От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
Как да мислим Македония?

Настоящият текст е част от една дискусия, която бихме искали да ви представим тук под обобщаващото заглавие „Как да мислим Македония?“ Поводът беше публикуваният на страниците на вестник „Култура“ в март 2009 откъс от антропологическото изследване на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски Македония на кръстопът, както и последвалите го разнообразни коментари, които ви предлагаме тук без съкращения.

1. „ Македония на кръстопът“ от Петър Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски

2. „Как се прави спешна антропология“ от Чавдар Маринов.

3. „Не цапайте вестника!“ от Петър-Емил Митев

4. „Как да говорим за днешна Македония?“ от Антоний Тодоров

5. Как се прави PR критика на една недочетена книга“ от Бойко Василев

6. „За македонските спорове“ от Петър Добрев

7. „Македония, сянка в метафизиката на идентичността“ от Стефан Попов

8. „Към Македония с необременен поглед“ от Тодор Абазов

9. По отношение на Македония българите още са махмурлии“ от Раймонд Детрез

10.
Кой казва кой е експерт? от Лиляна Деянова

11. „Македония – мръсна приказка. Разговор с Иван Кръстев“ от в. „Култура“

12. „,Каква ни е Македония?‘ през погледа на един македонски журналист“ от Виктор Канзуров

13. „Записки на махмурлията“ от Веселин Кандимиров

По повод публикуваното неотдавна изследване „Македония на кръстопът“ на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски, дебата във в. „Култура“ във връзка с това изследване и търсенето на отговор защо и днес е толкова трудно спокойно и академично да се говори за Македония, Центърът за култура и дебат „Червената къща“ в София организира дискусия. На нея бяха поканени и участваха Чавдар Маринов, хоноруван асистент в НБУ, автор на критична статия върху книгата „Македония на кръстопът“; Виктор Канзуров, журналист от Р. Македония; Димитър Бечев, изследовател в Центъра за европейски изследвания, Оксфорд; Таня Мангалакова, кореспондент на „Осерваторио суи Балкани“ за България и координатор във фондация „Балкански политически клуб“, и проф. Георги Каприев от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в качеството му на модератор. Дискусията бе озаглавена „Каква ни е Македония?“. Текстът, който следва, представя по-голямата част от мненията и позициите на един човек с поглед отвътре, от Р. Македония, към достатъчно трудни и днес въпроси, свързани с темата. Погледът на македонския журналист Виктор Канзуров.


Точно в посока на това, което каза г-н Чавдар Маринов около претенциите към академичното пространство, аз не мисля днес, че интелигентен човек може да се каже за човек, който е член на Менса например или който има само ментална интелигентност. Съвременната психология вече говори за комплексно интелигентен човек, ако има над средно ниво на развита и емоционална, и духовна и спиритуална, па и сексуална интелигентност. Което го поставя в позиция на обективен наблюдател на неговия собствен живот и на живота на обществото, където живее, и на целата наша планета. Ако сме ние хора, които само прибираме информации – сега конкретно говорим за македонската история – тука в залата няма да има никакъв проблем да говорим каква е била реалността на територията на днешна Република Македония или в географска Македония до 1944 г. Но има някои неща, за които академското, академичното образование не дава достатъчно ясен отговор. И доказателство за това е, че нашият свят и нашата планета още не са такива, каквито трябва да бъдат.

[…]

Искам да ви кажа да помислите за хората от днешна Република Македония, за които от малки думата „българин“, понятието за думите „българин“, „България“ е нещо еднакво на нещо най-мръсно. На нещо, което иска да открадне техната история, техната идентичност; на нещо, което е най-голем враг на техната страна, на техната родина, на техните животи. След като от малки са убедени в това, в по-възрастните години – и когато има някакви информации, защото след каква-таква демокрация в Македония започва да се пише за историческата истина – много трудно е човек да си признае тези неща. И тука в България, когато прекалено едноставно и с едноставни думи се говори, че „това е наша територия и наше пространство, и наше културно-историческо наследство“ – аз знам, че това е верно – но с тези думи, с тези в кавички или без кавички крайности, не се създават условия просто само да започне един диалог с обикновения днешен македонист, средностатистически македонист. Значи, отново се позовавам на психологията. Например преводачите на белетристика никога не могат от един език на друг език да преведат изречението по същия начин, както е написано от автора. Например, ако съществува думата „маса“ в едно изречение, преводачът го превежда в смисъла на понятието „маса“, както го е научил от първия път, когато се е запознал с тази дума. И моля ви да имате предвид тези неща. Сега, това може би малко да е абстрактно, мен историята, може би още повече философията ме интересува и така се изразявам, но мисля, че в България липсва това отношение към Македония, да се приема реалността. И само още един пример. Значи, за да постигнем някаква цел в живота – ако нашата цел е тука, понеже има в България три милиона, които са по произход от Македония или с корени от Македония – ако нашата благородна цел е днешното население в Република Македония да разбере нашата, ако не еднаква национална принадлежност в миналото, то поне да формулираме това като близки корени, близки отношения в миналото, трябва да постигнем това крачка по крачка.

[…]

Вие казахте, че в Македония няма български вестници. Аз мисля, че не, че не дават, те наистина не искат да има български вестници, но по-точно е да се каже, че България не е заинтересована да има български вестници там. Аз не вярвам, че от огромното пространство сръбски вестници, телевизии и други медии, които присъстват, едва ли 10 процента са, как да се каже, с пазарен интерес там. За другите не вярвам, че се получава някаква печалба от това. Значи, трябва да се постави въпросът тука, в София, защо България не прави това. […] Защо вие като българско общество, като български граждани сте толкова страхливи от този македонизъм, толкова незаинтересовани за тези брутални, бих казал, фалшификации на историята, а не помагате на тези хора, които живеят там, да публикуват едно поне месечно, нормално списание? И страхувам се, че с тези думи „изкуствена държава“, „Република Скопие“ днешния обикновен македонец и македонист просто няма да го привлечете за диалог. Аз не казвам дали това е верно или не е верно. Но моля ви за едно по-меко, по-нормално отношение. Защото след такива изказвания тука, в България, не сте репресирани вие, които живеете в България, ами ние там сме репресирани. На мен най-хубавите години в живота ми минаха без заплата, без никакви приходи, доходи, което се отрази на моя социален и емоционален живот. И когато вие така патриотарски изказвания имате в България, трябва да знаете, че след това идва реакция от македонистите върху нас. И какъв е резултатът от това? Няма ни български вестници, ни пробългарски македонски вестници.

[…]

Аз също смятам, че днес съществува македонски книжовен език, има кодифициране и всичко се базира на някакви диалекти, в голямо число със сръбски думи, които не съществуват в нито един македонски диалект. И честно е това да се каже, и че това е нарочно направено. И освен това днешният македонски книжовен език е „архаичен“ език. Значи, когато аз на някакъв купон, когато може би се опитвам да сваля някакво момиче, говоря на този македонски книжовен език, ми се присмиват защо говоря така, защо говоря без сърбизми. Значи, той е архаичен, може да се чува само в театър, когато има нещо от Шекспир или Чехов, а днешният съвременен театър вече го ползва и сърбизирания жаргон в самите постановки. Така че аз като българин повече защитавам македонския книжовен език от обикновените македонисти, които щитат този език от Гърция и от България. И честно е също да се каже, че възрожденците от Македония, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, не са смятали, че това е отделен македонски език, ами са го наричали български. И смятам, че е задължение на България малко по-смело, по най-мек възможен начин, да защити това в името на тези три милиона души, които са по потекло от Македония в България. Това е една достойна позиция, безразлично дали става дума за българи, за ескимоси или за индианци.

[…]

Днес във ВМРО-ДПМНЕ няма нито едно лице, което да е било в ръководството на ВМРО-ДПМНЕ през 90-те години. Днес към ВМРО-ДПМНЕ принадлежат стари структури от Социалдемократическия съюз, т.е. от бившите комунисти. Министърката на вътрешните работи, Гордана Янкуловска, 75-ти набор, е кадър от Демократичната алтернатива. Това след промените в 1998 г. беше партията на бившите най-твърди комунисти, която беше коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ. И без тази партия ВМРО-ДПМНЕ нито в 1998 г. нямаше да бъде на власт.


Small Ad GF 1

Аз бях 20-годишен, когато се разпадна Югославия. Значи, не бях толкова малък, да не се сещам. Аз казвам, и за това мога да дам изява, нотариално заверена. Както е днес сърбизирана Македония, и както днес има просръбска, проюгославска, югоносталгична пропаганда, не е имало нито по времето на Югославия.

[…]

Според мен, човек как се чувства, това трябва да се уважава. Значи, в Сърбия има шестима, които се декларират като марсианци, в Словения един, и те са марсианци. В смисъл, аз нямам право да искам мои права като българин, ако аз не уважавам тези хора, които се идентифицират като етнически македонци в България и в Република Македония. И в Гърция, Косово, Сърбия. За мен това е ясно. Значи, моят цитат беше точно в смисъл, че според мен в началото на ХІХ век по-голямото число от населението в днешна Южна Сърбия, Южно Косово и Поморавието, се е чувствало като българско. Но днес процесът на сърбизация е приключил. Дали те наистина са били българи и тогава, не знам. Аз предполагам, че е така. Но днес процесът на сърбизация е приключен. И ние няма какво да търсим от тези хора. В книгата на г-н Михаил Огнянов*, която беше често цитирана и за мен тя е може би най-качествената книга, която дава точна картина как се развива македонизмът – и единствената, от тези, които съм прочел, която навлиза в субтилната нюансираност на детайлите у Македонският въпрос. А това нещо много липсва и в българската историография, и в българската публицистика, пък ако искате и в този дебат. Защото много е лесно да поканим човек от Македония, който се чувства като българин като мен. А защо не е поканен някакъв македонист? Аз разбирам, че ще има повече смях тогава, но честно е да се покани. Без значение, че в Македония има много по-голяма отрицателност върху тези, които имат българска позиция по македонският въпрос. В книгата Михаил Огнянов говори за това, когато с влак пътува някъде през градове от Поморавието, и кондукторът чува някакви местни хора как говорят помежду си и той ги пита: „Вие българи ли сте?“ И единият от тях се разбунтувал и казва: „Я сум сърбин, я сум се с бугарима тупкал на Каймакчалану, али мой деда е бил бугарин“. Ето това е откъде аз казвам „биологични българи“. И моята мисъл беше с този пример беше, че не трябва толкова отрицателно отношение към македонизма. […]

Днес повечето хора в Македония чувстват, че са различни от българите и това трябва да се уважава. Но също така трябва да се уважава и мнението на тези хора, възрожденци, революционери, които са се чувствали еднакви с българите от стара България. А това в Македония не се уважава. И днешното македонистко чувство в най-голяма част е резултат на тези погрешни понятия за миналото. Сега, аз знам как искам да се чувстват моите сънародници. Но аз не мога с насилни методи да ги накарам да се чувстват също като мен. Моята идея е да се примирим вече, да намерим някакъв общ език.

[…]

Имаше един въпрос от г-н Маринов защо в България се говори толкова за Македония, а не се говори например за Гърция. Аз мисля, че това е много важен въпрос и съм учуден защо нямаше никакъв отговор, нито от публиката. Имам най-малкото една причина да бъда заинтересован. Защото аз съм роден в Скопие, но моите корени са от Егейска или Беломорска Македония. Баща ми и майка ми са родени в с. Сетина, Леринско, където се е намирала крепост на цар Самуил; сега няма нито един камък там от тази крепост. И искам да кажа, според моето скромно мнение, че това е едно сервилно отношение на България към Гърция, и една страхливост, една хипокризия и медиокритетство, защото много е лесно да се полемизира и да се атакува една държава, в която историографията е пълна с фалшификации, която абсолютно няма никаква сила. Но хайде, бъдете мъже (макар че за мен жените за по-смели от мъжете) и говорете с Гърция за тези неща, за които не сте доволни от Гърция. Защото много е лесно да се воюва с думи или не знам как с Македония.

[…]

Чисто обективно гледано, ОМО „Илинден няма никакъв шанс тука да се увеличава неговото влияние. Просто българската държавна политика е била такава до 1963-а или коя година, насилствено е налагала македонизма и не може да очакваме след това от тези, които са били обхванати с този македонизъм, никой да не се чувства така. Ясно е, че повечето хора от Пиринска Македония се чувстват като българи. Но дали трябва да ги избием тези, които се чувстват като македонци. А ако ги избием, това означава, че аз ще бъда избит. Много по-големи са шансовете, въпреки, че аз не мисля по такъв начин, да се увеличава числото на българочувстващи се хора в Р. Македония, отколкото тука.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

[…]

Имаше въпрос за партии, мен партии не ме интересуват. Аз нямам никакво намерение с политика да се занимавам. Проблемът е, че – а това в България не може да се разбере – че процесът на македонизация в Р. Македония приключи някъде в началото на 60-те години. Сега, аз няма време по-дълбоко да говоря за тези неща. Ние, които се чувстваме като българи в Р. Македония днес, сме по някаква случайност оцелели семейства, по някакви чудни обстоятелства. И едно общо нещо имаме, че това са хора, безразлично техната интелигентност и други качества, които повече се интересуват от история. И както казва един мой приятел от Щип, когато четеш история, историята на Македония, и магаре да е, ще разбере истината. По такъв начин те се осъзнават в по-късни години като българи. Но това означава, че това не са практични хора. […] Въпросът е как да успеем да информираме днешният македонски гражданин как са се чувствали братя Миладинови. Ако му кажа аз, че те са се чувствали като българи, той първа една минута ще ме гледа като да съм извънземен, след това ще започне да ме мрази.

[…]

И само още нещо за македонския език. Майка ми е от Леринско; като малки с баща ми, от различни семейства отиват в Унгария, в Будапеща, там се запознават, там сключват брак и след това идват в Скопие. Майка ми казваше, че първите години тя изобщо не е могла да разбере хората в Македония, в Скопие, как говорят. А нейният диалект е леринският диалект, точно този, на който се позовава Кръсте Мисирков, а и който не е много далечен от прилепския, да кажем, който е основа на днешния македонски книжовен език. Имайте предвид, че нарочно в Македония по всякакъв начин този език се прави по-различен от българския, по много тенденциозен начин. […] Другият език е езикът на Драган Павлович Латас, например, който пише със сръбска лексика и сръбска синтакса, въпреки че е обида за такъв човек да се каже, че изобщо ползва лексика или синтакса. Скопският диалект отпреди 50 години, преди 100 години е по-близък до българския език. Днешният скопски сленг, жаргон, не знам как се казва тука в България точно, е нарочно сърбизиран говор, той няма нищо общо със стария скопски диалект. И нарочно хора като Латас, който е неофициален говорител на ВМРО-ДПМНЕ, на управляващите, нарочно го ползва, за да сърбизира още повече и така днес достатъчно сърбизираните македонци. Аз разбирам, почитател съм на либералните ценности, но това са факти и не искам [голословно] да ми вярвате – заповядайте в Скопие, в Македония, да проверим как се е говори... Това за Латас го казвам защото той често ползва говора на омраза срещу България и българите. […] Да се говори, че днешното ВМРО-ДПМНЕ не е просръбска партия, и че днес в Македония не се ползва шовинизъм срещу България, и на това да няма никакъв достойнствен отговор от България, е срамно за мене. Но срам ваш, не мой.

Материалът подготви Мариана Христова

* Михаил Огнянов, „Македония – преживяна съдба“, PM Publishers, 2003 г.

Виктор Канзуров е роден през 1971 г. в град Скопие. Следвал е философия в Скопския университет „Св. Кирил и Методий“. От 1999 г. е журналист във вестниците „Македонско дело“, „Вечер“, „Старт“, „Нова Македония“ и www.tribune.eu.com. В момента е журналист на свободна практика.

Pin It

Прочетете още...