В наши дни често изглежда, че има не само един Володимир Зеленски, а много такива. Украинският президент може да бъде видян да говори в Европейския парламент, да говори на ликуващите маси от мирни демонстранти от големия екран в Прага или Франкфурт, да предава видео обръщения – както направи тази седмица – към законодателите в Отава, Вашингтон и Берлин.
И речите му са перфектно пригодени за целевата аудитория. В Лондон той използва модифицирана версия на цитат от Уинстън Чърчил, герой от Втората световна война, който е дълбоко почитан в Обединеното кралство, казвайки: „Ще се бием в горите, в полетата, на брега, по улиците.“
В обръщението си към парламентаристите в канадската столица Отава той помоли министър-председателя Джъстин Трюдо да си представи, че е нападната именно неговата страна: „Представете си, че в 4 ч. сутринта всеки от вас започва да чува експлозии на бомби. Силни експлозии. Джъстин, можете ли да си представите, че чувате това? Вие, вашите деца чувате всички тези тежки експлозии: … бомбардиране на летището в Отава, на десетки други градове на вашата прекрасна страна. Можете ли да си представиш това?“
Във Вашингтон той сравни ситуацията в Украйна с травмата на САЩ след бомбардировката на Пърл Харбър през Втората световна война и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. След това той показа видеоклип с падащи бомби, бягащи хора, загинали и ранени деца. Клипът беше толкова трогателен и обезпокоителен, че някои от членовете на Конгреса бяха забелязани да избърсват сълзите си, а телевизионният канал CNN се извини след това, че не е предупредил зрителите си за драстичните кадри.
Във видеореч пред Бундестага в Берлин Зеленски използва по-суров тон и упрекна Германия за прекалено уютните ѝ икономически отношения с режима на Путин. „Видяхме колко много връзки вашите компании все още имат с Русия“, каза Зеленски. Той добави, че неговото правителство е отправило множество предупреждения към Германия, че Москва може да използва газопровода „Северен поток 2“ като оръжие и да се готви за война. „В отговор чухме, че това все пак е икономика. Икономика. Икономика. Но това беше цимент за нова стена.“
След това той се обърна директно към канцлера Олаф Шолц: „Канцлер Шолц! Съборете тази стена. Дайте на Германия ръководството, което заслужава.“ Това също беше историческа препратка, този път към известната реч на президента на САЩ Роналд Рейгън от 1987 г., когато той поиска от тогавашния шеф на Кремъл Михаил Горбачов да събори Берлинската стена.
Глобална аудитория
Посланието на Зеленски към Запада е ясно: Помогнете ни. Вие трябва да направите много повече.
Междувременно в украинската столица Киев противотанкови заграждения блокират улиците на града, ракети удрят по жилищни сгради, а хората се тълпят в метростанциите, за да намерят убежище от атаките.
Зеленски се превърна в герой по същество за една нощ, в Давид, който се бори срещу Голиат. Доброто срещу злото. Невероятен военен президент, един Чърчил, облечен в маслиненозелена тениска и велурено яке, човек, който доскоро беше осмиван като политически клоун. Сега той се е катапултирал на световната сцена и достига глобална аудитория.
Зеленски далеч не е единственият, който се противопоставя на руската инвазия. Стотици хиляди войници се борят с нашествениците, включително членове на Силите за териториална отбрана, лекари, служители на първа помощ, логистици, готвачи, помощници, армия от доброволци. Там е и кметът на втория по големина град в страната Харков, който е атакуван от руските войски. Той не говори украински, а само руски, но не оставя съмнение, че градът му принадлежи на Украйна. Младият администратор на град Николаев, намиращ се в южната част на страната, който се превърна в медийна звезда с редовните си видеопояви. Кметът на град Мелитопол, който е бил пленен от руснаците, за да бъде освободен от украинците. „Съществува нещо като колективен Зеленски“, казва киевският политолог Владимир Фесенко.
И, разбира се, има го и Виталий Кличко, бившият боксьор в тежка категория, който през 2014 г. беше избран за кмет на Киев. Заедно с брат си Владимир той ясно заяви, че няма да напусне града и възнамерява да се бори докрай. Той е постоянно присъствие в града, който руснаците се стремят да обкръжат, като посещава разрушените сгради и насърчава хуманитарните работници и други доброволци.
Но Володимир Зеленски е лицето на съпротивата срещу руската агресия. Украинският президент с ръст и осанка на упорит борец се е превърнал в герой с човешки размери, а дарбите му включват способността да проектира тези качества по целия свят. Изглежда, че неговата топлота и съпричастност имат същия ефект върху новозеландците, както и върху германците, гърците или бразилците. А Зеленски неуморно разгръща популярността си, за да се опита да генерира колкото се може повече подкрепа за страната си по света, независимо от формата, която тя може да приеме. Пари, оръжия, санкции, наемници, дрехи, хляб, солидарност, песни, любов: Всичко това е добре дошло и се приема с благодарност.
Силата на неговите изяви се дължи на няколко източника. В постоянния поток от видеоклипове светът на войната и съвсем реалната опасност се съчетават с елементи, познати от съвременните телевизионни сериали. Когато се разхожда из коридорите на официалната си резиденция в Киев с мобилен телефон в режим за селфи, за да докаже неумолимата си издръжливост, това излъчва автентичността на любителски видеоклипове от рода на тези, които постоянно се виждат в YouTube или Instagram.
Посланието му към Запада е следното: „Ако Украйна падне, ще падне цяла Европа.“ Или, в малко по-позитивен план: „Ако спечелим, а аз съм сигурен, че ще спечелим, това ще бъде победа за целия демократичен свят“. Той е лицето на тези времена, може би не точно Че Гевара, но и той ще се превърне в икона: Борецът за свобода от съседната къща, някой почти като вас и мен.
Часът на аутсайдера
Много е писано за уникалната биография на този човек. Човек, който два пъти е играл ролята на президент – първо като актьор в телевизионно комедийно шоу, повече или по-малко като репетиция, и след това отново в реалния живот. В телевизионния сериал „Слуга на народа“ Зеленски играе невзрачен учител по история, който без собствени усилия е избран за държавен глава и трябва да се утвърди в една корумпирана политическа система. Образът на обикновения президент Холобородко, който живее скромно и ходи на работа с колело, се превръща в най-добрата реклама за Зеленски, когато по-късно той става кандидат за президент в реалния живот.
Но колкото и уникална да изглежда кариерата му, тя се подчинява на определена логика. Тя започва не с таланта на Зеленски, а с провала на цялата политическа класа. След почти три десетилетия независимост, включително две революции, в Украйна почти не е останал политик, на когото избирателите все още да вярват. И с тази загуба на доверие настъпи часът на популиста, на аутсайдера.
Какво означаваше Зеленски за украинската политика по онова време и колко далеч беше образът му от сегашния образ на военен президент, може би най-добре илюстрира една запомняща се поява в кампанията през 2019 г. Сцената беше публичен дебат между Зеленски и действащия тогава президент Петро Порошенко в киевския спортен комплекс „Олимпийска нация“. Мястото беше избрано от Зеленски, той се интересуваше повече от грандиозен телевизионен спектакъл, отколкото от подробен политически дебат – тъй като очевидно беше аутсайдер. Имаше един въпрос, който Порошенко изтласка в светлината на прожекторите: Зеленски, опита се да докаже той, е неподходящ за военен лидер, той е човек, подходящ само за мир. Украйна, опитваше се да внуши Порошенко, не можеше да си позволи такъв лидер.
Действащият президент попита дали е възможно да си представим комика като главнокомандващ на украинската армия, за да отговори сам на хипотезата: „Един актьор, човек с талант, но без опит, не може да води война срещу руски агресор“, каза той. Зеленски би бил „слаб държавен глава“, подчерта той. „Слаб, защото не може да устои на ударите на Путин“.
Порошенко – с една глава по-висок от Зеленски, с цяло поколение по-възрастен и с много по-голям политически опит – беше избран на поста веднага след бунта на Евромайдана. През 2014 г. милиардерът политик изпрати украинската армия в Донбас, за да се бори с промосковските сепаратисти – борба, която донесе значителни загуби на войските и цивилното население. Той знаеше какво означава да се бориш срещу прикритите атаки на Путин и неговите открити нападения. Зеленски, подчерта Порошенко, е избягвал да служи в армията в тези съдбоносни времена. Мнозина в Украйна са смятали, че той е непатриот.
Никой на стадиона в Киев в онзи ден не можеше да си представи, че Зеленски ще понесе много по-големи удари от Путин, отколкото Порошенко – и че ще се превърне в образцов главнокомандващ. Зеленски може би най-малко от всички. Неговата амбиция беше да постигне мир в Донбас, да сложи край на продължаващата война в региона. Той не се интересуваше от ролята на военновременния президент. Той искаше да бъде президент в мирно време. Когато след изборната си победа облече военно облекло за посещението си при войските в Донбас, той много приличаше на цивилно лице, което има малко общо с военните.
Трансформацията на Зеленски
И точно това искаха украинците през 2019 г. Беше им писнало от националистическата реторика на Порошенко, като мнозина подозираха, че патриотичните лозунги са само завеса, зад която установеният политически елит крие корупцията си. Огромното мнозинство се обедини зад комика, като го избра на най-високия пост в страната и превърна партията му „Слуга на народа“ (кръстена на телевизионното му предаване) в най-силната в парламента до момента.
Може да се каже също, че украинските избиратели избраха мечта вместо реалност. Защото политическият аутсайдер нямаше политическа платформа и вместо да се появява на предизборни събития, той предпочиташе да продължи да обикаля страната със своя комедиен екип и да изпълнява скечове. Цял един народ избра – по думите на Порошенко – „прасе в торба“, човек, чието лице беше познато от телевизията, но чиито планове бяха неизвестни.
Войната едва беше започнала, когато пред очите им се случи превръщането на Володимир Зеленски в символ на националната съпротива. Сутринта на 24 февруари Зеленски съобщи на народа си в селфи видео, че руският президент Владимир Путин е изпратил войските си в Украйна. При това съобщение той все още е бил облечен с костюм и бяла риза. Същия следобед обаче той се яви на брифинг в маслиненозелено – облекло, към което щеше да се придържа оттук нататък. Но щеше да продължи да говори със стабилен тон – един цивилен във военно облекло. Той не подражаваше на облечения в костюм Путин, чието лице се изкривяваше от омраза, докато проповядваше за геополитически и исторически грешки. Той говореше с прости, кратки изречения, излъчвайки смелост и предлагайки утеха.
Повече от всичко обаче той показа, че е в Киев, на работното си място – във време, когато това беше всичко друго, но не и даденост. Путин беше планирал блицкриг, очаквайки Киев да падне бързо. Ето защо руският президент беше разположил войските си в Беларус преди нападението, като границата се намираше само на 150 км от Киев. Имаше основателни причини Зеленски да се отправи на безопасно място веднага след началото на инвазията. Всъщност руснаците – включително и говорителят на Думата – на няколко пъти се опитаха да разпространят слухове, че украинският президент е избягал от столицата.
На втория ден от войната Зеленски се снима заедно с началника на Генералния щаб Андрий Ермак, министър-председателя Денис Шмихал, лидерът на управляващата партия Давид Арахамия и неговия съветник Михайло Подоляк. Видеото е направено след настъпването на тъмнината, а на заден план се вижда офисът му на улица „Банкова“. „Нашите войници са тук“, казва Зеленски. „Нашите граждани и нашето общество са тук. Всички ние сме тук. Ние защитаваме нашата независимост.“ В клипа той изглежда в добро настроение.
Видеото показва най-близкото му обкръжение. Андрий Ермак, адвокат и бивш филмов продуцент, който ръководи канцеларията на президента, е ключова фигура на Зеленски в усилията на Киев да събере подкрепа и помощ от целия свят. В края на първата седмица на войната Ермак се обърна към американската общественост с есе в „Ню Йорк Таймс“. То носеше заглавието: „Пиша от бункер, а до мен е президентът Зеленски. Ще се бием до последен дъх.“
Най-видимата роля в екипа на Зеленски обаче напоследък е запазена за Михайло Подоляк. Съветникът на президента живее от дълги години в Беларус, като работи там като журналист в опозиционен вестник. Подобно на парламентариста Арахамия, той е част от преговорния екип, който води преки преговори с представители на Русия. Подоляк редовно информира украинската общественост чрез Twitter за хода на преговорите. Именно Подоляк предостави наскоро и известна информация за ежедневните дейности на Зеленски: Той пише, че президентът спи само по три-четири часа и е във връзка със служителите си практически денонощно.
Денис Шмихал, доктор по икономика от Западна Украйна, допълва вътрешния кръг. Той бе номиниран за министър-председател от Зеленски преди повече от две години. Неотдавна той се присъедини към Зеленски за срещи с правителствените ръководители на Полша, Чехия и Словения.
Способността да вдухва увереност
Както стана ясно, президентът е в състояние да поддържа общ поглед върху ситуацията и да продължи да делегира задачи дори в изключително хаотична ситуация. „Той действа систематично и бързо“, заяви пред DER SPIEGEL Михайло Федоров, министър на цифровата трансформация на Украйна. „Не приема ‚не‘ за отговор, постоянно е на разположение и е онлайн 24 часа в денонощието“. Зеленски, казва Федоров, не е микромениджър, а води срещи на кабинета и по-малките екипи, за да обменят идеи и да обсъждат какви стъпки да предприемат по-нататък.
Зеленски е поел ролята на комуникатор, както във вътрешен план, така и в чужбина. „Заваля сняг“, казва той във видеоклип, който публикува на 8 март. „Подобно на войната, такава е и пролетта – тежка. Но всичко ще бъде наред. Ние ще победим.“ След това намига в камерата. Путин може да говори два часа за враговете на Русия, но нито една от речите му няма да има въздействието на това намигване. Дългогодишният опит на Зеленски като актьор, перфектният му усет за реплики, паузи и време, използването на неподражаемия му грапав глас – всички тези умения изведнъж се превръщат в оръжия в тази война. Противникът разполага с втората по сила армия в света, но Зеленски все още е способен да успокоява, насърчава и предизвиква емоции.
Човек има чувството, че този човек, който е играл много различни роли – и който понякога изглеждаше неудобно в ролята си на президент – сега е намерил определящата роля в живота си. „Той получи възможност най-накрая да бъде себе си – човек, а не политик“, казва Игор Новиков, бивш съветник на Зеленски.
Зеленски изведнъж изглежда освободен от ограниченията, които са го притискали. Когато излезе на политическата сцена, на която години наред се подиграваше по телевизията, той донесе със себе си почти детска ярост. Той искаше да победи една корумпирана система, която не разбираше напълно. Сега обаче нищо от това вече няма значение. Моментът вече не изисква трезво договаряне на трудни компромиси, а непоколебимост, хумор и присъствие пред камерата. „Сега разпознавам Зеленски, когото познавах, човекът, който влезе в политиката през 2019 г.“, казва бившият му съветник Новиков.
Зеленски се е превърнал в символична фигура на украинската съпротива, казва политологът Володимир Фесенко. „Точно както Че Гевара стана символ на лявата съпротива, Зеленски се превърна в нещо като украинския Че“. Според проучване от 1 март цели 93% от украинците одобряват работата, която той върши. Забравени са някогашните обвинения: че Зеленски е нарушил принципите на правовата държава, когато е наложил санкции на неприятни олигарси и досадни телевизионни оператори, или че дълго време е отхвърлял американските предупреждения за предстояща руска инвазия.
Когато влезе в политиката, Зеленски не беше привърженик на украинското членство в НАТО. Но при неговия предшественик Порошенко целите за присъединяване към НАТО и интеграция със Запада бяха заложени в конституцията на страната. В резултат на това още преди войната Зеленски се оказа в странната роля на скептик към НАТО, който гръмко настояваше за път към присъединяване – но не защото смяташе, че това е реалистична възможност, а защото искаше да осветли западното двуличие. „Години наред чувахме, че вратите са отворени, но също така чувахме, че не можем да се присъединим“, каза той наскоро.
Това е същата причина, поради която сега той настоява НАТО да въведе забранена за полети зона над страната му, знаейки добре, че желанието му няма да бъде изпълнено. Стремежът му към членство в Европейския съюз също е свързан с разочарованието му от НАТО. Ясно е, че мирът с Русия ще бъде възможен само ако Украйна се откаже от амбициите си за НАТО. Което прави още по-важно за Зеленски конституционно закрепената западна интеграция да бъде прокарана под друга форма.
„Ще видите лицата, а не гърбовете ни“
Реакцията на Украйна срещу тази агресивна война ясно опроверга твърденията на Путин, че руснаците и украинците са един народ. Но обществата на двете страни са достатъчно тясно свързани, за да може Зеленски да говори директно на гражданите на съседната страна.
Дори в нощта срещу 24 февруари, когато признаците, че Русия е на път да нахлуе, станаха невъзможни за пренебрегване, украинският президент се обърна към руснаците, за да задейства съвестта им. Със своя прост, сериозен тон това е шедьовър на политическата реч. Той унищожава един по един аргументите на Путин за нахлуване в Украйна, като се стреми да достигне до руснаците, но отказва да прибегне до ласкателство или сервилност. „Ако нападнете, тогава ще видите лицата, а не гърбовете ни“, предупреждава той. „Искат ли руснаците война? Бих искал да знам отговора. Но отговорът зависи само от вас, гражданите на Руската федерация“.
Това също е част от съпротивата срещу тази атака: нова самоувереност, нов тон в отношенията със съседа на Украйна. Думите на Зеленски са без омраза. Но те показват огромното нарушение, което украинците виждат в инвазията на Путин – също като отчуждението, което се е развило между руското и украинското общество.
Еврейският син на професор от южноукраинския град Кривий Рих сега се явява като живото контрадоказателство на пропагандата на Путин, според която Украйна е в ръцете на нацисти. „Как мога да бъда нацист? Обяснете това на дядо ми, който прекара цялата война като пехотинец в съветската армия и загина като полковник в независима Украйна“, каза той в речта си пред руснаците.
Все още не е ясно как ще приключи войната между Русия и Украйна. Малко вероятно е Путин да прекрати нападението си, преди да постигне осезаеми резултати. И въпреки впечатляващите победи, постигнати от защитниците на Украйна, е ясно, че руската армия разполага със значително повече ресурси. Ако Путин не разполага със сила, за да завладее Украйна, то няма съмнение, че разполага с достатъчна сила, за да унищожи градовете ѝ.
Когато Зеленски встъпи в длъжност през 2019 г., той заяви пред парламента в Киев, че не той става президент, а всеки един украинец. Това беше трогателна реч и в нея прозвуча същият силен, но семпъл тон, който демонстрираха последните му изяви. По това време обаче той беше осмиван от някои. Времето все още не беше узряло за подобен патос.
Сега, когато Зеленски се е превърнал във вдъхновител и мотиватор на цяла една страна, тази реч звучи още по-разтърсващо и по-силно. За мнозина, които днес трябва да се борят, за да се противопоставят на руската инвазия, това изречение най-накрая звучи вярно: Сега всички те са се превърнали в този президент.