Сблъсък между демонстранти и полиция по време на демонстрация в Берлин на 9 май 2020.
Начините, по които Германия се справя с епидемията са нещо като модел, на който се възхищават и завиждат по целия свят.
И за това има достатъчно добри основания: Кривата тук е вече изравнена. Броят на новозаразените хора е под стабилен контрол. Абсолютният брой на смъртните случаи и нивото на смъртността си остават ниски в сравнение с други страни. А репродуктивният фактор – ключов показател за измерване на разпространението на вируса – се движи около единица, което означава, че всеки заразен човек заразява средно само по един друг. Първата вълна на вируса премина. Германия, предпазливо, започва да се отваря отново.
Но докато страната постепенно навлиза в новата фаза, при която се отварят магазини, училища и дори музеи, тя научава труден урок: излизането от карантината е много по-трудно от влизането в нея. Постепенното разхлабване на блокирането, дори и в условия на относително успешно справяне с епидемията, е изпълнено с трудности.
За разлика от това, пътят към блокирането беше сравнително гладък. Когато броят на заразените хора започна да се увеличава в началото на март, германските политици натиснаха спирачките. Към средата на март общественият живот бе вече спрян. Училищата, детските градини и повечето магазини бяха затворени, а също и границите на страната. Бяха въведени мерки за социално дистанциране и събранията на повече от двама души бяха забранени. Хората бяха призовани да стоят вкъщи, въпреки че все още можеха да излизат за разходка, да пазаруват хранителни стоки или да спортуват. В същото време Германия увеличи броя на леглата за интензивно лечение и утрои капацитета за тестване.
На 18 март канцлерката Ангела Меркел се обърна към нацията в телевизионна реч, изказвайки се с необичайна емоция и острота. „Това е сериозно“, каза тя. „Вземете го сериозно. От деня на обединението на Германия, а всъщност от Втората световна война насам, страната ни не е била изправена пред толкова голямо предизвикателство, справянето с което толкова силно да зависи от всички нас, от нашите солидарни действия.“
Това беше момент на национално единство и солидарност – нещо, което се изживява като ценно в една политическа епоха, все още белязана от последствията от миграционната криза през 2015 г. Политиците от всички лагери бяха почти единодушни в подчертаването на тежестта на ситуацията и се съгласиха да съдействат за справянето с нея. Немският народ също разбра и ги последва.
До началото на май изглеждаше, че мерките са проработили. Дори и най-предпазливите наблюдатели на вируса си позволиха да изкажат предпазливо облекчение. „Наше задължение е да защитим гражданите на Германия колкото е възможно по-добре“, заяви Лотар Вилер, прословуто-сдържаният президент на Института „Роберт Кох“, по време на пресконференция на 5 май. „Досега се справяме много добре, както показват и цифрите.“
Други епидемиолози също бяха предпазливо оптимистични. „Инфекциите са вече почти под контрол“, ми каза Стефан Вилич, директор на Института за социална медицина, епидемиология и здравна икономика в университетската болница Charité в Берлин. „Досега германската здравна система далеч не беше претоварена, в който и да е момент от кризата.“
Германия имаше късмета да се нареди късно на опашката, съгласяват се повечето експерти. За разлика от тук бедствието в Италия, а преди това и в Китай, въдействаше отрезвяващо: като следствие от това германските граждани вече познаваха залозите и бяха съответно подготвени. А най-важното е, че политическата и здравната система на страната се оказаха на висота. „Бях изненадан, когато видях колко гъвкаво германската здравна система реагира на кризата“, ми каза Волфганг Грайнер, професор по икономика на здравеопазването към университета в Билефелд. Както пазарните – повечето лаборатории, както и много болници, са частни компании – така и политическите механизми работеха отлично.
На 6 май 16-те области на страната се съгласиха да облекчат блокирането. Ръководният принцип е регионалната автономия, при което всяка отделна област [ланд] е самостоятелно отговорна за собствения си подход, следвайки само някои общи насоки. Има само едно условие: Ако в даден район броят на новите случаи нарасне над 50 на 100 000 жители в хода на седем дни, местните власти трябва да възстановят отново ограниченията.
Експертите са на различни мнения относно удачността на тази стратегия. „Вместо да нокаутираме цялата страна чрез общонационално блокиране“, каза проф. Грайнер, който подкрепя подхода, „сега имаме по-добър мониторинг и можем да реагираме на регионално ниво“. Но Карл Лаутербах, депутат от Социалдемократическата партия и епидемиолог, не е съгласен. „Начинът, по който облекчаваме блокирането, е несистематичен“, каза ми той. Основното му безпокойство е, че областите могат да започнат да се надпреварват в опитите да рестартират регионалните икономики и да задоволяват глада на избирателите за нормален живот.
Истинската беда обаче отива много по-дълбоко. Икономиката е в безпорядък: 10,1 милиона германци са кандидатствали за субсидии по заплатите; много от тях са загубили работата си, особено онези по несигурни работни места, както и в сектора на услугите. Прогнозите предпоставят, че икономиката, която официално влезе в рецесия, ще се свие някъде между 6 и 20 процента. Загубата на данъчни приходи ще бъде значителна – близо 100 милиарда евро, или 108 милиарда долара, според една от оценките. И тежестта на държавния дълг ще се увеличи силно.
Въпросът е: Кой ще плаща? Тази трудност вероятно ще определя следващите месеци и години, като пусне в ход нечиста лобистка война – тъй като компаниите се борят за отстъпки, подкрепа и договори – и политически смут. Социалдемократическата партия иска да „облага с данъци богатите“, докато от християндемократите се очаква да преосмислят традиционната си идея за намаляване на корпоративните данъци. Управляващата коалиция между двете партии може да се разпадне. Предстоят още трудности.
А точно в момента стари и нови [политически] демони отново се появяват на улицата. Само допреди няколко седмици германците се надсмиваха на размахващите пистолети американци, протестиращи срещу блокирането. Но злорадството им беше краткотрайно. На 8 май хиляди протестиращи – дива смесица от екстремисти, привърженици на конспиративни теории и обикновени граждани, подкрепени до голяма степен от крайнодясната популистка партия „Алтернатива за Германия“ – се стекоха по улиците на големи градове като Берлин, Мюнхен и Щутгарт, твърдейки, че гражданските им права се намират под заплаха и подклаждайки всевъзможни конспиративни теории. В събота те отново се показаха: 5000 се събраха в Щутгарт, а по-малки демонстрации бяха организирани на множество места в страната.
Протестиращите говорят от името на нищожно малцинство: очевидно е, че мнозинството от населението подкрепя ограниченията. И все пак фактът, че точно в краткия момент на тържество за страната и системата, всички стари конфликти се появяват отново, носи със себе си горчиво-ироничен привкус. Той прави по-раншната солидарност да изглежда някак плитка, по-скоро продукт на нашите инстинкти за оцеляване, а не на хуманитарна проницателност.
И така, днес вместо солидарност отново имаме раздори. Вместо единство, разделение. Изглежда, че това е и новата нормалност на Германия.
