По пътя към дортмундската зала Вестфаленхале се правят последни трескави телефонни обаждания. „Мамо, ще се запозная с Удо!“ Няколко минути по-късно седем активисти на природозащитната инициатива „Петъци за бъдеще“ седят на износен диван в една от гримьорните на залата заедно с идола на родителите си: Удо Линденберг, германската рок звезда.
Един час по-късно младежите застават в предната част на VIP секцията, докато Линденберг се изкачва бодро на сцената. Екранът зад него показва екскаватори на въглища на фона на червено небе. Песента, която пее, „Плъхове“, е написана през 1982 г. и протестира срещу унищожаването на околната среда. С обичайния си носов тон Линденберг посвещава песента на Грета Тунберг, момичето, което повишава осведомеността по целия свят за променящия се климат.
Десетки хиляди хора от публиката реват одобрително и младите активисти изглеждат доволни. Тази вечер посланието им достига по-старото, посивяващо поколение от фенове на Линденберг. Но още преди концертът да приключи, те напускат залата и се заемат отново с работа. В крайна сметка те трябва да завършат подготовката за лятната конференция, която се открива в Дортмунд тази седмица. Очакват се над хиляда млади хора, всички твърдо решени да спасят света.
Всеобща стачка на човечеството
Предвижда се лятната конференция да продължи пет дни и, въпреки огромното включване на доброволци, тя ще струва над 200 000 евро. По-късно, за края на лятото, активистите имат още по-големи планове: На 20 септември те настояват за нещо повече от просто напускане на класните стаи; освен това се надяват на улицата да излязат и много от работещите хора. Те призовават към всеобща стачка, за да накарат политиците да предприемат ефективни мерки срещу изменението на климата.
Преди близо година [шведската ученичка] Грета Тунберг, която по онова време беше на 15 години, започна да бяга от часове, за да протестира пред сградата на шведския парламент, Риксдаг, с окачен на врата ѝ плакат „Училищна стачка за климата“. Оттогава насам инициативата ѝ се трансформира в глобално движение. Днес вече става все по-ясно с какъв ентусиазъм много от тези младежи преследват целта си – и колко трудно е да се гарантира, че тяхното движение ще бъде също толкова устойчиво, колкото и процесите, срещу които се борят.
Но поне засега те преживяват поредица от непрекъснати успехи. Младите хора по цял свят напускат училище в петък, а в самата Германия протестиращите младежи се появиха на годишната среща на акционерите на енергийния гигант RWE (чиито електроцентрали работят най-вече с въглища), демонстрираха на историческия градски площад във Франкфурт и защитиха инициативата си в няколко от водещите немски телевизионни токшоута.
Подкрепата за движението е значителна, вече ги поддържат 26 800 учени и изследователи. В своя манифест групата „Учени за бъдеще“ заявява, че „като учени и изследователи, ние силно подкрепяме искането им за бързи и решителни действия“. Появяват се и други подобни групи, като например 900-те екологични земеделски стопани, най-вече от Германия, които наричат себе си „Фермери за бъдещето“, както и „Родители за бъдещето“ и „Баби и дядовци за бъдещето“.
Не липсва и финансова подкрепа. Според данни на организацията, „Петъци за бъдеще“ е събрала в основната си банкова сметка дарения от 300 000 евро. На специална сметка, която е създадена за предоставяне на правна помощ, организацията е събрала други 60 000 евро.
В Германия родителите могат да бъдат глобени, ако децата им бягат от училище, и след като наскоро град Манхайм започна да налага глоби, активистите веднага отговориха с прессъобщение. „Ще използваме националната си сметка за правна помощ, както и други структури, за да подкрепим правните обжалвания на засегнатите, а също да им помогнем да платят глобите, ако такива бъдат наложени“, се посочва в него. Общината предприе бързи мерки, за да оттегли заплахите си към родителите.
Болки на растежа
Но не всички проблеми на активистите са толкова лесни за решаване. В дългосрочен план движението ще трябва да направи много повече от това просто да се наслаждава на успехите си. Зад кулисите са налице проблеми, свързани с разпределението на властта, парите и влиянието.
Що се отнася до левия край на политическия спектър, вече се получиха съобщения, че Марксистко-ленинската партия на Германия се е опитала да поеме под свое ръководство цели местни комитети, въпреки че „Петъци за бъдеще“ се е защитило успешно. Отдясно пък различни интернет-тролове се опитват да се намесват в чатовете на активистите. В град Мюлхайм ан дер Рур, близо до Дюселдорф, полицията разследва индикации за евентуално подстрекателство, след като анонимни лица са обезпокоили местни активисти, като са изпращали до тяхната WhatsApp-група расистки изображения и плакати на дясната популистка партия Алтернатива за Германия (AfD).
Движението е изправено и пред организационни предизвикателства. „Петъци за бъдеще“ или накратко FFF [Fridays for Future], е масово движение, а не юридическо лице. В него няма избран орган, който да носи отговорност за действията, нито пък има управителен съвет или устав. Движението се състои от съмишленици, които са свързани чрез модерните технологии.
В издателското каре на немския уебсайт като отговорно лице е посочено името на ученик от Кил, който дори не живее на указания адрес. Активистите в града провеждат срещите си там, но няма дори пощенска кутия.
Движението практикува един вид стихийна демокрация [grassroots democracy]. Активистите от Кил са също толкова независими в онова, което правят или не правят за FFF, колкото са и останалите 600 местни групи в Германия. Всяка група избира делегати, които след това се координират по всички въпроси чрез ежеседмичен конферентен разговор, след като са събрали мненията на местната си група. Ако в гласуването са участвали поне 70 групи, резултатът се счита за валиден. Освен това в цялата страна има и 20 експертни екипа или работни групи, които се фокусират върху политическите искания, кампании, визуализации и финанси.
Проектоуставът на движението се състои от 21 страници и включва стотици раздели и определя условията за гласуване, както и неща като задължението да се правят стенограми на заседанията. Въпреки това, както толкова много други аспекти на бързо развиващото се движение, тези неща не са обвързващи, защото все още се обсъждат.
Всичко това е много впечатляващо – поне на теория – и много от учениците стриктно спазват собствените си правила. Трябва да изминат поне 11 дни, преди движението да вземе решение по даден въпрос, а спешните въпроси могат да бъдат решени за четири дни. Но винаги дебне заплахата от вето.
В средата на юни се повдигна въпросът дали движението трябва да проявява солидарност с активистите от групата Ende Gelände [насочена против въгледобивната индустрия] в районите за добив на лигнитни въглища в Рейнския регион. Тяхното решение: да. Това предизвика критична редакция в дясно-центристкия вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung . „Ръководството на ‚Петъци за бъдеще‘ избра обща кауза с тези радикални противници на лигнита.“ Но решението не е било нещо, над което ръководството на движението е умувало прекалено дълго. Онова, което е отнело време, е бил самият процес на гласуване за масовите членове на движението – формуляр за многократен избор, написан във формàта на програмата Google Docs.
Структурна критика
Освен Грета Тунберг, която по някакъв начин се издига над всичко, в Германия има още няколко известни фигури на движението, начело с Луиза Нойбауер, ученичка от Гьотинген. Вътре в движението мнозина се дразнят от това, че Нойбауер на практика се е превърнала в германското лице на движението, без изобщо да е била избирана на такава длъжност. Работната група за „структурна критика“ иска в бъдеще такива водещи постове да бъдат гласувани.
Други важни участници, от друга страна, са много по-слабо познати, например 20-годишният Луис Мотал, който тъкмо започва университетското си образование и е регистрирал [от името на организацията] правата върху търговската марка „Петъци за бъдеще“ при Германското ведомство за патенти и търговски марки, и ръководи основната дарителска сметка.
„Медиите са виновни за този култ към личността“, казва Карла Реемсма, една от доброволните говорителки на движението. „През седмицата, в която Луиза беше на ‚Ани Уил‘ (едно от водещите немски токшоута), веднага я поискаха от четири други токшоута.“ Отнело е цял ден, за да се убеди друго шоу да приеме като гост Реемсма, а не Нойбауер. От други две шоута пък са казали, че искат или Нойбауер, или никого. Активистите на движението казват, че държат на позицията си и че в крайна сметка те не зависят от телевизията.
Всичко това звучи доста привлекателно, сякаш няма реална йерархия, но на практика в системата има и някои клопки. Това стана ясно по време на голяма демонстрация, проведена в Аахен, Германия, на 21 юни, където проблемите около организацията на транспорта до събитието сигурно ще преследват движението още доста време.
Страхотна идея, с висока цена
24-годишният Яник Шестаг е бил един от основните организатори на демонстрацията и в хода на събитието студентът е провел публично турне, за да успокоява родителите в Прага, Виена, Варшава, Мюнхен и Лайпциг. Бидейки нещо като математически магьосник, той се е погрижил почти сам за цялата логистика, така че хиляди млади хора да могат да пътуват до събитието на умерени цени. Освен автобуси, той е искал да използва и влакове, например част от специалния влак, който Ende Gelände е наела, за да транспортира хората до мястото на протеста срещу лигнитните въглища.
Но тук вече се появяват различни разкази за случилото се. Някои казват, че финансовата работна група е посъветвала Шестаг да се въздържи от този ход. Други казват, че много от местните групи са приели наемането на влак като „готина“ идея. Никой не знае кой всъщност има правомощията да взема подобни финансови решения – дали те са в ръцете на многото местни групи или на работната група по финансите? Във всеки случай Шестаг е наел влаковете.
Но в Чехия, където до събитието е трябвало да пътуват 1000 активисти, само 150 са изразили интерес към пътуване с влак. Имало слаб интерес и на уебсайта на FFF. Два влака трябвало да бъдат отменени, като глобите за анулиране са стрували по 17 058 евро всяка. В крайна сметка планът за влака е струвал на Шестаг 73 000 евро – пари, за чието изплащане той е трябвало да бръкне в наследството, оставено от починалия му баща.
В момента изглежда, че той не е обезщетен за всичко това. Вътрешно се водят трудни преговори за сумата, която трябва да му бъде възстановена. Трябва ли просто да получи приходите, генерирани от билетите? Това не би покрило и половината от разходите му. „Приключих с ‚Петъци за бъдеще‘“, казва студентът, който е в болнични през цялото време от протеста насам. „Най-лошото дори не са парите. Най-лошото е, че никога повече няма да мога да се доверя на някой друг.“
Той е организирал специален влак и за швейцарците – и тук също приходите от билетите не са успели да покрият разходите. Местното движение е резервирало влака и е използвало дарения за покриване на загубите. Но германските организатори на „Петъци за бъдеще“ все още обсъждат въпроса, дори и след като са използвали на своя уебсайт чартърния влак на Шестаг в продължение на седмици след демонстрацията. Основното изображение на сайта е било влак с активист, който размахва зеления флаг на FFF през прозореца.
„Няма време за това“
Стефан Винхелер, експерт по асоциативно и данъчно право от Франкфурт на Майн, е предупредил отрано срещу подобни проблеми. Тази пролет притеснен баща се свързал с фирмата му, за да разбере как движението може да се превърне в юридическо лице. „След това активистите изпратиха съобщение, че нямат време за това, че трябва да се съсредоточат върху кампаниите си“, казва Винхелер. „Вдъхновени от съдържанието на работата си, организаторите често отлагат правните аспекти чак докато в някакъв момент всичко избухне. А когато нещата се оплескат, и най-добри приятели започват да си издират очите“.
Юристът съветва движението да се регистрира като асоциация. „Сдружението е нещо фундаментално демократично и е много подходящо за подобни видове инициативи“.
Поне по ръба на движението вече са се формирали някои асоциации. Тази пролет активисти в Хамбург са регистрирали организацията „Дари за бъдещето“. Според устава си тази организация предоставя подкрепа за движения за опазване на околната среда. Един от двамата председатели на организацията е Рене Грасо, човек, който почти всяка седмица се появява на протестите на „Петъци за бъдеще“, където обича да излиза на сцената. Грасо не е склонен да говори с пресата и казва, че тъй като е над 30 години, е получил специално разрешение да протестира заедно с учениците. Възрастта на Грасо, 46 години, е вписана в регистъра на асоциациите.
Данъчната служба е удостоверила, че „Дари за бъдещето“ е благотворителна асоциация, въпреки че тя се стреми да помогне на движение, което не е благотворително съгласно данъчното законодателство и вероятно не може да се регистрира като такова, имайки предвид, че бягането от училище е нарушение на германските закони.
„Петъци за бъдеще“ има и помощта на фондация, наречена „Дървета за планетата“, основана от Фритьоф Финкбайнер и неговия син Феликс – ученик, който някога е бил нещо като германско съответствие на Грета [Тунберг]. На 13-годишна възраст той е изпратил оплакване до Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че светът прави твърде малко против климатичната криза. Оттогава насам фондацията му е засадила милиони дървета и е обучила хиляди млади посланици на климата.
Фондацията казва, че поддържа доверителна сметка за „Петъци за бъдеще“, а Луис Мотал, който държи правата върху търговската марка за движението, е договорният ѝ партньор. Освен това фондацията заявява, че парите се изплащат само при представяне на разписки. Най-скъпото плащане досега е била таксата от 27 000 евро за наемане на открита сцена в Аахен. Нещата се правят все по-добре, казват от „Дървета за планетата“ и добавят, че даренията за FFF нито са посочени като благотворителни, нито са регистрирани като средства за фондация.
Потенциални проблеми с публичния образ
Тази структура обаче представлява потенциална опасност за „Петъци за бъдеще“: тя обвързва движението с фондация, чийто образ не може да контролира. Тази пролет немският седмичен вестник Die Zeit съобщи, че Феликс Финкбайнер е преувеличил броя на засадените дървета.
Противниците на движението вече се опитват да експлоатират тази връзка. Крайната десница следи парите, постъпващи към младите хора със същата подозрителност, с която други наблюдават паричните потоци, постъпващи към AfD. Беатрикс фон Щорх, водеща политичка на партията, писа в средата на април в Туитър: „Отпред са децата с плакати, но зад тях организираното лоби на #климата събира даренията.“
Подшушванията на хората от този вид изглежда не притесняват „децата“. Три млади жени на 16, 19 и 20 години седят на площада пред кметството на Хамбург след петъчната демонстрация на втория ден от лятната ваканция, с доста изтощен вид. „[Членовете на] нашата местна група се прегръщат много често, за да се справяме със стреса“, казва Фридерике Леперт, която е завършила гимназия миналата година и скоро ще учи в Маастрихтския университет в Холандия.
Тя е работила по 70 часа седмично по време на подготовката за масовия протест в Аахен. В края на краищата, да си дадеш почивка по време на безприемна година, преди да си започнала колежа, всъщност не е вариант когато тундрата гори, казва тя. В момента по-често от всякога бушуват гигантски пожари по места като Гренландия, Сибир и Канада. „Имаме нужда от промяна, и то сега“, казва друг активист. „Ако Германия не приеме исканията ни тази година, ще бъде твърде късно.“
Трите искания включват: данък върху CO2 в размер на 180 евро върху тон парникови газове, затваряне на една четвърт от всички електроцентрали, работещи с въглища и постепенно прекратяване на субсидиите за въглища, газ и нефт – и всичко това през 2019 г.
Няколко дни по-късно Фридерике Леперт седи зад писалищната си маса в хола на родителите си и гледа към задния двор на къщата. На екрана ѝ се вижда уебсайта Trello, който позволява на хората да споделят списъци с ежедневните си задачи. Тя си поставя задачи, които трябва да свърши през всеки ден от седмицата. Сега например списъкът ѝ съдържа пленум, конферентен разговор, среща, имейли за изпращане, плюс самата демонстрация. Проблемът в момента: Липсва им човек, който да се яви като гост на подиума на един от летните фестивали в Хамбург.
„Утре летя“, казва 19-годишната. „Ще се срещна с някои стари приятели“.
Леперт е била силно ангажирана с организацията преди събитието в Аахен, където е помагала при координацията на доброволците. „Но след като веднъж сте стигнали дотам, това всъщност няма значение. Една пекарна дари в неделя няколко хиляди хлебчета. И всички помогнаха при раздаването на сандвичите за пътуването обратно вкъщи.“ Тя се усмихва при спомена. Само споменаването на името „Парк хотел“ предизвиква усмивки сред много от активистите на „Петъци за бъдеще“. Това е прякорът, който са дали на паркинга, където им е било позволено да поставят спалните си чували.
Подобно настроение се очертава и на лятната конференция в Дортмунд. Часът е 9:30 в една юлска събота. Някъде към 20 активисти закусват едни след други, защото на кухненската маса в апартамента, където работна група е заета с планирането на събитието, няма достатъчно столове за всички. Изглеждат уморени и са по-тихи от обикновено. Има толкова много неща за правене. Скоро ще трябва да бъдат насрочени приблизително 150 работни секции в различни класни стаи. За най-малките посетители ще са необходими нощни придружители, ще трябва да се подготви и мобилната „колективна“ кухня. Условията, наложени от отдела за обществено здраве, са „мегастриктни“, както ги наричат те. Службата за младежките социални грижи се интересува от сигурността и само този вид организационна работа вероятно ще струва около 25 000 евро.
Свързване на поколенията
Якоб Блазел се обляга на стола си. Преди да е организирал първата мащабна немска демонстрация в Кил през декември, Блазел вече е бил активист към младежката част на Зелената партия и Грийнпийс. 18-годишният младеж вече се радва на нещо като статус на ветеран. Наскоро е станал съосновател на асоциацията „Организирайте бъдещето“. Като син на адвокат, той гордо разказва как уставът им е бил съставен от голяма адвокатска кантора в Берлин, и че статутът им на организация с нестопанска цел е гарантиран. Асоциацията не предоставя пряка подкрепа за „Петъци за бъдеще“, но действа като организатор на конференцията, а спонсорите могат да правят даренията си директно за нея.
Германската фондация „Меркатор“ предоставя 35 000 евро за събития и транспортни разходи. Федералното министерство на околната среда също е осигурило 10 000 евро за събитието. Град Дортмунд се е включил с логистична подкрепа: Работните групи се събират в един вакантен апартамент за бежанци.
Идеята за конференцията е дошла от един от по-възрастните членове на „Петъци за бъдеще“: Ули Хаузер, 57-годишен журналист, който е напуснал работата си в списание Щерн, за да се присъедини към движението. Той иска да свърже едни с други различните поколения и е един от организаторите на срещата с рок звездата Удо Линденберг. За събитието в Дортмунд той се опитва да организира изяви на Михаел Суков, известен природозащитник от бивша Източна Германия, както и на популярния немски телевизионен водещ Джоко Винтершайд.
А какво ще стане, ако младите активисти бъдат затруднени от гигантската задача?
„Промените в климата превземат целия свят“, казва Хаузер. Той се оплаква, че всички се държат като закоравели пушачи, които се отказват от цигарите едва когато лекарят им каже, че ще умрат. „Да можеш на 18 да вършиш нещо, което те затруднява сериозно, всъщност е прекрасно.“
