Роди прекрасен син, а именно Исус Христос, комуто всички се прекланят, само жидовете отричат. Жид проклет. Светият Бог не ще го трае нито в небесата, нито на земята. Само в комина, като пушек, там е мястото му на жидa, като дим да излиза през тесния комин.
Тази „коледарска песен“, излъчена по трети канал на румънската национална телевизия на 6 декември миналата година, предизвика голям скандал и постави за пореден път въпроса докъде е стигнала Румъния, десет години след като призна на най-високо ниво участието си в Холокоста и възприе редица мерки за борба с антисемитизма.
В конкретния случай бяха наложени големи глоби – на телевизията, на хора, изпълнил песента и на областния център за опазване и насърчаване на традиционната култура в Клуж, чийто директор беше избрал музикалната програма на предаването. Въпреки че се извини и заяви, че грешката е напълно неволна, въпросният директор беше уволнен без колебание.
Не същите последствия върху кариерата имаха обаче откровено негационистките изказвания на Дан Шова, настоящ министър на инфрастрктурата. През март 2012 той каза в телевизионно предаване, че при погрома в Яш са били убити само 23-24 евреи и то без никакво румънско участие. За това били виновни германските войници. Пет месеца по-късно Шова стана министър за връзките с парламента, а от декември 2012 и министър на инфраструктурата и чуждестранните инвестиции. Оправданието на премиера Понта, че това не е антисемитизъм, а невежество, стигна, за да запази кариерата на Шова. Протестното прессъобщение на Института за изследване на Холокоста в Румъния (който впрочем е под шапката на румънското правителство) не беше взето под внимание.
Преди посещението си в Израел (20-21 януари 2014), президентът Бъсеску обобщи случващото се така: „В Румъния няма масов антисемитизъм. Съществуват спорадични декларации, дори и на някои политици, нека да си припомним случая с министър Шова, които създават грешно впечатление. Мога да заявя със сигурност, че румънците не са антисемити, но имаме още работа, за да ги накараме да разберат, че Холокостът на територията на Румъния е съществувал“.
* * *
Зад повърхностните споменавания на скандални антисемитски прояви в пресата и зад официалния дискурс на политиците обаче, въпросът за антисемитизма в Румъния продължава да е по-скоро тема на политически употреби, премълчаване, конфронтация и фрустрация, отколкото на диалог, който да я превърне в част от разказа за миналото на румънците. Написването на историята на румънския холокост през последните десет години е съпътствано от личностни, групови и политически сблъсъци, вътрешен и външен натиск, несъизмерими разкази за миналото и проекции за бъдещето.
През 2003 тогавашният румънски президент Йон Илиеску създава Международна Комисия за изследване на Холокоста в Румъния, която година по-късно излиза със своя „Финален доклад“. Признаването на заключенията на доклада от страна на президента се счита за официално признание на вината на румънската държава за смъртта на между 280 000 и 380 000 румънски и украински евреи по време на Втората Световна война. Според заключенията на доклада румънският Холокост включва „систематичното депортиране и изтребление на по-голямата част от евреите от Бесарабия и Буковина, както и на някои евреи от други зони на Румъния, в Приднестровието; масовото избиване на румънските и местните евреи; масовите екзекуции на евреи по време на погрома в Яш, дискриминацията и систематичната деградация, на които са подложени всички румънски евреи по време на управлението на Антонеску...“
Докладът разкрива редица исторически факти, които са премълчавани от румънските историци, както по време на комунистическата епоха, така и в първите години на прехода.
Интересен е обаче и контекстът, в който се появява докладът. През 2003 Илиеску е обявен за антисемит след като в интервю за израелския вестник Хаарец, казва, че в междувоенния период са страдали не само евреи, но и комунисти, като например баща му, който умира на 44 годишна възраст в лагер. Малко по-късно президентът създава гореспомената Комисия. Всичко това се случва малко преди края на последния мандат на Илиеску като президент на Румъния. Политическите противници на Илиеску виждат в действията му опит на стария комунистически кадър да се легитимира на полето на евроатлантическата интеграция, оставайки антифашист пред избирателите си и същевременно противопоставяйки се на политическите си противници, които търсят приемственост и легитимация в междувоенния период. В крайна сметка признаването на антисемитизма на Румъния преди 1944 може лесно да бъде разказано пред избирателите социал-демократи на езика на антифашизма.
Друг много деликатен момент, който пречи на всеобщото приемане на доклада само от гледна точка на аргументираните му научни заключения е, че първите думи на доклада, разкриващ престпъленията на Антонеску, са „По иницитива на президента на Румъния, господин Йон Илиеску...“. А Йон Илиеску и тогава, и сега за голяма част от румънците е инициатор на кървавите „минериади“ на прехода, при които загиват много невинни хора.
Така или иначе още през 2005 заключенията на доклада бяха приети и от новооизбрания президент Траян Бъсеску и се превърнаха в основа за пренаписването на тази страница от румънската история. В началото на мандата си Траян Бъсеску задоволи и другата, „антикомунистическата памет“, която получи своя доклад за престъпленията на комунизма (но това е съвсем друга тема).
* * *
Докладът за Холокоста в Румъния проследява антисемитизма в Румъния още от средата на ХIХ век и заключава, че корените на румънския антисемитизъм са преплетени с раждането на румънската национална държава. Подробно е проследено трайното противопоставяне на румънските елити да бъде дадено гражданство (и свързаните с него права) на евреите. Въпреки участието на много евреи в революцията от 1848, техните съратници-румънци, които застават начело на новосъздадената държава през втората половина на ХIХ методично отказват да им дадат гражданство, въпреки външния натиск. Така е и след Съединението на Княжествата (Влашко и Молдова, с което се полага началото на румънската държава след Кримската война), и през 1878, когато Румъния в продължение на една година не приема окончателно договора за независимостта, тъкмо защото има клауза, задължаваща я да даде гражданство и на евреите. В крайна сметка Румъния успява да използва противоречия между Великите сили и реално съвсем малка част от румънските евреи се сдобиват с гражданство чак до края на Първата световна война.
Освен от политиците, евреите са отхвърляни и от голяма част от румънския интелектуален елит през ХIХ и първата половина на ХХ век. Такъв всъщност е политико-интелектуалният климат и в много други национални държави по това време.
Известният румънски писател Йоан Славич например казва, че евреите са болест и заключава: „трябва просто да се даде знак, да затворим границите, да ги удушим, да ги хвърлим всичките до последния в Дунава, та да не остане семе от тях.“ В началото на ХХ век ученият Александру Ксенопол също казва, че гражданство може да получат само покръстените евреи, а останалите трябва да бъдат отстранени физически от страната. В междувоенния период най-известният румънски историк Николае Йорга заявява: „[Евреите] работят само за себе си, като завоеватели. В свободните професии, образованието, науката, литературата, като адвокати, лекари, архитекти и учители те са все повече, като филолози, философи, журналисти, поети, критици, просто ще ни изгонят от собствената ни страна. Те ни задушават черквите, заместват ни в магазините, заемат ни местата и, най-лошото, подменят ни душата и ни разграждат нравствеността чрез журналистическия и литературния опиум, с който ни замайват“.
Радикално антисемитски са настроени едни от най-големите имена от интелектуалния елит на нацията в междувоенния период. Нае Йонеску, Емил Чоран, Константин Нойка, Мирча Елиаде. Последният казва: „След войната евреите превзеха Марамуреш и Буковина, имат пълно мнозинство във всички градове в Бесарабия. И като кажеш, че в планината Бучеджи вече не се чува румънски, че в Марамуреш, Буковина и Бесарабия се говори идиш... казват, че служиш на немците...“. Оттук до напълно съзнателното решение на Антонеску да извърши геноцида има само една крачка: „Борбата е безмилостна. На живот и смърт. Между нас и немците и евреите. Ще извърша тотално прочистване на евреите и на всички, които са се промъкнали помежду ни. Ако не проведем тази война, за да прочистим расата от тези хора, които са се впили в икономическия, националния и физическия ни живот, сме заплашени да изчезнем. Следователно политиката ни е да направим едно хомогенно цяло в Бесарабия, Буковина и Молдова. И в Трансилвания, ако аз и вие сме живи, ако не – друг ще го направи. Да не мислите, че когато реших обезпаразитяването на румънския народ от всички евреи, не си давах сметка, че предизвиквам икономическа криза. Но си казах, че това е войната ми... Ако я спечеля, нацията печели. Минаваме през кризата и махаме евреите. Ако пропуснем този исторически шанс, губим го завинаги. Ако евреите спечелят войната, ние преставаме на съществуваме.“
Заместник-председателят на министерски съвет Михай Антонеску допълва: „с риск някои традиционалисти да не ме разберат, аз съм за насилствената миграция на еврейския елемент от Бесарабия и Буковина, който трябва да бъде изхвърлен зад границата. Бъдете безмилостни с тях. Не знам след колко века румънският народ ще има пак пълна свобода на действие с възможност за етническо прочистване и национална корекция. В този час сме господари на наша територия. Да го използваме. Ако е нужно, стреляйте с картечница. Безразлично ми е дали ще влезем в историята като варвари. Поемам отговорността и казвам, че не съществува закон. Значи, без формалности и с пълна свобода.“
Докладът описва в над 350 страници причините за румънския Холокост и самите зверства, описва с подробности погромите в Яш (над 13000 жертви) и Одеса (над 22 000 жертви – повечето изгорени живи в няколко хамбара, останалите обесени или разстреляни на улицата; към концентрационния лагер Богдановка са депортирани още 35 000 души).
Като причина за неизпращането на евреите от останалата част на Румъния в германските лагери на смъртта (за което Антонеску се е разбрал с Хитлер и дори през септември 1942 вече има конкретен план за извършването му), докладът посочва убеждението на Антонеску, че Хитлер може и да не спечели войната, както и международния натиск, който е оказан на румънския диктатор.
* * *
Така в края на войната 292 000 румънски евреи оцеляват. По-голямата част от тях са систематично продадени от комунистическа Румъния на Израел – процес, който продължава през почти цялата комунистическа епоха. В момента в Румъния живеят около 3000 евреи. И не без основание някои анализатори на антисемитизма тук говорят за „антисемитизъм без евреи“.
Според председателя на Института за изследване на румънския Холокост Александру Флориан, с когото разговарях преди да напиша този текст, познаването на Холокоста от румънците напредва много бавно. В над 100 училища в страната е въведен свободно избираем предмет за Холокоста. В масовите учебници обаче на темата не се отделя дори един цял урок, а само един параграф. В Румъния има закон, според който е забранено да се отрича Холокоста, но досега в страната нито няма осъден по него, въпреки че има случаи на отричане дори и от публични фигури, да не говорим за десетките крайно десни сайтове. Според Флориан това е така, тъй като съдиите интерпретират „Холокоста“ като „Холокоста, извършен от Германия“. В момента в Сената има внесено предложение към закона изрично да се добави „и румънския Холокост“.
Отвъд простото „запознаване с историческите факти“, процесът е бавен, тъй като противоречи на основни светогледни опори в национално-идентичностното изграждане. В интелектуалната сфера например, свързването на мислители като Нае Йонеску или Константин Нойка с антисемитизма и трагичните му последствия поставя целите им философски системи под знака на тези събития. Теорията на изначално свързаната със селото „румънскост“, която може да даде надежда за разрешаване на много от проблемите на цялата модерна западна цивилизация (опростявам концепция, която се среща например при Константин Нойка), вече трудно може да бъде разглеждана като идеална философска конструкция, без зад нея да привиждаме признака на „румънизирането“ на Йон Антонеску.
Процесът на осъзнаването на Холокоста в Румъния е бавен и труден, но е започнал.
