Представям ви материала „За насилието: анализ на три примера от Украйна“,публикуван в „Ежедневный журнал“ , руски аналитичен опозиционен сайт. Авторът е Дмитрий Шабанов, украински опозиционер, участник в майдана в Харков (Източна Украйна) Преди няколко седмици, покрай участието на Стефан Цанев в „Панорама“ и моята забележка във Фейсбук към коментара на известния писател за това, че бедата на „българската революция, е че не проля и капка кръв“, дадох интервю за блога „Площад Славейков“, където разсъждавам за ролята на насилието в днешните български протести и по принцип. Но дебатът за насилието и въобще за методите и моралните основания на българската революция си стои на дневен ред, тоест не сме приключили дискусията, дори не сме я започнали като хората. Затова и ми беше много интересно да прочета долния анализ, посветен на събитията в Украйна, и определено смятам, че има какво да научим, ако четем повече. Приятно четене, преводът е мой: Константин Павлов – Комитата |
За насилието: три примера от Украйна
В своята най–нова история Украйна преминава през жестоки изпитания, предизвикващи горещи спорове. Разбира се, за взаимното неразбиране способстват и последиците от дезинформацията. Тези, които съчувстват на антикриминалния характер на украинската революция, няма да успеят да се разберат взаимно с жертвите на пропагандата, които вече са повярвали, че на Майдана стояха фашисти и мародери. Но има и други причини. Бих искал да обсъдя и друг важен въпрос, поляризиращ тези, които спорят за Майдана. Ще го формулирам като етична задача, става ли?
Сценарий 1. Гражданите N, O, P и R, за да постигнат някаква цел, са се обединили в група, въоръжили са се с хладно или с огнестрелно оръжие и са приложили сила към други лица.
Сценарий 2. Държавната структура S, за да постигне определени цели, е организирала група от цивилни лица, въоръжила ги е с хладно или с огнестрелно оръжие и е подкрепила употребата им на сила към трети лица.
Въпрос:
– Съществуват ли ситуации, когато е допустима употребата на насилие, съответстваща на сценарий 1?
– А на сценарий 2?
– Симетрични ли са тези ситуации от етична гледна точка?
По време на обсъжданията на тази задача се сблъсках с голямо разнообразие от отговори, които могат да бъдат сведени до три групи:
– Отговор №1. Не, никога. Не никога. Ситуациите са симетрични. Целта не оправдава средствата и употребата на сила извън закона е недопустима във всички случаи.
– Отговор №2. Не, никога Да, понякога. Ситуациите са несиметрични. Държавата има монопол върху употребата на сила, и, извън волята на държавата, гражданите нямат право да употребяват сила. Но ако за държавата (която представлява всички граждани) или за някоя от нейните структури е необходима употребата на сила, то тя трябва да се приложи в тази форма, която позволява решаването на поставената задача.
– Отговор №3. Да, понякога. Не, никога. Ситуациите са несиметрични. Ако целите на гражданите са достойни и не могат да бъдат постигнати с други средства, то насилието от страна на гражданите може да бъде оправдано. Правото на насилие е делегирано на държавата от нейните граждани; Ако държавата не злоупотребява с него, то е ограничено със строги процедури. Излизането извън рамките на тези процедури представлява узурпиране на властта.
Кой поред е вашият отговор? Моят е третият. Впрочем страните, живеещи в съответствие с този отговор, са постигнали най–големи успехи в стандарта на живот и в нивото на гражданските свободи.
Може ли тогава да се докаже, че №3 е правилният отговор? В моята система от координати това е възможно. Дали ще сработи това доказателство във вашата система – не знам.
С примери най–лесно може да се обоснове, защо именно отговор №3 е правилен, а №1 не е. Ако гражданите са се самоорганизирали, за да се съпротивляват на терористи, които се опитват да унищожат заложници, техните действия заслужават пълно одобрение.
Ако пък те противостоят на държавата, която е узурпирала властта, техните действия съответстват на правото на гражданите на въстание – в случай, че узурпацията на властта няма как да бъде спряна с други средства.
Ако те се опитват да получат справедливост по отношение, например, на криминалната власт във Врадиевка (млада жена, изнасилена от милиционери – б.пр.), и това не може да се направи по друг начин – то имат право на това.
Ако противостоят на държава, която два месеца игнорира мирен протест и отговаря на исканията на половината граждани на страната само чрез садистко и незаконно прилагане на сила – то те са прави.
Отговор №2 съответства на популярния принцип „началникът винаги има право“. Ако държавата отстъпи от процедурите, ограничаващи правото на насилие, това означава че тя решава някакви свои задачи, а не защитава интересите на гражданите. Това действие приключва с пълна загуба на легитимност от държавата и с безправно състояние на гражданите ѝ.
1.
От приведените от мен примери, най–актуалният е този, който се отнася към Майдана. Участниците в антикриминалната революция действително употребиха сила. Доколкото разбирам, кадрите на такова прилагане на сила са добре известни на руския зрител, който се интересува от политика (а също и на източно–украинския зрител, който е закачил на вената си иглата на руската пропагандна машина)
Можеха ли да минат без насилие и да бъдат чути? Не, и развитието на събитията демонстрира това съвсем ясно. Винаги ли насилието е минималното необходимото? Вероятно не. Употребата на насилие има своята логика. Когато започна ескалацията на конфликта, за да бъде тя ограничавана, трябваше да се притежава свръхчовешка сдържаност. За щастие, моите съграждани демонстрираха именно това качество. А понякога, разбира се, не се получава... Но, нали разбирате, когато обсъждаме такива случаи, трябва да разглеждаме детайлите и да претегляме – дали страните действително са могли да действат по по–добър начин.
И сега ще ви стане ясно моето отношение към широко употребявания аргумент срещу Майдана: ако в Германия или в Америка бяха пробвали да направят нещо подобно, щяха тутакси да бъдат арестувани. Разбира се. И знаете ли защо? И в Германия, и в Америка политиците не могат просто да игнорират мирните протестни акции, поддържани от половината население. А за да бъдат наказани силовите структури за прекомерна употреба на сила, не трябва да се строят барикади. Достатъчно е да се обърнеш към съда. И в такива условия, когато насилието стане прекалено за достигане на съвсем справедливи цели, то неговото пресичане (от страна на властта) ще се окаже оправдано.
2.
Да разгледаме и втория пример – един обикновен случай от живота в Харков. В сравнение с киевските събития, той ще ви изглежда дреболия. Това стана на 18–ти февруари – в деня, в който спецчасти на украинската държава подпалиха (или поне не предприеха никакви мерки за спасяване на) Двореца на профсъюзите, където ранени хора изгоряха живи. В този ден стана известно, че МВР използва Вътрешни войски като прикритие на законен и незаконен спецназ, което доведе до жертви и сред Вътрешни войски.
В социалните мрежи се разпространяваше призив да се блокира изходът на харковската Академия на вътрешните войски на МВР на Украйна, курсантите в която получиха заповед да потеглят за Киев. Освен някои мои познати, натам се отправиха и две момичета, с които работя, всяка по 45–50 кг. живо тегло. Имах намерение да приключа първо с някои неща в университета и да ходя към акдемията, за да ги нагледам. После да ги прибера, ако ситуацията започне да става опасна.
Не успях да стигна до там. Една от тях се върна, втората като че ли също планирала да се прибира от митинга. В мрежата се появи информация, че курсантите нямало да пътуват. Заедно с жена ми се успокоихме (предстои ѝ да ражда след около месец) и се прибрахме у дома.
Прибрах се и разбрах, че преждевременно съм се успокоил. Протестиращите са стояли пред Академията и са скандирали „Останете си у дома!“. „Беркут“ ги е притиснал към другата страна на улицата. А ако по–нататък не вярвате, гледайте видеото – станало е следното. На противоположната страна на улицата стоят протестиращи. Зад гърба на милицията се появяват няколко десетки цивилни с жълто–зелени жилетки и палки. Те събрали предметите, които протестиращите донесли пред портата на Академията, приближили се до милиционерите, преминали през кордона и... започнали да бият с палки участниците в протеста. Милицията стояла на едно място и гледала... Когато протестиращите били разпръснати, хората с жилетките се събрали заедно и си тръгнали.
Какви са тия с жилетките? Харковският губернатор обясни. Това са „ангели“ от обществената организация „Украински фронт“, създаден по негова инициатива. Цяла редица специфични задачи се решават с ръцете на такива „общественици“, и това е започнало отдавна.
(Ако ви е интересно, погледнете статията ми от 2010г. Тогава писах за „хората в черно“ или за „общинската охрана“)
Това е нещо, което повечето от колегите ми видяха с очите си. След тази случка, аз вярвам на съобщението от Киев за това, че организирани от милицията бандити разгромяват града и дори разстрелват гражадни.
Как мислите, дали губернаторът на Харков запазва легитимност след тези събития?
3.
А сега да разгледаме един аспект на събитията в Киев. Ще цитирам заявлението на Харковската правозащитна група:
„На 20–ти април 2014г., в центъра на Киев фактически започна терористичен акт. Снайперисти, с помощта на огнестрелно оръжие, специално пригодено да поразява цели на далечно разстояние, от предварително подготвени огневи точки, убиха на Майдана на независимостта десетки невъоръжени хора. Целта на снайперистите беше именно убийството на хора.
Събитията от това ужасно престъпление бяха отразявани в директен ефир по много телевизионни канали, но никой от субектите, упълномощени да водят борба с тероризма, не предприе никакви мерки за незабавно прекратяване на терористичната операция против гражданите на Украйна.
Затова, ние сме уверени, че това престъпление е могло да бъде извършено единствено от спец–частите в една от спец–службите за безопасност“
Според заслужаващи доверие твърдения, тези снайпери са стреляли и по полицаите. Тогава една от правоохранителни части изчислила позиците на снайперистите, но ѝ било забранено (от най–високо ниво) да ги закачат. Майдановците са уверени, че снайперистите са командировани от Русия. Източниците от милицията пък твърдят, че това са наши, „родни“ спец–служби. Скъпи руски читатели, а на вас не ви ли е интересно да разберете, чии са били те всъщност? Някакви информации започнаха вече да изплуват.
Между другото, дали ви е интересно, как реагира част от руската общественост? След като наблюдавахме кадрите от Киев, потопен в кръв по заповед от Янукович, нашите съграждани с произход от Украйна, които са станали руски майстори на културата, Ланови и Кобзони, призоваха Янукович да приложи сила. Такава ни е, значи, културата...
Да, има и още една версия – че хората от майдана сами са си организирали снайперистите. Доколкото разбирам, жителите на Русия харесват именно тази версия. Както разбрахте, за да бъде опровергана тя, е достатъчен аргументът на правозащитните организации. А сега, вземете предвид и че снайперистите са се намирали върху най–строго охраняваните правителствени сгради. Че са използвали професионално оръжие. И накрая – последния аргумент. Фрагменти от текста на неизвестен автор, циркулиращ из „Фейсбук“:
„Провокатори са се преоблекли в униформи на Беркут и обстрелват протестиращите, съобщата НТВ.
Провокатори са се преоблекли в униформи на КАТ и взимат подкупи.
Провокатори са се преоблекли в униформи на милицията и са изнасилили девойка във Врадиевка.
Провокатор се е преоблякъл в униформата на президент и управлява Украйна...“
Разбира се, преломният момент в цялата работа беше употребата на снайперисти. По всички правила, хората трябваше да се разбягат. А те прииждаха и прииждаха точно там, където могат да бъдат убити. Особено опасно беше за медиците: Снайперистите стреляха по червените кръстове. Нови доброволци обличаха кръстовете и отиваха да изтеглят ранените...
Янукович през това време беседваше с министрите на външните работи на три европейски държави, ако не броим времето, в което напускаше помещението, за да се говори с Путин по телефона, а пратениците търпеливо очакваха завръщането му. Отговорността за изхода от кръвопролитието пое Радата (Парламентът), опозиционните сили и част от депутатите в Партията на регионите („партията на началството“). Единствената парламентарна сила, която не даде нито един глас за прекратяване на огъня, бяха комунистите. Администрацията на президента, дори и след тези решения, се опита да придвижва спец–части и да заплашва с употреба на сила.
Простреляната от снайперист Олеся Жуковская, видео.
Кажете, дали в светлината на горните събития, дали президентът е загубил легитимност или не?
Олеся Жуковска и куршумът, който е бил изваден от нея.
Пиша този текст в събота, 22–ри (февруари). Харковският губернатор събира на конгрес на депутатите от Югоизточна Украйна и Крим. Изглежда ни очаква повече или по-малко завоалирано решение за отделяне на част от Украйна. За жителите на тези региони това е път в нищото. Какво да се прави?
Свършвам работа и отивам на харковския майдан...
PS. За илюстрация, видеото „Как си тръгна небесната сотня“ от Киев,
от събитията на ул. „Институтска“ от 20–ти февруари 2014г.