„В пъклото, истина, е зло, ама аз съм научен:
ще тегля, па в добър час- ще си пийна и то ще ми олекне.“
из разказа „На оня свят“ от Елин Пелин
Моля хората, които не са вечеряли да не четат!!! Историята е толкова потресаваща, че за да остане в тайна единствените свидетели – двама столични полицаи, решиха да доживеят дните си праведно и смирено в Рилския манастир.
Всичко започна в един мил и кротък декемврийски ден. Подгонен от яркото слънце, което огряваше откъм Големия зверилник до Дирника на Коня, дядо Матейко провлачи патерици из притихналия супер. Поспря за миг пред дамските превръзки, за да се убеди, че рекламите не лъжат за крилцата, след което се упъти към рафта с чипсовете. След има-няма десетина минутки седеше насред магазина, подпрян от двама мъжаги, които го обарваха и намираха все по интересни неща изпод дрехите му. Първо от десния джоб извадиха една бутилка бира, повториха операцията и с левия, както и с тайниците в подплатата на мърлявата му шубичка. Разследването даде бързи резултати, както и още три бири, плюс патронче ракия. Работата клонеше към незабавен разстрел, чрез шутове, когато очите на единия полицай се разшириха като на изненадана дълбоко и внезапно девойка. От зеленикавата шубка на дядо Матейко с нежен трясък на пода тупнаха два кроасана. „За внучетата“, приплака клетникът, взе си патериците и закуцука нещастно към exit-а.
Както вече ви споделих, полицаите не успяха да понесат гледката и решиха да се отдадат до живот на изтощителни за духа и тялото молитви.
В същото това време премиерът Бойко Борисов благо се усмихваше от телевизора на баба Йовка и я радваше с 25 лв. коледни добавки. Тя също му се усмихваше, докато чегърташе загорелия лук. След малко, старата гевгелийка усети внезапен прилив на топли вълни, изпусна тигана и седна кротко да си поплаче от щастие. Сети се, че на чиновниците Бойко отказа да им даде тринайста заплата и й стана още по-хубаво. Мина й през ум, че е възможно хрантутниците да започнат още повече да крадат, ала побърза да се върне към почернялата вече запръжка.
След три часа внукът, гимназист, си дойде и изрева на възглухата си баба, че Бойко се е разбрал с Волен и скоро ще има референдум за новините на турски. Внукът Петкан се радваше, защото това значеше просто един ден без даскало и много яка пиячка. Но баба Йовка пак се умисли. Като бивша учителка по „Труд и техника“ тя знаеше, че с 15 милиона, колкото щял да струва референдумът могат да се сътворят чудеса. Да се дадат на бездетни семейства, на болни дечица, на изпаднали в будна кома хора. Пък новините на турски, старата жена дори не ги знаеше кога са. Грехота е, ама даже си помисли, че както е тръгнал Бойко, скоро може и допитване за турските сериали да се заформи. Тогава вече баба Йовка усещаше, че ще се лее кръв, но побърза да прогони и този кошмар от главата си.
Сега да се върнем към дядо Матейко. Той така и не научи светлата вест за 25-те лева. След случката легна болен, посинял, залежа се. По зеленикавата му шубичка плъзнаха хлебарки, в кухничката замириса на вкиснало. Внучетата никакви не се появиха, щото у дядо им компютърни игри нямаше. Пък и за какво изобщо да ходят при тоя скръндза, дето най-много да ги почерпи със съмнителна „Лакта“ и даже 20 лева за джобни не може да им даде.
Когато дядо Матейко се възнесе в ада, където по разписание му беше мястото, веднага беше подложен на изтезание с едночасово гледане на новини и псалмопения. От тях той с умиление научи, че скоро в любимата му държавица ще има десети поред референдум. Този път ще се решава въпросът – колко дълго да се съхраняват пенсионерските кожи и допустима ли е предсрочната им ликвидация…
Дядо Матейко се разплака от щастие и с треперещи ръце прекръсти телевизора.