Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

image001 gigapixel hq scale 4 00x

 

Спомняте ли си ДОГМА, филма на Кевин Смит от 1999 с Бен Афлек, Мат Деймън и Линда Фиорентино? Сцени от филма ми проблеснаха около Архангеловден, но заглавието все ми се изплъзваше. Приятел ми помогна да рециклирам спомена. Състоянието на перманентно насилие и отработената моторика на справедливия гняв подхранваха у зрителя изтъняла надежда за възмездие. Беше си комикс, даже черен, но вдъхновяващ.

Майка ми се казваше Райна. Много, много отдавна, на този ден фамилията празнуваше кротко. След посещение на гробищата и подаването между съседите. Съществуваше теологичен спор дали името ѝ да бъде отбелязано на Коледа или не. Какво правим с подаръците? Този въпрос ме вълнуваше основно. От чие име и за кого и кога най-после ще получа заветната юношеска Мифа с червени гуми и предпазни мрежи на задното колело? За мъжки велосипед бях дребен. Баща ми, бивш семинарист, като най-светнат с неохота обясняваше длъжностната характеристика на всеки от архангелите и тънкостите на църковния календар. Времената – як соц, не бяха особено подходящи за тези екзотични беседи.

Не запомнях нищо друго, но веднага включвах, че Михаил е шефът. Той беше въоръжен и очевидно оторизиран да поема отговорността за тактическите решения на терен. Не ми стана ясно как точно Старшият Архангел различаваше лошите.

 

image003 gigapixel hq scale 4 00x

 

В края на 50-те всички бяхме равни и следователно еднакви. Дресирани от тимуровските команди и надъхани от шпионските повести, чавдарчетата следваха слогана ТЕ СА СРЕД НАС. На първо време набелязахме съседа-бръснар. Той беше частник и не работеше в завод. Поздравяваше любезно, ползваше одеколон и стопроцентово покриваше профила на враг.

С разузнавателна цел се подстригвах по-често от необходимото. Докато чаках реда си наблюдавах зорко човекопотока от съмнителни адвокати, доктори и застрахователни агенти. Прелиствах овехтелите модни журнали със стар правопис, а някои даже с латински букви. Ама този защо не го арестуват вече, къде е народната милиция? Очевидно съм направил някаква простотия, защото родителите ми дълго се извиняваха на милия човечец. Истината е, че рових из пепелта на печката му за да открия остатъци от кодирани съобщения, но май това не се разбра.


Small Ad GF 1

Та вживях се по един перверзен начин, че съм Новата Божия десница и в ударни срокове ще възстановя справедливостта сред хората. Може да съм прихванал параноята от фантастиката. Четях всичко, което излизаше на пазара, макар че в този жанр събитията се развиваха тегаво. Виждах света през илюстрациите на Александър Денков. Даже достигнах до читателска карта №3 в окръжната библиотека. Процедурата е следната: ставаш по тъмно през първия работен ден от новата година и се молиш да си в челото на опашката. Това ми даваше стратегическо предимство при избора на новопостъпили книги и най-важното – свободен достъп до читалнята за възрастни.

 

image005 gigapixel hq scale 4 00x

 

Там се срещнах с Теди Тед. Той също беше възрастен, но решаваше проблемите на справедливостта в рамките на един разтвор със светкавичен десен прав. Едно докосване до кобура и задният план се насищаше с телата на простреляните негодници. Героят напускаше последния панел с гордо вдигната брадичка и поглед насочен към теб. И ТИ МОЖЕШ.

Теди Тед стана моят Главен Архангел. Обаче се появи пречка. В комиксите лошите се разпознаваха от раз, но на улицата това не се случваше даже след болезнено взиране.

Доста вода изтече докато проумях, че липсата на управленска воля у Създателя предоставя безкраен работен материал на Небесната администрация и прекрасна причина за собственото си възпроизводство. И че безчинствата на Земята са само огледало на небесната несправедливост.

Вечна ви памет, мамо и татко! Надявам се Бог вече да Ви е простил греховете. Моите шансове са значително по-малки.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

2014

image007 gigapixel hq scale 4 00x

 

P.S. Имах прилично детство, правилни родители и добри съседи.

В края на 50-те Шумен си беше реален мултикултурен център. Арменци, евреи, турци, татари и българи живееха относително бедно, но достойно. По време на безбройните празници, неразбираеми за нас малките, бабите щъкаха из махалата и тайнствено разменяха чинийки, тави и купи с екзотични вкусотии. Паважът беше черен, а въздухът, омаслен от грухтенето на сотаджийски Берлиета.

Живеехме в карето между Куршум Чешма, Пожарната, Тютюневата фабрика и Градската баня. Магазинът на Мототехника беше наблизо. Там за пръв път видях извънземното кабрио на Шкода – една огненочервена Фелиция. Парализиран от невижданата красота се взирах всеки ден и очаквах от капака да изскочи ангел.

 

image009 gigapixel hq scale 4 00x

 

Ангелът непременно трябваше да приеме образа на русолявата волейболистка, която живееше в къщата над магазина.

Днес бих могъл да кажа, че далечно напомняше на Мирей Дарк.

Всички хлапаци бяхме луди по нея. Тя ни подминаваше флегматично с белите си китайски кецове и понякога, само понякога се обръщаше назад. Днес не помня нито името, нито лицето ѝ, но няма никога да забравя веждата над предния калник на Фелицията.

 

Димитър Трайчев е роден в Шумен, 1952; 1971 завършва Художествена гимназия, София; 1976 завършва пространствен дизайн в Московското Висше Художествено-промишлено училище – бивше Строгановско; 1991 Арт директор в Сталкер график дизайн студио; 1994 Основател на бюлетина за служебно ползване А3; 2002 Основател и куратор на проекта Неохраняема зона. 2020 Автор на сборника А3 и другите.

Pin It

Прочетете още...

Разказ за Доброто

Цветозар Цаков 24 Май, 2013 Hits: 6843
Съжалявам, че трябва да Ви споделя това, но…

204

Вергил Немчев 14 Дек, 2017 Hits: 6095
В десет сутринта на Орлов мост вече е…

Бяло

Здравка Евтимова 09 Юли, 2019 Hits: 4418
Не можеше да понася някой да докосва нейните…

Сеч

Томас Бернхард 28 Май, 2013 Hits: 6901
Докато всички чакаха актьора, който им беше…