Клеменс Тьониес, понякога наричан "принцът на свинския котлет"
Сградата с бяла мазилка близо до Мюнстер в най-западната част на Германия изобщо не е дом. Това е по-скоро общежитие, както толкова много други в тази област. Тя предлага място за нощувка до началото на следващата смяна, и това е всичко.
През последните дни обаче тя се е превърнала в затвор.
Стоманената порта, която води към предния двор, е запечатана с болтове и никой не може да напусне. Румънците, които живеят тук зад сивите капаци и оградени прозорци на приземния етаж, са под карантина – и всички работят за [месопреработвателната фирма] Тьониес, който управлява най-голямата кланица в Германия в близката Реда-Вийденбрюк.
Във вторник тази седмица [23 юни] няколко мъже лежат на одеяла отвън и пият бира, за да се избавят от скуката и притесненията си какво ли може да се случи след това. Един от тях, който казва, че името му е Георге, казва, че в къщата са живеели 15 работници, от които петима са се заразили. „Трима от тях бяха взети и отведени в различни квартири. Двама са все още тук.“
Всички под един покрив? „Да, страхуваме се да не се заразим“, казва Георге. „Обадих се в полицията, те дойдоха и казаха: Не можем да ви помогнем.“ И така те са изолирали двата положителни случая, всеки в една стая. Георге казва, че за последно е бил тестван преди четири дни и че няма представа дали е положителен или не, тъй като резултатите все още не са пристигнали.
Когато мъжете не са под карантина и работят на пълен капацитет, те и останалите работници във фабриката разфасоват десетки хиляди прасета на ден. Всъщност това е причината, поради която изобщо са дошли в Германия. Въпреки че са жизненоважна част от производството на месо, те са третирани като хора от втора ръка. Обикновено са били наети от подизпълнители, платени са зле, бързо се сменят и са недостатъчно защитени – дори по време на настоящата пандемия.
Георге казва, че точно до входа на кланицата през последните няколко седмици е стоял термометър, но никой не го е ползвал. Всяка сутрин те „просто го подминавали“. Изглежда фабриката не е искала работата да бъде прекъсвана от каквото и да било. Само два дни преди да бъдат поставени под карантина – след като стана ясно, че Тьониес е домакин на най-голямото огнище на коронавирус след блокирането в цяла Европа – компанията започна да измерва температурите на служителите си. „Но тогава вече беше късно“, казва Георге.
Сега Клеменс Тьониес – понякога наричан Принцът на свинския котлет или Месният барон – има проблем. От години насам той безмилостно се стреми към ефективност, но днес цялата страна иска да знае какво се случва зад фабричните му порти. Усъвършенствал е изкуството да извлича всичко, което може – както от служителите си, така и от животните, които преработва, като превръща живите същества в индустриален продукт. Стратегията му винаги е била: обем, обем, обем и той е намалил разходите си до възможния минимум, с което е станал любим доставчик на евтините търговски вериги в Германия. Компанията се радва на 30-процентов дял от пазара на свинско месо в страната.
Кланиците му, водени от тази в Реда-Вийденбрюк, са основната брънка от производствената верига, в която животните се трансформират в евтино месо – една верига, която завършва с шницели на ниски цени във фризерите на евтините супермаркети Алди и Лидл. Способността на компанията да намалява разходите по цялата производствена линия революционизира индустрията и гарантира на Тьониес доминиращо положение на пазара. Дори свинските крачета, отбягвани от потребителите в Германия, се продават като деликатес в Китай. И цялата система изглеждаше неотменима – поне докато потребителите не бяха готови да плащат повече за месо и никой не се интересуваше от цената, плащана от участващите хора и животни: от фермерите, работниците и самите свине. Това обаче е още една привидна сигурност, която коронавирусът е започнал да подкопава.
Време за преосмисляне
Коронавирусните огнища в месните фабрики – с 1400 случая само във фабриката Реда-Вийденбрюк, съчетани с блокиране през седмицата на регионите около градовете Гютерсло и Варендорф – ни принуждават не само да се занимаваме с въпроса защо вирусът е в състояние да се разпространи толкова бързо в кланиците. Освен това те насочват вниманието ни към тази индустрия като цяло: какво всъщност се случва в месопреработвателния бранш? Какви условия са принудени да издържат работниците? И струва ли си всичко това заради няколко филийки шунка върху сандвича ви за закуска?
Такива въпроси, разбира се, бяха повдигани и от предишни скандали в хранителната индустрия, но те бяха забравяни много бързо. „Кризата в Тьониес прави по-ясно от всякога, че трябва да преразгледаме подхода си“, казва Роберт Хабек, един от водачите на германската Зелена партия. При това изглежда възможно пандемията на коронавируса всъщност да бележи началото на промяна в курса. Една от индикациите са усилията на германското правителство за бързо справяне с отдавна известните недостатъци в закона, забраняващ работата по договор [тоест за много кратко време, при изключително ниски надници] в месната промишленост. Друга индикация са грубите думи, които политиците напоследък започнаха да използват по адрес на Клеменс Тьониес и други хора от бранша.
Министърът на труда Хубертус Хайл, член на левицата от центъра на социалдемократите (СПД), поиска компанията да заплати всички щети, свързани с блокирането, и отбеляза в интервю за уебсайта на таблоидния вестник Bild, че Тьониес е спечелил „неприлични количества пари.“ Християндемократът Карл-Йозеф Ломан, министър на здравеопазването в Северен Рейн-Вестфалия – провинцията, в която се намира Реда-Вийденбрюк – казва, че доброволните споразумения вече не са достатъчни за месната промишленост и че ще трябва да се приемат закони. Йоханес Ремел, политикът от Зелената партия, който беше държавен министър на земеделието в Северен Рейн-Вестфалия до 2017 г., дори предложи създаването на „екип за управление на прехода“ за въпросната кланица. И то такъв, каза той, който да гарантира, че фабриката „спазва закона“.
Дори ЕС се включи. Николà Шмит, комисар по въпросите на работните места и социалните права в Европейската комисия, заплаши Германия и други страни, че могат да бъдат приети насоки, чрез които да се гарантира по-голям фокус върху справедливостта в индустрията. Той добави, че може да се обмислят и законови мерки, които да се занимаят с нарушенията на договорите на ЕС. Може би дори по-важно за Тьониес е, че дори Алди е подсилил натиска. В писмо до доставчиците си компанията настоява за „спазването на трудовите и социалните стандарти“, които са били договорени. Освен това в него се настоява за „производство на стоки в съответствие с човешкото достойнство и справедливите трудови практики“. В писмото се отбелязва, че дори при вида на трудовите договори, които обикновено се използват в месната промишленост, „социалните стандарти, включително когато става въпрос за жилищата на работниците“, трябва да се поддържат.
Тьониес, син на семейство от работническата класа, който е успял да стане милиардер, председателства надзорния съвет на професионалния футболен клуб Шалке 04, а на рождения му ден преди четири години пя германската поп звезда Хелене Фишер. Но само за няколко седмици той се превърна в обект на омраза и архетип на грозната страна на капитализма. Внезапно фигурата му се превърна в мишена дори и за онези, които инак не дават пет пари за неща като хуманно отношение към животните, закони за защита на труда или усилия за ограничаване на пандемията.
Последната сламка?
Неговото публично извинение – без да казва за какво се извинява – и обещания за подобрение – без да казва как – не са достатъчни, за да разяснят ситуацията. Само малко недоволство този път вероятно ще е твърде малко. Тьониес отказа да даде дълго интервю на Шпигел и не бяха предоставени точни отговори на списъка с въпроси, свързани с обвиненията, отправени към него и компанията му.
Възможно е това да е сламката, която ще счупи гърба на камилата. В наши дни има много повече вегетарианци и вегани, отколкото преди, и много повече хора, които ядат месо само при специални случаи или в малки количества. Досега Тьониес беше печелил от всички останали, тоест онези, за които яденето не е храна без парче месо. Може ли да се променят и техните умонагласи?
Хранителната промишленост включва 16 подкатегории, като месото е най-голямата от тях. То генерира приходи от около 42 милиарда евро годишно в Германия – или по 500 евро на човек. Средно хората в Германия ядат по 60 килограма месо годишно – пилешко, говеждо и най-вече свинско.
Днес в кланиците се убиват повече прасета, отколкото германците могат да изядат, като цяло 55 милиона годишно – много повече отпреди 20 години. По онова време вътрешното производство не беше достатъчно, за да задоволява търсенето, но сега вече Германия изнася месни продукти по целия свят. Износът се учетвори, отчасти поради огромното търсене в Китай. Промишлеността зависи от обема, при което реалността е също толкова непривлекателна, колкото и думите, използвани за нейното описание: фабрично земеделие, промишлено клане, промишлена преработка на месо.
„Преди 30 години традиционните месари все още можеха да получават прилична печалба“, казва Томас Бернхард от водещия профсъюз на хранителната индустрия в Германия. „Оттогава маржовете на печалба в кланичната индустрия са намалели масово.“ Според изчисленията му големите кланици генерират само по няколко евро печалба на прасе. Клането, разфасоването и преработката на цялото животно струва „пет до шест евро“, казва Бернхард. Според него натискът от веригите за хранителни стоки е огромен.
Холдингът Тьониес, базиран в Оствестфален, е един от големите играчи в индустрията и един от четирите най-големи в цяла Европа. Другите са Вестфлайш (със седалище в Мюнстер), Датска корона (от Дания) и Вион Фууд (от Холандия). Никой от тях не коли в Германия повече прасета от Тьониес, който се разрасна феноменално само за няколко десетилетия.
Бащата на Клеменс Тьониес, на име също Клеменс [името на сина се изписва с „C“, а на бащата – с „К“], управлявал месарски магазин в стария град Реда през 60-те години, в който обработвал между седем и десет животни седмично. Синът му Клеменс, обучен техник по месопреработка и бизнесмен, е превърнал семейния бизнес в индустриален играч заедно с брат си Бернд, който почина през 1994 г. Най-голямата му фабрика е точно на аутобан A2 и всеки ден може да обработва до 30 000 животни, Друг начин да се погледне на всичко това: Докато баща му се е нуждаел от цяла седмица, за да преработи 10 животни, на сина за същото е необходима по-малко от половин минута.
Растеж след [германското] обединение
Продуктите се продават под различни етикети в зависимост от веригата за хранителни стоки и се използват във всякакви марки колбаси. Компанията има 28 клона по целия свят и за нея работят общо около 16 500 души. През 2019 г. холдингът Тьониес е донесъл приходи от над 7 милиарда евро. Според Forbes, Клеменс Тьониес притежава почти 2 милиарда евро.
До 80-те години Клеменс и брат му Бернд не са били големи играчи в бранша. В началото компанията не е участвала в процеса на самото клане, а просто е разфасовала и продавала месото. Клеменс и Бернд дори сами са размахвали ножа в ранните години, работейки на дървена маса, до тях любимата им немска овчарка. Но те били изпълнени с амбиция. Една от ранните им придобивки е била кланица в Гютерсло, казва един държавен ветеринар, който дълго време е отговарял за инспектирането на Тьониес и осигуряването на хигиена. По-рано, казва той, това са били 200 до 300 прасета на смяна – обем, при който „проверките все още са възможни“.
Бързият растеж на компанията започва с германското обединение и братята са сред първите, които разширяват бизнеса си в бивша Източна Германия. През 1990 г. Бернд Тьониес е собственик на бившата държавна кланица във Вайсенфелс край Лайпциг. Това е първият договор, изпълнен от Treuhand, агенцията, натоварена след обединението с приватизацията на бившите държавни предприятия в Източна Германия. Днес в съоръжението се колят по 20 000 животни на ден.
Скоро след това компанията започва да расте и в Западна Германия, заедно с евтините супермаркети. Днес Тьониес изнася месо за 82 страни и оперира съоръжения във Великобритания и Дания. Той има 14 хранителни ферми в Русия и в момента планира изграждането на кланица в Китай, заедно с местен партньор. Племенникът му Роберт, синът на Бернд, нарича чичо си „мегаломан“ – двамата са в конфликт от години насам.
По пътя към превръщането си в принца на свинския котлет, Клеменс Тьониес кръстосва пътеки с един държавен политик, който поиска името му да не се използва. Член на Зелената партия, политикът си спомня за едно пътуване до Реда-Вийденбрюк като член на селскостопанския комитет на местния щатски парламент.
Били там по покана на самия Тьониес, а бъдещият месен магнат им казал точно как възнамерява да промени индустрията. „Той каза ясно, че стратегията му е да разчупи монопола на месарите и да разработи нови канали за продажба на месо“, спомня си политикът. Стратегията на Тьониес се основава на продажба на предварително пакетирано месо от фризера за самообслужване в магазина, вместо да се купува месо от месар зад тезгяха, както се е изисквало от тогавашните регулации.
Сметката на Тьониес била, че премахването на тезгяха и месаря зад него ще доведе до по-евтино месо и по-голям оборот. В този ден, според политика на Зелената партия, той казал, че няма да оцелеят особено много месари. „По същество това беше декларация за обявяване на война на вашия местен месар.“
В търсене на голям играч
Бернд е онзи, който е идентифицирал пазарната ниша, но Клеменс – по-малкият брат до смъртта на Бернд – я е превърнал в бизнес за милиарди евро. „Той разбираше ясно, че вериги като Лидл или Алди не се интересуват от преговори с трима различни месари, а искат централен доставчик, който да може да ги снабдява в половината или дори в цялата страна“, казва политикът от Зелената партия.
Тьониес разбира, че големите играчи в хранителната промишленост търсят голям играч в месната индустрия и че фризерите за месо в хранителните магазини са билетът му за масивен растеж. „Чрез пазарния си дял той определя темпото, така че все по-голям брой малки и средни операции да не могат да бъдат в крак“, казва шефът на сравнително малка фирма от бранша във Вестфалия.
Наблюдателите на Тьониес казват, че той се придържа към разпоредбите и не нарушава никакви правила, но се възползва от тях до възможната степен. Той редовно намалява ефективността на усилията за подобряване на условията както за животните, така и за работниците, защото зачитането им би намалило печалбите. Тьониес обаче не просто отказва да се съобразява, казва един мъж, който редовно е участвал в подобни дискусии. За да се задоволи търсенето му са необходими толкова много екологично чисти хранителни ферми – няколко хиляди, платени от други, разбира се – че е просто невъзможно нуждите му да бъдат задоволени. Според данни на компанията, само 2 процента от месото, произведено от съоръженията на Тьониес, идва от животни, които се отглеждат в условия, които са по-добри от необходимия минимум.
По същия начин компанията се отнася и към многото си служители.
Повечето от около 16 500-те служители на Тьониес работят в Германия, което може да се разглежда като нещо положително. Но при какви условия са принудени да живеят?
По време на посещение в кланицата на Тьониес в град Бадберген (Долна Саксония), ние наблюдавахме мъже и жени, облечени в износени бели гащеризони, маски и червени мрежи за коси, които стояха на улицата отвън. Това е огромно оградено място – в момента Тьониес изгражда тук най-модерното съоръжение за клане и пакетиране на добитък в цяла Европа. Инвестицията е в размер на 85 милиона евро и фабриката ще борави с по 900 говеда на ден.
Една млада жена носи квадратна, пластмасова кофа от вида, използван за миене на подове. „Тя е за храната и няколко лични принадлежности, които ни е позволено да вземем вътре за смяната си – от съображения за хигиена“, казва един от работниците, на име Жан Раду, родом от Букурещ. Съседите са измислили свое собствено название за работниците: хората с кофите.
Раду и неговите колеги убиват до 500 крави на ден с помощта на пистолети за зашеметяване. Той казва, че няма нищо лошо за споделяне. Все пак си позволява да каже, че тези млади румънци, които идват в Германия само за няколко месеца, за да направят малко пари, имат определени трудности. Но самият той се оправя добре, в Германия е от 12 години насам и печели прилична надница. Живее в собствения си апартамент заедно със съпругата и двете си деца.
Без думи
Един полски работник в Реда-Вийденбрюк има да каже малко повече, макар че се страхува да говори открито. Той казва, че печели 1600 евро за 190 часа работа на месец. Смените му започват в 3 часа сутринта и завършват в 13 часа, с 30-минутна почивка на всеки три часа. „Стоим на конвейерната лента на разстояние около 20 до 30 сантиметра един от друг. Често скоростта на колана се увеличава и надзорникът ни наблюдава отблизо.“ Но какво друго може да направи? „Дъщеря ми е болна и имам дългове.“
Фолкер Брюгенюрген слуша такива истории постоянно. Той е ръководител на клона на християнския благотворителен съюз Каритас в Гютерсло и консултира служителите на Тьониес и семействата им от 2016 г. насам. Освен това е лидер на групата на Зелената партия в градския съвет на Реда-Вийденбрюк. Заключението му, направено въз основа на хиляди разговори, е, че някои неща се подобряват с годините, като например, че всички работници имат здравно осигуряване. Много неща обаче са си останали същите, като например натискът да се ходи на работа, дори и ако човек е болен, както и зависимостта, породена от факта, че много от работниците не говорят немски. А освен това, казва Брюгенюрген, „все още има неща, които ме оставят без думи“.
Една жена от Полша, например, вече не е можела да работи, защото била бременна. В резултат на това, казва Брюгенюрген, тя не само трябвало да плаща двойно по-голям наем, защото прекарвала повече време в квартирата си, но трябвало да продължи да плаща еднократна такса в размер на 22 евро за работните обувки, които вече не ползвала.
Подобно на румънците в бяло измазаната къща край Мюнстер, много от тукашните работници всъщност не са служители на Тьониес, а работят за подизпълнители. Без тях операциите в кланиците ще се сринат. Тьониес, разбира се, не е измислил системата, но компанията я е усъвършенствала. Според информацията, разпространявана от холдинга, 50 процента от неговите работници всъщност са служители на такива компании.
„Ние не набираме хора“, казва самоувереният Думитру Микулеску, „хората идват при нас.“ Със 1700 служители Микулеску е най-големият подизпълнител на Тьониес. У дома в Румъния той е наричан „Царя на прасетата“. Микулеску настоява, че всичко в неговата компания е законно, казвайки: „Ние плащаме данъци и осигурителни вноски на германската държава.“ Освен това той казва, че всички работници, които в момента са под карантина, получават заплатите си. Но заедно с това признава, че някои от работниците му, които са имали контакт с положително тествани хора, всъщност са отпътували обратно за Румъния, въпреки че е трябвало да останат под карантина в Германия.
Йозеф Беселман е друг важен подизпълнител на Тьониес. През последните 25 години фирмата му се е специализирала в почистването на кланици, а освен това набира и договорни работници. Миналата година той е имал приходи от почти 170 милиона евро. Един видеоклип го показва пред гигантската му вила, която изглежда така, сякаш няколко къщи са били събрани заедно, създавайки гора от фронтони. Ако намалите звука, в тениската и лекото си сако той изглежда точно като руски олигарх. Беселман предлага на румънските работници сделка за пълно обслужване: транспортира ги до Германия; настанява ги в стари къщи, апартаменти или групови общежития; както се говори, той помага и когато те трябва бързо да изчезнат отново.
Болни и трескави
В сряда, 17 юни, местната служба обяви, че временно ще затвори кланицата в Реда-Вийденбрюк. Изминаха само два часа, преди две превозни средства от компанията Besselman Services – един VW Golf и VW микробус, който теглеше ремарке – да пристигнат на Тадеус щрасе 49 в съседното градче Верл-Сюренхайде,.
Няколко мъже изнесоха три хладилника, шест легла и няколко сини пластмасови торби за боклук от таванския апартамент, който Беселман дава под наем за работниците от фабриката за колбаси. След това се качиха в микробуса и потеглиха.
Месеци наред собствениците на сградата с четири апартамента се съпротивлявали срещу идеята да позволят на хората да живеят в таванското помещение, което било обявено за търговско пространство. Но изведнъж нещата са започнали да се движат бързо. Един от шестте румънци изглежда болен и трескав. Същата вечер една от съседките написа запитване до кмета на Верл. „Ще бъдат ли тези хора изпращани обратно у дома, за да се предотврати продължаващото изплащане на заплатите им?“, пита тя.
Подозрението ѝ не се е появило от нищото. Тя и други жители в сградата са узнали, че румънците и българите трябва да плащат на Беселман наем по 350 евро на човек месечно, което означава, че компанията получава по 2100 евро за апартамент (съседите смятат, че наемът едва ли би трябвало да струва 500 евро). Освен това румънците са казали на хората, че ако се разболеят, трябва да плащат „такса за обработка“ от 10 евро на ден, а освен това трябва да плащат по 100 евро на месец за „транспортната услуга“ до работното им място.
Когато се свързахме с него за коментар, Беселман отрече всички твърдения. Компанията помоли „да проявите разбиране, че в настоящата ситуация първо трябва да гарантираме, че нашите служители, които са под карантина, са снабдени с храна и най-необходимото“. Беселман казва, че в момента няма време да отговоря на въпроси. „Въпреки това ще се радваме да го направим на по-късна дата и ще ви поканим да дойдете тук, за да видите нещата сами“, казва той.
Следващият транспорт на Беселман от Румъния до Германия е публикуван на една румънска Фейсбук страница. „Транспортът ще напусне Румъния на 25 юни 2020 г. и ще вземе хора по следния маршрут: Галати – Браила – Бузъу – Букурещ – Брашов – Сибиу – Дева – Арад.“ Цената на пътуването ще бъде приспадната от заплатите за първия ви месец.“ Последният запис на страницата гласи, че пътуването е било отложено с два дни.
Минималната заплата за работниците в Германия е 9,35 евро на час. Тя не предвижда допълнително заплащане за работа през уикенда или почивката, но трябва да се изплаща обезщетение за нощни смени. Това е законът и би било нереалистично да се очаква кланиците да плащат повече, дори ако работата е изключително напрегната.
Въпросът обаче е дали подизпълнителите действително плащат онова, което трябва да плащат, или плащат по-малко от минималната заплата чрез различни „такси за ползване“, които понякога могат да възлизат на няколкостотин евро, или чрез приспадане на заплати за направени грешки, закъснения или консумация на алкохол. Или като не си дават особено много труд да следи извънредния труд.
„Служителите нямат право да вземат със себе си часовници или мобилни телефони, по хигиенни причини, а и в залите има няколко часовници“, казва Брюгенюрген. „Тьониес се съпротивява срещу дигиталното отчитане на времето в продължение на години.“ Карл Йозеф Лауман, здравният министър на провинция Нордрайн-Вестфален, се усмихва криво: „Фирмата Тьониес може да ви каже от кое прасе е направена наденицата, но не е в състояние да следи по дигитален път часовете на работниците.“
Трудните условия, с които се сблъскват работниците в кланиците, са известни отдавна и в течение на много години, дори десетилетия, към Тьониес са отправяни критики от синдикатите и активистите за защита на животните. Сега обаче той е подложен на атака дори и от ученици.
Империята Тьониес се намира в северния край на Реда-Вийденбрюк, на главна пътна артерия. Няколко балона и оранжев плакат са прикрепени към пътен знак до входа. „Господин Тьониес, дайте на всеки от нас таблетен компютър, за да можем да се справим с домашното обучение, което ни наложихте. Основните ученици от Харзевинкел.“
Малък фонтан пръска пред централата на компанията, на паркинга са паркирани черни лимузини. Срещу него е разположен ресторант и търговски обект на Тьониес – малък супермаркет, който в момента е затворен. „Най-доброто качество на най-ниските цени“ е изписано с червени букви над хладилните рафтове.
Районът, в който животните се колят, обхваща само около 10 процента от големия имот. Смята се, че вирусът е започнал да се разпространява оттук, поне според анализа на Мартин Екснер, директор на Института по хигиена и обществено здраве към университета в Бон.
Областната администрация е възложила на Екснер да проследи произхода на огнището и заедно с екипа си от изследователи той е прекарал в кланицата два дни. Тестовете им са разкрили проблем с вентилационната система. Микроскопични капчици течност са били поддържани в движение от циркулацията на въздуха в района, където животните са били обработвани и много работници вероятно са се заразили в резултат на това, обясни Екснер на пресконференцията си.
Второ блокиране
На 23 юни жителите на региона Гютерсло преживяха определено дежа-вю, след като държавното управление въведе отново ограничения върху обществения живот. По-строги правила са наложени и на съседния район Варендорф, след откриването на огнището във фабриката на Тьониес. Могат да се срещат максимум по двама души от различни домакинства; музеите и закритите обществени басейни са затворени; още по-лошо, всички училища и детски центрове, които едва наскоро бяха отворени, отново са затворени. От второто блокиране са засегнати повече от 600 000 души.
Всеки, който е болен, трябва да отиде в един от трите лечебни центрове, които вече функционират в района на Гютерсло. Администрацията е създала център за тестване в един от техникумите, където всеки човек със симптоми може да отиде за тест. Във вторник следобед стотици хора дойдоха и чакаха с часове под яркото слънце – включително и семейства с деца, които все още не са отменили ваканционните си планове и се нуждаят от документ за отрицателен тест, за да могат да пътуват. Или такива, които не могат да работят от вкъщи, а не биха искали да заразят колегите си.
Свен-Георг Аденауер, член на консервативния Християндемократически съюз (ХДС), е окръжен администратор в Гютерсло повече от 20 години. На перваза на прозореца му е поставена в рамка снимка на дядо му: бившият канцлер на Германия Конрад Аденауер.
Миналата седмица областният администратор е разпоредил спирането на производството в завода на Тьониес. Сега той отговаря за управлението на хаоса и не се страхува да признае, че задачата е „напълно непосилна за сегашните административни структури и хора.“ Предишния ден е бил принуден да изпрати началника на кризисния си екип у дома, тъй като той е страдал от твърде много стрес и изтощение.
В този момент говорителят му влиза в офиса с още една лоша новина: Толкова много хора са се втурнали към центъра за тестване, че лекарите са решили да прекратят работата. Добре, отговаря Аденауер, просто ще трябва да отворим повече тестови центрове.
Всяка сутрин областният администратор получава информация за броя на заразените хора от района си, които не работят в месната промишленост. Аденауер казва, че в момента има около 30 случая, които нямат нищо общо с Тьониес. Това е „наистина нищо“, казва той. Онова, което го тревожи реално, е опасността, идеща от онези работници на Тьониес, които не спазват правилата за карантина.
В момента Аденауер изпраща мобилни екипи, служители от службата за обществения ред и преводачи, за да поддържат контакт с хората от Тьониес, които са длъжни да остават по домовете си. Областният администратор казва, че в един от скорошните дни екипите му не са успели да намерят 18 процента от работниците – почти един на всеки пет.
Възможно ли е това да се дължи на грешки в списъците с адреси? Или може би работниците са отпътували обратно в родината си? Точно това са направили Румен З., съпругата му Мария и баща ѝ Кръстьо А. Българското семейство от малкия град Белица в югозападната част на страната се е прибрало обратно преди няколко дни, въпреки карантината. Те не искали да останат в Германия от страх пред коронавируса. И така, те уредили да бъдат взети от техен съсед от Белица и поканили още трима българи да дойдат с тях. Това казаха Румен З. и Кръстьо А. пред българската телевизия. Кметът на града Радослав Ревански потвърди историята пред Шпигел.
Служители на Тьониес от Реда-Вийденбрюк бяха открити и на унгарско-румънската граница. Между неделя и вторник служители спряха общо 15 души, които са избягали от карантинните си помещения в частни превозни средства. Ръководителят на отдела за обществено здраве на областта Арад потвърди докладите на румънската гранична полиция. Работниците не са били тествани веднага, а вместо това са били изпратени вкъщи в карантина.
„Недопустимо е“
Областният администратор Аденауер казва, че е „дълбоко разочарован“ от Клеменс Тьониес. „Подозирам, че всичко това е станало твърде голямо за него. Времената на ,все по-големи‘ и ,все повече‘ в месната промишленост вероятно са приключили.“
Той се навежда напред в стола си. „Двадесет и четири“, казва той, намръщено. Това е броят на подизпълнителите, с които Тьониес работи в Реда-Вийденбрюк. Аденауер ги описва като „блатни компании.“ Той говори за шефовете на тези компании и техните джипове. Не е тайна, че мотоциклетни банди и други сенчести играчи вършат мръсна работа за месната индустрия от години насам. „Недопустимо е“, казва Аденауер. В гласа му има гняв, който ме кара да си задавам въпроса: наистина ли тези проблеми са толкова нови за него? Наистина ли е толкова наивен?
След избухването на огнище в месопреработвателния завод на [фирмата] Вестфлайш в Коесфелд в началото на май, в окръг Гютерсло са били тествани 6 600 работници на Тьониес, при което са били открити седем положителни случая. Аденауер си припомня телефонен разговор с Тьониес, в което бизнесменът го уверил: „Направили сме си домашните, ще се справим“.
„Само седем положителни случая, разчитах на цифрите“, казва областният администратор. Което ще рече: „Ако беше баба ми мъжка…“ Но дали не би могъл да види нещата още по-рано, ако не би бил толкова близо до Тьониес. Източници от Гютерсло казват, че в района има връзки, които може и да са допринесли за небрежното отношение към хигиенните правила.
Наскоро Аденауер е стартирал малка собствена компания за производство на кисели краставички по стара шведска рецепта. Преди няколко дни бурканите му са се появили в реклама на компанията на Тьониес. Той твърди, че не е бил наясно с факта, че са били използвани в рекламата. „Разбирам, че това изглежда зле“, казва Аденауер. „Не са платени пари, няма договор.“ Той казва, че само преди месец и половина е дал на г-жа Тьониес „около 15 буркана“, за фирмения магазин. Аденауер казва, че вече е поискал бурканите да бъдат свалени от рафтовете на магазина.
Ще предприемат ли политиците действия?
Областният администратор знае, че оттогава е под строг надзор и че репутацията му е в опасност. „Компанията на Тьониес ще трябва да възстанови доверието,“ казва той. „Само когато можем да бъдем 100% сигурни, че вече няма опасност за населението от страна на фабриката, можем да обмислим дали ще я отворим наново.“ Звучи така, сякаш е решен да не бъде излъган отново.
Същото важи и за доста от политиците в Дюселдорф, столицата на провинцията, както и техните колеги на федерално ниво. Без шока, отприщен от пандемията, малцина биха се осмелили да поставят под въпрос договорните условия, при които работят работниците в месната промишленост. Германският министър на труда Хубертус Хайл от лявоцентристката социалдемократическа партия (СДП) се опита да предприеме някакви действия, но икономическото крило на християндемократите (техният старши партньор в правителствената коалиция) и лидера на парламентарната им група Ралф Бринкхаус бяха срещу него.
Християндемократическият съюз винаги е бил обезпокоен, че ако бъдат преразгледани практиките за производство на месо, ще трябва да се направят промени и на други места. Реда-Вийденбрюк се намира в избирателния район на Бринкхаус.
Но Тьониес винаги е бил достатъчно умен, за да не разчита само на християндемократическата мрежа. Твърди се, че починалият му брат е бил в тесни връзки с Клаус Матисен, който е бил министър на земеделието на провинцията Северен Рейн-Вестфалия. Когато беше икономически министър на Германия, Зигмар Габриел от СПД също посети завода на Тьониес. Това посещение дойде точно когато бе разпален дебатът за евтината работна ръка от чужбина, при което медиите писаха за „партизани“, които се продавали евтино за работа и спели в палатки. Тьониес успя да убеди Габриел, че доброволните обещания са достатъчни за месната промишленост.
Нечовешки и епидемиологично рискови
Но това може да се промени сега, в резултат на коронавируса. На неотдавнашна сесия на парламента министърът на труда Хайл обяви, че ще има последствия от появата на огнището. Няколко дни по-късно специалният кабинет на Меркел за справяне с кризата реши, че трябва да излезе с проекти за законодателство. Министърът на труда заяви, че настоящите практики водят до нечовешко отношение към договорните работници и представляват значителен епидемиологичен риск.
Хайл планира да внесе проектозакона си в кабинета на Меркел преди края на юли. След това законодателството може да бъде представено за гласуване в парламента, когато той отново заработи след лятната почивка.
Ако такова законодателство действително се приеме, това би означавало, че месото ще може да бъде обработвано само от действителни служители. При сегашната ситуация, това законодателство би било прокарано не въз основа на опасения относно здравето на работното място, а по-скоро въз основа на търговското законодателство. Служителите, работещи в министерството на Хайл, смятат, че това би бил най-добрият начин да се гарантира, че законодателството може да се поддържа в германските и европейските съдилища.
Министърът Хайл възнамерява да сложи край и на претъпканите жилищни помещения и планира да въведе минимални стандарти за „мобилни работници“. Освен това работодатели като Тьониес вече не биха могли да се оправдават, че не знаят кой точно работи за тях или къде живеят тези хора.
Тази част от законодателството ще се прилага не само за работниците в заводи и фабрики, но и за сезонните работници. То ще важи за кланици, корабостроителници и селскостопански дейности, които разчитат на временни работници от чужбина. Германската министърка на земеделието [Юлия Кльокнер] все още е против този план, твърдейки, че ситуацията със сезонните работници е различна. Но един от триковете на подизпълнителите е етикетирането като сезонни работници на румънци или българи, които всъщност работят в кланиците.
Очаква се християндемократите да подкрепят законодателството. Федералният министър на икономиката Петер Алтмайер от ХДС също е уморен от това да омаловажава мръсните методи, използвани от фабричните месари. „Работата по договори е необходим и подходяща, когато например дадена компания получи голяма поръчка и се нуждае от краткосрочни подкрепления“, казва той. „Но това не трябва да е правило, както е в месната промишленост.“
Дори Юлия Кльокнер казва: „Предаването на отговорността към подизпълнителите е коренно зло“. Освен това тя се дразни особено много от факта, че по време на допитвания германците са за хуманно отношение към животните и добри условия на труд, но никой не иска да плаща за това. Германия заема особено място в Европейския съюз, що се отнася до потребителското ѝ поведение: никоя друга държава в ЕС не практикува в същата степен дъмпинг на цените на месото.
Но промяната все още не е дошла. Преди няколко дни в местния клон на Лидл в Реда-Вийденбрюк имаше свински бекон по 4,90 евро (вместо 4,99) – от фирма, снабдявана от Тьониес. А междувременно конкурентният супермаркет Алди предлагаше по 2,72 евро пилешки бутчета от друга марка, произведена от Тьониес.
