Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 09 Germany Winter of Rage

 

В края на август Русия бързо спря подаването на газ по газопровода „Северен поток 1“ към Европейския съюз, позовавайки се на съображения за поддръжка. За германските официални лица, които още от юли бяха предвиждали намаляването на доставките на газ по тръбопровода от страна на Русия, перспективата за енергийна криза придоби нова актуалност. В изказването си относно повишаването на цените на енергията зеленият политик Роберт Хабек, вицеканцлер на Германия и министър на икономиката и климата, призна, че потребителите ще почувстват това: „Не се знае точно колко ще струва [газът] през ноември, но горчивата новина е, че това със сигурност ще са няколкостотин евро на домакинство.“

Алтернатива за Германия (AfD), популистката крайнодясна политическа партия в страната, скочи веднага срещу коментарите на Хабек. „Вие плащате за неговия провал!“, гласеше един от постовете на страницата на партията във Фейсбук, като текстът беше наложен върху снимка на Хабек с мрачно лице. Партийните лидери веднага се включиха в дискусията: „Нашите деца не трябва да мръзнат заради икономическата война на Хабек“, написа в собствения си профил съпредседателят на AfD Тино Хрупала. Обикновените германци ще платят цената за решенията на своите политици, твърдят те, намеквайки, че „климатични екстремисти“ като Хабек и други Зелени по-скоро ще оставят хората да треперят в домовете си, отколкото да облекчат руските санкции или да се откажат от подкрепата за Украйна. Те обявиха национален протест на 8 октомври.

В средите на крайно десните и конспиративно ориентираните движения дискусията се разви в подобен дух. „Скоро студената полиция ще нахлуе в домовете ви с термометър“, пише един от близо 150 000-те потребители на канала „Свободна Саксония“ в Telegram – група за борба с ограниченията на Ковид, която е категоризирана като дясноекстремистка от службата за вътрешно разузнаване на Германия. Мнозина там и в свързаните с тях движения казват, че е време да излязат на улицата, за да се борят с това, което наричат „климатична диктатура“.

Още от основаването си през 2013 г. AfD умело използва всевъзможни реални и предполагаеми кризи, за да мобилизира гласоподавателите си и непропорционално да формира вътрешния политически дискурс. През последните две години, когато пандемията засенчи миграцията в политическото съзнание на страната, лидерите на партията възприеха критиката на правителствените мерки за блокиране – и ефективно обединиха усилията си с новите и все по-радикализирани протестни движения срещу „корона-конспирацията“ в цяла Германия.

Сега, след като през последните месеци повечето от пандемичните ограничения в Германия отпаднаха, AfD и движенията,подкрепящи идеята за коронавирусна конспирация, пренасочиха вниманието си към нова тема: нарастващите цени на енергията и инфлацията, които засегнаха континента след започването на войната на Русия срещу Украйна.

Обединявайки антиелитизма, нарастващия фокус върху проблемите на климата и дългогодишните симпатии към Путин, те твърдят, че лидерите на страната са недосегаеми – прекалено загрижени за идеологията на климата и укрепването на Украйна, за да се погрижат за собствените си граждани. И тъй като Германия се подготвя за трудна зима, тези послания могат да активизират поддръжниците на тези движения да започнат народни протести в страната – както и на други места в Европа.

„AfD и конспиративните движения на Ковид сега се мобилизират заедно за така наречената Wutwinter, зима на гнева“, казва Йоханес Хилье, политически консултант, който следи крайнодясната реторика в Германия. „AfD използва основните емоции, които са страх и ярост. Реториката става все по-радикална.“

Както при много други теми, използвани от популистките крайнодесни партии, новият фокус върху цените на енергията и инфлацията се основава на известна доза истина: в този случай е трудно да се оспори фактът, че Германия и Европа са изправени пред значителни икономически предизвикателства поради войната в Украйна.

През юли инфлацията в Германия възлезе на 7,5%, което е само лек спад спрямо 7,6% през юни и 7,9% през май. Междувременно цените на енергията скочиха до небето: през юли те се увеличиха с 35,7% в сравнение с предходната година. Тези промени означават, че потребителите усещат натиска на по-високите цени както в супермаркета, така и на бензиностанцията.

Вярно е също и че Германия, страна без значителни собствени природни ресурси, си позволи да стане твърде зависима от вноса на руски енергийни продукти – решение, за което официалните представители на страната изказват съжаление през последните месеци. До нахлуването в Украйна през февруари руският внос представляваше 55% от общите доставки на газ за Германия. Въпреки че до края на юни страната успя да намали този дял до 26%, тя все още ще изпитва затруднения, ако Русия реши да прекъсне изцяло газовия поток.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Изправени пред тревожната перспектива за енергийна криза тази зима, германските лидери обявиха редица мерки, насочени към по-нататъшно намаляване на потреблението на газ. През юли Хабек призова германците да намалят потреблението, като вземат по-кратки душове или не отопляват басейните си; освен това той предложи да се ограничи отоплението в обществените сгради до 19°C. Правителството съобщи, че ще разреши временно да бъдат отворени отново няколко затворени електроцентрали, работещи с въглища. Обмисля се и възможността да се запазят в експлоатация ядрените електроцентрали в страната също и след планирания им край в края на тази година – докато Хабек заключи, че това би спестило само около 2% от потреблението на газ.

Длъжностните лица обявиха амбициозен план за натрупване на новосъздадените газови резерви на страната преди зимата, като целта е 90% от тях да бъдат натрупани до 1 декември. В началото на септември резервоарите бяха запълнени на 84%, няколко седмици преди планираното; но според оценките дори и при 100%, това ще покрие общите енергийни разходи на Германия само за два до три месеца.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че федералното правителство ще направи всичко възможно, за да компенсира допълнителните разходи, с които се сблъскват семействата: „Никога няма да ви оставим сами“, заяви той през юли. Но въздействието върху портфейлите на хората вече е забележимо.

„AfD твърди, че недосегаемите лидери на страната са твърде загрижени за идеологията на климата“

Лидерите на крайната десница твърдят, че икономическата криза, с която се сблъскват германските потребители, е можело да бъде избегната, ако Германия беше запазила по-тясно сътрудничество с руските лидери, беше отворила спорния газопровод „Северен поток 2“ или беше променила по-рано курса си по отношение на въглищата и ядрената енергия. Те обвиняват за затрудненията на Германия идеологическия избор на управляващите, особено на Зелените. „Ако федералното правителство беше запазило отворени каналите за комуникация с Русия, нямаше да имаме много от проблемите, които имаме днес“, заяви неотдавна Алис Вайдел, съпредседателка на AfD, пред германската телевизия ARD.

В много отношения този акцент върху цените на енергията и инфлацията се вписва идеално в популистката, нативистка програма, която е основна за привличането на избирателите на тези партии и движения. В основата си популистката реторика се свежда до един основен аргумент: че съществува истински, чист „народ“ и само една партия може да говори от негово име и да представлява интересите му. По същество популистите казват, че държавата трябва да постави благосъстоянието на своите граждани – „народа“ или „нас“ – над това да помага на „тях“, което в случая означава Украйна. AfD изрично изрази това в неотдавнашните си призиви към поддръжниците си: в един пост, в който са изобразени висши държавни служители, се казва: „Те се страхуват от народа! Ние сме на ваша страна!“ Крайната левица, която също критикува правителството и планира собствени демонстрации, се дистанцира от този език и от протестите на крайната и крайната десница.

През последните няколко години популистките крайно десни партии в Европа умело преобръщат в своя полза основните теми от политическия дневен ред, като ги вписват в тази реторична рамка. AfD, от своя страна, разчита на някаква форма на това основно послание още от основаването си през 2013 г.: в началото, когато канцлерката Ангела Меркел заяви, че за Германия няма „алтернатива“ в подхода ѝ към кризата в еврозоната, партията основа идентичността си на противопоставяне срещу еврото, като същевременно твърдеше, че представлява финансовите интереси на германците срещу южноевропейските страни, нуждаещи се от спасителни мерки.

През 2015 г. и 2016 г., когато в Германия пристигнаха повече от един милион бежанци, партията използва миграцията, за да набере скорост: под лозунга „Нашата страна, нашата родина“ лидерите на AfD твърдяха, че защитават „германския начин на живот“. По време на пандемията критиките към правителствените ограничения срещу Ковид – „коронавирусна диктатура“, както я нарекоха някои – отново се заиграха с темата за „народа“, който се изправял срещу едно недосегаемо правителство, работещо против волята му.

В крайна сметка новото съсредоточаване върху цените на енергията – което идва в съчетание с интензивна и по-широка критика на Зелените – е просто продължение или ускорение на една реторична еволюция, която беше в ход още преди това. Докато Зелените набират сила – заемайки ключови правителствени позиции миналата година като част от коалиционното им споразумение със социалдемократите и СвДП – а също и с постепенното увеличаване на тежестта на политиките, свързани с климата, лидерите на AfD предупреждават, че „зелената идеология“ представлявала опасност за живота и доходите на германците. „От доста време насам AfD критикува енергийната трансформация, защото отрича предизвиканата от човека климатична криза“, казва Хилье. „Наративът на AfD за енергийната трансформация е, че тя е идеологически проект, който ще доведе само до по-високи цени.“

Както и по време на пандемията, спорът се съсредоточава върху идеята за „свобода“ или „демокрация“ срещу някаква недосегаема „диктатура“: правителство, което възнамерява да отнеме правото на гражданите си сами да решават колко високо да завъртят термостата или колко бързо да карат по аутобана. Както се казваше в една публикация на AfD: „Студените душове не могат да компенсират напълно погрешната политика на санкции и енергиен преход“.

Разбира се, подобна реторика е най-ефективна, когато страната е изправена пред криза, независимо дали тя е реална или изкуствено създадена. Рут Водак, професорка по лингвистика в университетите във Виена и Ланкастър и експертка по крайнодясна реторика, казва, че настоящата ситуация е отличен пример за това как във времена на несигурност (икономическа или друга) подобни послания лесно могат да намерят отклик сред определени части от населението. „Когато хората се чувстват много несигурни, е по-лесно да ги мобилизираш и да им предоставиш прост разказ, в който могат да повярват“, казва тя. „По време на пандемията, а сега отново във връзка с климатичната криза, се наблюдава нарастване на несигурността и страховете.“

Трудно е освен това да се пренебрегне ролята на руската дезинформация за подхранването на такива разкази. Като цяло AfD е приятелски настроена към Москва, а партийните ѝ лидери поддържат официални и неофициални връзки с Владимир Путин и неговите съюзници. Пиа Ламберти, съдиректорка на базирания в Берлин мозъчен тръст CeMAS, казва, че тази позиция прави такива групи особено подходящи за дезинформация, тъй като Русия иска да посее раздор сред електората на европейските демокрации.

„Това е наратив, който наистина ме тревожи, защото Русия има интерес да дестабилизира демократичните общества чрез дезинформация и да подкопава солидарността с Украйна“, казва Ламберти, чиято организация следи реториката на крайно десните и конспиративните движения в социалните медии. „Затова смятам, че през есента те ще подхранват това все повече и повече, надявайки се, че общественото мнение ще се промени в посока към Русия или към това да не се подкрепя Украйна.“

Поне досега изглежда, че тази реторика не е оказала голямо влияние върху общата подкрепа за Украйна сред германското население. В анкета, проведена в средата на август по поръчка на телевизионния оператор ZDF, 71% от анкетираните заявиха, че Германия трябва да продължи да подкрепя Украйна въпреки по-високите цени на енергията. Съществува обаче опасение, че колкото по-осезаемо става въздействието на войната в ежедневието на германските граждани, толкова по-крехка може да стане тази подкрепа, която вече е огромно отклонение от досегашната външна политика на страната.

Германия не е единствената страна в Европа, в която популистки крайно десни партии и конспиративни движения от типа „анти-Ковид“ използват енергийните проблеми, за да подкрепят своите избиратели. За тези, които са в политическа опозиция, като AfD, темата предоставя достатъчно храна, за да критикуват правителствата, че позволяват цените да се повишават. За управляващите партии, като например „Фидес“ на Виктор Орбан в Унгария, това е възможност да се обявят за твърди защитници на националните интереси срещу елитите на ЕС.

В съседна Австрия популистката крайнодясна Партия на свободата (FPÖ) възприе подобен на AfD подход. Позовавайки се на статистическите данни за инфлацията в страната, лидерите на FPÖ твърдят, че правителството е готово да жертва благосъстоянието на гражданите си, за да спази обещанията си за Украйна. „Колко високо трябва да се покачи инфлацията, преди правителството най-накрая да предприеме стъпки към облекчаване на положението?“ написа в Туитър политикът от FPÖ Харалд Вилимски, призовавайки Австрия да излезе от режима на санкции на ЕС, а нейните лидери да въведат ценови ограничения за храните, газа и енергията. В едно от най-популярните им визуални послания, редом с изображение на празна лодка и ръце, които се протягат нагоре от водата, стои надпис: „Сега става въпрос за австрийците!“ Друг политик от FPÖ, Доминик Неп, публикува новина за украинския президент Володимир Зеленски и съпругата му Олена, в която се казва: „Това е една от най-популярните новини в света: „Заради тази бляскава двойка ЕС иска да остави австрийците да мръзнат.“

В Унгария Орбан, който през април тази година спечели четвърти пореден мандат и още едно парламентарно супермнозинство, прокара послание, че енергийната и финансовата сигурност за унгарците са в центъра на вниманието му. „Аз отговарям пред Господ не за народа на Украйна, а за народа на Унгария“, каза Орбан тази пролет. „Унгарската политика не е нито приятелски настроена към Украйна, нито към Русия: тя е приятелски настроена към Унгария“. Той заяви, че няма да допусне подкрепата за Украйна да „унищожи нашата национална общност“, било то чрез унгарски войници, които се бият във войната, или чрез „съсипване на унгарската икономика“.

В Германия реториката на AfD и други крайно десни движения вероятно ще се засили. Тъй като повишаването на цените на енергията засяга все повече потребители, тези политици несъмнено ще продължат да обвиняват съответните си правителства, че изоставят „народа“, когато той има най-голяма нужда от тях. Подкрепата на AfD в социологическите проучвания наскоро леко се повиши, достигайки 12% – най-високата стойност от началото на пандемията.

Реториката обаче се води не единствено на нивото на политиката; конспиративните движения вече започнаха да се мобилизират по улиците. В цяла Германия някои от тези групи организират ежеседмични „разходки“ (Spaziergänge), за да протестират срещу начина, по който правителството се справя с енергийната ситуация. Тези протести са особено видими в източната част на Германия, където AfD отдавна се възползва от икономическите различия и сравнително ниските заплати и пенсии, за да подклажда недоволство. В регион, в който повишаването на цените се отразява по-силно на потребителите – и в който има дълга традиция на мобилизация на крайнодесни, потенциалът за протести е голям.

Политическият консултант Хилье казва, че новият фокус върху енергетиката и инфлацията би могъл да сплоти още повече AfD и протестното движение срещу локдауна. „Още по-силна, отколкото по време на пандемията, AfD сега може да се превърне в парламентарната ръка на това движение“, казва той. „През есента и зимата очаквам реториката им да стане още по-агресивна, включително и с призиви към насилие“.

Към август прогнозата на Хилье вече се оказа точна. Във Facebook групата „Свободна Саксония“ разпространява видеоклип, изобразяващ фалшиво отвличане на Хабек: на него се вижда завързан мъж с чувал на главата, който лежи на задната седалка на кола. Предполага се, че това е реклама на събитие от началото на август в източногерманския град Хайденау, където активистите планираха да организират фалшив „съдебен процес“ срещу Хабек. (Събитието беше отменено.)

Това, което ще се случи тази есен и зима – дали протестите ще бъдат ограничени в рамките на едно малко, но гласовито малцинство – зависи до голяма степен от това как германското правителство ще управлява цените на енергията и дали длъжностните лица ще могат да убедят населението, че правят всичко възможно да смекчат въздействието на кризата. В анкетата от средата на август 58% от запитаните са заявили, че правителството не прави достатъчно, за да ги подкрепи след рязкото покачване на цените. Ако хората продължат да се чувстват така, все повече германци могат да станат възприемчиви към популистки и конспиративни разкази.

Официалните лица, от своя страна, изглежда разбират за какво става въпрос. „Ако увеличението на цените засегне прекалено много хора, а през есента преживеем и силна епидемична вълна, то може да се появи потенциал за мобилизация и радикализация“, заяви неотдавна министърката на вътрешните работи Нанси Фезер. „Тогава популистите и екстремистите ще почувстват своя шанс.“

 

Източник

 

Емили Шултхайс е журналистка на свободна практика и доскорошна сътрудничка на Института по актуални световни въпроси. Понастоящем работи между Виена и Берлин.


Pin It

Прочетете още...

Default Image

Юг и щастие

Флавио Сорига 09 Окт, 2012 Hits: 11301
Миналата година бях за пръв път в Севиля и…