Там, където някога е била успешна НСДАП, днес успешна е AfD. Разбира се, това не обяснява целия изборен успех на AfD. Но то е важен фактор, също толкова важен, колкото и другите обяснения, които често сме чували досега: безработица, загуба на добре платени работни места в индустриалния сектор, несигурност поради имиграцията.

Автор(и): Кристиан Бус

Десният популизъм е насочен към краткосрочни състояния на възбуда и работи с идеологически плитката линия на конфликта между народа и елита. Това не е достатъчно, за да се концептуализират явленията в дясната част на партийния спектър.

Автор(и): Вилхелм Хайтмайер

Неотдавнашните изборни победи на крайнодясната Алтернатива за Германия в бившите източногермански провинции и особено в Тюрингия и Саксония карат много хора да се питат защо това се случва именно там. Един по-задълбочен поглед към историята на двете провинции дава част от отговорите.

Автор(и): Мартин Дебес

Създаването на независима гръцка държава и автономна сръбска държава променя до голяма степен обстановката на Балканите, доколкото тези държави заместват Австрия и Русия в борбата срещу Османската империя. Въпреки това политиката на големите сили – Великобритания, Франция и Австрия, която е склонна да подкрепя запазването на статуквото и целостта на Османската империя, отлага нейното разпадане с още един век. Факт е обаче, че революциите сред балканските народи – сърби, гърци, черногорци и българи – разклащат равновесието на структурата, но не я разрушават.

Автор(и): Власис Власидис

Всички членове на семейството ми бяха нацисти. Дядо ми и баба ми. Майка ми и баща ми. Доведеният ми баща, чичо ми – буквално всички те са били твърди нацисти по време на Втората световна война. А след това? Нито един от тях не промени убежденията си и не изрази съжаление за нацистките престъпления.

Автор(и): Мартин Полак

„Майки“ e високо чувствителен филм, който въздейства като камбана. Удря я звънко, няколко пъти, за да не задреме ума.

Автор(и): Юлиана Методиева

Нови разкази за действията на Пий XII по време на Втората световна война създават впечатлението за човек, който не е имал ясна морална или политическа визия и е вземал всяко решение въз основа на съображения за най-непосредствената изгода.

Автор(и): Тим Паркс

Опитът за покушение срещу словашкия министър-председател Роберт Фицо на 15 май 2024 г. шокира Словакия и привлече вниманието на целия свят към тази малка централноевропейска държава. Въпреки това естественият израз на скръбта на населението и благоразумните думи на президента, а също и други лица, бяха надминати от яростната реакция на водещите политици. 

Автор(и): Самуел Абрахам

На Балканите стават и чудеса. В Гърция гей двойки гърмяха шампанско, хиляди се разцелуваха по площадите и се заклеха във вечна благодарност на премиера Кириакос Мицотакис. Още тази сутрин вече постъпи и първата обява за брак на еднополова двойка!

Автор(и): Юлиана Методиева

За мен „евро-белотата“ е етническа/културна идея за Европа. Моят аргумент е, че съществуват както етнически/културни, така и граждански форми на идеите за Европа, които водят началото си поне от Просвещението. Идеята за следвоенна европейска идентичност, съсредоточена върху ЕС, е тази, за която много проевропейци искат да вярват, че няма нищо общо с белотата. Но аз твърдя, че етническият/културният вариант на европейската идентичност се запазва и след Втората световна война, като оказва влияние и дава информация за самата европейска интеграция.

Автор(и) Ханс Кунднани

В този текст ще се опитам да проследя копнежа по модерност и привиждането на неговото осъществяване в турското общество, като използвам за основа съчиненията на Нобеловия лауреат Орхан Памук и мащабната индустрия от телевизионни сериали.

Автор(и): Евгения Иванова

Безпокойството за бъдещето на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия не е новост. То датира още от началото на историята. Но за много британски граждани смъртта на кралица Елизабет II придаде нов остър характер на тези стари опасения.

Автор(и): Финтан Отул

Следващото интервю с Юрген Хабермас е проведено от редактора на списание Granta на 23 юли 2023 г.

Автор(и): Юрген Хабермас

Плурализмът, и по-точно политическият плурализъм, днес се оказва в центъра на проблема за демокрацията, разтърсваща почти всички мюсюлмански общества, в т.ч. и турското. Използването на религията за политически цели, буквално „превръщането на религията в инструмент на политиката“ е тактика, която още от създаването на Турската република се отхвърля от интелектуалците – понякога секуларисти, често лаицисти.

Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар

Възраждайки някои от най-крайните варианти на това, което през XIX в. е било наричано „руска идея“, Путин се опира на една пагубна идеологическа традиция, за да оформи както кампанията в Украйна, така и дългосрочната си визия за властта.

Автор(и): Андрей Колесников

Разглеждането на европейската идентичност като вид регионализъм ни позволява да мислим по-ясно за различните ѝ версии в историята по начин, подобен на онзи, който използваме, когато правим разлика между различните видове национализми.

Автор(и): Ханс Кунднани

Бунтът на Пригожин, съдбата на Путин и бъдещето на Русия

Автор(и): Стивън Коткин, екип на сп. „Foreign Affairs“

Историята обича непредвидените последствия. Последният пример за това е особено ироничен: Опитът на руския президент Владимир Путин да възстанови Руската империя чрез повторна колонизация на Украйна отвори вратата към постимперска Европа.

Автор(и): Тимъти Гартън Аш

За да разберем как лошото планиране на Русия подкопава нейните резултати и предимства, е полезно да си представим как щеше да започне инвазията в Украйна, ако Москва беше следвала предписаната ѝ военна стратегия.

Автор(и): Дара Масикот

Твърдото закрепване на Украйна (заедно с Молдова и Грузия) в геополитическия Запад би означавало ефективен край на Руската империя. В резултат на това за пръв път в европейската история ще имаме една напълно постимперска Европа.

Автор(и): Тимъти Гартън Аш

Иван Кръстев в разговор за страха, завръщането на историята и завистта на Европа към Украйна.

Автор(и): Иван Кръстев, Барбора Чалупкова

Денят на Рождество Христово ще бъде мрачно събитие за украинския народ. Ще се навършат почти точно десет месеца, откакто руските войски навлязоха в страната им и донесоха опустошения, каквито Европа не е виждала от Втората световна война насам. Но Коледа ще бъде мрачен ден и за Русия.

Автор(и): Мик Райън

Украинците са обявявали независимостта си пет пъти – и всеки път са определяли нацията си наново. Руско-украинската война е последният кървав етап както от незавършения разпад на съветската империя, така и от дългата история на украинския национализъм.

Автор(и): Кристина Флореа

Путин смята, че европейците ще се разбунтуват срещу затягането на коланите заради една далечна страна, за която не знаят нищо. Изглежда, че това е било погрешна преценка: гневът е предизвикан не толкова от необходимостта да се правят жертви за Украйна, колкото от усещането, че тежестите не се разпределят справедливо.

Автор(и): Ян-Вернер Мюлер

Добре известно е, че диктаторите не обичат губещите, а Путин е на път да загуби войната. С кого още разполага той? Дори Сърбия отказа да признае така наречените референдуми. Путин е сам.

Автор(и): Гари Каспаров, екип на сп. „Шпигел“

Една свръхцентрализирана система може да работи поносимо в спокойни времена. Ясните линии на командване помагат дори при малки кризи. Но необходимостта Путин да се намесва лично се превръща в сериозен недостатък, когато проблемите са сложни и се развиват бързо.

Автор(и): Даниел Трейсман

Неуспехът на Русия да превземе Киев и неотдавнашният обрат в Харковския регион в Източна Украйна накараха дори някои пропутински настроени коментатори да поставят под въпрос решенията му. На този фон е логично, че много руснаци започват да се питат колко дълго Путин може да остане на власт и да продължи варварската си война.

Автор(и): Сергей Радченко

Поне в ретроспекция изглежда, че разликата в безпроблемността, с която старите комунистически елити отново заемат позиции на влияние и власт в новата система, е от ключово значение за бъдещите проблеми на посткомунистическите страни.

Автор(и): Далибор Рохач

Здравейте, госпожо Ю.,

Прилагам тук нещо, което ми се струва важно като принос към темата, която ни занимаваше в последните ни разговори. В него се вижда съвсем точно (основната?) трудност по пътя към взаимното разбиране: как изобщо би могло да се говори (съобщава) за места, времена и хора, за които думата „Ц“ е не само съвсем нормална, но и единствено разбираема?

Автор(и): Златко Енев

Настоящи и бивши служители описват руската държавна телевизия като армия с няколко генерали и много пехотинци, които никога не поставят под въпрос заповедите си.

Автор(и): Маша Гесен

Погребението на британската кралица и фокусите на Алла Пугачова пред Путин са доказателства от несимпатичен порядък. Ясно е, че Западът е повърхностен, паметта му е краткотрайна, преходна, мимолетна и схематична. Особено по време на война, цветовете стават ярко бели и плътно черни.

Автор(и): Юлиана Методиева

Руският президент Владимир Путин има стотици хиляди приятели в България. Приятели, споделящи убеждението как да се живее по източно-азиатския модел е окей. Заплащането на любовта към Владимир Владимирович е обиден и манипулативен въпрос. По-същественият е с какви всъщност средства диктаторът владее човеците.

Ето какви.

Автор(и): Юлиана Методиева

За да се превърне приемът на украински бежанци в пример за подражание, е много важно да не повтаряме грешките от миналото, твърди Маргарита Желязкова. Въз основа на собствения си опит тя препоръчва да се работи за бъдещето на бежанците

Автор(и): Маргарита Желязкова

Историята, която Гартън Аш разказва, е тази на Ostpolitik – отварянето към Изтока във външната политика на Западна Германия, започнало през 1969 г., когато Социалдемократическата партия (СДП) на Вили Бранд печели мнозинство на изборите и поема властта в коалиция със Свободната демократическа партия, изтласквайки консервативните християндемократи в опозиция за първи път от създаването на Федералната република (ФРГ). Дотогава външната политика на Западна Германия е доминирана от Конрад Аденауер, който е на мнение, че новата република трябва да бъде здраво обвързана със Запада чрез Западноевропейския съюз, Европейската икономическа общност и НАТО, и че трябва да бъде непоколебима в отказа си да признае Германската демократична република (ГДР) на изток. Твърдейки, че ФРГ сама представлява Германия, Аденауер също така отказва да признае държавите, които са имали дипломатически отношения с ГДР, с разбираемото изключение на Съветския съюз, с който официалните отношения са установени през 1955 г. Строго погледнато, първото нарушение на този принцип е през 1967 г., когато християндемократическият предшественик на Бранд, Курт-Георг Кизингер, установява дипломатически отношения с Румъния, а година по-късно и с Югославия. Но Вили Бранд заслужено е признат като начинател на пробива, довел до нови отношения с режимите на изток.

Автор(и): Тони Джуд

Украйна е постколониална страна, която не толкова се обявява срещу експлоатацията, колкото приема, а понякога дори празнува, усложненията, свързани с излизането от нея. Народът ѝ е двуезичен, а войниците ѝ говорят езика на нашественика, както и своя собствен. Войната се води децентрализирано, в зависимост от солидарността на местните общности. Тези общности са различни, но заедно защитават представата за Украйна като политическа нация.

Автор(и): Тимъти Снайдър

Прочетете още...