Всеки четвъртък сутрин учениците в Националния колеж в Яш, Североизточна Румъния, сядат да пишат история. Под ръководството на учителката си Адриана Раду, висока, акуратна жена с тъмна коса, класът е един от първите, които посещават новия задължителен гимназиален курс по Холокост и история на евреите в Румъния.
Срещайки се в елегантната библиотека на училището, която се кипри със сводести тавани и високи рафтове с книги, 24-те ученици са ангажирани с едно отварящо очите и понякога емоционално пътуване, откакто курсът е въведен през септември 2023 г.
Повечето от учениците не са знаели нищо за ролята на страната си в масовото убийство и депортиране на стотици хиляди евреи по време на Втората световна война, нито пък за антихуманната реторика, която е предвещавала зверствата. Румъния се присъединява към силите на Оста през ноември 1940 г. и помага за нахлуването в Съветския съюз през лятото на следващата година.
„Бях шокирана от ролята на Румъния в Холокоста“, казва Алма Флегер, 18-годишна ученичка, пред [списание] New Lines по време на неотдавнашно посещение в училището ѝ. „Всеки е повлиян от това по различен начин, но всички от нашия клас открихме нова информация, която ни дава по-добро разбиране за миналото на страната ни.“
В районите, контролирани от Румъния, са убити около 380 000 евреи, както и 11 000 членове на ромската общност. Информацията в румънската публична сфера е оскъдна; до 2003 г. страната не признава участието си в убийствата. Премиерът Марсел Чолаку, говорейки за новия курс, заяви, че това е част от „изправянето на Румъния пред тъмната ѝ страна“.
Новият курс, наречен „Холокостът и еврейската история“, беше приет със закон през ноември 2021 г., след като предложението беше въведено от румънския депутат Силвиу Векслер, който е евреин. Подкрепиха го всички партии, с изключение на крайно десния Алианс за съюз на румънците (AUR), който заяви, че Холокостът в Румъния е „незначителна тема“ и че фокусирането върху нея ще подкопае качеството на образованието на учениците. Партията също така заяви, че в Румъния вече няма сериозни случаи на антисемитизъм – твърдение, което беше отхвърлено от Националния институт за изучаване на Холокоста в Румъния „Ели Визел“, който публикува годишни доклади относно антиеврейската реторика, която продължава да се появява в страната. През последните години вандали сринаха еврейски надгробни плочи и оскверниха дома на родения в Румъния Визел, нобелов лAURеат и оцелял от концентрационния лагер Аушвиц.
Курсът стана задължителен за всички единадесетокласници в страната, предпоследната година преди завършването на гимназията, и се присъедини към списъка с други класове в учебната програма като румънска литература, физическо възпитание и чужди езици. Въвеждането му е явно отклонение от другите страни в региона. И Полша, и Унгария се борят с противоречиви разкази за собственото си минало и Холокоста. Докато Полша е запазила обекти като Аушвиц и е включила изучаването на Холокоста в училищните програми, наскоро свалената от власт партия „Право и справедливост“, която напусна мандата си през декември след осем години, насърчаваше разкази, които омаловажаваха полското участие в масовите убийства на евреи. По подобен начин в Унгария нелибералният министър-председател Виктор Орбан представя страната си като жертва на нацистка Германия, като същевременно игнорира режима на Миклош Хорти и сътрудничеството му с Адолф Хитлер.
На учениците в Яш изучаването на еврейската история е предоставило умения да се противопоставят на крайнодесните разкази, докато Румъния се бори с крайнодесните ветрове, които обхващат цяла Европа. През юни румънците избраха шестима депутати от AUR за членове на Европейския парламент, което е значително увеличение спрямо сравнително скромното място, което партията заемаше преди това.
Те се запознават с историята на евреите от древността до Втората световна война, като използват свидетелства и лични истории, за да се справят с трудния материал. Някои от учениците в Яш виждат паралели с днешния ден.
„В тази страна има много крайнодесни хора, които популяризират идеите си в социалните медии и имат млади последователи“, казва Карина Езару, 18-годишна ученичка, която ще участва в първата румънско-еврейска олимпиада по история – ежегодно академично състезание за румънски гимназисти.
Основана през 2019 г. и ръководена от умелия в социалните медии Джордж Симион, AUR изповядва националистически и антисемитски възгледи. Заедно с това тя остро критикува Европейския съюз, НАТО и подкрепата на Румъния за съседна Украйна при защитата ѝ от руското нахлуване в страната. През 2020 г. партията шокира нацията, като спечели 9% от гласовете, превръщайки се в основна опозиция на управляващата коалиция, водена от проевропейската Социалдемократическа партия. Подобно на други крайно десни партии на континента, тя е евроскептична и планира да преразгледа мерките на ЕС за борба с изменението на климата. AUR описва четирите си стълба като вяра, свобода, семейство и нация. Нейната християнска и националистическа идеология се противопоставя на еднополовите бракове и подкрепя традиционните семейни ценности. Изглежда, че възходът на партията ще продължи в Румъния, където през декември предстоят парламентарни избори: В момента партията заема трето място в социологическите проучвания.
Учителката Раду е също толкова загрижена. Разработила националната учебна програма заедно с учени и изследователи на румънско-еврейската история по нареждане на Министерството на образованието, педагожката вижда в курса ключ към формирането на бъдещи румънски граждани, способни да мислят критично за миналото и да задават въпроси, които ги тласкат към истината. През последните 20 години Раду, която не е еврейка, преподава еврейска история в гимназията, в курс, предшестващ новия задължителен курс, който се различава от курса по обща история. И въпреки че броят на учениците ѝ е нараснал заради задължителното участие, тя все още се среща със същата позната реакция: Как е било възможно това клане? В Яш учениците трябва да разберат и факта, че първият акт на румънския Холокост, погромът в Яш, е започнал в старото полицейско управление в техния град, което се намира само няколко минути по-надолу по пътя.
Ролята на Румъния в Холокоста е пренебрегвана най-вече по време на комунистическия режим на Георге Георгиу-Деж, който започва през 1947 г. По време на управлението на Николае Чаушеску, друг комунист, през 1965-1989 г. на румънците се казва, че военният диктатор маршал Йон Антонеску е спасил еврейското население на страната, като е спрял депортациите в лагерите на смъртта към края на Втората световна война. Това е нарицателен пример за избирателно представяне на историята.
През август 1939 г. Германия и Съветският съюз подписват пакта Молотов-Рибентроп – споразумение, което влошава геополитическото положение на Кралство Румъния, което трябва да отстъпи на Съветския съюз териториите Бесарабия и Северна Буковина. По това време Румъния е неутрална държава. Но водена от страха от съветска инвазия, тя се включва във войната през 1940 г. в подкрепа на нацистка Германия. Вбесен от загубата на румънска земя само шест месеца по-рано, Антонеску обвинява евреите от тези територии, че са се сговорили със Съветския съюз преди подписването на пакта Молотов-Рибентроп. Обвинението е прикритие за дълбокия антисемитизъм, който се проявява в правителството на Антонеску и в румънското общество като цяло.
През първите пет месеца от управлението на Антонеску, считано от септември 1940 г., той обединява усилията си с фашисткото движение „Желязна гвардия“, засилва антисемитското законодателство и подкрепя нападенията срещу еврейски общности с цел „румънизиране“ на икономиката. В началото на 1941 г. Антонеску се разделя с Желязната гвардия и нейния лидер Хория Сима, след като те извършват преврат срещу него, за да завземат пълната власт. Но въпреки че повечето членове на Желязната гвардия са арестувани и хвърлени в затвора, антисемитизмът остава. Месеци по-късно, когато 585 000 румънски войници се готвят да нахлуят в Съветския съюз заедно с германските си съюзници, Антонеску твърди, че еврейската общност в близост до границата шпионира в полза на руснаците и ги предупреждава за военните маневри.
Това подготвя почвата за погрома в Яш, започнал на 28 юни 1941 г., в резултат на който в полицейския участък на града са убити над 4000 евреи. Заедно с убийствата още няколко хиляди евреи от района са затворени във вагони за добитък и депортирани в Северна и Южна Румъния. Населението на общността в града, където сефарадските евреи се заселват за първи път през XV в., намалява наполовина.
За да помогнат на румънските войници да проведат операцията, членовете на Желязната гвардия са освободени от затвора. Най-малко 13 000 души са убити в едно от най-кървавите кланета, извършени от румънците по време на войната. Когато по-късно Румъния си възвръща Бесарабия и Северна Буковина, нападенията срещу евреите в тези райони се засилват. Двадесет хиляди евреи са убити в Одеса, когато украинският град е под румънски контрол. По нареждане на Антонеску още хиляди са убити в лагери и гета в цялата Приднестровска губерния.
„Евреите са били най-голямото малцинство в Румъния преди войната“, казва Николета Дабижа, координаторка в Музея на погрома в Яш. Преди Втората световна война в страната е имало около 750 000 евреи. „Но докато са се случвали погромите, еврейският театър в столицата Букурещ е продължавал да функционира“.
Именно подобни дребни парадокси са позволили да процъфтява отричането на ролята на Румъния в Холокоста, като често се е пренебрегвало фактическото третиране на евреите в Румъния, – нещо, което обяснява защо е било позволено еврейският театър да остане отворен, докато в пограничните райони са се извършвали кланета на евреи.
Когато през 1989 г. румънската революция слага край на комунистическия режим на Чаушеску, Румъния започва да се изправя лице в лице с ролята си във Втората световна война. Но за разлика от регионални съседи като Полша, румънците запазват убеждението, че страната им е била сред най-безопасните места за евреите по време на войната.
Това се дължи на два исторически фактора. Първият е, че след Втората световна война Бесарабия и Северна Буковина са присъединени съответно към Украинската и Молдовската съветска социалистическа република, които стават части от Съветския съюз. С промяната на границите се стига до износ на паметта. Престъпленията, извършени в тези територии, стават „украински“ и „молдовски“. Втората причина е фактът, че Антонеску не преследва толкова много евреите в самата Румъния – земите, които са били в границите на Румъния преди Втората световна война, включващи Букурещ. Въпреки че не са били събирани и убивани масово, евреите в тези области са били обект на дискриминационни закони и принудителен труд. Всъщност Антонеску планира да изпрати повечето румънски евреи в лагери в Полша, но планът е изоставен в последния момент – Антонеску осъзнава, че нацистка Германия и нейните съюзници са на губещата страна във войната. Причината за това не са някакви угризения на съвестта или разкаяние за изпращането на хиляди хора на смърт.
Курсът по история на Холокоста и еврейството в гимназията е повратна точка за Румъния по въпроса за помирението с миналото. „Преминахме от нищо към нещо. Това е голям скок“, казва учителката Раду.
Но преходът не е бил напълно гладък. Учебникът за курса е бил завършен едва през февруари, което означава, че учителите е трябвало да работят по шаблона на курса с импровизирани ресурси. Липсата на обучение за учителите преди началото на учебната година също е нещо спорно. Това е резултат от бюрократичния надзор и фокуса на Министерството на образованието върху това първо да въведе учебната програма за учениците. Въпреки че учители като Раду проявяват активен интерес към румънско-еврейската история, тя признава, че един подготвителен курс за други преподаватели би бил от полза за въвеждането на учебния процес. Г-жа Дабия от Музея на погрома в Яш е на по-твърда позиция. Тя смята, че обучението по еврейска история за учители не само би повишило качеството на образованието в цялата страна, но и би помогнало за идентифицирането и евентуалното потушаване на антисемитизма в някои класни стаи. „Някои хора искрено смятат, че не знаят достатъчно, за да преподават, но други могат да бъдат антисемити и да не виждат стойност в курса“, каза тя пред New Lines.
В търсене на информация броят на учителите, които посещават Музея на погрома в Яш, е нараснал през последните 12 месеца. Посрещнати на вратата от Андрея Урсаче, 39-годишна уредничка на музея, посетителите биват превеждани стъпка по стъпка през събитията от юни 1941 г. – от информация за регистрацията на евреите в деня на клането до потресаващи снимки на трупове, изваждани от вагони за добитък дни след началото на стрелбата. Десетки ученици също идват с желание да научат нови неща; някои дори са припадали от шока, след като се сблъскват с предложенията на музея.
Този прилив на ентусиазъм е в рязък контраст с приема, който музеят получи, когато за първи път отвори врати през юни 2021 г. По това време няколко членове на общността са поставили под въпрос уместността на музея, когато са разговаряли с музейните служители или коментирали в социалните медии. „Имахме няколко посетители след откриването, които не можеха да разберат какво се е случило в Румъния по време на войната; това беше истинска психологическа защита“, казва Урсаче с внимателен и нежен тон. Нежеланието да се потопим в миналото се проявява и сред родителите на учениците. Езару, 18-годишна ученичка, разказва, че родителите ѝ първоначално са поставили под въпрос необходимостта от новия курс по еврейска история. „Бяха изненадани и може би смятаха, че има по-важни неща за изучаване“, каза тя. Но изминалите девет месеца са били обучение и за хората от по-възрастното поколение, повечето от които никога не са учили за всичко това в училище.
„Сега те всъщност са заинтригувани от това, което уча“, добавя Езару.
На пръв поглед еврейската история в Яш е скрита. Преди Втората световна война в града са живели над 43 500 евреи, а синагогите са били приблизително 146. Днес са останали само 326 евреи и две синагоги. Това е резултат не само от Холокоста, но и поради „продажбата“ на евреи в Израел по време на комунистическия период. Прикривайки антисемитизма под булото на диверсификацията на румънската икономика от зависимостта от Москва, Чаушеску разрешава на 2000 евреи годишно да имигрират в Израел срещу такса, плащана от израелското правителство. Според учените средната цена за едно лице е зависела от възрастта, образованието и професията и е варирала от 2500 до 3500 долара на човек. Бъдещите емигранти не са получавали нищо; всички пари са били давани на румънското правителство. Общо около 40 000 евреи напускат страната по време на управлението на Чаушеску. По данни на Световния еврейски конгрес днес в Румъния живеят едва 8900 евреи – малко над 1% от населението отпреди войната.
Застанала пред вратата на импровизирания музей на еврейската история, Бенжамина-Идес Владковщи, председателка на еврейската общност в Яш, изрази съжаление за бавната ерозия на нейната общност по време на и след управлението на Чаушеску.
Като младо момиче, израснало в града, тя си спомня за малката, но жизнена мрежа за подкрепа около себе си. Имало е тълпи във възстановените след войната синагоги и оживени общностни събития. Но подобно на съседите си, които не са евреи, тя не е знаела нищо за погрома в Яш и истинските ужаси на Холокоста.
„Бях на 20 години, когато научих за клането; толкова трудно беше за хората да говорят за него“, казва Владковщи пред New Lines. По стените на музея, който е преместен от главната синагога на Яш за по-сигурно съхранение, са окачени снимки на известни личности от еврейската общност, повечето от които отдавна са починали или са се установили в Израел. „Сега тук са само възрастни хора и ние правим всичко възможно да ги подкрепим в нуждите им от грижи“, казва Владковщи. Двете синагоги в града са заключени за посетители, а за религиозните церемонии се доставя равин от Израел, говорещ румънски.
Владковщи и колегите ѝ от читалището приветстват новия гимназиален курс и виждат в него значима стъпка в борбата с антисемитизма. Въпреки че физическите нападения срещу евреи или еврейски пространства са рядкост в Румъния, омразата все още може да бъде открита онлайн.
„Този курс дава на хората инструменти за борба с омразата и за предприемане на действия“, каза Владковщи.
Но тя е наясно, че за излекуването на раните от историята ще са необходими още много поколения, тъй като информираността се разпространява бавно. Въпреки че задължителното обучение е мощно начало, все още има какво да се направи за възвръщането на еврейските пространства в цялата страна. Тази работа ще отнеме години и ще бъде възходяща битка поради бюрокрацията и колебанията на местните политици, които поставят под въпрос възвръщането на собствеността. Но Владковщи и нейната общност са готови да се справят със задачата.
„Румъния е моят дом“, казва тя. „Никога няма да я напусна.“
