От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

MOSCOW, RUSSIA ? MARCH 15, 2022: Channel One editor Marina Ovsyannikova (C) talks to journalists after a remand hearing at Moscow's Ostankino District Court. On 14 March, Ovsyannikova ran onto live TV news with a sign and shouted slogans in protest a
Телевизионната журналистка Марина Овсянникова пред съдебната зала в Москва
Снимка: Михаил Джапаридзе / action press

 

Когато Марина Овсянникова отговаря на телефонното ни обаждане, тя започва да говори бързо. 43-годишната жена казва, че е успяла да си почине за няколко часа след почти два дни без сън. Изглежда малко раздразнена – на заден план продължава да звъни друг телефон, обаждания, които тя отхвърля. „Само секунда, просто в момента е твърде много“.

В понеделник Овсянникова протестира срещу операцията на Путин в Украйна – и то не къде да е, а на живо по време на вечерните новини в праймтайма в студиото на Първи канал. Държавната телевизия е една от най-гледаните в страната. Овсянникова е редактор в телевизията от 2003 г. насам. В интервю за DER SPIEGEL тя разказва за работата си в държавния пропаганден апарат, за годините на лъжи, за потискането – и за страховете си от това какво ще последва.

 

DER SPIEGEL: Как се чувствате?

Овсянникова: Повече или по-малко добре. С приятели съм, укривам се. Чувствам огромен стрес и това няма да изчезне. Животът ми се промени завинаги и тепърва започвам да го осъзнавам. Не мога да се върна към стария си живот. (Въздъхва дълбоко) Сега наистина се притеснявам за децата си – за сина ми, който е на 17 години, и за дъщеря ми, която е на 11. Вземам успокоителни. Те не са с мен тук – в Москва са, на сигурно място. Ние ще останем в Русия и ще продължим да живеем тук.

Френският президент Еманюел Макрон Ви предложи убежище. Мислите ли да заминете?


Small Ad GF 1

Не, не искам да напускам страната си. Аз съм патриотка, а синът ми е още по-голям патриот. Определено не искаме да напускаме или да емигрираме.

Какво каза семейството за вашите протестни действия?

За тях това беше силен удар. Майка ми все още е в шок, тя е напълно изтощена. Синът ми беше много засегнат от всичко това – той така или иначе преминава през труден етап на неговата възраст. Той ме обвини, че съм разрушила живота на всички ни.

Как се справяте с това?

Все още разговаряме, но ми е много трудно психологически. Аз съм между фронтовете. Семейството ми не ме подкрепя особено. Към това се прибавя и официалното обществено мнение, което е против мен, и нарастващата конфронтация в обществото, което е разделено на хора, които подкрепят войната, и такива, които са против нея.

Говорите за „война“. Тази дума е забранена тук, в Русия – Путин току-що затегна законите и операцията му в Украйна вече трябва да се нарича „специална военна операция“. Страхувате ли се от последствията?

Разбира се, че се страхувам, дори много се страхувам. В края на краищата аз съм човешко същество. Всичко може да се случи – автомобилна катастрофа, всичко, каквото поискат. Наясно съм с това. Но това е моята позиция като гражданка: онова, с което си имаме работа тук, е война. Не се заблуждавайте, аз вече съм преминал точката, от която няма връщане назад. Вече мога да говоря открито и публично по този начин.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Все пак в Русия има закон срещу предполагаемите фалшиви новини, който гласи: Всеки, който публикува фалшива информация за руските въоръжени сили и техните действия, е заплашен от тежки глоби, а в най-лошия случай – от няколко години затвор. Следственият комитет, правоприлагаща агенция, която се отчита директно на Путин, вече е започнал разследване срещу вас. Очаквате ли тежко наказание?

Срещу мен все още не е образувано наказателно производство – те проверяват дали има основания за него. Разбира се, чух, че високопоставени представители на ръководството са поискали срещу мен да бъде образувано наказателно производство. В момента ми е издадено наказателно постановление за глоба в размер на 30 000 рубли (бел. ред.: равностойността на около 265 евро). Ако нямах деца, за които да се грижа, със сигурност щях да получа 15 дни задържане и щях да седя в килия като много други. Не знам как ще се развие тази ситуация.

От години работите за Първи канал. Защо предприехте действия едва сега?

Аз не съм много политически настроена, никога не съм ходила на протести. Наречете го когнитивен дисонанс, който дълго време съм потискала. Знаете ли, недоволството ми се е трупало през всичките тези години. Постепенно винтовете тук се затягаха все повече и повече: Първо, вече не можехме да избираме свободно губернаторите (бел. ред.: ръководителите на различните региони на Русия, подобно на губернаторите в Германия или САЩ), както беше преди. След това дойдоха всички събития в Украйна през 2014 г., нестабилността, провъзгласяването на „Донецката и Луганската народна република“ и отравянето на Алексей Навални. В същото време властите започнаха постепенно да закриват или блокират независимите медии. Началото на войната срещу Украйна беше точката, от която нямаше връщане назад, поне за мен. Никой – нито аз, нито моите приятели или семейство – не го очакваше. Мислехме, че Русия, Съединените щати и НАТО само дрънкат със саби. Че дипломатите ще разговарят, ще обезвредят всичко и ситуацията ще се успокои. Когато се събудих сутринта на 24 февруари и чух, че Путин е започнал война срещу Украйна, война, която се ограничава не само до „Донецката и Луганската народна република“, а такава, в която руската армия настъпва към Киев, това наистина беше шок. Беше ужасно. Всеки нормално мислещ човек в Русия беше наясно, че не може да продължи да живее по начина, по който е живял.

Родена сте в Одеса. Имате ли все още роднини в Украйна? Това ли беше причината за Вашия протест?

Това е война срещу братски народ! Никой здравомислещ човек не може да приеме това. Баща ми е украинец, майка ми е рускиня. Вярно е, че съм родена в Одеса още по съветско време. Когато бях на една година, заминахме за Русия и оттогава живея тук. Баща ми почина в Одеса, гробът му е там. Все още имам роднини, леля, братовчеди, но почти не контактувам с тях. За мен протестът беше преди всичко пацифистка акция – в интерес на Русия и на света е това да се прекрати възможно най-скоро. Исках да покажа, че руснаците също са против тази война, което много хора на Запад не осъзнават. По-голямата част от умните и образовани хора тук са против войната.

Има хора, които смятат, че протестът ви е бил планиран, че е бил инсцениран от други хора.

(смее се на глас) Чела съм това, но ето че аз съм истински човек. Няма фалшификат, това не беше монтаж. Бях в студиото на Първи канал, телевизията потвърди инцидента, а има и колеги, които могат да направят същото. Протестът беше само моя идея. Сега виждам, че се разпространяват всички възможни версии, че всички сили на пропагандата са насочени срещу мен, за да ме оклеветят.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков ви обвини в …

… да, знам какво е казал (бел. ред.: Песков нарече протеста „хулиганство“). Сега аз съм враг № 1 тук.

Очаквахте ли тези последствия?

Бях толкова заредена и ядосана, исках да изразя това с протеста си. В онзи момент не мислех за такива далечни последици. Сега вече си давам сметка за тях. С всеки изминал ден все повече и повече.

Кога взехте това решение? Изглеждаше, че протестът Ви е бил отдавна планиран.

Ние работим в станцията на редуващ се седмичен принцип, една седмица работа, една седмица почивка. Аз бях свободна до неделя. В този ден купих хартия и химикалки, подготвих плаката в кухнята и записах видеото, което след акцията публикувах във Facebook. Не казах на никого от семейството си, нито на някой от приятелите или колегите си. Никой не знаеше за плана ми – в противен случай вероятно щеше да се провали. Няколко души знаеха, че съм против войната, но нищо повече.

Какво се случи на гарата в понеделник.

Започнах работния си ден както обикновено, като гледах в студиото къде точно стоят камерите, как се движат, къде мога да застана аз. Много се страхувах, че в крайна сметка всичко ще бъде напразно, ако никой не ме види. Тогава бързо се втурнах в студиото, покрай полицая, който винаги дежури и пази при нас. По това време той вече не можеше да направи нищо – аз бях разгърнал плаката в ръцете си и застанах зад водещата. След това бързо се върнах на бюрото си и зачаках. Дойдоха шефовете ми и всички ме питаха: „Вие ли бяхте?“ Никой не искаше да повярва в това. След това започнаха дълги разговори и дойдоха полицаи. Това отне часове.

Какви бяха тези разговори?

Приятелски, заместник-началникът на новините искаше да напусна. Не го направих, просто бях прекалено емоционална. Днес ще напиша имейл, в който ще подам оставката си. Полицаите взеха мобилния ми телефон и много учтиво разговаряха с мен за политическата ситуация в Русия. Разговарях и със заместник-началника на отдела за борба с екстремизма. Той непрекъснато отговаряше на обажданията на някой от шефовете си.

Дълго време служителите не искаха да повярват, че сама съм решила да протестирам. Постоянно ме питаха как съм свързана със Запада и кой ми е повлиял. Но аз само изразявах мнението си като гражданка.

Сигурно 20 пъти съм искала адвокат. Винаги казваха: „След минута можеш да се обадиш на такъв“, но не ми беше позволено. Също така не ми беше позволено да се свържа със семейството си за повече от 18 часа. Заведоха ме в съда и там също нямах адвокат, докато един от адвокатите, които ме бяха търсили цяла нощ и цял ден, най-накрая ме намери.

Какво включваше работата Ви като редакторка в Първи канал?

Работех в областта на външните новини и поддържах контакти с международни агенции като Ройтерс и Евровизия. Следях западните новини, правех репортажи, записвах интервюта с политици и експерти от чужбина и подготвях материали за нашите предавания.

Това означава, че постоянно сте виждали една напълно различна реалност – такава, каквато вие самата не показвахте по Първи канал.

Да, виждах. Разбирам, че всяка държава се бори за своите интереси – ние сме в информационна война. Но в нашата страна държавната пропаганда беше придобила ужасни форми още преди войната в Украйна. Сега, когато войната започна, е невъзможно да се понася пропагандата. Когато започнах да се занимавам с журналистика преди 25 години, исках да се боря за справедливост, за добро и да не участвам в такава измама на хората.

По принцип смятам, че истината обикновено е някъде по средата – трябва да се погледнат всички източници – руски, украински и международни. В работата си видях цялата картина – украинските бежанци, които сега са в Полша и на други места. Виждала съм украинците, които са загубили всичко заради войната, разрушените им домове, всички ранени и загинали. На екраните ни непрекъснато се излъчваха кадри от международните агенции. Но ние не показвахме тези кадри по Първи канал. Дори кадрите на нашите собствени загинали.

Дълго време сте работили за държавната пропаганда. Как успяхте да я понесете?

Работата се превърна в тежко бреме. Повечето хора, които работят за държавната телевизия, разбират много добре какво се случва. Те твърде добре знаят, че правят нещо нередно. Не става дума за това, че са убедени пропагандатори – често те са всичко друго, но не и такива. Постоянно се борят вътрешно между работата и собствения си морален компас. Те знаят, че Първи канал лъже, че много от държавните канали лъжат. В по-голямата си част просто няма обективни репортажи. Но колегите трябва да изхранват семействата си и знаят, че няма да намерят друга работа при сегашната политическа обстановка.

Получавахте ли инструкции как да работите и какво може или не може да се излъчва?

Разбира се, че има указания от Кремъл за това какво можеш и какво не можеш да кажеш. Разбира се, всичко е ясно регламентирано. Инструкциите се предават от ръководството на предаването на обикновените служители. Какво можем да наречем с името му, с какви формулировки, кои експерти имаме право да поканим и кои не. В повечето случаи това са само представители на проруската страна в Украйна.

Има репортери от независими медии, които от много години се опитват да практикуват качествена журналистика в Русия, въпреки целия политически натиск и репресии. Много от тях трябваше да избягат в чужбина.

Дълбоко съжалявам за това. Много интелигентни и компетентни хора бяха прогонени. Те са нашето бъдеще. За страната ни това означава, че тя ще потъне в мрак.

Досега сте имали добър живот. Пътували сте много, също и в Западна Европа, както може да се види на страницата Ви във Facebook.

Да, животът ми беше добър, не можех да се оплача, това беше животът на московската средна класа.

Това вероятно вече е приключило. Какви са плановете Ви?

Животът ми ще бъде съвсем различен. Не знам какво ще се случи. Кой може да знае по време на война? Така или иначе никой вече не може да планира. Войната разруши всички планове и причинява толкова много страдания, особено в Украйна. Щастлива съм, че сега чета, че един по един и други колеги от държавните телевизии напускат.

 

Източник

 

Pin It

Прочетете още...

1989!

Тимъти Гартън Аш 22 Окт, 2009 Hits: 17719
1989 е една от най-добрите години в…

Аз съм балканец

Ибрахим Карахасан-Чънар 14 Мар, 2016 Hits: 10799
Понятието „балканизация“ предизвиква у мен…