От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 09 UKR Margarita

 

За да се превърне приемът на украински бежанци в пример за подражание, е много важно да не повтаряме грешките от миналото, твърди Маргарита Желязкова. Въз основа на собствения си опит тя препоръчва да се работи за бъдещето на бежанците, да се инвестира в езиковото обучение и украинците да се ангажират пряко в управлението и политиката.

От началото на войната на 24 февруари 2022 г. правителствени и доброволни организации, заедно с безброй ангажирани граждани, работят с „украинците“, които избягаха при нас. Шест месеца по-късно ентусиазмът по отношение на спешните грижи и осигуряването на стабилност и защитеност постепенно трябва да бъде заместен от дългосрочни политики. От една страна, всичко е различно – няма центрове за прием на бежанци, украинците получиха веднага разрешително за пребиваване, право на работа, без задължителна интеграция; дори училищата бяха организирани по специални процедури. От друга страна, финансирането е насочено почти изключително към утвърдени източници на финансиране и институции, обслужвали досега други целеви групи.

Политиката по отношение на украинските бежанци излага на показ всички недостатъци и неясноти на нидерландската миграционна и интеграционна политика. Ако искаме, тя може да се превърне в пример за успешен подход.

За Нидерландия, Украйна и Европа е от голямо значение историята на бежанците да се превърне в успех. Това означава: преди всичко да не повтаряме старите грешки! Въз основа на моя пряк опит ще спомена няколко важни неща.

Те не се побират в обичайните рамки

Украинците са бежанци от войната, но пък идват от Европа. Те имат всички психологически характеристики на бежанците, но са културно по-близки до друга голяма група в Нидерландия: трудовите мигранти от Източна Европа.


Small Ad GF 1

Украинците не са „икономически бежанци“, но искат бързо да започнат работа. Те със сигурност не са от групата висококвалифицирани мигранти, но като цяло са добре образовани. Те не са и гастарбайтерите от миналото, защото жените и децата са тук, а мъжете – в родината.

„Завръщането е мечта за много хора,
но за много от тях то няма да се превърне в реалност“.

Нормално е тези, които от години работят с бежанци, да поставят украинските в една от известните категории и да пренебрегват различията. Много от тези, които се включиха да помагат специално на украинци, понякога преоткриват топлата вода и трудно намират и разпознават полезния добър опит.

И за двете групи – доброволци и професионалисти – от решаващо значение е да са наясно поне с две неща:

1. Да осъзнаят съществуването на културна пропаст – хората често смятат, че украинците са „просто“ европейци (разбирай – западноевропейци), които само говорят различен език; това създава проблеми на всички нива – комуникация, взаимни очаквания и дългосрочни перспективи. Те изобщо не познават Източна Европа и бившите съветски републики. Това води до сблъсъци и взаимно разочарование.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

2. Справяне с травмата и объркването. Това важи както за хора, които са работили много с бежанци (защото ще пренебрегнат културните различия), така и за хора, които не са работили с бежанци досега (неразбиране, невежество, снизходително отношение). Например, не можете да очаквате от хората да вземат рационални решения за връщане в родината. Не и в този момент.

Няма „завръщане“, но има европейско бъдеще

Баба ми беше бежанка и до смъртта си мечтаеше да се върне в родното си село в Гърция. Междувременно изгледа в България семейство с пет деца, внуци и правнуци.

Холандия е пълна и с хора, които са дошли за кратко и са останали тук. Завръщането е мечта за много хора, но за много от тях тя няма да се превърне в реалност. Дали трябва да организираме помощта за украинците на базата на идеята, че ще се върнат? Не, не бива да допускаме тази грешка отново.

Откъде идва този страх да се инвестира в хора?

Идеята за завръщане е не само нереалистична, но и опасна, защото води до двусмислие и особено много пречи на адаптацията на децата. Нидерландия продължава да бъде амбивалентна по отношение на „оставането“ и „напускането“ на мигрантите. От бежанците се очаква да се установят тук, но в същото време не им е позволено да предприемат стъпки в тази посока, в случай че все пак трябва да напуснат. Откъде идва този страх да се инвестира в хора, защото те все пак можело да си тръгнат?

Ами ако хората междувременно се научат да обичат холандския език и култура? Какво ще стане, ако те научат как функционират нашето общество, нашата политика, нашите грижи и образование, нашата икономика и инфраструктура? Ще навреди ли на някого, ако мигрантите „вземат“ това знание със себе си? По-добре е да се предположи, че всички ще останат тук. За украинците е важно да се интегрират в нидерландското общество възможно най-бързо. Дори ако част от тях решат да се върнат по-късно.

Освен това, самото „връщане“ е илюзия. Нищо няма да бъде същото – със сигурност не и родните места на бежанците. Много по-добре е да говорим за възстановяване, за изграждане на следвоенна Украйна. Хората ще могат да използват и уменията, които са придобили в Нидерландия, и заедно ще можем да работим за по-добро бъдеще на Европа.

Устойчива трудова заетост

Четиридесет процента от украинците вече имат работа, съобщи неотдавна информационната агенция NOS. Работата е важна и полезна за интеграцията. Но това може да се окаже нож с две остриета. От една страна, хората трябва да работят, но когато кандидатстват за работа, се гледа предимно какво им липсва в сравнение с „нормалния“ холандски кандидат. Мигрантите често се разглеждат като полезно допълнение към недостига на работна ръка в определени сектори. Но те са хора със собствен опит, таланти, амбиции и мечти. Те не трябва непременно да се задоволяват с това, което е случайно на разположение в нашето свободно общество.

„Нека и работодателите поемат своята отговорност“

Работата е необходима, но не на всяка цена. Запълването на недостига на кадри в отпускарския сезон е само временно решение. В дългосрочен план целта трябва да бъде да се работи в съответствие с образователното ниво и възможностите на хората. А това изисква преди всичко владеене на езика.

Германски работодател, базиран в Нидерландия, наема украински служители, като смята, че те автоматично ще получат безплатни езикови курсове на съответното ниво, както е в Германия. Все още не сме стигнали дотам. Нека и работодателите поемат отговорност и да предлагат обучение на своите служители. Например, нека субсидията от 1 000 евро на човек за допълнително обучение да се прилага и за езикови курсове за украинци.

Инвестирайте в езика

От самото начало трябва да инвестираме в езика. Защото без език няма самостоятелност и затова хората продължават да се бъдат зависими от помощи и институции. Без език няма професионална квалификация, което означава, че хората продължават да се нуждаят от финансова подкрепа. Без език родителите нямат добър контакт с училищата и не са в състояние да помагат адекватно на децата си, така че проблемите ще продължат и във второто поколение.

„Холандците са забележително двусмислени
по отношение на своя език“.

Живея в Холандия от почти 30 години и съм усвоила холандския език и култура, но все още се изненадвам от забележителната амбивалентност на холандците по отношение на езика им. От една страна, да научиш езика е толкова трудно, че всеки, който го е направил, заслужава медал или поне комплименти. От друга страна, нормално е, изисква се да научите езика. За предпочитане самостоятелно. За предпочитане безплатно. И след като веднъж проговорите езика, за предпочитане перфектно – всяка грешка веднага се поправя и се използва като доказателство, че холандският език е невъзможен за научаване. Всичко това води до непоследователна политика: липса на достатъчно достъпни, висококачествени и интензивни езикови курсове за хора, които имат амбицията да участват на пазара на труда.

Политиката по отношение на украинските бежанци трябва да бъде организирана около езика и интеграцията. Тогава всички останали аспекти ще си дойдат на мястото. Работодатели и социални работници трябва да положат усилия в тази област, а дарителите и доброволците могат да си сътрудничат за една обща цел.

Успешна езикова политика

Няколко елемента на езиковата политика са от решаващо значение:

1. Структурирано професионално езиково обучение с ясни перспективи за постигане на езиково ниво (интензивното и краткотрайно обучение е по-добро за повечето новодошли, отколкото няколко часа седмично и дълго време). Структурата и ритъмът осигуряват спокойствие и предвидимост в сринатия бежански живот.

Преподаването е професия. Преподаването на език на възрастни е професионална работа. Учителят по езика играе ролята на мост и ориентир, не само към езика, но и към холандския начин на мислене, с порядките и традициите. Професионалният учител по чужди езици може също така да предложи различни стратегии за учене, да види кой как се справя и да окаже подкрепа. Познаването на изходния език (в случая украински и/или руски) е огромно предимство.

2. Мрежа от доброволци, които предлагат подкрепящи дейности като уводни курсове, езикови приятели и езикови кафенета. Тези дейности не заместват уроците, а ги допълват. Освен това те имат и важна социална функция – контакт с други бежанци и с холандското общество.

3. Дейностите не заместват уроците, но са добро допълнение към тях. Сътрудничество с работодателите за организиране на учебни и работни пътеки.

4. Координация с други професионалисти при проблеми, които стават ясни по време на езиковите занимания – например справянето с травмата, здравословни проблеми, проблеми с родителите.

5. Персонализация. Много е изкушаващо да се гледа на бежанците от Украйна като на монолитен блок. Съществуват обаче значителни различия по отношение на произхода, регионалния език, малцинствата (които също са дискриминирани), образователното равнище, състава на семейството и възрастта. Един универсален подход за всички няма да проработи.

Например, много общини са възложили езиковото обучение на външни изпълнители чрез еднократни субсидии, например на РПЦ. Предлагането не отговаря на търсенето, тъй като обикновено е насочено към нискограмотни новодошли, които се нуждаят от основни умения за учене и навици за справяне в обществото. Курсовете не са насочени към постигане на определено езиково ниво и не предлагат индивидуален подход. Оценката на тези програми тепърва предстои, но вече е ясно, че повече от половината от тях отпадат рано. Жалко за вложените средства.

Грижа за децата

По отношение на образованието на украинските деца се случват забележителни неща. Нуждата от настаняване на много деца в училище бързо доведе до нестандартни решения, които в някои случаи проработиха, но по-често – не.

Например, поради липса на класни стаи, а също и на учители, украинските деца се обучават в отделни хомогенни класове, често дори в отделни, временни училищни сгради. Поради това разделение децата научават езика много по-бавно, отколкото би трябвало. Това означава, че или ще се забави вливането им в общообразователната система, или ще бъдат насочени към по-ниско ниво на образование, с всички последствия за бъдещето им.

Освен това, главно по настояване на родителите, се провежда обучение по украински език. Често те изучават паралелно украински и холандски учебни програми с цел да се улесни евентуално завръщане в Украйна.

„Завръщането в собствената страна“ е било водещ принцип на политиката докъм средата на 80те години. Наред с други неща, този принцип доведе до фиаско на образованието по собствен език и култура. Погрешната предпоставка беше, че „собственият език“ има значение само за „родната страната“ и главно за общуването с роднини и приятели. Собственият език не би трябвало да се изучава, за да се „запази културата“; собственият език се изучава, защото има голяма емоционална и познавателна стойност: той помага на новодошлите, особено на техните деца, да изградят европейска идентичност, която ще бъде комбинация от украинска и холандска. Освен това, както е известно вече от науката, владеенето на родния език помага да се усвои втори език и евентуално няколко нови езика. Така че украинското образование трябва да се предлага в най-добрия интерес на детето – да насърчава емоционалното и психологическото благополучие на децата, като им създава по-добри шансове за развитие в нидерландското общество.

„Има много отделни инициативи, гасят се много пожари“.

Ето защо е добре да се привлекат педагози и психолози и да се информират родителите за значението на многоезичието, за нидерландската образователна система, педагогическия климат и бъдещите перспективи на децата. Родителите също се нуждаят от помощ под формата на езикови уроци и групи за подкрепа.

Помощ с уроците например е необходима не само за предмета нидерландски език, но и за предмети като математика, които се преподават по различни дидактически модели в Нидерландия и също са много „езиково ориентирани“. Освен това много деца са посещавали уроци по музика, танци и изобразително изкуство в Украйна. В тази област рядко се предлага нещо системно, освен няколко частни доброволни инициативи. Същото важи и за спорта, въпреки че клубовете често поемат инициативата да включат децата, особено в отборните спортове.

Родителите (почти всички майки и баби) също се нуждаят от пряка подкрепа в грижите за децата. Повечето майки искат и трябва да работят, а организираните предучилищни детски градини и занимални за по-големите са полезни за интеграцията на децата.

Включване на украинците в разработването на политики

Необходима е координация, за да се преодолее разпокъсаността. В момента много хора работят независимо едни от други, вместо да съгласуват усилията си. Много отделни инициативи, непрекъснато възникващи кризи. Координацията може да създаде синергия и да направи тези усилия по-ефективна. Това обаче не се случва, тъй като често липсва лице или орган, който да изпълнява ролята на ръководител, да има общ поглед, да мисли стратегически и да създаде общи рамки за работа.

„Често се наблюдава разминаване между очакванията на бежанците и на хуманитарните работници.“

Многобройните участници – правителство, образователни институции, неправителствени организации, доброволци – работят с различни отправни точки и цели в краткосрочен и дългосрочен план (спешна помощ, краткосрочен престой, адаптация, интеграция, кариера). Твърде често се наблюдава разминаване между очакванията на бежанците и помагащите институции.

Тази разпокъсаност създава и „слепи петна“, тъй като хората дори не знаят как да формулират молба за помощ. Например майките не са запознати с тънките разлики в нидерландските видове „детска градина“ и нямат идея, че биха могли да запишат децата си.

Ето защо е важно да има гише, пункт за информация или места за контакт. Това трябва да е място, където например лекари, учители, координатори и т.н. могат да се обърнат, за да намерят правилните хора с подходящите експертни познания и да търсят решения заедно.

Трябва да включим украинците в процеса на вземане на решения – чрез съвети, комитети, експертни съвети. Това е мотивиращо и в същото време образователно за малки и големи. Освен това сега е подходящ момент за изграждане на политика отдолу нагоре – и без това много неща се правят ad hoc, с много нови хора, които носят опит от други сектори и други идеи. Обменът с хора, които имат опит с „обикновени“ бежанци, може да бъде много ценен. Трябва да бъдат привлечени хора, които познават украинския език и култура, със сигурност не само като преводачи, но и в ролята на свързващо звено между бежанците и официалните лица и хуманитарните работници.

Всичко това изисква назначаването на хора на ключови позиции, които имат необходимия багаж и познания. Съществува и възможност за разработване на обучения, опреснителни курсове, супервизия и подкрепа за професионалисти и доброволци въз основа на обща визия. Това ще направи сътрудничеството по-лесно и логично.

Украйна принадлежи на Европа

Време е да мислим стратегически. Крайната цел е следвоенна Украйна да се включи в Европа. А гражданите с украинско-холандска идентичност, които сме приели и сме им помогнали да се интегрират в Европа, ще помогнат за възстановяването на страната си, без да се налага да избират между това дали „да останат“ или „да се върнат“. В крайна сметка те ще живеят в Европа.

 

Източник

 

Д-р Маргарита Желязкова е родена в Пловдив, израства в Елхово, в семейството на основателите на Етнографския музей. Завършва философия в Софийски университет, специализация по Философия за деца в Монтклер, САЩ, политология в университета Рътгерс, САЩ. От 1993 г живее в Нидерландия. Работи като консултант, изследовател и преподавател в областта на управлението на образованието и науката, политическото и гражданско образование и участието на гражданите в управлението; квалификацията на преподаватели за средното и висше образование. Член е на Общинския Съвет в град Енсхеде от 2018 г., от партията D66.

Pin It

Прочетете още...

Пардон, грешка!

Стоян Гяуров, Клаус Офе 19 Ное, 2016 Hits: 7561
С въвеждането на еврото, ЕС се постави в…