Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

След 1989 г. вакуумът, създаден от комунистическата цензура, е обилно запълнен от спомени, разсекретени архиви, дневници, записки „от чекмеджетата“ и др. Заслужават внимание редица издателски и писателски инициативи, чрез които са интервюирани живите ветерани от „Отечествената война“, наред с пострадалите от репресиите на комунистическия режим или техните наследници. За естеството на „организираното всенародно въстание“ през последните три десетилетия се открояват значителен брой материали и изследвания, сред които и едно от последните – публикуваният в том IV на поредицата „Това е моето минало“ (2021) спомен на Ангел Шишков „Животът на комуниста като млад“, представящ абсолютно негероични сцени, събития и картини.

Това дава възможност за по-плътни съпоставки за достоверността на изходния материал, от който се оформя героическият исторически дискурс, залегнал в ритуалната фабула. Без да целим градация на несъответствията, нека посочим само няколко изолирани примера в максимално стесненото време от 8 до 12 септември 1944 г., като ги огледаме през оптиките на разказаното преди и след 10 ноември 1989 г.

 Автор(и): Мая Ангелова

През 1945 и 1946 г. сред основните задачи на отечественофронтовската литература е художественото осмисляне на героичните събитията, довели до 9 септември 1944 г., и отразяване на патоса на „Отечествената война“. Георги Димитров в писмо до Съюза на българските писатели през май 1945 г. настойчиво изисква от истинските народни писатели да изпълнят дълга си към народния героизъм. От младите попълнения на писателския съюз, особено от тези, които са били на фронта в редакцията на вестник „Фронтовак“, рамо до рамо със съветската армия (съставена там предимно от военни инструктори и кореспонденти), както и от журналистите, които са изпратени на „обиколка“ из позициите на Първа българска армия в Унгария, се очаква срочно да изпълнят партийната поръчка, публикувайки книги, които да служат за идеологическа опаковка на близкия спомен от събитията. Отразяването „чрез правилна идейна оптика“ на заключителната фаза на Втората световна война е първата масова литературна акция, която успява да спои писателските редици в здраво партийно ядро в месеците след 9 септември 1944 г.

Автор(и): Мая Ангелова

През 1945/1948 мъгливото огледало на социалистическия реализъм прикрива мощна енергия, невиждана преди, в проявите на варваризъм. Езикът, вместо поле за диалог и обмяна на идеи в обществото, се превръща в рефлекс на груба сила, която е налагана като един вид „качество“ . Силната привързаност към конспиративните методи на комунистите налага на речта ниска информативност, висока метафизичност и поетическа чувственост. Най-често това е бъркотия от спекулативен ленински марксизъм, абстрактни прозрения и надут изказ. Заветът на Маркс към философите, които трябва не да обяснят света, а да го променят, превръща езика в най-важната сцена за „смайващ“ класов спектакъл. Затова литературата става не само коментар на политиката, а неин рупор. Този капацитет на действения език идва у нас увенчан със Свещена победа над абсолютното зло – пълчищата на Хитлер, затвърден чрез триумфа на непобедимата класа, акордиран в култ към Сталин, съчетал човек и машина в сили, които могат да мобилизират милиони.

Автор(и): Мая Ангелова

Безспорно най-влиятелният и известен романист на всички времена (превеждани колкото него по целия свят са само Агата Кристи и Уилям Шекспир), Жул Верн не остава безучастен към случилото се през 1876 г. и 1878 г. в една далечна балканска християнска страна. Заслуга за това има обожаваният от него Виктор Юго. Отзвукът от Априлското въстание е значим във Франция, а Верн е силно впечатлен от характера на балканските хора, както преди това от смелостта на унгарците, и от самоотвержеността и стихийния дух на славяните. Западният човек мисли балканците в ключа на един средно-източно и южноевропейски антропологичен фон; в духа на пътешествениците по балканските земи от ХVІІІ и ХІХ в., но и на късните изследователи на балканските сюжети и стереотипи, които слагат в единна схема екзотиката на балканеца, румънеца, унгареца и славянина, а писателските жестове на Верн напомнят литературното поведение на Байрон. Показателни са два известни романа на Жул Верн: „Матиаш Шандорф“, посветен на борбата на унгарците („Mathias Sandorf“, 1885) и „Архипелагът на огъня“, разказващ за гръцкото освободително въстание от 1820 година („L`Archipel en feu“, 1884).

Автор(и):  Евдокия Борисова

И така, тезата ни в предходния опус заключи, че новата медийна оптика буквално се ражда в пепелта на старата.
Подобен исторически драматизъм, черпещ сценична енергия от антиномични събитийни съвпадения, изглежда, е дълбоко криптиран и в разказа на Л. Карол за чудатите преображения-отражения на „Алиса в огледалния свят“, с каквото заглавие впрочем този текст е познат сред българския културен контекст. Колкото и да изглежда маргинална на пръв поглед обаче, последната бележка е всъщност твърде уместна, доколкото преводаческият избор заглавието на Л. Карол да добие своя фразеологизиран днес вид затъмнява две от важните му конотации, постоянно съпътстващи неговата оригинална формулировка: Through the looking-glass, and what Alice found there (През огледалото, и какво откри там Алиса).

Автор: Пламен Шуликов

 

Работното понятие полицейски реализъм на пръв поглед създава впечатление, че само би умножило недефинитивността на представата за реализъм, и без друго потвърждавана от нуждата тя да бъде постоянно коригирана чрез допълнителни атрибутивни уточнения – критически, натуралистки, социалистически, магически или пък фотореализъм. Да се замислим върху непостижимо безпристрастния реализъм на професионалната оптика, през която полицаят наблюдава света, признаваме, ни подсказаха Стефан Цвайг, Артър Конан Дойл и Жак Рансиер.

Автор: Пламен Шуликов

Комплексен и брилянтен автор, Валтер Бенямин умира, бягайки от нацистите, преди да успее да довърши последния си проект. Днес най-после фрагментите от тази книга получават по-широко разпространение. Нобеловият лауреат Дж. М. Кутси описва еволюцията на един шедьовър…

Автор: Дж. М. Кутси

Без знаменателни хронологии, нека започнем с едно случайно и далечно съвпадение. През 1929-та в Дивдядово се ражда Тончо Жечев. През същата година в Бон се появява един превъзходен анализ на консервативното утопийно  мислене. Дължим анализа на една от най-силните книги, които хуманитаристиката на ХХ век е завещала на днешната социологическа мисъл. Това е „Идеология и утопия“ на Карл Манхайм…

Автор: Яни Милчаков

В тази честотност на „роб“, „поробен“ и „заробвание“ днес може да се чете и някаква ирония, резултат от прекомерността на лексиката, от много бързото влизане в господарската роля на заробващия…

Автор: Албена Хранова

През 1947 г. Ален Роб-Грийе участва в международна младежка бригада в България и описва своите впечатления и преживявания в един от първите си публикувани текстове „Четири дни в България“...

Автор: Галя Симеонова-Конах

Подобно на големите държави, при големите и значими литератури и писатели също трябва да има излаз на море…

Автор: Сава Василев

Този толкова стар, по-стар дори от човечеството сводник, езикът, умее да се шегува като никой друг. Често образността е пищното одрешение, прикриващо чудовищните ни пожелавания – терзанията на тялото и духа.

Автор: Сава Василев

Литературната ни география трябва да си е поставила амбициозната задача да не отстъпва на физическата, защото между двете има повече от случайни прилики...

Автор: Сава Василев

За да дам тона за размисъл, ще определя техния нерв така. Изпитвам усещането, че сред многото катастрофи, с които се е прославил и ни заплашва XX век, една от главните, и често скрити от погледа, е антропологическата катастрофа.

Автор: Мераб Мамардашвили

След множество хоризонтални и вертикални прочити на българската литература, извършени в последните двадесетина години, ще отбележим, че те имат значение предимно в балканския регион, и най-вече – в границите на нашата държава, чиято официална доктрина е нацията.

Автор: Антоанета Алипиева

В разсъждението, което ще развия тук, става дума не точно за литература, а за неща, които я моделират.

Автор: Владимир Трендафилов 

През цялото си времетраене социализмът усърдно крие действителните престъпления и парфюмира литературните.

 

Автор: Владимир Трендафилов

Фотографията предпоставя, че ние знаем нещо за света, ако го приемаме по начина, по който камерата го записва. Но това е противоположността на разбирането, един подход, който започва от неприемането на света такъв, какъвто той изглежда.

Автор: Сюзън Зонтаг


Историческият престиж, авторитетът на четенето и писането, могат да се окажат една сравнително кратка отсечка в историята на вида ни ...

Автор: Джордж Стайнър


Фройдистката психология е единственото систематично обяснение на човешката психика което, от гледна точка на неговата изтънченост и сложност, важност и трагическа сила, заслужава да бъде поставено редом с хаотичната маса от психологически прозрения, които литературата е натрупала през вековете.

Автор: Лайънъл Трилинг

Зад призивите към мълчание се намира желанието за едно възприятийно и културно чисто състояние. И, в нейната най-увещаваща и амбициозна версия, защитата на мълчанието представя един митичен проект на тотално освобождение.

Автор: Сюзън Зонтаг

 

Романът на Антон Дончев „Време разделно“ излиза през 1964 г. съвсем не без връзка с поредната държавна акция по преименуването на българите мюсюлмани в Родопите през 60-те-70-те години на ХХ век. Според настойчиво и многократно повтаряното свидетелство на автора романът е написан само и точно за 43 дни.

Автор: Албена Хранова

Всяка ера трябва да изобрети отново проекта на „духовността“ за себе си. (Духовност = планове, терминологии, идеи за поведение, насочено към разрешаване на болезнени исторически противоречия, присъщи на човешката ситуация, към завършване на човешкото съзнание, към трансцендентност.)

Автор: Сюзън Зонтаг


Нека сега да поговорим за несбъдналите се, ненаписаните, хипотетичните български книги за деца. Тяхното отсъствие в полето на българската култура е многозначително; то говори повече, отколкото множество вече написани книги ...

Автори: Вихрен и Росица Чернокожеви

Нашата задача е не да намерим максималното количество съдържание в едно произведение на изкуството, а още по-малко да изстискаме още повече съдържание от произведението на изкуството, което вече е тук. Нашата задача е да орежем съдържанието, за да можем изобщо да видим самото нещо.

Автор(и): Сюзън Зонтаг


Романистите винаги са се изпробвали в областта на есето и пишещият есета романист си остава литературна сила, с която трябва да се съобразяваме. Двете форми споделят един вътрешен плурализъм и скептицизъм, който ги превръща в естествени съюзници на демокрацията.

Автор: Джонатан Рий


Много неща по света не са получили имена; и много неща, дори ако са били назовани, никога не са били описвани. Едно от тях е онази чувствителност – несъмнено модерна, един вариант на изтънчеността, но едва ли идентична с нея – която е позната под култовото название „Камп“.

Автор: Сюзън Зонтаг

Прочетете още...

За фотографията

Сюзън Зонтаг 17 Окт, 2009 Hits: 40786
Фотографията предпоставя, че ние знаем нещо…

Соцкримът

Владимир Трендафилов 26 Окт, 2009 Hits: 20614
През цялото си времетраене социализмът…