Снимка: Merve Terzi /DER SPIEGEL
Критикът на Путин Гари Каспаров в Берлин: „Свидетели сме на последната развръзка.“
Г-н Каспаров, знамето на ревера ви е бяло-синьо-бяло вместо бяло-синьо-червено. Това ли е знамето на Русия, която бихте искали да видите?
Идеята за премахване на червената ивица от руското знаме възникна спонтанно сред руснаците в изгнание от Рига до Сан Франциско. Като се имат предвид настоящите събития в Украйна, ние, руснаците, вече не можем да си позволим да имаме цвета на кръвта върху знамето си. Но в същото време това са цветовете на свободната Новгородска република от Средновековието, а това е нещо исторически символично.
Бихте ли пояснили?
Току-що станахме свидетели на окончателния сблъсък на две версии на Русия: проевропейската Русия и джингоистката [шовинистично-националистката] Русия, която съчетава византийската идеология и военната машина на Златната орда…
… феодалната монголска държава.
И може би просто виждаме възможността проевропейска Русия да си отмъсти на империалистическа Русия.
В един много ясен смисъл тази война е и ваша лична разплата с руския президент Владимир Путин. Какво Ви мотивира?
Аз се боря срещу г-н Путин от 20 години насам и винаги съм казвал, че неговият режим е обречен да се превърне във фашистка заплаха – не само за Русия, не само за нейните съседи, но и за целия свят. Щеше да е хубаво, ако малко повече хора се бяха вслушали в тези предупреждения.
Много руснаци, които предприеха смели действия срещу Путин, намират радикалната Ви позиция за обезпокоителна, отчасти защото сте я формулирали от безопасното място на изгнанието. Казахте например, че тези, които искат да бъдат от правилната страна на историята, трябва да си съберат нещата и да напуснат страната.
Това е война. Или си от едната, или от другата страна на фронта. Всеки руски гражданин, включително и аз, носи колективна отговорност за тази война. Но това не е същото като с личната отговорност. Днес Русия е фашистка диктатура, която в момента, в който говорим, извършва престъпления срещу човечеството. И всеки, който сега все още е в Русия, е част от тази военна машина, независимо дали иска да бъде или не.
Не всеки може просто да напусне страната. Съседни страни като Литва, където редовно провеждате вашия Форум „Свободна Русия“ с руснаци в изгнание, са затворили границите си за руснаци.
Не можете просто да позволите на хората да пътуват напред-назад. През 1941 г. в Лондон също не е имало германски туризъм. Ето защо предложих да се приемат само онези руснаци, които подпишат декларация с три принципа: Войната е престъпна; режимът на Путин е нелегитимен; и Украйна е неделима.
Тази идея предизвика възмущението на много руснаци, като хората я определят като паспорт за „добрите руснаци“ – и такъв, който разделя гражданите на страната на добри и лоши.
Не става въпрос за „добри“ или „лоши“. За украинците е важно да видят, че на Запад могат да пътуват само онези руснаци, които се дистанцират от Путин. А тези, които подпишат тази декларация, според законите на Путин ще бъдат наказвани по три точки.
Колко дълго ще продължи тази война? Съвсем наскоро Путин обяви мобилизация, за да набере свежи войски за фронта.
Военният и икономическият капацитет на Путин ще бъде изчерпан до пролетта. Най-късно до април ще му свършат боеприпасите, а икономиката няма да може да покрие дори основните нужди на руснаците. Ето защо Путин бърза. Той се опитва да създаде добра отправна точка за преговори.
Путин може вече да не е в състояние да побеждава, но все още има много неща, които може да унищожи. Той не е изолиран.
Добре известно е, че диктаторите не обичат губещите, а Путин е на път да загуби войната. С кого още разполага той? Иран има други проблеми в момента. Китай не прави нищо за Путин. Казахстан му е обърнал гръб. Подкрепата намалява с всеки изминал ден. Дори Сърбия отказа да признае така наречените референдуми. Путин е сам.
Като шахматист бихте ли казали, че Путин е рационален играч?
Нападението срещу Украйна беше огромна грешка. Но след предишния опит на Путин с американците, французите и германците, за него беше рационално да предположи, че те ще го оставят да се измъкне. Диктаторът Путин никога не е играл шах, а покер; и той беше добър в геополитическия покер. Често печелеше с лоши карти, защото противниците се поддаваха на блъфовете му. Сега той инстинктивно знае, че загубата на тази война ще постави под въпрос политическото и физическото му оцеляване. Той ще мобилизира всичките си ресурси. Въпросът е: в кой момент хората около него ще започнат да търсят изходна стратегия за себе си?
Какво би означавало едно руско поражение?
От историята на Русия знаем, че всяко военно и геополитическо поражение води до драматични промени у дома, независимо дали става дума за Кримската война от 1855, Руско-японската война от 1905, безизходицата в Първата световна война или края на Студената война през 1989. Но това поражение може да се окаже най-лошото от всички, защото ще бъде много видимо. Ще бъде като през 1945 в Германия.
Това е смело сравнение. Германия беше окупирана и унищожена. Не е много вероятно Русия да бъде сполетяна от същата съдба.
Става дума за чувството на поражение, за осъзнаването, че руската империя е мъртва. И това осъзнаване ще дойде, когато Крим бъде освободен и украинското знаме се развее над Севастопол, главния пристанищен град на Крим.
Не изглежда, че това ще се случи скоро. Защо според вас руснаците не са готови да се борят за Крим?
Хората в Москва и Санкт Петербург вече гласуват с краката си. Те бягат надалеч. Едно нещо е, че когато гледаш всичко това по телевизията, о, Крим, колко е страхотно. Но да умреш за него? Не, благодаря.
Какво ще последва след краха, който прогнозирате?
Русия ще преживее ужасни времена. Ще минат години, ако не и десетилетия, преди руснаците да могат да се помирят с украинците. Руската общественост със сигурност също няма да е способна на демокрация веднага. Но те няма да имат друг избор, освен да се опитат да се върнат в Европа, да се отърсят от санкциите и да започнат всичко отначало.
Смятате, че не съществува алтернатива на преориентирането към Запада? Не е ли това просто пожелателно мислене?
Ако не успеем да се върнем в Европа, ще се превърнем в сателитна държава на Китай. Пекин само чака Русия да се срине. От демографска и икономическа гледна точка това е най-голямата заплаха за нашето съществуване. Според официалната китайска историография почти половината от територията на Русия всъщност е Китай.
Последният колапс, който Русия преживя, беше през 1991 г. – травматично преживяване на нестабилност и икономическа мизерия, което Русия все още не е преодоляла.
Вярвам в способностите на моя съратник Михаил Ходорковски да организира нещата за много кратко време, след като санкциите бъдат отменени. В Русия все още има функциониращи елементи на пазарна икономика.
След като сте отсъствали толкова дълго, все още ли имате представа за нормалните руснаци и какво всъщност искат те?
Не твърдя, че имам реално усещане, но мога да анализирам наличните данни. По-голямата част от руснаците не се интересуват много от тази война. Около 10 процента бяха против нея по морални съображения, 30 процента бяха „за“, а 60 процента просто не се интересуваха.
Подкрепата за Путин сред много руснаци е много по-силна, отколкото Западът би искал да вярва.
Стига да печели! Не отричам, че мнозинството от руснаците биха били щастливи да видят Украйна подчинена. И, разбира се, морално отвратително е, че моите сънародници виждат клането в Буча и казват: О, това е фалшиво. Но сега Путин губи, а това означава, че те трябва да платят цената за войната.
В Русия вече няма опозиция. Но и опозицията в изгнание изглежда слаба и в противоречие помежду си. През май Вие и Михаил Ходорковски основахте Руския инициативен комитет в Литва. Но можете ли изобщо да претендирате, че говорите от името на руснаците?
Разбира се, че не можем да говорим от името на цяла Русия. Но можем да представляваме политически онези, които са напуснали Русия и са подписали нашата декларация срещу войната. Това е, на което се надяваме. И се надяваме, че сред тези хора има такива, които могат да осигурят новата официална власт на Русия. Защото ако един ден режимът рухне, ще трябва да бъдат заменени десетки хиляди корумпирани чиновници. И ще трябва да дойде някой с опит. Знам, аз самият съм извън Русия от 10 години, Михаил Ходорковски също. Нужни са хора, които съвсем наскоро са напуснали страната.
Последователите на Алексей Навални, които наскоро са напуснали страната, не изглеждат заинтересовани да работят с вас. Неговите привърженици не участваха в срещата ви в изгнание в Литва. Защо не? Вкараният в затвора Навални със сигурност е най-изявената опозиционна фигура в Русия.
Хората на Навални се държат като секта. Те и без това не бяха много сговорчиви в рамките на Русия и засега се държат настрана. Бих искал също така да могат да произнесат на глас изречението „Крим е Украйна“, без да си заплитат езика.
Навални осъжда анексирането на Крим като незаконно, но отхвърля автоматичното му връщане. Той казва, че Крим не е „сандвич“, който може просто да бъде предаван напред-назад. Очевидно той следва подход, който се различава от вашия.
Русия може да се възстанови само ако приеме напълно териториалната цялост на Украйна и другите си съседи. Другата разлика е в това: Ние от Руския инициативен комитет смятаме, че Русия трябва да престане да бъде империя. И ако след това Татарстан или Чечня тръгнат по свой път, това е нормално. Възхищавам се на героизма на Навални, но личната му саможертва да влезе в затвора според мен беше голяма грешка. От политическа гледна точка не беше много мъдро да се постъпи така в момент, който изисква обединение на всички сили. Би било по-продуктивно г-н Навални да бъде тук, за да можем да обсъдим съвместната работа.
Когато погледнете назад към годините, които прекарахте в изгнание, борейки се срещу Путин, какво постигнахте?
Ще бъда откровен: от години предупреждавам за тази война. Ако хората в Европа и Америка ме бяха послушали, щяха да бъдат спасени безброй животи. И за разлика от Навални, който беше готов да анексира Крим, аз казах: Крим е първият обект на геноцид срещу украинците и кримските татари.
Каква роля трябва да играе Германия във вашия сценарий?
Германия има голям принос за арогантността на Путин. Чрез газовата зависимост на Германия той вярваше, че може да диктува условията си на Европа. Сега Германия има уникален шанс да преоткрие себе си, да се изправи срещу съвременното превъплъщение на нацистите, които по трагичен начин са намерили дом в Русия. През 1942 г. влаковете за депортация потеглят на запад. Сега те се отправят на изток. В момента около 2,5 милиона украинци са депортирани в Русия. Германия би могла да оглави коалиция, която да сложи край на тази геноцидна война.
Вместо да черпим природен газ от Русия, препоръчвате да внасяме енергия от Азербайджан – една диктатура, която току-що нападна Армения. Вие сте наясно с конфликта. В края на краищата самият Вие имате арменски корени и сте израснал в Азербайджан. Трябва ли просто да сменим един диктатор с друг?
За да бъда ясен, аз просто подкрепих решението на ЕС да намери алтернативни източници на газ. Когато си изправен пред екзистенциални заплахи, трябва да правиш компромиси. Няма да се откажа от противопоставянето си на азербайджанските и турските диктатори. Но сега е въпрос на определяне на най-важната цел. А аз смятам, че режимът на Путин е най-голямата екзистенциална заплаха, пред която е изправен свободният свят.
Ако руското правителство действително се срине, бихте ли се върнали със семейството си в Москва?
Аз самият не се стремя към политически пост в Русия. Но съм готов да инвестирам времето, енергията и репутацията си, за да може Русия да се върне в семейството на цивилизованите нации.