Жозе Сарамаго – „Проглеждане“
Изд. „Колибри“, 2013
Не само влагата, която правеше още по-тежка атмосферата, сама по себе си достатъчно тягостна в помещение, чиито два тесни прозореца гледат към сенчест дори и в слънчеви дни двор, но и безпокойството, ако си позволим да употребим един местен израз, можеше да се разреже с нож. За предпочитане щеше да е изборите да се отложат, каза представителят на партията в център, п. в ц., от вчера вали, без да спира, навсякъде има свлачища и наводнения, процентът на негласувалите този път ще скочи главоломно. Представителят на партията вдясно, п. вд., кимна с глава в знак на съгласие, но предпочете неговият принос към разговора да приеме формата на предпазлив коментар, Очевидно е, че не подценявам риска, но все пак смятам, че светлият граждански дух, който нашите съграждани са проявявали толкова много пъти при други обстоятелства, ще оправдае цялото наше доверие, те имат съзнание, о, да, ясно съзнание за същественото значение на тези местни избори за бъдещето на столицата. След като казаха това, единият и другият, представителят на п. в ц. и представителят на п. вд., с леко скептичен, леко ироничен вид се обърнаха към представителя на партията вляво, п. вл., любопитни да узнаят мнение от какъв характер ще съумее да изрази той. В същия момент, пръскайки вода навсякъде, в помещението влетя заместникът на председателя и както се очакваше, като се има предвид, че целият състав на секционната комисия вече беше налице, бе посрещнат повече от радушно, сърдечно. Не успяхме да разберем гледната точка на представителя на п. вл., но ако съдим по някои преждеизразени мнения, може да се предположи, че нямаше да пропусне да се изкаже в духа на красноречивия исторически оптимизъм с някое изречение от рода на, Гласоподавателите от моята партия са хора, които не се плашат така лесно, не са хора, които ще си останат вкъщи заради някакви си две-три капки вода, падащи от облаците. В действителност не бяха някакви си две-три капки, а ведра, делви, реки като Нил и Янцзъ, водопади като игуасу, но вярата, благословена да е вовеки веков, не само разчиства планини от пътя на онези, които се ползват от силата и, но е способна и да се хвърли в най-бурните води и да се измъкне от тях суха.
Комисията беше сформирана, всеки един беше на мястото, което му се полагаше, председателят подписа обявлението и поръча на секретаря да отиде да го окачи, както беше записано в закона, на вратата на сградата, но натовареният прояви елементарен разум, като обърна внимание, че листът няма да се задържи на стената дори и минута, мастилото му за миг ще се размие, а в следващия вятърът ще го отвее. Тогава го окачете отвътре така, че дъждът да не го мокри, в закона не пише нищо конкретно относно тази подробност, същественото е обявлението да бъде окачено, и то на видно място. Попита комисията дали е съгласна, всички одобриха с условието, за което настоя представителят на п. вд., решението да бъде вписано в протокола, за да се избегнат възражения. Когато секретарят се върна от влажната си мисия, председателят го попита как е времето, а той сви рамене и отговори, Все такова, никакво, Има ли избиратели навън, Ни помен от такива. Председателят стана и покани членовете на комисията и представителите на партиите да го съпроводят за проверката на тъмната стаичка, където установиха, че не се съдържат елементи, накърняващи непорочността на политическия избор, който щеше да се проведе там през деня. След като приключиха с тази формалност, се върнаха по местата си, за да прегледат избирателните списъци, за които също установиха, че не съдържат нередности, пропуски и подозрителни особености. Беше дошъл същественият момент, в който председателят отваря и показва урната пред избирателите, за да могат да се уверят, че същата е празна, та да може утре, ако се наложи, да бъдат надеждни свидетели, че никаква престъпна ръка не е поставила в нея тайно през нощта фалшивите гласове, които биха подправили свободната и върховна политическа воля на гражданите, че няма тук да се повтори за сетен път историческата измама с живописното име шмекерлък, а тя, да не забравяме, може да се извърши както преди, така и по време, или след вота според случая и способностите на извършителите и съучастниците. Урната беше празна, чиста, непокътната, но в помещението нямаше нито един избирател, нито дори един-единствен за цвят, пред когото да бъде показана. Навярно някой такъв се лута някъде в борба с пороя, понасяйки камшичните удари на вятъра, притискайки към сърцето си документа, удостоверяващ качеството му на гражданин с право на глас, но както стоят нещата на небето, доста ще се забави, докато пристигне тук, ако не реши направо да се прибере у дома и да остави съдбата на града в ръцете на онези, които черен автомобил ще остави пред вратата и ще вземе от вратата после, след като седящият на задната седалка изпълни гражданския си дълг.
След като приключат дейностите по проверка на различните материали, законът в тази страна диктува да гласуват незабавно председателят, членовете на комисията и представителите на партиите, както и съответните заместници, стига, разбира се, да са вписани в изборната секция, от чиято комисия са част, какъвто беше настоящият случай. Въпреки че имаше достатъчно време, не бяха необходими повече от четири минути, за да бъдат пуснати в урната първите единайсет гласа. И голямото чакане, понеже друг изход нямаше, започна. Не беше минал и половин час, когато, обезпокоен, председателят предложи на един от членовете да отиде да надзърне дали не идва някой, може да са се появили избиратели, но да са се натъкнали на затръшнатата от вятъра врата и веднага да са си тръгнали възмутени, ако изборите са били отложени, поне да бяха имали тактичността да предупредят населението по радиото и по телевизията, които все още служат за предаването на подобен род съобщения. Секретарят каза, Знаем, че затръшната от вятъра врата вдига шум до небесата, а тук не сме чули нищо. Членът на комисията се поколеба, да отида или да не отида, но председателят настоя, Хайде, направете ми тази услуга и внимавайте да не се измокрите. Вратата стоеше отворена, не помръдваше от подпората си. Членът на комисията подаде глава навън, един миг бе достатъчен, за да я завърти на едната и на другата страна, и веднага да я прибере течаща, сякаш я е слагал под душа. Искаше да се представи като добър член на комисията, да се хареса на своя председател и тъй като за първи път сега му възлагаха задача, искаше да бъде оценен заради бързината и ефективността на услугите, които трябваше да извърши, с времето и опита, кой знае, някога щеше да дойде денят, в който той самият да председателства избирателна комисия, и по-високи полети от този се наблюдават в небето на провидението и вече никой не се учудва. Когато се върна в помещението, председателят някак печално, някак закачливо възкликна, Човече, не трябваше да се измокряте така, Няма значение, господин председател, каза членът на комисията, докато бършеше брадичка в ръкава на сакото, Успяхте ли да видите някого, Докъдето ми стигнаха очите, никого, улицата прилича на водна пустиня. Председателят стана, направи няколко колебливи крачки пред комисията, отиде до тъмната стаичка, погледна вътре и се върна. Представителят на п. в ц. взе думата, за да припомни прогнозата си, че процентът на негласувалите ще скочи главоломно, председателят на п. вд. отново дръпна помирителната струна, избирателите имали на разположение целия ден, за да гласуват, сигурно изчаквали пороят да се поуспокои. Представителят на п. вл. предпочете да замълчи, мислеше си как щеше да се изложи, ако му се беше изплъзнало от устата онова, което се готвеше да каже, когато заместникът на председателя влезе в помещението, Някакви си две-три капки вода не са достатъчни, за да изплашат гласоподавателите от моята партия. Секретарят, към когото всички погледнаха с очакване, предпочете да направи практично предложение, Смятам, че не би било лоша идея да се обадим в министерството, за да се осведомим за това, как протича изборният ден тук и в останалата част от страната, да разберем дали спадът в гражданския устрем е всеобщ, или сме единствените, които гласоподавателите не са дошли да осветят със своите гласове. Възмутен, представителят на п. вд. стана, Настоявам да бъде вписан в протокола моят най-категоричен протест в качеството ми на представител на партията вдясно срещу неуважителните квалификации и срещу неприемливия подигравателен тон, с който господин секретарят току-що говори за избирателите, върховните хранители на демокрацията, хората, без които всяка тирания измежду срещаните по света, а те са толкова много, вече щеше да е взела връх в родината, дала ни живот. Секретарят сви рамене и попита, Да впиша ли молбата на господин представителя на п. вд., господин председател, Мисля, че случаят не е чак за вписване, всички сме напрегнати, объркани, смутени, а знаем, че в подобно състояние на духа лесно се изричат неща, които в действителност не мислим, уверен съм, че господин секретарят не е искал да обиди никого, той самият е избирател, съзнаващ своите отговорности, и доказателство за това е фактът, че също като всички ни тук се е изправил срещу безпощадното време, за да дойде до мястото, където го зове дългът, същевременно обаче това искрено признание не ме възпира да изискам господин секретарят да се придържа към стриктното изпълнение на възложените му задачи, като се въздържа от каквито и да е коментари, които могат да подразнят личната и политическата чувствителност на присъстващите. Представителят на п. вд. направи безизразен жест, който председателят предпочете да приеме за знак на съгласие, и сблъсъкът беше пресечен, за което силно допринесе представителят на п. в ц., който припомни предложението на секретаря, Всъщност, добави, тук сме като корабокрушенци насред океана без свещ, нито компас, без мачта, нито гребла и без газьол в резервоара, Напълно сте прав, каза председателят, ще се обадя в министерството. На една отдалечена маса имаше телефон и той тръгна натам, като взе листа с указанията, който му беше връчен няколко дни по-рано и където фигурираха, заедно с други полезни напътствия, телефонните номера на министерството на вътрешните работи.
Разговорът беше кратък, На телефона е председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, силно съм обезпокоен, нещо откровено странно се случва при нас, до този момент не се е появил, за да гласува, нито един избирател, отворили сме преди повече от час, а жив човек няма, да, господине, разбира се, пороят не спира, дъжд, вятър, наводнения, да, господине, ще продължим търпеливо и решително, разбира се, за това сме дошли, няма нужда да ни се припомня. От този момент нататък председателят не допринесе за диалога с повече от няколко кимвания с глава, всички в знак на съгласие, няколко приглушени възклицания и три-четири наченки на реплики, които не можа да довърши. Когато постави обратно слушалката, погледна колегите от комисията, но всъщност не ги виждаше, сякаш срещу му се простираше пейзаж от празни помещения, непокътнати избирателни списъци, председатели и секретари, които чакаха, представители на партии, които се гледаха недоверчиво един друг и пресмятаха кой може да спечели и кой може да изгуби от положението, а в далечината някакъв измокрен и услужлив член на комисията се връща от входа и съобщава, че никой не се задава. Какво отговориха от министерството, попита представителят на п. в ц., Не знаят какво да мислят, нормално е лошото време да задържа много хора по домовете им, но в целия град да се случва на практика същото като при нас, за този факт не намират обяснение, Защо казвате на практика, попита представителят на п. вд., В някои избирателни секции, малко на брой, разбира се, са се появили избиратели, но притокът е оскъден, както никога не е било, А в останалата част от страната, попита представителят на п. вл., не само в столицата вали, Именно това е смущаващото, на места вали също като при нас, но въпреки това хората гласуват, както е логично, по-многобройни са в областите, където времето е хубаво, и като заговорихме за това, казват, че метеорологичните служби очакват времето да се подобри към обед, Но може да се случи и да се влоши, да не забравяме приказката от трън, та на глог, предупреди вторият член на комисията, който досега все още нищо не беше казал. Настъпи тишина. Тогава секретарят пъхна ръка в един от външните джобове на сакото си, извади оттам мобилен телефон и набра някакъв номер. Докато чакаше от другата страна да вдигнат, каза, Нещо подобно се случва като в приказката за планината и за Мохамед, щом не можем да питаме избирателите, които не познаваме, защо не идват да гласуват, да отправим въпроса към семействата си, които познаваме, здравей, привет, аз съм, да, там ли си още, защо още не си дошла да гласуваш, това, че вали, на мен ми е известно, крачолите на панталоните ми още не са изсъхнали, да, вярно, извинявай, забравих, че ми беше казала, че ще дойдеш следобед, разбира се, обаждам ти се, защото тук при нас положението е сложно, няма да повярваш, ако ти кажа, че досега никой не се е появил да даде гласа си, няма да повярваш, е, добре, тогава чакам те тук, целувам те. Затвори телефона и направи ироничния коментар, Поне един глас е гарантиран, жена ми ще дойде следобед. Председателят и останалите членове на комисията се спогледаха, повече от очевидно беше, че трябва да последват примера, но никой от тях не искаше да бъде пръв, защото означаваше да признаят, че по бързина на ума и съобразителност този, който оглавява избирателната секция, е секретарят. Членът на комисията, който беше отишъл до вратата да види дали вали, без затруднение разбра, че много хляб и много сол има да изяде, преди да стигне до висотата на такъв секретар, какъвто имаше сред тях сега, способен с най-голямата непринуденост на света да измъкне един изборен глас от мобилен телефон, също както един фокусник би извадил заек от цилиндър. След като видя как председателят се оттегля в един от ъглите, за да говори по мобилния си с домашните, и как и други, използвайки собствените си апарати, дискретно, шепнешком правеха същото, членът на комисията от вратата оцени честността на колегите, които не използваха стационарния телефон, поставен там по принцип за служебни нужди, и така благородно спестяваха пари на държавата. Единственият сред присъстващите, който, тъй като нямаше мобилен телефон, трябваше да се примири с това, да изчака новини от другите, беше представителят на п. вл., като впрочем следва да добавим, че тъй като живееше сам в столицата, а семейството му беше в провинцията, горкият мъж нямаше на кого да се обади. Един след друг разговорите приключиха, най-много продължи разговорът на председателя, очевидно настояваше човекът, с когото говори, да дойде веднага, да видим как ще свърши всичко това, както и да е, той трябваше да се обади пръв, щом като секретарят бе решил да го изпревари, нека добре да се възползва от положението, вече видяхме, че секретарят принадлежи към кастата на оправните, но поне да уважаваше йерархията, както я уважаваме ние, и просто да беше споделил идеята със своя висшестоящ. Председателят изпусна въздишката, която му беше заседнала в гърдите, пъхна телефона в джоба си и попита, Е, и, разбрахте ли нещо. Въпросът, освен излишен, беше и, как да кажем, лекичко нечестен, на първо място, защото за разбиране, онова, което се нарича разбиране, винаги все нещо се разбира дори когато не служи за нищо, на второ място, защото беше очевидно, че питащият се възползва от авторитета, присъщ на заемания от него пост, за да избегне собственото си задължение, което щеше да е той самият, лично и на глас, да пристъпи към размяната на информация. Ако все още не сме забравили за онази въздишка и за настоятелния плам, който по време на разговора ни се стори, че присъства в думите му, логично ще е да си помислим, че диалогът, предполага се, че от другата страна е имало човек от семейството, не е бил толкова кротък и назидателен, колкото неговият оправдан граждански и председателски интерес заслужаваше, и че тъй като му липсваше търпение да се впусне в зле скроени импровизации, сега се измъква от затрудненото положение, като подканя подчинените си да се изкажат, което, както също ни е известно, е друг, по-модерен начин да бъдеш шеф. Членовете на комисията и представителите на партиите, като се изключи представителят на п. вл., който, лишен от собствена информация, стоеше и слушаше, казаха, че или на домашните никак не им се искало да се измокрят и чакали небето да реши да престане с дъжда, за да съживи народното гласуване, или пък също като жената на секретаря възнамерявали да дойдат да гласуват следобед. Единствено членът на комисията от вратата изглеждаше доволен, на лицето му беше изписано снизходителното изражение на човек, който има основания да се гордее със своите заслуги, което, ако трябва да се изрази с думи, се свеждаше до следното, У дома никой не вдигна, това може да означава единствено че вече са тръгнали насам. Председателят се върна да седне на мястото си и чакането започна наново.
Почти час по-късно влезе първият гласоподавател. Противно на всеобщото очакване и за разочарование на члена на комисията от вратата, беше някакъв непознат. Остави чадъра да се стича при вратата на помещението и загърнат с дъждобран, който лъщеше от водата, обут с гумени ботуши, пристъпи към комисията. Председателят се беше изправил с усмивка на уста, този избирател, мъж в напреднала възраст, но все още здрав, идваше да предизвести завръщането към нормалната, обичайната опашка от изпълняващи дълга си граждани, които напредват бавно, търпеливо, със съзнание, както беше казал представителят на п. вд., за същественото значение на тези местни избори. Човекът подаде личната си карта и избирателната си книжка на председателя, последният произнесе с почти звънтящ от щастие глас номера на книжката и името на нейния притежател, членовете, ангажирани със снемането на данните, разлистиха избирателните списъци, повториха името и номера, когато ги намериха, отбелязаха, че са сверени, после човекът, от когото продължаваше да капе вода, тръгна към тъмната стаичка с бюлетината, не след дълго се върна със сгънатия на четири лист, подаде го на председателя, който тържествено го пусна в урната, получи документите си обратно и се оттегли, отнасяйки чадъра си. Вторият избирател се появи десет минути по-късно, а след него, макар и като през капкомер, без хъс, подобно на есенни листа, които леко се откъсват от клоните, изборните бюлетини западаха в урната. Колкото и председателят и членовете на комисията да забавяха изборните процедури, не можеше да се образува опашка, имаше най-много трима-четирима души да чакат реда си, а трима-четирима души никога, колкото и да се опитват, не могат да образуват опашка, достойна да се нарече с това име. Прав бях аз, отбеляза представителят на п. в ц., процентът на негласувалите ще бъде ужасяващ, внушителен, след това няма да има какво да се направи, освен да се повторят изборите, Бурята може и да отстъпи, каза председателят и като си погледна часовника, прошепна, сякаш се молеше, Стана почти обед. Онзи, когото наричаме члена на комисията от вратата, решително стана, Ако господин председателят ми позволи сега, докато няма гласуващи, ще отида да видя как е времето. Не се забави и миг, тръгна с левия крак и се върна с десния, и отново щастлив обяви добрата новина, Вали много по-малко, почти не вали и небето вече започва да се прояснява. Членовете на комисията и представителите на партиите за малко не се запрегръщаха, но радостта не продължи дълго. Мудното цедене на избиратели продължи все така, идваше един, идваше друг, дойдоха съпругата, майката и една леля на члена на комисията от вратата, дойде най-големият брат на представителя на п. вд., дойде тъщата на председателя и без да се съобрази с церемониала, който изборният акт заслужава, съобщи на сломения си зет, че дъщеря и ще се появи едва в късния следобед, Каза, че мисли да отиде на кино, добави с неприкрита жестокост, дойдоха родителите на заместник-председателя, дойдоха и други, които не бяха част от тези семейства, влизаха с безразличие, излизаха с безразличие, обстановката се посъживи малко едва когато се появиха двама политици от п. вд. и минути по-късно един от п. в ц., като с магическа пръчка от нищото изникна телевизионна камера и ги засне, след което се върна обратно в нищото, един журналист поиска да зададе въпрос, Как върви гласуването, а председателят отговори, Можеше да е и по-добре, но сега, когато времето, изглежда, започва да се обръща, сме уверени, че притокът на избиратели ще се засили, Впечатлението, с което сме останали от други избирателни секции в града, е, че този път процентът на негласувалите ще бъде много висок, отбеляза журналистът, Предпочитам да подхождам към нещата с оптимизъм, да подхранвам положителни очаквания за въздействието на метеорологията върху функционирането на избирателните механизми, достатъчно е да не вали през целия следобед, за да успеем да възстановим онова, което бурята от тази сутрин опита да ни отнеме. Журналистът си тръгна доволен, изразът беше красив, от него можеше да излезе поне подзаглавие на репортаж. И тъй като беше станало време да задоволят стомасите си, членовете на комисията и представителите на партиите се групираха така, че да могат, с едно око в избирателните списъци и с друго в сандвичите, да хапнат на място.
Дъждът беше спрял, но по нищо не личеше, че гражданските очаквания на председателя ще бъдат доволно увенчани с нещо повече от съдържанието на урна, в която гласовете, пуснати досега, едва стигаха, за да покрият дъното и. Всички присъстващи си мислеха едно и също, изборите вече бяха грандиозен политически провал. Времето минаваше. Три часа и половина следобед бяха отекнали откъм часовниковата кула, когато съпругата на секретаря влезе, за да гласува. Мъж и жена се усмихнаха един на друг дискретно, но и с лек привкус на неопределимо съучастничество, усмивка, която накара председателя на комисията да настръхне вътре в себе си от неудобство, а може би от болезнена завист за това, че никога няма да бъде част от подобна усмивка. Все още продължаваше да го боли в някаква гънка на плътта, в някакво затънтено местенце на духа, когато трийсет минути по-късно, след като погледна часовника, се запита дали жена му наистина е отишла на кино. Ще ми се появи тук, ако изобщо се появи, в последния момент, в последната секунда, помисли си. Начините за предопределяне на съдбата са много, и почти всички напразни, а този, насила да мислиш най-лошото с надеждата да се случи най-доброто, бидейки един от най-разпространените, можеше да бъде опит, достоен за внимание, но няма да е от полза в конкретния случай, защото от извънредно надежден източник знаем, че жената на председателя на комисията наистина е отишла на кино и че поне до този момент все още не е решила дали ще дойде да гласува. За щастие, призоваваната и в други случаи нужда от равновесие, която удържа вселената в нейните релси и планетите в техните орбити, отрежда винаги когато се извади нещо от едно място, да се постави някъде друго нещо, което горе-долу да му съответства, да е по възможност от същото качество и в същите пропорции, за да не се трупат оплаквания за неравностойно отношение. По друг начин не бихме могли да проумеем поради каква причина в четири часа следобед, точно в часа, който не е нито късен, нито ранен, който е ни риба, ни рак, избирателите, дотогава останали в кротката атмосфера на своите домове, сякаш за да демонстрират открито пренебрежение към изборния ден, започнаха да излизат на улицата, повечето със свои собствени средства, а други благодарение на достойната подкрепа на пожарникари и на доброволци, защото местата, където живееха, все още бяха наводнени и непроходими, и всички, абсолютно всички, здравите и болните, първите на собствените си крака, вторите с инвалидни колички, на носилки, с линейки, се стекоха в съответните избирателни секции подобно на реки, които не познават друг път освен пътя към морето. На скептично настроените или просто недоверчивите хора, на готовите да повярват единствено в чудеса, от които очакват да извлекат някаква полза, навярно ще им се стори, че преждеспоменатата необходимост от равновесие е дръзко подправена в настоящите обстоятелства, че онова обосновано съмнение дали жената на председателя на комисията ще дойде, или няма да дойде да гласува във всеки случай е прекалено незначително от космическа гледна точка, за да бъде компенсирано, в град измежду толкова много градове по земното кълбо, с неочакваното раздвижване на хиляди хора от всякакви възрасти и социални групи, които, без предварително да са се разбирали за политическите и идеологическите си убеждения, са решили най-сетне да излязат от дома си, за да отидат да гласуват. Човек, който се аргументира по такъв начин, забравя, че вселената не само си има своите закони, до един чужди на противоречивите мечти и желания на човечеството и за чиято формулировка не допринасяме с нищо друго освен с думите, с които неточно ги назоваваме, но и чрез всичко ни подсказва, че ги използва за цели, които надхвърлят и винаги са надхвърляли нашата способност за разбиране, а ако в тази особена ситуация крещящото несъответствие между нещо, което може би ще бъде отнето от урната, тоест гласа на предполагаемо неприятната съпруга на председателя, и прилива на вече прииждащи мъже и жени ни се струва трудно приемливо в светлината на най-обикновената разпределителна справедливост, разумът зове за известно време да преустановим всякакво категорично отсъждане и да съпроводим с вяра и внимание развоя на някои събития, които едва започваха да се заформят. А именно това, което, обладани от професионален порив и нестихваща информационна жажда, вече вършат журналистите от печата, от радиото и от телевизията, като търчат наляво-надясно и пъхат диктофони и микрофони в лицето на хората с въпроса, Какво ви накара да излезете от къщи в четири часа, за да отидете да гласувате, не ви ли се струва невероятно всички тези хора да излязат на улицата по едно и също време, получавайки груби или агресивни отговори от сорта, Защото в толкова часа вече бях решил да изляза, Като свободни граждани влизаме и излизаме, когато си искаме, не е нужно да даваме обяснения на никого относно причините за нашите постъпки, Колко ви плащат, за да задавате тъпи въпроси, Кого го интересува кога излизам или кога си стоя вкъщи, В кой закон пише, че съм длъжен да отговарям на въпроса, Ще говоря единствено в присъствието на адвоката си. Имаше и добре възпитани хора, които отговориха без осъдителната язвителност в примерите, които току-що дадохме, но дори и те не бяха в състояние да задоволят хищното журналистическо любопитство, просто свиваха рамене и казваха, Изпитвам най-дълбоко уважение към работата ви и нищо не би ме зарадвало повече от това, да ви помогна да пуснете добра новина, но за жалост, мога да кажа единствено, че погледнах часовника, видях, че е четири часът, и казах на семейството си, Да вървим, сега или никога, Сега или никога, защо, Ами точно това е необяснимото, просто така се изразих, Помислете добре, размърдайте си мозъка, Няма смисъл, попитайте някой друг, може той да знае, Вече питах петдесет души, И какво, Никой не можа да ми отговори, Значи, вече разбирате, Но не ви ли се струва странно съвпадение хиляди хора да излязат от домовете си по едно и също време, за да отидат да гласуват, Със сигурност е съвпадение, но чак пък странно, по-скоро не, Защо, О, това не знам. Коментаторите, които по най-различни телевизии проследяваха изборния процес, предричайки липсата на сигурни данни, които да бъдат мерило, провиждайки в полета и песента на птиците волята на боговете и съжалявайки, че вече не е разрешено принасянето в жертва на животни, в чиито все още пулсиращи вътрешности да бъдат разгадани тайните на кронос и на съдбата, набързо се събудиха от захласа, в който най-мрачните очаквания за изборните резултати ги бяха накарали да потънат, и сигурно защото им се струваше недостойно за възпитателното им призвание да пилеят време в обсъждане на съвпадения, се нахвърлиха като вълци върху необикновения пример на граждански дух, който жителите на столицата даваха на страната в момента, като се стичаха на големи групи към урните точно когато призракът на безпримерен за нашата демократична история процент на негласували заплашваше сериозно стабилността не само на режима, но също, което е много по-лошо, на системата. Не беше стигнало чак толкова далеч в страховете си официалното съобщение, излъчено от министерството на вътрешните работи, но правителственото облекчение присъстваше във всеки ред. Колкото до трите партии в схватка, партията вдясно, партията в център и партията вляво, след като бързо пресметнаха ползите и загубите, които щяха да произтекат от едно толкова неочаквано раздвижване на гражданите, направиха публични поздравителни изявления, в които, освен други стилистични бисери от един и същ род, се твърдеше, че демокрацията заслужава похвала. По подобен начин, с разлика в някоя точка или запетая, се изказаха на фона на националното знаме първо държавният глава от своя дворец, а после и министър-председателят от своята резиденция. По входовете на местата за гласуване опашките от избиратели от по трима един до друг се виеха по пресечките и се губеха от поглед.
Превод от португалски: Илияна Чалъкова
