Земята беше заледена, когато моят партньор, синът ми и аз се отправихме към центъра на Берлин преди две недели. Въпреки това, когато се присъединихме към около 100 000 други хора, събрали се там, за да протестират срещу десния екстремизъм, се чувствахме уютно – както в буквален, така и в метафоричен смисъл. Масата от човешки тела създаваше микроклимат, който правеше поносимо пребиваването навън в мразовития берлински мрак в продължение на няколко часа. A освен това ставаше топло от това да видиш толкова много хора, дошли да защитят нашата демокрация.
Бяхме там, защото на 10 януари медийната платформа Correctiv публикува забележителен разказ за срещата на крайнодесните в Потсдам през ноември миналата година. Според репортажа участниците – съставени от няколко крайно десни групи и включващи няколко политици от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ или AfD – са обсъждали планове за масова депортация на милиони чужденци и германци от мигрантски семейства. Ужасени, оттогава над два милиона души излязоха по улиците, за да протестират. Протестите, едни от най-масовите в страната от десетилетия насам, възникнаха навсякъде: не само в либерални градове като Берлин, Хамбург и Мюнхен, но и в много градове в Източна Германия, където крайната десница е особено силна.
Странното беше, че докладът на Correctiv не ни каза нищо, което вече не можехме да предположим. Знаем, че крайната десница е изградена върху расистки фантазии за етническа хомогенност, а AfD отдавна се смята за крайна. И все пак години наред много германци гледаха на възхода на крайната десница с нещо като предпазлива дистанцираност: Дори когато AfD се изкачи до около 20 процента в проучванията, остана известно самодоволство по отношение на заплахата, която тя представлява. Сега вече не. Германия най-сетне се събуди.
Германската демокрация не е добре. Проблемът не е само във възхода на AfD, която стана достатъчно силна в някои региони, за да се стреми към властови позиции или поне да наруши сериозно процеса на формиране на стабилни правителства. Става дума за това, че в много части на страната общото чувство на недоволство преминава в пренебрежение. Хората вече отхвърлят не само сегашното правителство, но и цялата политическа система.
От началото на пандемията това чувство постоянно се трупа в Германия. И е вярно, че германците трябваше да се справят с много неща: войната в Украйна, енергийната криза, инфлацията и съвсем наскоро – болезнените последици от войната в Газа. Въпреки че имиграцията се увеличава, все още ни липсва квалифицирана работна ръка – учители, водопроводчици, специалисти по информационни технологии – и обществената инфраструктура се руши. Като прибавим и амбициозната правителствена програма за екологичен преход, спъвана от жестоки борби, получаваме мрачна картина. Изглежда, че всичко се променя – и то не към по-добро.
През последните месеци това чувство на неудовлетвореност прерасна в презрение. По неофициални данни изглежда, че всеки познава някой, който е изпаднал от мейнстрийма, обещава да гласува за AfD или говори за емиграция. Сривът на подкрепата за трите управляващи партии – най-популярната сред тях, социалдемократите, се намира на около 15 процента в проучванията – е красноречив за широко разпространената антипатия. И това фундаментално отхвърляне започва да се проявява публично.
Този месец фермерите излязоха на улиците в няколко града. Протестите, привидно насочени срещу намаляването на субсидиите, скоро се превърнаха в мрачни антиправителствени демонстрации: Някои протестиращи дори издигнаха бесилки. Заплахата не беше само символична. Когато в началото на годината Роберт Хабек, министър на икономиката и лице на правителствената програма за екологичен преход, се върна от почивка, той беше посрещнат от разгневена тълпа. По-късно докладът показа, че този акт на сплашване е организиран от лица, свързани с крайната десница.
Няма как да знаем всички мотиви на милионите хора, които излязоха на протест през последните няколко седмици. Съдейки по това, което протестиращите казаха на репортерите, по широкия спектър от групи, които организираха протестите, и по разнообразните знаци, които бяха изложени, подозирам, че ще е трудно всички да се съгласят с общ манифест. Мнозина са дошли, защото са от семейства на мигранти или имат приятели и роднини, които са такива, или просто защото отхвърлят расизма. Някои протестираха срещу AfD, други бяха дошли, за да обвинят политическата класа в насърчаване на екстремизма. Със сигурност не се е родило ново политическо движение. Но има един общ знаменател: ново чувство за неотложност.
Това, което започна да ни просветва през последните месеци и което срещата в Потсдам разкри, е, че крайната десница не е просто свързана с ужасяващи идеи – тя е свързана с осъществяването на ужасяващи идеи. Привържениците на крайната десница в Германия наистина го мислят сериозно. С финансиране, подкрепа и реален шанс да спечелят федерални провинции тази година те са по-близо до властта, отколкото някога са били в почти 75-годишната история на постнацистка Германия.
В своята неотдавнашна книга „Triggerpunkte“ или „Точки на задействане“ Щефен Мау, социолог от Хумболтовия университет в Берлин, отхвърля схващането, че германското общество е поляризирано на две. Той твърди, че вместо това разделението в Германия преминава през няколко области като климата, миграцията и социалната справедливост. Някои въпроси могат да ви развълнуват, а други да ви оставят безразлични. През последните месеци най-гласовити и видими са тези, които са мотивирани от противопоставянето си срещу миграционните или климатичните политики. Сега тези, които се грижат за демокрацията, правата на малцинствата и върховенството на закона, също са достигнали своята пускова точка.
Не е сигурно докъде ще доведе това. Възможно е протестите да стихнат, след като шокът бъде преодолян и хората се върнат към ежедневието си. „Но това беше важен момент на самоосъзнаване“, каза ми г-н Мау. „Центърът вижда, че това е много.“ Протестите са и важно напомняне за основните партии да не имитират посланията на AfD, каза той, тъй като е ясно, че мнозинството германци не подкрепят крайните позиции.
Може би най-важното е, че протестиращите изпратиха послание към самата крайна десница: Ние сме готови да защитим нашите съграждани и нашата демокрация. Така че не се успокоявайте прекалено. Скоро може да се окаже, че сте на студено.
https://www.nytimes.com/2024/01/31/opinion/germany-protests-far-right.htm
