Виеслава Клосинска, библотекарка в провинцаилното полско градче Подгорце, пред мемориала на поляците, изпратени от Съветите нза заточение в Сибир.
Фото: Maciek Nabrdalik за New York Times
Подгорце, Полша – Този месец местната библиотекарка, Виеслава Клосинска, е помогнала при откриването на впечатляващ нов мемориал в Подгорце, малко провинциално селище е североизточна Полша.
Малък обелиск от поръждавяло желязо, с посвещение и кръст, близо до една секция от железопътната линия, мемориалът възпоменава т. нар. „Сибиряци“ – множеството поляци, разглеждани от руснаците като заплаха и изпратени в Сибир след нахлуването на Съветския съюз в Полша през 1939.
Повече от 100 души само от това селце, мнозина от тях земевладелци и дребни селяни, са били събрани и качени на товарни вагони, след което са изчезнали завинаги. По времето на комунизма тази глава от полската история е била затворена.
Госпожа Клосинска, на 60, е избрала като лична мисия да издири всичко, което е възможно за „Сибиряците“. В продължение на години тя се е борила за набиране на финансови средства и подкрепа.
А след това, през 2015, на власт в Полша идва партията Право и справедливост (ПИС). Скоро госпожа Клосинска и нейният малък аванпост започват да получават пари, с които финансират конкурси за деца, за писане на патриотична поезия, както и други проекти, фокусирани върху миналото.
„Дължа голяма благодарност на правителството за това, че сега вече имам шанс да съхраня тези спомени“, казва тя.
След повече от две години на власт, партията Право и справедливост, както и нейният водач Ярослав Качински, преоформиха съдебната система по начини, които според критиците подкопава върховенството на закона. Правителството е иззело контрола над държавните медийни канали и е заглушило опонентите си. Направени са определени стъпки за ограничаване правото на събрания; прокаран е противоречив закон, чрез който става незаконно да се твърди, че полската нация е отговорна за Холокоста.
Критиците се тревожат, че партията използва инструментите на демокрацията, за да подкопае самата тази демокрация. Но при цялата международна критика самата партия е по-популярна от всякога, и то точно там, където това има значение – сред избирателите.
Докато основната опозиция си остава силно разделена (анкетите показват, че тя е затънала някъде около десетте процента), ПИС постоянно отчита между 40 и 45%.
Голяма част от тази подкрепа е изградена върху популистки и патриотични теми, чрез поставяне на силен акцент върху спомените от миналото като средство за изграждане на бъдещето. Трагичната история на Полша, заедно с необходимостта от преодоляване на наследството от вековната окупация и съпротивата срещу външни сили, си остава важна част от привлекателността на Качински и неговата партия.
Това популистко послание и обещанията за възстановяване на традиционните ценности отекват дълбоко в огромната провинция, където много избиратели от селските райони си желаят преди всичко чувство за стабилност и сигурност в една бързо променяща се Европа.
За да си осигурява подкрепа г-н Качински набляга върху мощната комбинация от популистки социални програми, патриотичен подем и избирателна историческа памет. Той говори за 20-годишен проект за преструктуриране на Полша – и по места като Подгорце избирателите изглежда са склонни да му дадат това време.
„Има толкова много области, които в нашата реалност се нуждае не само от модернизация, но и от директно преораване“, каза той неотдавна в интервю за десния седмичник „Газета Полша“. „За да се превърне Полша в съвременна държава, освободена от тежестта на миналото и приятелски настроена към гражданите си, са нужни не два, а поне три мандата“.
Той се кандидатира с платформа, изградена върху обещанията, че Полша никога повече няма да се озовава на колене, да живее в страх от Русия на Изток и в подчинение на Германия на Запад.
Г-жа Клосинска казва, че я боли от това, че чужденците не разбират страната и историята ѝ. Но това само е усилило решителността ѝ. „Полша няма да направи нито крачка назад“, казва тя.
Хората тук работят на полетата. Те живеят във ферми, издигат олтари на Дева Мария и предано ходят на църква всяка неделя. Животът тук не винаги е лесен.
„Предишната партия говореше много за това как щяла да помогне на тези хора, но не направи нищо“, казва 58-годишният Марек Адам Коморовски, местен съветник.
Първото нещо, което Право и справедливост действително е предоставила на хората, е съвсем реална облага: ежемесечна помощ от 500 злоти, или около 230 лева, за всяко дете след първото, за всяко семейство в страната. Освен това партията премахна дълбоко непопулярното решение за повишаване възрастта за пенсиониране на 67 години, като я намали на 60 за жените и 65 за мъжете. Тя предостави нови жилищни субсидии и работи за повторно откриване на закрити държавни предприятия.
Макар опозицията да нарича тези политики неща, които страната не може да си позволи, икономиката процъфтява и правителството е намалило както бюджетния дефицит, така и безработицата (разбира се, със сериозна помощ, под формата на субсидии от Европейския съюз).
Право и справедливост „осъзна, че електоратът извън градовете може да бъде мобилизиран, че е налице политически вакуум“, казва Славомир Дебски, директор на Полския институт по международни отношения във Варшава. „Парите бяха важни като психологически сигнал към обществото.“
Но въпреки предупрежденията за идеща катастрофа, отправяни от опозицията, дефицитът не е нараснал. Полската икономика продължава да расте. Безработицата, дори и в провинцията, е на исторически ниско ниво, като се движи около 6%.
От 1991 насам, когато завърши прехода си от комунизма, полската икономика нараства средно с 4% годишно – без нито една година на отрицателен растеж. Средният доход е нараснал от 2,300 до повече от 13,000 долара.
Освен това страната се възползва от членството си в Европейския съюз, което ѝ предоставя субсидии за неща като строителство на пътища и селско стопанство, които докосват всяко ъгълче на страната.
Но ако лидерите в Западна Европа смятат, че Полша просто трябва да казва „благодаря“ и да следва ръководството им, те не разбират настроението тук, казва Коморовски.
„Не искам хората [извън страната] да мислят, че тукашните хора са просто изостанали селяни, които отиват и гласуват, когато им се разпореди“, казва той. „Хората тук са страдали много и това е оформило до голяма степен възгледите им“.
Повече от всичко друго, казва той, управляващата партия е позволила на хората да се чувстват отново горди.
„Правителството ни помага да възстановим гордостта и достойнството си“, казва той. „Не може да се приема свободата за даденост. Достойнството и свободата са нещо, за което трябва да се борим. Трябва да ги защитаваме, точно както трябва да защитаваме и националната идентичност.“
Помолен да определи националната идентичност на Полша, той се замисля за миг. „Християнски ценности“, казва той. „Уважение към отечеството. И традицията.“
Г-жа Клосинска, библиотекарката, оценява високо акцента, който правителството поставя върху националната гордост, особено в образованието. „Винаги съм била наясно, че имаше липса на патриотично образование, дори когато бях малко момиче“, казва тя.
Преди около 17 години тя е поискала от правителството да организира конкурс за писане на патриотични стихотворения. Отказали ѝ. Сегашното правителство насърчава проекта ѝ.
Тя е получила парични средства за провеждане на конференция, посветена на съдбата на хората, които са били изпратени в Сибир, както и за друг конкурс, за писане на есе, чиято тема е „хората да пишат какво за тях означава да живеят в суверенна държава“. Има пари и за „патриотичен фестивал“.
Тази година се навършват 100 години, откак президентът Удро Уилсън е призовал за създаване на свободна и независима полска държава – и управляващата партия се е подготвяла за честването повече от две години, казва тя.
Тя извежда посетителите си извън библиотеката, за да видят новия паметник на депортираните.
„В памет на сибиряците, депортиран в една нечовешка земя“, пише върху мемориала. „Нека добрият Бог да се грижи за сибирските мъченици, изтезавани и убити в източната Голгота, както и за онези, които са били депортирани и са намерили дом под чуждо небе“.
Застанала гордо пред паметника, г-жа Клосинска казва: „Най-после имаме правителство, което ни позволява да се гордеем със собствената си история“.
