Противоречивата депортация на хиляди роми, живеещи понастоящем във Франция, наскоро проведена от президента Саркози, беше осъдена от най-различни страни: Папата, президентът на Европейската комисия и един от комитетите на ООН. Въпросните роми са европейски граждани, които имат пълно право да се преселят във Франция, но не и да останат там неопределено дълго време без работа. Но въпреки силната критика от най-високо ниво, политиката на Саркози говори доста ясно за едно засилващо се темпо на преследване на хората от ромски произход в Европа. Миналата седмица седем роми бяха застреляни в Словакия от човек, който след това застреля и себе си. Осем подобни убийства са се случили в съседна Унгария през последните 18 месеца, а освен това там са били докладвани 30 нападения срещу роми със запалителни бомби. В Рим, кметът на града започна да събаря ромските бараки в един опит да прогони емигрантите от града. И в Сърбия, и в Косово е имало етнически мотивирани убийства на голям брой роми, които са били прогонени от албанците след 1999 и сега не биват допускани обратно. Също и в Северна Ирландия роми са били прогонени в резултат на расистки атаки. Тези развития би трябвало да разтревожат всички ни. Както показва историята, широко разпространеното малтретиране на едно голямо, не притежаващо собствена държава малцинство, могат да имат опустошителни последици.
Експертите смятат, че в днешна Европа има около 11 милиона роми, което прави това население по-голямо от онова на държави като Австрия или Швеция. И докато ръстът на раждаемостта спада до рекордни нива в новите страни-членки на ЕС, броят на ромите експлодира. Ако тези цифри се задържат на сегашното си ниво, 20 процента от всички унгарци и 40 процента от работоспособното население на страната ще бъдат роми през 2050 година – в сравнение със само 6 процента в наши дни. Опасността от всичко това е, че през следващите десетилетия една голяма част от населението на ЕС би могла да се превърне в граждани от втора класа.
Един доклад на отдела за регионална политика към ЕС подчертава, че „интеграцията на ромите е предварително условие за устойчив дългосрочен растеж в множество региони от централна и източна Европа“. И въпреки това днес все още няма почти никакви демографски изследвания в страните, в които броят на ромите се оценява на над 10 процента от населението – като например България или Румъния – или малко под тази цифра, като в Македония или Словакия. Ромските общностни лидери в Братислава и София дори твърдят, че ромите могат да се окажат мнозинство в тези страни около средата на века, ако се задържи високата раждаемост и ромите продължават да отказват използването на противозачатъчни средства. Може би именно тези страхове обясняват защо – за последен път през 2003 г. в източна Словакия – ромските жени нерядко биват подлъгвани към операции за стерилизиране.
В 2000 г. една инициатива на 12 европейски страни обяви следващото десетилетие за десетилетие на „ромското включване“, но NGO-тата отбелязват сухо, че връхната точка на опитите за интеграция на ромите са били правени най-вече по време на предприсъединителната фаза при много нови страни-членки, особено Румъния. След това преследването отново се е засилило, а социално-икономическите факти говорят сами по себе си. В Словакия ромските деца съставляват само 10 процента от учениците, получаващи нормално образование, но 60 процента от онези, учещи се в специални училища. По-малко от 4 процента от унгарските роми получават университетско образование. През 2009, повече от една пета от ромските деца в Унгария са били изпратени в специални училища, като така по същество те са били откъснати от възможността за включване в нормалния ход на образование и са третирани като хора с увреждания. По-малко от 10 процента от тях завършват училищно образование. Това са цифрите на една очевидна мизерия.
Европа ще продължава и за в бъдеще да наблюдава миграция и преследване на ромите, освен ако не се проведат целенасочени усилия за промяна на тези статистики. Но в момент като сегашния, в който политиците фиксират вниманието си преди всичко върху съкращения в бюджетите и спасяване на оскъдните оставащи средства, шансът да се случи нещо подобно е минимален. Като президент на една от най-мощните европейски нации, Саркози поставя прецедент, който открива възможност за централноевропейските политици да предприемат още по-крайни мерки. Вече е налице случай, при който крайно десни унгарски членове на Европейския парламент са отправили искане за „масово интерниране“ на ромите.
През ранния 19 век една друга етническа група – евреите – са били преследвани по същия начин, при доста сходни обстоятелства – те са били много бедни и са се намирали в процес на демографска експлозия. Всеки човек, който по онова време би се осмелил да твърди, че наследниците на тези разпокъсани, лишени от реални лидери хора, някой ден ще имат собствена мощна държава в Близкия изток, би бил посрещнат с присмех. И все пак по-скоро царистките преследвания от 19 век, а не толкова Холокостът, са събитията, предизвикали появата на ционизма. Днес, по същия начин, се забелязват наченките на един ромски активизъм в източна Европа – подпомагани най-вече от фондацията Отворено общество на милиардера Джордж Сорос – под формата на различни схеми за подпомагане на младежта и създаване на форуми за ромски права.
Едва ли е нужно да се казва, че подобни инициативи трябва да се насърчават с всички средства, и че картината не е повсеместно мрачна за ромите. В Македония, певици като Есма Реджепова са известни звезди, а тазгодишният фестивал за духова музика „Гуча“ в Сърбия – който е доминиран от ромски музиканти – привлече рекордния брой от половин милион посетители. Ромските оркестри са добре дошли на множество балкански сватби, а някои от най-големите звезди сред тях печелят добри пари между Германия и Австралия, давайки концерти пред местните балкански диаспори.
Би било погрешно да се мисли за милионите роми в Европа като за хора, които желаят едни и същи неща или водят един и същи начин на живот. Ромската (подобно на еврейската) идентичност се основава на цял спектър от културни идентификации. Различните ромски групи практикуват различни религии, говорят различни езици, а племенното чувство при тях далеч надхвърля всякакво друго по-широко усещане за единство. Добре е също да си припомняме, че една традиция, която отхвърля основните положения на модерността – уседнал живот, преследване на кариера и образование – вероятно ще продължава да държи ромите в състояние на изостаналост много повече, отколкото всякакви десни предубеждения и преследвания. По множество най-различни причини, пътят, пред който тези общности са изправени през 21 век, ще бъде много труден. Те все още очакват своя собствен Херцл, чиято задача сигурно ще бъде много по-тежка. А може би и невъзможна.
