От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 10 Z Wort

 

Здравейте, госпожо Ю.,

https://www.youtube.com/watch?v=B57sBDcdss8

Прилагам тук нещо, което ми се струва важно като принос към темата, която ни занимаваше в последните ни разговори. В него се вижда съвсем точно (основната?) трудност по пътя към взаимното разбиране: как изобщо би могло да се говори (съобщава) за места, времена и хора, за които думата „Ц“ е не само съвсем нормална, но и единствено разбираема? Как трябва да се говори за нещо, което тук в Германия се смята за абсолютно неизразимо, а там е най-простата (и единствена) нормалност? Как да говорим за Аушвиц, без да използваме думата „газ“?

Начинът, по който всички колеги в този видеоклип колективно отказват да обърнат внимание на съдържанието на изследванията на българската изследователка, а вместо това постоянно я поправят: „моля, моля, моля, само не тази дума“, за мен е характерен за целия разговор, за цялата тема. И единственото обяснение, което мога да намеря за това, е, че те (т.е. всички просветени, прогресивни, образовани и добронамерени германци) всъщност нямат НИЩО общо с целия въпрос. Те говорят за неща, които за тях са пълна абстракция: в Германия почти няма „Ц-хора“, а доколкото ги има, те се възприемат в напълно абстрактен контекст, всъщност това не са истински хора, а икони, символи, алегории на собствената ви прогресивност! Говорите за тях само „на ужким“; всъщност онова, за което говорите, сте самите вие: ние, днешните германци, НЕ сме нашите бащи и дядовци, ние сме съвсем различни, никога, никога, никога, дори в сънищата си няма да позволим да ни заподозрат в някакви „неправилни“ мисли или нещо подобно. НИКОГА ПОВЕЧЕ!

Да, но ние, хората от другата Европа, нямаме тази „привилегия“: ние трябва да се справяме със съвсем реални, съвсем ежедневни, съвсем „невинни“ расисти, за които думата „Ц“ е вид „украшение“, за които синти и роми не са истински хора, и които пишат по стените в България „Циганите – на сапун“. А вие казвате, че трябва да ги образоваме, да ги променим, да ги направим различни, но всичко това на език, който те, тези прости, невинни, невероятно расистки настроени българи, изобщо не могат да разберат? Съобщих за разговора ни във вестника си, за да проверя какви ще са реакциите. И какво дойде като реакция: пълно неразбиране (и това е „интелектуалният“, „либералният“, „чуждестранният“ вестник на България). Никой в България не може да разбере този парадокс: как може се да разказват истории за „Ц-хората“, ако не ги наричаме „Ц-хора“? Ho-ho-ho, give me break, pliiiiz!

Добре, може би ще ми отговорите, но тук говорим за книга и история, която трябва да бъде представена и пренаписана за немските читатели. Тоест тя трябва да бъде променена в съгласие с днешните германски езикови чувствителности. Може би в това има резон. Но аз се страхувам, че по този начин няма да представим картина на една реална, невероятно грозна, невероятно нечовешка, отвратителна до безобразие ситуация и време, а на една друга, много различна. Ще говорим за един Аушвиц, чиито снимки са само „леко“ ретуширани, няма да показваме скелетните фигури, няма да говорим за газовите камери, ще избягваме всичко, което намеква за някаква форма на зверство и нечовечност. А след това ще чакаме хората, които са извършили (и продължават да вършат) всичко това, да измрат бавно – и ще се надяваме, че техните синове и дъщери ще се окажат по някакъв начин различни.

Ще се надяваме, къде ще ходим?

С уважение,

Златко Енев

 

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...