Навън пече слънце, а долу на моравата моята приятелка лежи гола. Двайсет и първи юни, най-дългият ден в годината. Хората, които минават покрай блока, се заглеждат в нея, а някои дори си намират причина да поспрат – на един ще му се развърже връзката на обувката, друг ще настъпи лайно и ще почувства непреодолима нужда да го изстърже от подметката си на момента. А някои отворковци спират и без оправдание. В един момент някакъв даже ѝ подсвирна, но тя не забеляза, защото тъкмо беше стигнала до супер интересно място в книгата си. Свирчото изчака за момент, но видя, че тя продължава да си чете и се изнесе.
Моята приятелка чете много, но никога досега не го е правила по този начин – навън и гола. А аз седя на нашия балкон на третия етаж и се опитвам да проумея собствените си чувства в тази ситуация. Не ме бива кой знае колко в разбирането на самия себе си. Понякога в събота вечер приятели се отбиват на гости и почват разпалено да се препират по всякакви теми. Веднъж дори един от тях стана насред разговора и си тръгна. А аз си седя край тях, зяпам телевизора с изключен звук и чета субтитрите. Понякога, в разгара на спора, се случва някой да ме попита аз как мисля. Тогава обикновено се преструвам, че наистина мисля нещо, но ми е трудно да го изразя гласно, при което задължително се намира някой, който ми взема думата и тръгва да обяснява своето мнение.
Така или иначе, на тези сбирки се обсъждат отвлечени неща – политика и разни такива, а тук говорим за моята приятелка и за конкретния факт, че тя е навън и гола. „Не, сериозно – казвам си, – поне по този въпрос трябва да знаеш какво ти е отношението.“ Ето, семейство Рабинович излизат през входната врата, където са домофоните. Те живеят два етажа над нас, в мансардата. Мъжът е много възрастен, към стогодишен, и дори не му знам първото име. Само знам, че започва със „С“, както и че професията му е инженер, защото редом със стандартната им пощенска кутия има една по-голяма, с табелка „С. Рабинович, инженер“, и надписът надали се отнася до жената, понеже съседът отсреща веднъж спомена, че била митнически инспектор. Госпожа Рабинович също не е в първа младост и косата и е изрусена. Първия път като се возихме с тях в асансьора, приятелката ми я сметна за проститутка на повикване, защото парфюмът и лъхаше на препарат за почистване. Семейство Рабинович се спират и се заглеждат в голата ми приятелка. Те са двамата най-влиятелни членове на домсъвета. Увивните растения за оградата бяха тяхна идея например. Рабинович пошепва нещо в ухото на жена си, тя свива рамене и двамата продължават по пътя си. Приятелката ми дори не забелязва как минават покрай нея, толкова е пленена от книгата си, толкова вглъбена. Моето усещане по въпроса (ако много се постарая да го изразя гласно) е, че слънчевите бани са чудесна идея, понеже като почернее, зелените и очи се открояват още по-красиво. И след като така и така е тръгнала да се пече, то по-добре да е чисто гола, защото не понасям отпечатъци от бански: тъмно, тъмно и изведнъж – бяло. Все едно дори не е същата кожа, а някаква синтетика, от ония, дето ги продават по курортите. От друга страна, не е много разумно да се дразни семейство Рабинович. Защото ние сме тук под наем и макар да имаме клауза за двегодишно ползване, знае ли човек. Ако почнат да ни топят, че създаваме проблеми, хазяинът може да ни изгони с два месеца предизвестие, и толкоз. Така пише в договора. Макар че всичко това няма нищо с чиито и да било усещания по въпроса, най-малко пък с моите – просто по тая линия съществува известен риск, който се налага да отчетем. Приятелката ми се обръща по гръб. Задникът и ми е най-любим, но и гърдите и си ги бива. Едно хлапе на ролери се провиква: „Маце, вижда ти се котето!“. Все едно пък тя не знае. Брат ми каза веднъж, че тя е от типа момичета, които не се застояват дълго на място – да съм имал едно наум, за да не ми разбие сърцето. Това беше преди доста време, мисля, почти две години. Но когато оня тип и подсвирна, аз най-неочаквано си спомних думите на брат ми и за миг се изплаших, че тя може да стане и да си тръгне.
Слънцето скоро ще помръкне и тя ще влезе вътре. Защото светлината няма да е достатъчна нито за слънчеви бани, нито за четене. Като се прибере, аз ще нарежа диня и ще изядем резените на балкона, заедно. Ако това стане след малко, дори може да хванем залеза.
Оригинална публикация: Етгар Керет, АСАМТОЙ, Изд. „Жанет 45“, Пловдив 2013
