От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2016 06 brexit

 

„I am not too bad“ – „не съм прекалено зле“, това е отговорът на баналния въпрос от ежедневието „как си“, който англичаните нерядко обичат да дават. Тези думи, в които озадаченият чужденец може да прочете самосъжаление, според мен са по-скоро израз на самоирония. Тъй като ценя умението за нея, трябва да се съглася с прозрението на Джоан Роулинг за чудовищата събудени в подземията на съзнанието от Брекзит. Дискутирайки предстоящия референдум във Великобритания, политици, политолози, социолози, икономисти и т. н. неусетно се надпреварваме да описваме негативните последици, според някои от излизането, а според други от оставането на страната в ЕС, по начин, който поразително напомня на общия плач на хора и актьорите („комос“), ознаменуващ връхната точка („климакс“) в древногръцка трагедия. Освен тъжна лирична песен, κομμος е и биенето в гърдите като израз на мъка; жест, който съпътства риданията и терзанията. Някои извеждат и произхода на медицинския термин „кома“ от същата дума, но той произлиза от κῶμα – „дълбок сън“, а κμος е обратното на κομμος – „пир, гуляй; празнична песен“. Такива радостни напеви вероятно ще огласят лагера-победител на референдума.

Позицията на наблюдателя и коментатора не е нищо повече от тази на хористите на сцената в трагедията. Роулинг, чието образование (BA in Classics) е прозорец към езиците и тайните на Античния свят, вероятно би се съгласила с направеното от мен сравнение. Социологическите проучвания, в частност, могат да влияят върху общественото мнение. Но предназначението им все пак е да бъдат преди всичко сеизмограф, който улавя нагласите, за да прогнозира дадено поведение на избирателите вместо да го манипулира или предизвиква. Проблемът е в това, че социологията се затруднява да предвиди какво точно ще се случи на референдума на 23 юни. Тя вече претърпя фиаско на предишните парламентарни избори във Великобритания. Резултатът се разминаваше сериозно със сценариите, които повечето социолози рисуваха.

Краят на уикенда и началото на седмицата бяха ознаменувани от сензационни заглавия в британската преса за обрат в надпреварата между лагерите „Да останем“ и „Да напуснем“ ЕС, породен от убийството на депутатката Джо Кокс на 16 юни. За такъв обрат заговори и Найджъл Фараж, лидерът на UKIP. Кокс, политик от лейбъристката партия и майка на две малки деца, която агитираше в подкрепа на членството в ЕС, беше намушкана няколко пъти от 52-годишния Томас Меър пред библиотека в Западен Йоркшър, където трябваше да има среща с избиратели (constituency surgery). Според очевидец, Меър, когото полицията определи като човек с психически проблеми, свързан с нео-нацистка формация, базирана в САЩ, извикал „Британия първа!“, извършвайки престъплението. Britain First, е и името на крайно-дясна националистическа партия, създадена през 2011 г., от която обаче заклеймиха акта на Меър, а лидерът ѝ Пол Голдинг призова убиецът да бъде обесен на най-близкия стълб на уличното осветление.

Според изследвания като това на YouGov за Sunday Times, подкрепата за запазването на членството на страната в ЕС се е повишила с пет процента и в момента е 44% срещу 43%, които са за напускане. Тези новини доведоха в понеделник до отстъпление на долара в битката с британския паунд. Въпреки това, по-нови проучвания дават противоречиви оценки. Отново според YouGov, преднината на евроскептиците, които искат излизане от ЕС, се запазва и е 2% (44% срещу 42%). ORB посочват 7% аванс за тези, които искат да „останат“ – тук става дума обаче само за тези, които твърдо са решили как да гласуват; ако се отчетат всички избиратели, тогава лагерът „Да останем“, според ORB, води с 2%.

Следователно, ключова ще бъде ролята на колебаещите се избиратели. Тя е важна във всеки вот, но особено значима при малката разлика между лагерите, която се очертава. Възможно ли е убийството на Кокс да донесе победата на лагера „Да останем“ (пояснявам, че предишният ми текст по темата „Брекзит“ публикуван в „Дневник“ беше написан преди това престъпление, което разтърси Великобритания)? Можем да потърсим отговор в сравнението между съдбата на Джо Кокс с тази на Ана Линд. Линд, политик от социалдемократическата партия и министър на външните работи на Швеция, почина на 11 септември 2003 г., след като бе нападната и прободена с нож, докато пазарува в Стокхолм преди телевизионен дебат. Нейният убиец – Михайло Михайлович е швед от сръбски произход, за когото съдът установи, че е страдал от психично заболяване по време на престъплението. Линд е известна с подкрепата си за кампанията Швеция да се присъедини към Еврозоната. Но, на референдума, който е проведен за въвеждане на еврото само няколко дни след смъртта ѝ – на 14 септември, тържествува шведската крона.


Small Ad GF 1

Като отчитам преобладаващите настроения сред колебаещите се избиратели във Великобритания, пословичният консерватизъм, дълбоката антипатия към радикалните промени и актовете на насилие, които са характерни за жителите на тази страна, моята прогноза обаче е, че по-скоро Брекзит няма да се състои. Но какъвто и да резултатът от референдума, наблюдателите и анализаторите са само хористи, припяващи на политическата сцена. В крайна сметка, от неясните предсказания в песента на хора, когото изкуствоведите ласкаво наричат „идеалният зрител“, печели демокрацията. Последната дума принадлежи на избирателя.

Петър Чолаков е главен асистент по политически конфликти в Института за изследване на обществата и знанието – БАН и хоноруван лектор/асистент в УНСС. Роден е през 1978 г. в София, където завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ“. Магистър по политология – външна политика и национална сигурност (СУ „Св. Климент Охридски“, 2002 г.); магистър по политическа философия – идеята за толерантността (University of York, Великобритания, 2003 г., стипендиант на Chevening/OSI); доктор по политология (СУ „Св. Климент Охридски“, 2009 г.). Специализира в областта на „Демокрацията и публичната политика в ЕС“ в London School of Economics (2003 г., Hansard/Chevening Scholar). Работи като стажант в BBC, Westminster Political Research Unit, Лондон (2003 г.) и като стажант-юрист в „Action against Discrimination“ Unit, DG Employment, the European Commission (2009 – 2010). Член е на European Society for the History of Political Thought. Д-р Чолаков е автор на редица научни статии, публицистика и преводи. Научните му интереси са в сферата на анализа на етнополитическите конфликти и политическите институции в България и ЕС, както и историята на политическата мисъл.


Pin It

Прочетете още...