Украинският президент Володимир Зеленски в Запорожка област, Украйна, юни 2022 г.
Handout / Reuters
Победата във войната няма да сложи край на конфликта с Русия
През последните дни много западни наблюдатели на войната в Украйна започнаха да се притесняват, че тенденцията се обръща в полза на Русия. Масираният артилерийски обстрел води до постепенни руски успехи в района на Донбас в Източна Украйна, а Русия въвежда и нови сили. Украинските войски са претоварени и изтощени. Русия се опитва да създаде ситуация на свършен факт и да подчини действителността на имперските си амбиции чрез „паспортизация“ – бързо предоставяне на руски паспорти на украинските граждани в окупираните райони – и насилствено въвеждане на руски административни структури на украинска територия. Кремъл вероятно възнамерява да окупира Източна и Южна Украйна за неопределено време и евентуално да се насочи към Одеса – големия пристанищен град в Южна Украйна и търговски център, който свързва Украйна с външния свят.Погледнато в по-широк план обаче, нещата не изглеждат толкова розови за Москва. Списъкът с военните постижения на Украйна става все по-дълъг. Украинските сили спечелиха битката при Киев; успешно защитиха южния град Николаев, като поне засега държат Одеса извън обсега на нахлуващите армии. Те надделяха и в битката при Харков, град точно срещу руската граница. Неотдавнашните успехи на Русия бледнеят в сравнение с тях. И за разлика от Кремъл правителството в Киев има ясна стратегическа цел, подкрепена от отличен морал и разширяваща се помощ от чужбина.
Този импулс може да очертае благоприятен цикъл за Украйна. Ако украинските сили спечелят територия това лято, силата на Киев ще продължи да нараства. Истината е, че въпреки неуспехите, характерни за всички войни, Украйна все още може да спечели – макар че обхватът и мащабът на победата ѝ най-вероятно ще бъдат ограничени.
Най-правдоподобната украинска цел би била „малка победа“. Украйна би могла да прогони Русия от западната страна на река Днепър, да установи отбранителни периметри около районите, които Русия контролира в източната и южната част на страната, и да осигури достъпа си до Черно море. С течение на времето украинските сили биха могли да се придвижат напред, разрушавайки сухопътния мост, който Русия е установила към Крим – територията в югоизточна Украйна, която Русия завзе и анексира през 2014 г. По същество Украйна би могла да възстанови статуквото, което съществуваше преди Русия да започне нападението си през февруари.
Това няма да е победа, която да промени света и за която мечтаят някои западни експерти. Но фактът, че една по-малка и по-слаба във военно отношение държава е отблъснала имперска сила, все пак би имала вълнообразни ефекти в региона и останалата част от света – като демонстрира, че е възможна успешна съпротива срещу мощни агресори.
Разбира се, съществува и сценарий на „голяма победа“, при който войната завършва изцяло при условията на Украйна. Това би означавало пълно възстановяване на украинския суверенитет, включително Крим и частите на Донбас, окупирани от Русия в годините преди пълното нахлуване през февруари. Това изглежда далеч по-малко вероятно от една по-ограничена победа: нападението е по-трудно от защитата, а въпросната територия е значителна и силно укрепена. Като минимум, Русия ще държи упорито Крим. Регионът е дом на руския Черноморски флот и символ на завръщането на Русия към статута на велика сила след разпадането на Съветския съюз. Едва ли руският президент Владимир Путин ще остави Крим без огромна борба.
Без значение какъв ще бъде мащаба на украинската победа, всички подобни сценарии предполагат някакъв мъгляв изглед към „деня след това“. Русия няма да се примири нито с поражението си, нито с ненасилствен резултат от преговори. Всяка украинска победа само ще стимулира още по-голяма руска непримиримост. Веднага щом успее да възстанови военния си капацитет, Русия ще използва разказа за националното унижение, за да събуди вътрешна подкрепа за подновяване на усилията за контрол над Украйна. Дори и да загуби войната, Путин няма да се откаже от Украйна. Той няма и да гледа безучастно как тя се интегрира напълно в Запада. Следователно една украинска победа ще изисква не отслабване на западната подкрепа за Украйна, а още по-силен ангажимент.
Малка победа
За да постигне малка победа и да възстанови статуквото отпреди инвазията, Украйна ще трябва да превърне победите си на север в победи на изток и на юг. В Киев и Харков украинските сили изтласкаха руските в тактическо отстъпление. Този резултат ще бъде по-трудно да се повтори на места като Херсон и Мариупол, които се намират на територия, контролирана от Русия, и където се предполага, че тя се укрепва. Но Украйна има предимството на големите резерви от жива сила, армията ѝ е добре организирана и добре ръководена, а и няма съмнение в готовността на украинците да се бият. Характерът на руското нахлуване породи цялата воля за борба, от която Украйна някога ще се нуждае. Способното ръководство на украинския президент Володимир Зеленски допълнително укрепи военните усилия.
Освен това Украйна разполага с помощта на много от водещите световни армии – по-специално тази на Съединените щати. Киев има достъп до първокласна разузнавателна информация за планирането и разположението на силите на руската армия. Украинската армия наложи на Русия зашеметяващо високи разходи, включително тежки жертви и загуба и унищожаване на материални средства. Ако това лято Украйна успее да обедини огневата си мощ и човешките си ресурси, тя би могла да проведе контраофанзива в Донбас и да проникне през сухопътния мост на Русия към Крим.
За разлика от тях Русия вече е изразходвала много от наличните си военни средства, включително голяма част от техниката и боеприпасите си (въпреки че все още има ресурси в резерв, които би могла да използва на театъра на военните действия). Изчерпването на руската армия е най-лесно видимо сред нейните войници. Много части са претърпели загуби, които ги правят неефективни. Моралът може би е по-висок, отколкото смятат много неруски наблюдатели; трудно е да се прецени. Но по очевидни причини руският морал е по-нисък от украинския. Русия води война по избор. Корупцията и спуснатият отгоре характер на руската армия пречат на войските ѝ. За нея това не е лесна война.
Все пак Русия започна да се мобилизира, стъпка по стъпка, привличайки резервисти и специалисти, като все още избягва масовата военна повинност. Тези действия ще окажат влияние върху войната. Путин си запазва възможността за масова мобилизация, официално обявяване на открита война и използване на цялата военна мощ на Русия. Но мобилизацията, обучението и преместването на материални средства изискват време. Ключът към украинската стратегия трябва да бъде установяването на фактите на място и цената на промяната на тези факти да бъде твърде висока за Русия. Това ще изисква голяма украинска офанзива през следващите два-три месеца.
Войната след войната
Комбинацията от военни неуспехи и наказателни санкции може в крайна сметка да накара Москва да смекчи целите си и да направи постижимо някакво смислено прекратяване на огъня. Но за по-далечно споразумение чрез преговори вероятно не може да става и дума. Русия вече се отнася към окупираните от нея места не като към разменна монета за евентуално уреждане на конфликта, а като към руска територия. А според експертите по руско разузнаване Андрей Солдатов и Ирина Бороган хардлайнерите в Кремъл искат повече война – не по-малко.
Затова Украйна и Западът трябва да приемат, че Русия няма да приеме никакво поражение. Една малка украинска победа, да речем, през есента на тази година, може да бъде последвана от ново руско нахлуване през 2023 г. Русия ще трябва да прегрупира силите си, което ще бъде предизвикателство в условията на санкции. Още по-важно за Путин от имперското завоевание обаче е запазването на собствената му власт, тъй като автократите, които губят войни, често се оказват в тежко положение. Може би ще му се наложи временно да се примири с това, че ще бъде изтласкан до изходната точка преди инвазията, но не би могъл да допусне трайна загуба на Украйна. Той би могъл да продължи да води дребномащабни боеве, да нанася ракетни удари и да бомбардира от въздуха, докато не пристигнат подкрепления – събрани чрез частична или пълна мобилизация. Алтернативно, Путин може цинично да използва прекратяването на огъня, за да спечели време за недобросъвестни преговори, както направи преди инвазията през февруари.
Междувременно, за да възпре бъдещи руски атаки, Украйна вероятно ще трябва да поиска повече оръжия от всякога. Съгласието за това ще бъде трудно за западните сили, тъй като Русия ще търси облекчение от санкциите и ще прилага обичайния си подход „разделяй и владей“ спрямо Вашингтон и неговите съюзници. За западните сили теоретично решение би било да предложат на Украйна гаранции за сигурност в замяна на украински неутралитет. Но Русия би могла да подложи тези обещания на изпитание при нова атака – а облекчаването на санкциите, ако някога се осъществи, ще трябва да бъде бавно. С Русия на Путин подходът трябва да бъде „недоверие и проверка“.
Друг риск е, че дори малка украинска победа може да бъде предшествана или последвана от ядрени заплахи от страна на Путин. Путин се отклони от прецедента на Студената война, като използва ядрените оръжия за политически цели, а не само за такива, свързани с националната сигурност. Неговите заплашителни изявления се възприемат като блъфиране. Но той би могъл да увеличи залога. За да сплаши противниците си, би могъл да нареди техническа подготовка за потенциална употреба на ядрени оръжия. Западът трябва да реагира на подобни заплахи с възпиране, като даде ясен сигнал, че Путин няма да постигне нищо чрез използване на ядрени оръжия. Ако това не подейства и Путин изпълни заплахите си, тогава НАТО трябва да обмисли провеждането на ограничен конвенционален отговор или срещу руските сили в Украйна, или в самата Русия. А междувременно Западът трябва да изгради широка коалиция, която да осъди и възпре ядрените дрънканици, като обвърже санкциите и заплахите за ответни мерки с ядрените действия на Путин. Китай може и да не се присъедини, но от страх от ядрена нестабилност може и да одобри идеята.
И накрая, дори ако Украйна спечели малка победа, Киев и неговите партньори ще трябва да се подготвят за години на продължителен конфликт. Зеленски посочи това, като каза, че следвоенна Украйна ще прилича на Израел по своята целодневна ориентация към самозащита. Междувременно Путин ще продължи да проучва уязвимостите на Запада: както отговори на западните санкции през 2014 г., като се намеси в президентските избори в САЩ през 2016 г., той вероятно ще съчетае кибератаки, дезинформация и „активни мерки“, като операции, които да навредят на политически партии и лидери, които Русия не харесва, да подкопаят вътрешната стабилност на „антируски“ държави и да влошат целостта на трансатлантическия съюз и подобни такива съюзи в Индо-Тихоокеанския регион. Западът ще бъде принуден да сдържа Русия в обозримо бъдеще. В крайна сметка Западът не може да направи почти нищо, за да повлияе на Русия отвътре, освен да се надява на появата на по-малко войнствено руско ръководство.
Денят след…
Като се имат предвид трудностите на „малката победа“, „голямата победа“ на Украйна – възвръщането на Крим и целия Донбас – може да изглежда като пряк път към по-добро бъдеще. Въпреки че не е напълно невъзможно, за да се стигне до цялостно поражение на Русия, ще трябва да се стигне до едновременно съвпадане на множество обстоятелства: светкавична победа за Украйна, битки, които взаимно се надграждат, руските снабдителни линии да се разпадат, а украинският морал да води войниците ѝ неудържимо напред. В същото време руската армия ще трябва да се срине при отстъпление. Стратегията ще отстъпи място на емоциите на отделните войници, ако ги обземе паника. Никой не е описал това по-добре от Лев Толстой във „Война и мир“ – размисъл за анархията на войната. „Битката се печели от страната, която е абсолютно решена да победи“, пише Толстой за разгрома на руската армия от Наполеон през 1805 г. Руските загуби, пише той, „бяха приблизително същите като тези на французите, но ние още в началото си казахме, че битката е загубена, така че нищо не можеше да ни възпре“.
Но едно пълномащабно военно поражение на Русия, включително връщането на Крим, граничи с фантазията. Би било твърде оптимистично да се основава на такъв резултат както украинската, така и западната стратегия. Освен това преследването му би изпратило войната в нова фаза. След като е вложила милиарди долари в развитието на Крим, символ на руското обновление, Москва би изтълкувала украинската офанзива в Крим като нападение срещу руска територия, което би се опитала да предотврати с всички налични средства. Хипотезата, че пълномащабното поражение на Русия ще изкорени рака на империализма от руското ръководство и политическо тяло, се основава на неумела аналогия с безусловната капитулация на Германия през Втората световна война и произтича от желанието не само да се сложи край на тази война, но и да се изключи възможността Русия да започне каквато и да е бъдеща война в Европа. Това е опияняваща визия, но тя не е свързана с реалността.
Постигането на малка победа на Украйна е по-реалистичната и постижима цел. Стремежът към този резултат е по-разумен от мечтата за руска капитулация – но и по-разумен от раздухването на неоформени идеи за преговорно споразумение, което може да остави Херсон и Мариупол под постоянен руски контрол, възнаграждавайки Путин за неговата агресия.
Целта на украинската и западната стратегия трябва да бъде устойчива сигурност за Украйна. Партньорите на Киев с право отказаха да направят компромис с украинския суверенитет и независимост. Но те трябва да помислят и за „деня след“ победата на Украйна. Вместо кичозни очаквания за това, че Русия ще се преклони пред украинската победа или просто ще напусне международната сцена, устойчивата сигурност за Украйна ще изисква усърдни усилия и внимателно калибрирано увеличаване на политическите, финансовите и военните инвестиции. Това важи дори – или може би най-вече – в случай, че Украйна победи. Когато през 1947 г. американският дипломат Джордж Кенан, размишлявайки върху източниците на съветското поведение, се взира в бъдещето, той не мисли само с години напред. Той мисли в десетилетия. За да издържат и да победят в Украйна, днешните западни лидери също трябва да го направят. Както е казал Толстой, „най-силните от всички воини са тези двама – времето и търпението“.
Лиана Фикс е програмен директор в отдел „Международни отношения“ на фондация „Кьорбер“, а преди това е била стипендиант-резидент в Германския фонд „Маршал“ на САЩ.