През последните две седмици наблюдавах отдалеч как различни места по света, с които имам лична връзка, регистрираха мрачно нарастване на коронавирус-случаите, а след това в отговор по същество се затваряха. В Южна Калифорния майка ми беше първият човек, за когото знаех, че се самоизолира; следващите бяха приятели в Париж, които в разстояние от четиридесет и осем часа преминаха от обеди в парижки кафенета и планиране на пътуването им до Германия към затваряне в апартамента, заедно с малките си деца; след това дойде ред на различни приятели и колеги в Ню Йорк, където живях близо десетилетие. А през това време Москва, градът, в който живея от осем години насам, изглеждаше като някакво много малко вероятно изключение. Животът тук определено стана по-странен, но е много далеч от пълно заключване. Към средата на март в Русия имаше четиристотин деветдесет и пет официални случая на Covid-19, нищожно малко в сравнение с цифрите в големите европейски страни или в Съединените щати.
Владимир Путин предлага най-общи уверения, че ситуацията в Русия е „под контрол“, и въпреки че кметът на Москва, лоялист на Путин, е затворил училищата и е отменил публичните събития, ежедневните приливи и отливи на градския живот не са се променили чак толкова драстично. Самият аз си стоя вкъщи през по-голямата част от времето, но метрото все още работи, а магазините и ресторантите също са отворени. Луксозният универсален магазин ЦУМ има една от най-добрите си години за последно време. Половината ми приятели спазват някаква форма на самоизолация; другата половина не може да разбере за какво точно е цялата шумотевица – или по-скоро не го правят работодателите им.
Не е ясно дали руската държава е имала късмет, била е умна с превантивните мерки или опасно некомпетентна – а най-вероятно някаква комбинация от трите. В случай на некомпетентност, привидно малките цифри на Русия скоро ще бъдат заменени с колосални. През последните дни разговарях с лекари, епидемиолози и пациенти, за да се опитам да разбера дали Русия ще бъде следващата Италия със смазана система на обществено здравеопазване, или по-скоро Япония – със сравнително равна и стабилна крива на растеж на епидемията.
Възможно е, без да е планирало всичко това, руското общество, което не е толкова мобилно, колкото са много от европейските, да има някои предимства при удържането на ранната фаза на пандемията. Русия има около три хиляди километрова граница с Китай, но най-населените ѝ градове имат по-слаби връзки с Китай, отколкото с много места в Европа. (През миналата година руско-китайската търговия надхвърли сто милиарда долара, но голямата част от тях идват от доставките на нефт и газ – един много по-различен тип контакт, отколкото е, да речем, онзи в много фабрики от Северна Италия, където работната сила е предимно китайска.) Русия е огромна, но със сравнително по-слабо развита инфраструктура в сравнение с европейските страни с подобен брой население. Може би поради всичко това Михаел Фаворов, лекар и експерт по обществено здраве, който преди това е надзиравал програмите на различни Центрове за заразни болести в Източна Европа и Централна Азия, ми каза, „Не очаквам едно-единствено избухване в Русия, а по-скоро няколко, всяко от тях със собствена география и различни фази на развитие.“
Но освен това е възможно Русия да се е отнесла към първите фази на пандемията с възхитителна степен на предвидливост и грижа. През януари страната затвори сухопътната си граница с Китай. В началото на февруари пътниците, пристигащи в Москва със самолети от горещи точки на вирусно разпространение, като Китай, Иран и Южна Корея, бяха посрещани от фаланга медицински работници в защитни костюми, които прилагаха тестове на място. На хората, които идваха от Европа – преди тези полети да бъдат отменени – беше измервана температурата и те бяха изпращани у дома за задължителна четиринадесетдневна карантина. Разговарях с трима души, които бяха проявили симптоми, докато са изчаквали у дома резултатите от тестовете и които бяха настанени в изолационното отделение на болница в московско предградие – мярка в съответствие с препоръките на Световната здравна организация за тестване и изолиране. (Чух смесени отзиви за тази болница, в предградието Комунарка, което междувременно се превърна в основния център на коронавирус в града. Един пациент ми каза, че е „много впечатлен“; друга се оплака, че памучната намазка, която е дала на летището, е била изгубена и че трябва да чака дни, за да даде друга.)
На теория, тежко полицейските авторитарни системи като Русия имат определени предимства при проследяването на гражданите – един мъж в Москва, който се е завърнал от Италия в същия самолет с друг, който по-късно бил тестван положително, беше глобен наскоро, след като камери, оборудвани с технология за разпознаване на лица, го хванаха да нарушава задължителната карантина, докато изнасял боклука. Както миналата седмица един политолог каза по независимата, либерална радиостанция „Ехо Москвы“, „Фактът, че даден режим се е насочил в дългосрочен план към задънена улица, не означава, че той не може да има и някои предимства на тактическо ниво.“ Мелита Вуйнович, представителка на Световната здравна организация [СЗО] в Москва, наскоро каза пред CNN, „Тестването и идентифицирането на случаи, проследяването на контакти, изолацията – всичко това са мерки, които СЗО предлага и препоръчва – и те се провеждат тук през цялото време.“
Към този момент Русия, страна със сто четиридесет и четири милиона души, твърди, че е извършила общо сто шестдесет и пет хиляди коронавирусни теста, което е около половината от броя, извършен в Съединените щати. Русия има по-малко признати случаи от Люксембург – и въпреки това са налице данни за много по-голямо огнище на коронавирус, отколкото изглежда според официалната статистика. Според собствената статистическа агенция на Русия, броят на случаите на пневмония в Москва е нараснал с тридесет и седем процента този януари, в сравнение със същото време от миналата година. Анастасия Василиева, ръководителка на независимия синдикат на Алианса на лекарите, каза: „Невъзможно е да се знае реалната ситуация, но едно знаем със сигурност: държавата е готова да манипулира медицинската статистика за политически цели.“ През 2015 г. Путин обяви инициатива за намаляване на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, след което болниците отчетоха забележим спад в броя на тези заболявания, в сравнение с предишната година – и почти също толкова голямо увеличение на смъртните случаи от редки или некласифицирани заболявания. Подобни манипулации може да са в ход и днес.
На 10 март в болницата в Комунарка е починал седемдесет и пет годишен мъж. Бил е там за лечение с химиотерапия и наскоро се е завърнал от Италия. Причината за смъртта му е записана като „надбъбречен кръвоизлив“ – което означава, че тя не е била официално отчетена като резултат от коронавирусно заболяване. „Никога няма да разберем истината“, казва Василиева. „Можем само да предполагаме.“ На 19 март седемдесет и девет годишна професорка от Москва е починала от пневмония; първоначално руските служители свързваха причината за смъртта ѝ с коронавируса, но по-късно я промениха на „кръвен съсирек“.
През последните дни в руските социални медии се разпространяват истории за болнични отделения, препълнени с пациенти с пневмония. Както посочи Василий Власов, епидемиолог и преподавател от Висшето училище по икономика в Москва, дори ако няма нищо, което да подсказва, че Русия прикрива едно много по-широко огнище, то кривата на заразяване в страната едва започва да се развива. „Засега сме вляво“ [по координатната система], каза той. „Въпросът е, докато се развива надясно, дали кривата ще бъде линейна или експоненциална?“ Власов отбелязва също, че въпреки че официалните статистики за случаите си остават сравнително ниски, те нарастват с тревожна скорост, удвоявайки се на всеки два дни, в сравнение с всеки три или повече дни в Европа. Освен това той обясни, че наскоро Русия са започнали да използват по-чувствителен тест и се позволява тестовете да се извършват от по-голям брой лаборатории в страната; ето защо възходящата крива може да отразява не само новите случаи, но и истинския мащаб на вече съществуващите. Все по-често публични личности тук изказват предположението, че официалната статистика на Русия вероятно е силно занижена. Кметът на Москва, който ръководи кампанията на Русия срещу коронавируса, е казал на Путин във вторник: „Никой не знае каква е реалната картина. В действителност има много повече заразени хора.“
Докато епидемията продължава да се разраства, Русия може да има трудности с проследяването на хората, които са се заразили по време на работа, в метрото или от роднини. Сергей Нетесов, ръководител на лабораторията по бионанотехнология, микробиология и вирусология към Новосибирския държавен университет, който преди беше изследовател във „Вектор“ – държавната лаборатория, където беше разработен първия тест за коронавирус в Русия, ми каза: „Това са най-опасните носители, и се притеснявам, че този контингент изобщо не е хванат, поне засега.“
Срещу всяка история, в която става дума за задълбочен, дори прекалено параноичен подход (един приятел ми разказа например за своя съседка, която била тествана, след като други жители в тяхната сграда я чували многократно да кашля по стълбището и се обадили на директния номер за съобщаване на случаи на коронавирус) – аз чувах друга история, която представя една далеч по-малко окуражаваща картина – като онази за деветнадесетгодишна студентка в Москва, на която бил отказан тест, въпреки че имала треска и упорита кашлица, дори след като общежитието ѝ било затворено поради страх от коронавирусна инфекция.)
Разговарях с мъж във Волгоград, град в Южна Русия, който ми каза, че се е разболял от пневмония в края на миналия месец. В болницата лекарите му казали, че процентът на пневмония в града е десет пъти по-висок, отколкото през предишните години – всеки втори или трети пациент изглежда страда от заболяването, казали те. „Не можех да престана да кашля“, каза ми мъжът. „Оставах без дъх на всеки сто метра – а това ми напомня за нещата, които всички говорят.“ Лекарите го попитали дали е бил в контакт с някой, който наскоро е бил в Китай или Европа – и като чули отрицателния отговор, не го тествали за коронавирус. Истории като тази, казва Василиева, могат да предполагат или целенасочено прикриване, или просто липса на подготвеност, оборудване и възможности за тестване, особено в по-малките градове и по-отдалечените региони.
На глава от населението Русия има по-голям брой дихателни апарати в сравнение с много западни страни, което предполага, че страната може и да не е в най-лошото положение, що се отнася до разпространението на епидемията. В същото време, според многобройни съобщения в руската преса, лекарите в цялата страна се притесняват от липсата на обучение как да се справят с предполагаемите болни, а също и от дефицита на основни запаси, включително маски и ръкавици. По-нагоре по веригата, руската бюрокрация има склонността да избира послушанието и лоялността пред компетентността.
Първият covid-19 пациент в Ставрополския окръг се оказала тамошната главна лекарка по инфекциозни болести, която пренебрегнала карантинните изисквания след завръщането си от Испания по-рано този месец. Тя посетила няколко болници и преподавала многобройни лекции в местния медицински университет, преди да демонстрира симптоми и да бъде тествана положително. Що се отнася до обществеността като цяло, сред много руснаци аз наблюдавам един вид уморено изтощение по отношение на държавата. Страната има толкова много строги и излишни закони, в които незначителното е приравнено със значимото, че надхитрянето или игнорирането им е напълно разбираема реакция. Това може да ограничи способността на държавата да действа достоверно и с реално въздействие, докато се въвеждат мерки, предназначени за защита на населението.
А докато броят на заразите нараства, зад гърба на всички дебне въпросът за конституционния референдум, насрочен за 22 април. Както писах по-рано този месец, това „болкоуспокоително“ гласуване има за цел да направи възможно за Путин да се кандидатира за пети, а вероятно и за шести мандат. Кремъл искаше възможно най-малко шум около референдума, но сега коронавирусът усложнява нещата. Ако инфекциите се покачат експоненциално, публичното гласуване все повече ще изглежда като лудост, поради което Кремъл започна да намеква, че вотът може да се отложи за юни. Освен това властите подсказаха, че може би ще разширят възможностите за гласуване от дома, което звучи разумно, като се изключи факта, че едно такова гласуване би било дори още по-податливо на измами и манипулации, в сравнение с обичайните руски избори. Както при технологията за разпознаване на лица, внедрена за намиране на карантинни нарушители, през следващите години подобни нововъведения, първоначално предназначени да се справят с коронавируса, могат да се превърнат в редовни функции за наблюдение и контрол на обществения живот.
Прекарах последните дни в очакване на новини дали, докато броят на случаите непрекъснато расте, Москва ще бъде поставена под обща карантина. Може би Путин ще изчака с приложението на такава мярка докато не получи конституционния печат, който ще му позволи да удължи управлението си с още едно десетилетие или повече. Внезапният спад на цените на петрола този месец, както и последвалият спад на рублата, вероятно ще тласнат Русия в рецесия; широкото затваряне на обществения живот може да доведе до допълнителен икономически спад, който Кремъл би считал дори за политически по-скъп от влошаващата се епидемия. Ясното е, че реакцията на Русия към covid-19 е неумолимо обвързана с политическите нужди на момента – и, както ми каза Власов, докато правителството претегля двете неща „вирусът остава на второ място“.
