В разгара на първото тайно нахлуване на Русия в Източна Украйна, през лятото на 2014 г., група висши руски служители се събират в централата на Министерството на отбраната – внушителна сграда от епохата на Сталин на брега на река Москва.
Те са дошли, за да се срещнат с Евгений Пригожин, мъж на средна възраст с бръсната глава и груб тон, когото мнозина в залата познават само като човек, отговарящ за договорите за армейско хранене.
Сега Пригожин има друго искане. Той иска земя от Министерството на отбраната, която да използва за обучение на „доброволци“, които да нямат официална връзка с руската армия, но все пак да бъдат използвани за водене на войни в Русия.
На мнозина в министерството не им харесва начинът на поведение на Пригожин, но той дава да се разбере, че това не е обикновено искане. „Заповедите идват от татко“, казва той на служителите от отбраната, използвайки прякора на Владимир Путин, предназначен да подчертае близостта му с президента.
Този разказ за срещата, който не е съобщаван досега, е предоставен от бивш високопоставен служител на Министерството на отбраната, който е бил пряко запознат с дискусиите.
„По онова време не мислех много за проекта“, казва бившият служител.
Всъщност решенията, взети в онзи ден, ще окажат огромно влияние върху външната политика на Русия и нейните военни авантюри през следващите години. Армията от договорни бойци на Пригожин ще стане известна като групата „Вагнер“ и ще започне да действа в Украйна, Сирия и множество африкански държави.
След решението на Путин от миналата година да започне пълномащабна инвазия в Украйна, „Вагнер“ отново пренасочва дейността си към съседката на Русия. Според оценки на западното разузнаване редиците на групировката са нараснали до около 50 000 души, включително десетки хиляди бивши затворници, набирани от затворите в Русия, често лично от Пригожин.
По-рано този месец, когато войските на Пригожин превзеха украинския град Соледар – първата териториална придобивка на Москва във войната от лятото насам, Пригожин пусна видеоклип, в който възхвалява „Вагнер“ като „вероятно най-опитната армия в света днес“.
Пригожин си е спечелил репутацията на най-жестокия командир сред тези, които ръководят мрачната инвазия на Русия. Изглежда, че той мълчаливо одобрява видеоклип, в който се вижда убийството с чук на дезертьор от Вагнер, който очевидно е бил върнат от украинците при размяна на пленници. „Кучешка смърт за куче“, казва Пригожин в изявление по онова време.
Пригожин не е отговорил на молбата за коментар за тази статия. Но след години работа в сянка, той очевидно се наслаждава на светлината на прожекторите като един от най-влиятелните – и най-обсъжданите – членове на двора на Путин. Това е необикновено издигане за човек, който някога е прекарал почти десетилетие в затвора, а след освобождаването си е станал продавач на хотдог.
„Гардиън“ разговаря с много хора, които са познавали Пригожин през годините, за да съберем историята му (някои от тях поискаха анонимност, за да говорят свободно). От тези разговори се очертава картината на безмилостен интригант, който се е отнасял угоднически към началниците си и често тиранично към подчинените си, докато се е издигал към върха.
„Той е целеустремен и талантлив и не се отказва от нищо, за да получи това, което иска“, казва бизнесмен, който е познавал Пригожин през 1990-те години.
Тези, които го познават, предполагат, че нито парите, нито властта са били единственият мотивиращ фактор за Пригожин, въпреки че по пътя си е натрупал много и от двете. Вместо това, казват те, той е воден от тръпката на преследването, от убеждението, че се бори с корумпирани елити от името на обикновения човек, и от желанието да смаже съперниците си.
„Изглежда, че му доставя удоволствие самият процес, а не само крайният резултат“, казва бившият служител на отбраната.
През годините Пригожин си е спечелил много врагове: бивши бизнес партньори, които се чувстват измамени, армейски генерали, които той критикува като бюрократи, и висши служители в сферата на сигурността, които се опасяват, че той има амбиции да завземе политическата власт.
Но досега той е запазил благоразположението на най-важния си поддръжник: човекът, когото нарича татко.
Евгений Пригожин е роден в Ленинград, сега Санкт Петербург, през 1961 г., девет години след Путин. Баща му умира, когато той е малък; майка му работи в болница, казва Пригожин. Младият Пригожин е изпратен в спортна академия, където ежедневните занимания често включват часове по ски бягане.
Той не успява да се наложи като професионален спортист и след като завършва училище, попада в тълпа от дребни престъпници. Съдебни документи от 1981 г., с които „Гардиън“ се запозна и за които за първи път съобщава руският разследващ сайт „Медуза“, разказват следната история.
Една вечер през март 1980 г., по време на мрачния край на управлението на Леонид Брежнев в Съветския съюз, 18-годишният Пригожин и трима негови приятели излизат от кафене в Санкт Петербург близо до полунощ и забелязват жена, която върви сама по тъмната улица.
Един от приятелите на Пригожин отвлича вниманието на жената, като я моли за цигара. Когато жената тръгва да отваря чантата си, Пригожин се появява зад нея и я хваща за врата, стискайки я, докато тя изгуби съзнание. След това приятелят му сваля обувките ѝ, а Пригожин ловко сваля златните ѝ обеци и ги прибира в джоба си. Квартетът побягва, оставяйки жената да лежи на улицата.
Това е един от многото грабежи, които Пригожин и приятелите му извършват в Санкт Петербург в продължение на няколко месеца, констатира съдът. Той е осъден на 13 години затвор и прекарва остатъка от десетилетието зад решетките, пропускайки смъртта на Брежнев и перестройката на Михаил Горбачов. Освободен е през 1990 г., когато Съветският съюз е в предсмъртните си гърчове. Връща се в Санкт Петербург.
Градът е на прага на монументална трансформация, с огромни богатства, които очакват онези, които са достатъчно прозорливи или брутални, за да се възползват от тях. Пригожин започва скромно да продава хотдог. Прави горчицата в кухнята на семейния си апартамент.
„Печелехме по 1000 долара на месец, което в рублеви банкноти беше планина; майка ми едва успяваше да преброи всичко“, казва той пред новинарския портал „Город 812“ в Санкт Петербург през 2011 г., едно от единствените му интервюта.
Но Пригожин е имал по-високи цели от бързото хранене и е знаел как да създаде необходимите контакти. „Винаги търсеше хора, които да го сприятелят с по-висшестоящи. И беше добър в това“, казва бизнесмен, който го познава през 1990-те години.
Не след дълго Пригожин притежава дял във верига супермаркети, а през 1995 г. решава, че е време да отвори ресторант заедно с бизнес партньорите си. Намира Тони Гиър, британски хотелски администратор, който преди това е работил в „Савой“ в Лондон, а сега е в един от малкото луксозни хотели в Санкт Петербург.
Пригожин наема Гиър да управлява първо магазин за вино, а след това и новия му ресторант „Старата митница“ на остров Василиевски в Санкт Петербург.
Първоначално в „Старата митница“ работят стриптизьорки, за да привлекат клиенти, но скоро се разчува, че храната е отлична, и стриптизьорките са уволнени. Гиър се съсредоточава върху рекламирането на заведението като най-изисканото място за хранене в град, който тепърва открива изисканата кухня. Поп звездите и бизнесмените обичат да се хранят там, както и кметът на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който понякога идва със заместника си Владимир Путин.
Гиър, който и днес живее в Санкт Петербург, отказа да даде интервю. Той и преди е изразявал възхищението си от Пригожин, но го описва като „много строг“ шеф, който всяка сутрин използвал специален светлинен проектор, за да търси прах под масите и да проверява дали чистачките са работили правилно.
През 1990-те години Пригожин не споменава в разговорите си, че е прекарал десет години в затвора, казват тези, които го познават. Той се държи очарователно, за да се запознае с новите си клиенти от високите етажи на властта.
„Той може да се приспособи, за да угоди на всеки човек, ако има нужда от него. Това определено е един от талантите му“, казва бизнесмен, който го е познавал по онова време.
В едно от най-необичайните приятелства на постсъветска Русия Пригожин завързва контакт с известния виолончелист Мстислав Ростропович, който емигрира от Съветския съюз през 70-те години на миналия век.
Когато през 2001 г. Ростропович приема кралицата на Испания в дома си в Санкт Петербург, Пригожин осигурява кетъринга. Ростропович дори кани Пригожин и съпругата му на гала концерт в Барбикан, част от лондонските тържества по случай 75-ия му рожден ден през 2002 г., според записите на Лондонския симфоничен оркестър в списъка с покани за събитието.
По това време Путин вече е станал президент на Русия. През първите години от управлението си той често обича да се среща с чуждестранни високопоставени гости в родния си град и понякога ги води в „Старата митница“ или на Новия остров – кораб, който Пригожин е превърнал в плаващ ресторант.
Разглеждането на снимки от официалните ангажименти на Путин от този период е като игра на „Къде е Евгений“: на заден план често се вижда Пригожин, не усмихнат и ненатрапчив. Тук той се крие зад масата, когато Путин вечеря с Джордж Буш; там е зад гърба на принц Чарлз на прием през 2003 г. в музея Ермитаж в Санкт Петербург.
„Путин видя, че не съм се отказал да нося чиниите сам“, казва Пригожин. Това е началото на отношенията с руския президент, които се развиват и метастазират по неочакван начин.
Не след дълго Пригожин започва да печели договори за обслужване на големи правителствени събития чрез холдинговата компания Concord, която е създал през 1990-те години. Следващата стъпка е сключването на гигантски договори за държавни доставки. През 2012 г. той печели договори на стойност над 10,5 млрд. рубли (200 млн. паунда) за доставка на храна за московските училища, съобщават руски медии, позовавайки се на данни от руския финансов регистър.
Нови възможности се появяват, когато Русия анексира Крим през март 2014 г. и скоро след това се намесва с военна сила в Източна Украйна. Путин отрича, че редовни руски войски са участвали и в двата случая, въпреки планината от доказателства за обратното.
В Кремъл започват да мислят как да направят отричането малко по-достоверно. Въпреки че частните военни компании са незаконни в Русия, се появяват няколко групи, които изглежда координират действията си с Министерството на отбраната, но могат да действат на принципа „ръка за ръка“. „Вагнер“ на Пригожин ще се превърне в най-известната от тях.
„Мисля, че Пригожин я предложи на Путин и той се съгласи, че така може да се работи“, казва бившият служител на Министерството на отбраната, отхвърляйки спекулациите, че още от самото начало „Вагнер“ е проект на руското военно разузнаване ГРУ. „Възможно е да е имало някои хора от ГРУ, които да са давали съвети, но в крайна сметка това беше проектът на Пригожин.“
Министерството предоставя на Пригожин земя в Молкино в Южна Русия, казва източникът, където компании, свързани с него, са построили база за изтребители под прикритието на детски лагер. През 2019 г. Ройтерс съобщи за предполагаемите връзки на Пригожин с обекта в Молкино.
Изглежда, че схемата е разпалила апетита на Пригожин. „Той беше като куче, което винаги търси пари“, казва бившият служител.
В един прегледан от „Гардиън“ обмен на имейли между групата „Конкорд“ на Пригожин и Министерството на отбраната през пролетта на 2014 г. висш юрист от „Конкорд“ обсъжда възможността за снабдяване на огромната мрежа от военни градове в Русия с храна и други провизии.
В крайна сметка този проект не се реализира, но до 2015 г. неговите компании са спечелили големи договори на стойност над 92 млрд. рубли (1 млрд. паунда) за изхранване на армията, според разследване на Forbes Russia.
Бързото издигане на Пригожин започва да дразни някои служители в Министерството на отбраната, като напрежението се засилва през годините с по-нататъшното разширяване на дейността му. Ключовият момент за Пригожин настъпва в края на 2015 г., когато Путин решава да се намеси в Сирия, за да подкрепи режима на Башар Асад. Пригожин печели договори за доставка на храни и консумативи, а освен това изпраща там свои войски „Вагнер“.
В Сирия „Вагнер“ за първи път се утвърждава като внушителна бойна сила, като групата играе важна, макар и непризната роля в руската интервенция. Бойците на „Вагнер“ действат безнаказано и са обвинени в множество военни престъпления. При един от инцидентите мъже, свързани с „Вагнер“, са заснети на видео как обезглавяват и разчленяват сириец. Но задно с това групата понася тежки загуби, които се премълчават, защото официално не е трябвало да бъдат там.
Пригожин е обвиняван, че освен реалните бойци ръководи и армия от подставени лица, чиято цел е първо да подкрепят изказванията на Кремъл в местните дискусионни форуми, а по-късно са пренасочени към разпространяване на руски разкази в чужбина.
В обвинителния акт, изготвен в резултат на разследването на Робърт Мюлер за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г., се твърди, че Пригожин и свързани с него компании стоят зад мрежа от профили във Facebook и Twitter, подкрепящи Доналд Тръмп, очевидно част от множество руски усилия за насърчаване на кандидатурата на Тръмп.
Фалшивите профили са споделяли съдържания в подкрепа на Тръмп и дори са извършвали плащания на нищо неподозиращи реални американци за закупуване на оборудване за митинги.
В този момент Пригожин все още е бил дълбоко потаен, но обвинителният акт подсказва, че той вече се е наслаждавал на нарастващата си известност.
Няколко дни преди Пригожин да навърши 55 години през май 2016 г., казва се в обвинителния акт, един от фалшивите американски персонажи във Фейсбук е платил на истински американец да застане пред Белия дом, държейки табела с надпис „Честит 55-и рожден ден, скъпи шефе“.
По-късно американският обвинителен акт беше оттеглен, но когато беше попитан за твърденията за намеса в изборите през ноември миналата година, Пригожин изглежда ги призна, с характерна за него ужасяваща метафора.
„Господа, ние сме се намесвали, намесваме се и ще се намесваме. Внимателно, прецизно, хирургически и по наш си начин, както си знаем. По време на нашите точкови операции ще отстраним двата бъбрека и черния дроб наведнъж“.
С все по-разширяващото се портфолио на Пригожин идва и все по-засилен контрол. Антикорупционният активист и опозиционен политик Алексей Навални публикува разследване на бизнес структурите на Пригожин, обвинявайки го, че корупционно е печелил поръчки на Министерството на отбраната, за да финансира луксозния си начин на живот.
Любов Собол, сътрудничката на Навални, която стои зад разследването, заяви: „Децата му постоянно публикуваха снимки в Инстаграм; те се хвалеха с частния си самолет и чрез него успяхме да открием холдинга, което ни помогна да разберем за цялото му богатство.“
Собол и други лица извършат полет с дрон над дворцови резиденции, за които се твърди, че принадлежат на Пригожин и дъщеря му, с хеликоптерна площадка и баскетболно игрище.
Скоро след това съпругът на Собол припаднал, след като мъж, чакащ пред дома на двойката, го пробол с игла в крака. Собол казва, че е последвала постоянна кампания на правен натиск и сплашване, включително и с главорези, които демонстративно я следвали всеки път, когато излизала от къщата.
„Тези хора на практика дишаха във врата ми, всеки ден … Това е логиката на един бандит. Вие се бъркате в моите дела, така че аз ще се бъркам във вашите“, казва Собол.
Руските журналисти, които са разследвали дейността на Пригожин, също са се сблъсквали със заплахи или сплашване, които според тях са били свързани с работата им. След като „Новая газета“ проведе разследване през 2018 г., в редакцията на вестника е доставена отрязана глава на овен. Журналистът, написал разследването, получава на домашния си адрес погребален венец.
Най-шокиращото е, че трима руски журналисти, които през 2018 г. пътуваха до Централноафриканската република, за да разследват дейността на Вагнер там, бяха убити от засада, която изглеждаше добре планирана и координирана, с участието на руски инструктор по сигурността, свързан с „Вагнер“. Пригожин многократно е отричал да е замесен в убийствата.
По това време дейността на Пригожин се е разпространила в поне 10 държави в Африка, където той предлага услуги за сигурност и обучение по въоръжаване и осигурява права за добив на ценни суровини и други бизнес възможности.
Пригожин ръководи тази световна мрежа от офис на остров Василиевски в Санкт Петербург, недалеч от „Старата митница“, където двамата с Тони Гиър са започнали да работят в ресторантьорския бизнес преди две десетилетия.
„Той управляваше чрез страх“, спомня си Марат Габидулин, командир на „Вагнер“, който в края на 2017 г. прекарва три месеца в щаба, предоставяйки на Пригожин ежедневна информация за военната ситуация в Сирия. Габидулин, който в момента се намира във Франция, казва, че Пригожин можел да проявява грижа към военните си командири, особено когато били ранени, но често изпитвал презрение към служителите в офиса.
„Атмосферата в офиса беше изключително строга, Пригожин често преминаваше границата със служителите си. Той се държеше много грубо с тях. Проклинаше хората и ги злепоставяше публично“, казва той.
Въпреки че не е имал официална длъжност, Пригожин вече е бил чест участник в срещи на високо равнище, свързани с договори в областта на отбраната. Той дори е присъствал на двустранна среща между Путин и мадагаскарския президент Ери Раджаонаримампианина в Кремъл през април 2018 г. – среща, която не е била оповестена, но за която е съобщил „Ню Йорк Таймс“. Скоро след това в Мадагаскар са пристигнали политически консултанти, свързани с Пригожин, според „Таймс“.
Само два месеца след тази среща Путин се подигра с твърденията, че Пригожин е участвал в сенчести външнополитически маневри от името на Кремъл. „Той се занимава с ресторантьорство, това му е работата, той е съдържател на ресторант в Санкт Петербург“, каза Путин за Пригожин по време на интервю за австрийска телевизия.
Притиснат да представи доказателства за договорите на Пригожин с Министерството на отбраната и твърденията за намеса в избори, Путин даде разкриващ отговор, сравнявайки Пригожин с Джордж Сорос – финансист и филантроп, който е обект на множество конспиративни теории и когото руски официални лица обвиняват, че финансира революции по поръчка на правителството на САЩ.
„В Съединените щати има такава личност: Държавният департамент ще каже, че това няма нищо общо с тях, по-скоро е частно дело на г-н Сорос. При нас това е частно дело на г-н Пригожин“, каза Путин.
На практика Путин признава, че за него Пригожин е това, което той погрешно смята, че Сорос е за правителството на САЩ: инструмент за намеса в чужбина, като се запазва правдоподобно отричане.
Съдбовното решение на Путин да започне пълномащабно нападение срещу Украйна през февруари миналата година премахна изискването за правдоподобно отричане.
След като години наред отричаше всякакви връзки с „Вагнер“, през септември Пригожин триумфално обяви, че е основал групата още през 2014 г. „Във всеки въпрос трябва да има място за спорт“, каза той, обяснявайки защо в миналото е съдил множество медии за свързването му с Вагнер.
Признанието дойде, след като вирусно видео, очевидно изтекло от екипа на Пригожин, показа как той е в затвор, където предлага на събрани затворници възможността да се бият в Украйна.
Пригожин казва на затворниците, че вероятно ще загинат на фронта. Но ако оцелеят в продължение на шест месеца, ще бъдат освободени с пълно помилване и щедро заплащане.
„В крайна сметка той е един от нас“, спомня си в интервю затворник от един от затворите, посетени от Пригожин. „Той също е бил затворник. Мисля, че много хора се подписаха, защото му имаха доверие. Те не вярват на властите, но вярваха на Пригожин, че ще ги освободи“.
Михайло Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, наскоро заяви, че през последните месеци Вагнер е вербувал повече от 38 000 затворници, и каза, че 30 000 от тях са били убити, ранени, пленени или са изчезнали. Той обвини Вагнер, че участва в руския „геноцид“ в Украйна.
Много от новобранците са хвърлени в действие като пушечно месо на фронтовата линия, тъй като Пригожин усилено се опитва да докаже, че неговите бойци са по-способни да постигнат успехи от редовната руска армия.
„Вагнер“ се превърна от група братя в група бойни крепостни“, казва Габидулин, бивш командир.
Пригожин хвали „свръхстрогата дисциплина“ на „Вагнер“, която според друг бивш командир включвала убийства на онези, които не се подчиняват на заповедите. Андрей Медведев, командир на „Вагнер“, който твърди, че се е сражавал близо до Бахмут между юли и октомври, заяви, че знае за поне 10 такива убийства, а на някои от тях е бил личен свидетел.
„Командирите ги отвеждаха на стрелбище и ги разстрелваха пред очите на всички. Понякога застрелваха по един човек, а понякога ги застрелваха по двойки“, каза той в интервю за „Гардиън“, малко преди да избяга от Русия в Норвегия миналата седмица.
Осъдените новобранци, които оцеляват след шестмесечния престой на фронта, действително получават свобода и финансови награди. Пригожин призовава водещите руски университети да финансират стипендии за тях, а един руски служител наскоро предложи някои бивши затворници да станат депутати.
Има нещо символично в това, че Пригожин, който е прекарал 20-те си години в затвора, сега проправя пътя за освобождаването и рехабилитацията на хиляди затворници, включително и хора, осъдени за най-тежки престъпления.
Според Иван Кръстев, политолог, това е част от опита за „преосмисляне на руската нация“ в условията на новата военна обстановка. „Затворниците са добре дошли в нацията, докато всички онези антивоенни космополитни елити, включително някои от олигарсите на Путин, не са“, казва Кръстев.
През последните седмици Пригожин често публикува изявления, в които атакува предполагаемите предатели в елита, които почиват в чужбина и мечтаят Русия да загуби войната. В администрацията на Путин има много хора, които искат да „паднат на колене пред Чичо Сам“, заяви Пригожин миналата седмица.
Пригожин на практика се е превърнал в „лидер на антиелитния путинизъм“, казва Кръстев, оставайки верен на царя, докато напада всички около себе си.
Мнозина от тези, които познават Пригожин, казват, че от години той се е възприемал като защитник на малкия човек, който се изправя срещу елита – нелепа характеристика, като се има предвид богатството, което е придобил за себе си и семейството си по пътя, но която той често използва.
„Той се представя за защитник на масите, на нисшите класи. Това е неговата ниша“, казва Габидулин.
Сега все по-наглите критики на Пригожин карат някои да се запитат къде може да е таванът на амбициите му.
„Хората от ФСБ са вбесени и виждат в него заплаха за конституционния ред“, казва източник от руския политически елит. „Той разполага с тази голяма военна група, която не се контролира от държавата, и след войната те ще искат своите награди, включително и политически.“
Други се чудят дали Пригожин не е отишъл твърде далеч. Многократните му гневни нападки към Министерството на отбраната за това, че се е опитало да „открадне“ победата му в Соледар, на моменти звучат по-скоро като слабост, отколкото като сила. В края на краищата, вътрешни лица твърдят, че „Вагнер“ разчита на логистична и разузнавателна подкрепа от Министерството на отбраната, за да продължи да се сражава, а Пригожин разчита на постоянното благоволение на Путин, за да може изобщо да действа.
Бизнесменът, който е познавал Пригожин през 1990-те години, гледайки днес стария си съдружник, е сигурен в едно: Пригожин няма изключвател.
„Той разбира, че много хора в системата го мразят … затова знае, че ако спре, това може да е краят за него. Той няма избор. Не може да даде заден ход.“
