Потсдамският площад, обикновено едно от най-оживените места в Берлин, в тези дни е призрачно-празен
Наричат ги корона-таксита: Медици, облечени в защитна екипировка, които обикалят празните улици на Хайделберг, за да наблюдават пациентите, които са вкъщи, пет или шест дни след като са заболели от Covid-19.
Те вземат кръвни проби, чиято цел е да се установи дали пациентът е на път да изпадне в рязко влошаване. Могат да предложат хоспитализация дори на пациенти, които имат само леки симптоми; шансовете да оцелеят след евентуалното влошаване се повишават значително, ако пациентът се намира в болница още от самото му начало.
„Това е повратната точка в края на първата седмица“, казва проф. Ханс-Георг Кройслих, ръководителят на вирусологичното отделение в Университетската болница в Хайделберг, една от водещите изследователски болници в Германия. „Ако сте човек, чиито бели дробове може да откажат, именно това е моментът, в който ще започнете да се влошавате.“
Корона-такситата на Хайделберг са само една отделна инициатива в един град. Но те илюстрират нивото на ангажираност и сериозност при разпределянето на публичните ресурси в борбата с епидемията, които помагат да се обясни една от най-интригуващите загадки на сегашната пандемия: Защо смъртността в Германия е толкова ниска?
Вирусът и произтичащата от него болест Covid-19 достигнаха Германия с голяма сила: Според университета Джонс Хопкинс, към началото на април в страната е имало над 100 000 лабораторно потвърдени инфекции, повече от която и да е друга държава с изключение на САЩ, Италия и Испания.
Но със 1584 смъртни случаи [в момента –18 април, вече 4,352, бел. пр.] смъртността в Германия е само 1,6 процента, в сравнение с 12 процента в Италия, около 10 процента в Испания, Франция и Великобритания, 4 процента в Китай и почти 3 процента в САЩ. Дори Южна Корея, моделът при всяко наблюдение за изравняване на кривата, има по-висока степен на смъртност, 1,8 процента.
„Говори се за германска аномалия“, казва Хендрик Щреек, директор на Института по вирусология в Университетската болница Бон. Професор Щреек получава множество обаждания от колеги в Съединените щати и на други места.
„Какво правите по-различно [от останалите]?“ питат ме те – казва той. „Защо смъртността ви е толкова ниска?“
Има няколко отговора, казват експертите, които представляват комбинация от статистически изкривявания и много реални различия в начина, по който страната е приела епидемията.
Средната възраст на заразените е по-ниска в Германия, отколкото в много други страни. Много от ранните пациенти са се заразили с вируса в австрийски и италиански ски курорти, и са били сравнително млади и здрави, казва проф. Кройслих.
„Започна се като епидемия сред скиорите“, казва той.
Но в хода на разпространението на инфекциите вече са били засегнати повече възрастни хора и смъртността, едва 0,2 процента допреди две седмици, също се е повишила. И все пак средната възраст на заразяване с болестта си остава сравнително ниска – 49 години. Във Франция тя е 62,5, а в Италия – 62, според последните им национални отчети.
Друго обяснение за ниската смъртност е, че Германия е тествала много повече хора, отколкото повечето държави. Това означава, че тук се откриват повече хора с малко или никакви симптоми, което увеличава броя на известните, но не и онзи на смъртните случаи.
„Това автоматично понижава статистическата смъртност“, казва професор Кройслих.
Но освен това са налице и важни медицински фактори, които поддържат броя на смъртните случаи в Германия сравнително нисък, казват епидемиолозите и вирусолозите. Главен сред тях е ранното и широко разпространено тестване и лечение, изобилието от легла за интензивно лечение и надеждното правителство, чиито указания за социално дистанциране се спазват широко.
Тестване
В средата на януари, много преди повечето германци още да са помислили за вируса, болницата Шаритé в Берлин вече е разработила тест и е публикувала формулата му онлайн.
По времето, когато Германия регистрира първия си случай на Covid-19 през февруари, лабораториите в цялата страна вече са изградили запаси от тестови комплекти.
„Причината, поради която в Германия имаме толкова малко смъртни случаи, в сравнение с броя на заразените, може да се обясни до голяма степен чрез факта, че правим изключително голям брой лабораторни диагнози“, казва д-р Кристиан Дростен, главен вирусолог в Шаритé, чийто екип е разработил първия тест.
В момента в Германия се правят около 350 000 тестове за коронавирус седмично, много повече от всички други европейски страни. Ранното и широко разпространено тестване е позволило на властите да забавят разпространението на пандемията, като изолират вече известните случаи, докато те са заразни. Освен това то е позволило животоспасителните лечения да бъдат прилагани по-навременно.
„Когато имам ранна диагноза и мога да лекувам пациентите отрано – например да ги поставя на дихателен апарат преди да се влошат – шансът за оцеляване е много по-висок“, казва професор Кройслих.
Медицинският персонал, който подлежи на особен риск от заразяване и разпространение на вируса, се тества редовно. За да се опрости процедурата, някои болници са започнали да правят блокови тестове, при които се използват тампони на 10 служители, а индивидуални тестове следват само ако има положителен резултат.
Освен това в края на април здравните власти планират да изготвят мащабно проучване за антитела, като всяка седмица тестват случайни проби от 100 000 души, за да преценят къде се изгражда имунитетът.
Един от ключовите фактори за осигуряване на широко базирани тестове е пациентите да не плащат нищо за тях, казва професор Щреек. Това, отбелязва той, е важна разлика в сравнение със САЩ от първите няколко седмици на избухването. (Законопроектът за облекчаване на последиците от коронавируса, приет от [Американския] Конгрес миналия месец, вече също предвижда безплатно тестване.)
„За един млад човек без здравна застраховка и сърбеж в гърлото е малко вероятно да отиде при лекаря, а следователно рискува да зарази повече хора“, казва той.
Проследяване
В един петък в края на февруари професор Щреек получил новината, че за първи път в болницата му в Бон пациент е бил тестван положително за коронавирус: 22-годишен мъж, който нямал симптоми, но от чиято месторабота – едно училище – го помолили да си направи тест, след като научили, че е участвал в карнавално събитие, където друг човек бил тестван положително.
В повечето страни, включително и в САЩ, тестването е до голяма степен ограничено до вече болните пациенти, така че там на мъжа вероятно би бил отказан тест.
Но не и в Германия. Веднага след като резултатите от теста били оповестени, училището било затворено и на всички деца и служители било разпоредено да останат за две седмици вкъщи със семействата си. Били тествани около 235 души.
„Тестването и проследяването е стратегията, която беше успешна в Южна Корея и ние се опитахме да се поучим от това“, казва професор Щреек.
Освен това Германия още отрано се е поучила от грешките си: Стратегията за проследяване на контакти трябваше да се използва още по-агресивно, казва той.
Например всички, които са се завърнали в Германия от Ишгл, австрийски ски курорт, където е имало огнище, е трябвало да бъдат проследявани и тествани, казва проф. Щреек.
Стабилна система за обществено здравеопазване
Преди пандемията на коронавируса да пристигне в Германия, Университетската болница в Гисен е разполагала със 173 легла за интензивно лечение, оборудвани с дихателни апарати. През последните седмици болницата се бори да въведе допълнителни 40 легла и да увеличи с цели 50 процента персонала, който е в режим на готовност да работи в интензивно лечение.
„Сега имаме толкова голям капацитет, че приемаме пациенти от Италия, Испания и Франция“, казва Зузане Херолд, специалистка по белодробни инфекции в болницата, която е ръководила преструктурирането. „Ние сме много силни в интензивната зона.“
В цяла Германия болниците са разширили капацитета си за интензивно лечение, при което вече са започнали от високо ниво. През януари Германия разполагаше с около 28 000 легла за интензивно лечение, оборудвани с дихателни апарати, или 34 на 100 000 души. За сравнение, в Италия този процент е 12, а в Холандия – 7.
Към момента в Германия има 40 000 легла за интензивно лечение.
Някои експерти са предпазливо оптимистични, че мерките за социално дистанциране могат да изгладят кривата достатъчно, за да може германската здравна система да издържи пандемията, без да се стигне до недостиг на спасителни съоръжения като дихателни апарати.
„Важно е да имаме указания за лекарите как да практикуват триаж между пациентите, ако се наложи [избор на най-нуждаещите се, за сметка на по-малко болните, бел. пр.]“, казва професор Щреек. „Но се надявам, че никога няма да се стигне до там.“
Времето, през което броят на инфекциите се удвоява, вече е забавено до около девет дни [в настоящия момент то вече е достигнало около 20, бел. пр.]. Ако успеем да го забавим още повече, между 12 и 14 дни, казва професор Херолд, според моделите това означава, че триажът може да бъде избегнат.
„Кривата започва да се изглажда“, казва тя.
