Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 06 Macedonia
Опозиционният водач Зоран Заев се опитва да успокои нападателите по време на масово сбиване в македонския парламент
Снимка: EPA

 

Оспорваните избори от 2016 показват ясно ожесточените разделения в страната. Острата поляризация води до улични протести. Формално разследване тегне над най-мощната фигура в страната, която прави всичко възможно, за да го осуети. А вместо да се изправят против това крещящо нарушаване на всякакви принципи, американските републиканци или свиват рамене, или предоставят директна подкрепа за окопалия се лидер. Москва наблюдава ситуацията с ликуване, докато се опитва да насажда съмнение в институциите на страната – а всъщност в самата идея за демокрация.

Макар че паралелите са поразителни, горното описание се отнася не до Съединените щати, а до Македония – малка балканска страна, която бързо започва да се оформя като красноречив пример за онова, което се случва в демокрациите когато лидерите им могат да си позволят да не зачитат върховенството на закона. Докато стабилността в Македония виси на сребърна нишка, републиканските сенатори в американския Конгрес безотговорно се намесиха в свадата – и с това само усилиха една още по-интензивна намеса от страна на Русия.

Все по-влошаващ се политически климат

Правителствената безотговорност в Македония, както и в Съединените щати, се подхранва от заплахата от законово разследване. Авторитарният бивш премиер-министър на страната, Никола Груевски, е обект на няколко разследвания, започнати миналата година от специален прокурор. Обвиненията се появиха за пръв път през 2015, когато водачът на опозиционната социалдемократическа партия, Зоран Заев, представи множество записи на телефонни разговори, които разкриват систематични злоупотреби с властта при различни членове на правителството на Груевски, вероятно дори конспирация с цел прикриване на убийство. Сензационните разкрития доведоха до продължителни протести и повишаващо се напрежение, с което се появи заплахата от насилствена конфронтация в Македония.

Намесата на Европейския съюз и САЩ в кризата доведе до съглашението от Пржино, което създаде условия за реално провеждане на специалното разследване и принуди някога недосегаемия Груевски да подаде оставка през януари 2016, в очакване на нови избори три месеца по-късно. Вземайки предвид пълния контрол на правителството му над съдебната система по онова време, Груевски първоначално пресмяташе, погрешно, че лесно ще може да държи под контрол специалния прокурор, както и че никой съд в Македония няма да приеме за доказателство незаконно подслушани разговори. Непридържането към условията на споразумението, особено що се отнася до създаването на предпоставки за свободни и честни избори, ги забавиха до декември 2016. Когато те все пак бяха проведени, националистическата партия на Груевски, ВМРО-ДПМНЕ, едва успя да си осигури мнозинство в парламента: тя спечели 51 места срещу 49 за социалдемократическата партия на Заев, при общо 120 места. Освен това своеволният Груевски не успя да формира коалиционно правителство, тъй като албанските партии отхвърлиха изискването му за прекратяване на разследването. (Етническите албанци съставляват около една четвърт от населението на Македония и са постоянен коалиционен партньор в управлението на страната).


Small Ad GF 1

Планът Б на Груевски беше да организира нови избори под претекст, че политическата криза е стигнала до задънена улица след месеци на парламентарни обструкции от страна на ВМРО-ДПМНЕ. След това той щеше да се опита да направлява изборите чрез комбинация от фалшификации и сплашвания. От март насам, лично избраният от Груевски партньор, президентът Георге Иванов, отказа на Заев възможността да създаде правителство, с което ескалира кризата. Заев успя да организира гласуване за нов парламентарен говорител, който е етнически албанец. Вбесени, че новото мнозинство е избрало албански говорител, поддръжниците на ВМРО-ДПМНЕ нахлуха в парламента, докато полицията наблюдаваше безучастно, а някои полицаи дори се присъединиха към тълпата, която биеше членовете на опозицията. Шокиращи снимки от мястото показват Заев с окървавено чело, докато се опитва да успокои нападателите.

Груевски и Иванов обявяват себе си за патриотични защитници на етническото македонско мнозинство против изгледите за създаване на коалиционно правителство от социалдемократи и албанци, които според тях ще изложат на риск македонската независимост. ВМРО-ДПМНЕ твърди, че Заев и социалдемократите са предатели, тъй като са се съгласили със според тях отцепническата Тиранска платформа – набор от изисквания от страна на някои албански партии, за да се съгласят на участие в коалиционни управления. Сред целите на платформата е албанският език да бъде обявен за официален в цялата страна, заедно с македонския.

Но самият Груевски вече е толерирал същата платформа, в собствен отчаян опит да формира парламентарно мнозинство заедно с албанските партии, които бяха го отблъснали преди това. Той споделяше властта с Албанския демократичен съюз (АДС) от 2008, а новият албански правителствен говорител вече е бил министър на отбраната в неговото правителство. Всъщност Груевски започна да говори за албански иредентизъм едва след като АДС отказа да му даде подкрепа за оформяне на парламентарно мнозинство и вместо това реши да подкрепи опозицията. Президентът Иванов, за да прикрие решението си за смяна на курса и даде на Заев мандата за управление (решение, което дойде под директния натиск на ЕС и Съединените щати), настоя Заев да гарантира отстояването на националните интереси и териториалната цялост на Македония.

Кризата няма да приключи сега, въпреки че Заев получи управлението; тя просто ще навлезе в нова фаза. Груевски и ВМРО-ДПМНЕ ще продължат усилията си за дестабилизиране на правителството и налагане на нови избори, за да избегнат затвора. И отново решаващото влияние върху малката страна, с население от около два милиона души, ще имат външни действащи лица като Съединените щати, ЕС и Русия.

За нещастие Македония привлече вниманието на републиканците в американския конгрес, които в момента са особено възбудени от тревоги около благотворителната дейност на Джордж Сорос. Няколко републикански членове на Камарата и Сената, сред тях сенаторът Майк Ли от Юта, изискаха държавният секретар Рекс Тилерсън да разследва „как средствата на САЩ … се използват от USAID за подкрепа на леви политически групи и предлагане на леви политики на суверенни нации“ чрез работата на Сорос и неговата про-демократична фондация Отворено общество. USAID и Отворено общество подпомагат щедро и прозрачно демократичните процеси в Македония и региона през последните 25 години, при което са финансирали и проекти на Груевски и неговите министерства. Според европейския директор на Отворено общество Горан Булдиоски, фалшивите обвинения са били направени първоначално „в памфлет, разпространен в Конгреса от една македонска група, „Стоп операция Сорос“, основана от Цветин Чилиманов, редактор на Македонската държавна новинарска агенция и бивш служител на президентската служба, и са били безкритично приети от републиканските сенатори. Едновременно с това Русия – и някои авторитарни водачи като Груевски и унгарският премиер-министър Виктор Орбан – окачествиха Сорос и Отворено общество като „заплаха за националната сигурност“, твърдейки, че милиардерът подкрепя организации и групи, чиято единствена цел е да подкопават суверенитета на тези страни. В един регион, където моралният авторитет на САЩ все още е доминиращ, това насърчаване на конспиративни теории от страна на Вашингтон означава морална подкрепа не само за подобните на Груевски и Орбан, но и за руския президент Владимир Путин.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Регионални опасности

Въпреки че споделя с Македония православното християнство и кирилската азбука, Русия традиционно не е обръщала почти никакво внимание на страната, особено в сравнение с нейния по-голям съсед, Сърбия. Всичко това се промени след избухването на скандала с подслушваните разговори през 2015, когато правителството на Груевски се оказа заплашено от сваляне. Русия започна да счита това правителство за свой съюзник в плановете си за прокарване на петролопроводи из региона, които бяха отхвърлени от ЕС. През последните години външното министерство на Русия започна да прави регулярни изявления в подкрепа на Груевски, а в по-скоро време значително повиши броя на служителите си в посолството в Скопие. Външният министър Сергей Лавров многократно осъди западната намеса против Груевски, а външното министерство дори направи твърдението, че Западът се намесва в работите на Македония, за да реализира своя проект за „велика Албания“.

Последствията от това противопоставяне отиват далеч отвъд Македония. Под въпрос се поставя цялото западно усилие да се въведат демократични ценности и да се стабилизират новите демократични правителства на Балканите като защита срещу подновени избухвания на междуетническо насилие. Поради националистическите апели на ВМРО-ДПМНЕ тук отново се повишават напреженията между етническото македонско мнозинство и албанското малцинство; етническите албанци, заедно със Сорос, се обявяват за съюзници на онези, които желаят „да поставят под заплаха съществуването на страната“.

Анти-демократичният цинизъм е във възход и в съседна Сърбия, където демократичните институции и свободата на пресата са под атака откак дойде на власт премиер-министърът Александър Вучич. В последно време имаше значителни протести срещу управлението на Вучич. А междувременно Русия продължава да представя себе си пред сръбската и македонска публика като алтернатива на евроатлантическата интеграция, изтъквайки идеята за „Територия от неутрални суверенни държави“ на Балканите, която да обхваща Босна/Херцеговина, Македония, Черна Гора и Сърбия. Поляризацията нараства също и в Босна, където Милорад Додик, лидерът на местната сръбска партия, Алианс на независимите социалдемократи, разпалва все по-дръзка и опасна кампания за отцепване. Косово, което има обща – и често пресичана – граница с Македония, е затънало в горчиви битки и продължаващо недоверие между доминиращите в страната етнически албанци и малцинството сърби. Ако Македония затъне в хаос, последствията за региона ще бъдат бързи.

Следващите стъпки на Вашингтон

В тази избухлива ситуация е от критична важност Вашингтон да поеме водачеството. Както винаги, европейските столици обръщат само спорадично внимание на Балканите. Като начало Съединените щати би трябвало да притиснат Берлин и Брюксел да се присъединят към политиките не само на предоставяне на помощ и насърчения, но и изолиране, отказване на визи и замразяване на активи за действащите лица, които разпалват кризата и подкопават демокрацията в преследване на собствена политическа власт. Във вътрешен план държавният секретар Рекс Тилерсън трябва да притисне републиканците в Сената да прекратят своята натрапническа, опасна и безпочвена атака против USAID и Сорос.

Следвайки това, Тилерсън трябва да се обърне към въпроса, пренебрегван от всички негови скорошни предшественици: гръцкият спор с Македония за името на страната. Изисквайки Македония да смени името си, Атина блокира кандидатурата на страната за присъединяване към НАТО и ЕС. Временното споразумение, направено при посредничеството на Съединените щати и подписано от Гърция и Македония през 1995 позволи на Македония да влиза във всякакви международни организации под временното име „Бившата югославска република Македония“. Но Атина продължава – в нарушение на решението на Международния съд – да блокира кандидатурата на Скопие за НАТО и ЕС. Това от своя страна отвори вратичка за вида евтин национализъм и авторитаризъм, проповядван от Груевски. Само членството в НАТО и ЕС може истински да стабилизира демократичните институции на страната и да задуши постепенно пораждащата се тенденция към насилие, отцепничество и дори разпадане.

Единствено спокойни и решителни водачи във Вашингтон, работещи бързо с европейските си колеги, могат да избегнат най-лошото за Македония и региона.

 

Ognen VangelovОгнен Вангелов е политолог, който понастоящем специализира в Queen’s University, Канада.



 

 

Източник


Едуард П. Джоузеф е изпълнителен директор на Института за съвременни световни проблеми и преподавател във Висшата школа за международни изследвания към университета Джоунс Хопкинс.

Pin It

Прочетете още...