китари, Захари Алфорд на барабани, Стив Елсън на саксофон.

Автор: Евгений Дайнов

Боуи посреща последните години на 20-ти век като жител на Земята – нещо, което не му се е случвало от средата на 60-те години. Има прилична музикална репутация, станал е художник, направил е успешно издателство за книги по изкуство. Покрай другото, той става един от първите земляни, пълноценно оценил едно ново историческо явление, което изважда хората от обичайната за замляните закрепостеност за време и място – световната интернет мрежа. През 1996 година Боуи е първият музикант, пуснал сингъл (Telling Lies) само в интернет. Към края на годината е третият най-често търсен музикант в мрежата, а всичките му интервюта се занимават повече с интернет, отколкото с музика или изкуство.

Автор: Евгений Дайнов

Да пишеш за Дейвид Боуи е уникално трудна задача. За кого точно пишеш? За онзи ученик на име Дейвид Джоунс, въоръжен с играчка-саксофон, който възкликва: „Чух гласа на Бог!“ когато за пръв път чува парчето Tutti Frutti на Литъл Ричард? Или пишеш за преименувания Дейвид Боуи (самонарекъл се „Момчето от Лондон“), който в средата на 60-те години твърди, че никога няма да има нещо общо с рокендрола, защото иска да се занимава със сериозна музика и изкуство? За хипито Боуи, постепенно ставащ известен в лондонските авангардни среди – или за онзи Боуи, който твърди, че хипитата са най-скучните хора на света; и затова се записва в училище за мимове?

Автор: Евгений Дайнов

Дейвид Боуи не само е изобретявал, отново и отново, самия себе си, вдъхновявайки други музиканти, както и безброй много фенове. Той е вършил много повече. През цялата си дълга кариера Боуи изобретяваше и един нов вид музикален театър, чиито декори могат да се разглеждат в изложбата на музея V&A. Влиянието му върху изпълнителското изкуство е неоценимо и ще продължава да се чувства дълго време след като той си е отишъл. А междувременно ние имаме музиката, която все още притежава силата да удивлява и доставя наслаждение. 

Автор: Иън Бурума

Историята на Бийтълс след края на съвместната им кариера не е особено обрадваща. И четиримата записаха солови албуми – до днес около шейсет, – но никой от тях не успя дори да се доближи до качеството на съвместната им работа в Бийтълс. Още дълго след раздялата отношенията им бяха дистанцирани и белязани от взаимна неприязън. В началото на 70-те това се отнасяше най-вече за Ленън и Маккартни: те поддържаха формално резервираност, но използваха своите плочи, за да си нанасят удари под пояса. Когато бяха поканени заедно с Харисън и Стар да участват в „Концерта за Бангладеш“, двамата се оказаха неспособни да приемат поканата. Стар успя наистина да придума бившите си колеги да му сътрудничат за неговия албум RINGO (1973), но само поотделно. Още през същата година Харисън даде израз на неприятното развитие след края на групата в Sue Me Sue You Blues…

Автор: Иън Макдоналд

Днес е 17 юли 2012. Миналата година, горе долу по това време, бях в Сиена. След разговор на площада пред театъра, сега изпращах с поглед необикновения човек, с когото бях се срещнала…

Автор: Милка Кралева

Иронията е в това, че усещането за борба срещу целия свят е точно нещото, което целият свят толкова харесва у Кийт Ричардс: той винаги е вършил нещата по свой начин.

Автор: Лиз Феър

Опитайте се да разпознаете картините, представяни в този музикален клип. Хайде да ги изброим заедно.

Автор(и): Hold your Horses

Секс, дрога и рокендрол: Пати Смит е преживяла всички ексцеси. Но как?

Автори: Пати Смит и Кристоф Аменд

Щефан Хантел от Франкфурт е музикант и продуцент. Като DJ Шантел той отрежда световен успех на един млад музикален жанр.

Автор: Щефан Хантел

Дълбоко в себе си подозирам, че днес ще се опитам да наруша първото правило на всеки пишещ човек...

Автор: Златко Енев 

Духът на Кърт Кобейн със сигурност е витаел някъде над Берлин в тази лятна вечер …

Автор: Златко Енев


Дали този глас като стиснат юмрук е ключ към следващата година? В мъглата от несигурност около твоя бизнес живот, любовен живот, живот изобщо, защо гласът на Синатра е такава сирена – такава сигурност в нервни времена, позволяваща да бъдеш романтичен, но махаща розовите очила от носа ти, ако се оставиш да бъдеш отнесен твърде надалеч.

Автор: Боно


ImageПрез осемдесетте години Синди Лаупър беше троянският кон на Girl Power в музикалните класации. След дълга пауза те се завръща сега с нещо като протестен диско-албум под името Bring Ya To The Brink. В това интервю поп-дивата разговаря за феминизъм, поп и новия си албум.

Автор: Синди Лаупър

Това е Аркейд Файър, групата родена в Монреал, която скоро ще има концерти в Лондон, Ню Йорк, Дъблин, Париж, Амстердам, Осло, Стокхолм и Берлин – може би най-голямата сензация в момента на световната инди-сцена ...

Автор: Дарси Фрей

ImageТоя път ми се ще да говоря за нещо по-различно. Гледах преди доста време един филм, който ми се стори безкрайно важен – не само защото в него играе една от най-противоречивите личности в музикалната сцена от последните години, но и защото … хм, защо ли да го увъртам: защото ме накара да му повярвам ...

Автор: Златко Енев 

Прочетете още...

Image

За Еминем ...

Златко Енев 22 Апр, 2007 Hits: 43448
Тоя път ми се ще да говоря за нещо…