„Извънредните ситуации“ винаги са били претекстът,
под който са ерозирали гаранциите за личната свобода.
Фридирх Хайек
Опитът за покушение срещу словашкия министър-председател Роберт Фицо на 15 май 2024 г. шокира Словакия и привлече вниманието на целия свят към тази малка централноевропейска държава. Въпреки това естественият израз на скръбта на населението и благоразумните думи на президента, а също и други лица, бяха надминати от яростната реакция на водещите политици. Само час след събитието в словашкия парламент членове на партията на Фицо СМЕР, както и депутати от крайнодясната Словашка национална партия, обвиняват опозицията и медиите, че са единствено отговорни за покушението.
Това даде тон на реакцията на словашкото общество към тази трагедия. Вместо да бъде повод за размисъл и помирение, за съжаление покушението може да се превърне в повод за по-нататъшна радикализация. Защото, въпреки че извършителят е бил „вълк-единак“, политическото напрежение преди и след покушението е неизменна част от словашката политика през последните две десетилетия. А Роберт Фицо изигра решаваща роля в тази конфронтация.
Назад към 90-те години
След отделянето си от Чешката република през 1993 г. Словакия се бореше да поддържа стабилен демократичен курс. Владимир Мечиар, нейният силен премиер през 90-те години, установи все по-авторитарно управление до поражението си на ключовите избори през 1998 г., след което Словакия се върна към демократичния път и успешно се присъедини към ЕС и НАТО през 2004 г. Но след парламентарните избори през септември миналата година се появиха опасения, че демокрацията и правовата държава в Словакия отново са в опасност.
Резултатите от общите избори през 2023 г. доведоха до крехко мнозинство от четири мандата за коалиция от три партии, водена от Роберт Фицо, който по този начин стана премиер за четвърти път. Въпреки че предишните му три кабинета (от 2006 г. насам), бяха остро критикувани за корупция и злоупотреба с власт, никога не е имало усещане, че самата правова държава е застрашена. Причината за промяната след миналогодишните избори е свързана с убийството през 2018 г. на разследващия журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова.
Разследването на убийствата, извършени в мафиотски стил, доведе до ареста на бизнесмена Мариан Кочнер, който беше обвинен, че ги е поръчал и платил за тях. Оттогава насам Кочнер беше оправдан на два пъти, но делото продължава. Разшифрованата електронна кореспонденция разкрива силното му влияние върху много служители в администрацията на Фицо по време на убийствата. Корумпираните олигарси изглеждаха непобедими, защитени от силните на деня. Поредицата от генерални прокурори, способни да спрат или прекратят всяко разследване, служеше като последна инстанция за прикриване на съмнителни бизнес сделки с членове на правителството.
Политическата корупция е особено вредна, защото поглъща доверието на гражданите в справедливостта и отчетността и в крайна сметка подкопава легитимността на демократичните общества. Тя беляза и опорочи всяко посткомунистическо общество в Европа. Но за разлика от Чешката република например, в Словакия не се полагат особени усилия за предприемане на правни действия. Вместо това между различните правителства е налице негласно споразумение да не преследват своите предшественици.
Повратният момент в това неразположение настъпи с масовите обществени протести след убийството на Куциак и Кушнирова. Площадите в Словакия бяха пълни, натискът нарастваше, а призивите за прекратяване на условията, при които може да се извърши такова убийство, в крайна сметка доведоха до оставката на Фицо. Петер Пелегрини, по това време доверен политически съюзник на Фицо, зае мястото му. Политическата кариера на Фицо изглеждаше приключила, а популярността на неговата партия СМЕР спадна. На парламентарните избори през 2020 г. СМЕР беше отстранена от правителството; скоро след това Пелегрини и няколко други членове на партията напуснаха кораба, за да създадат нова партия – ГЛАС.
Освободен от отговорност
Изборите през 2020 г. донесоха изненадваща победа на непокорния популист Игор Матович, който спечели гласове, като акцентира върху ширещата се сред предишните правителства на Фицо корупция. След като Матович сформира коалиция, правоприлагащите органи получиха зелена светлина да проведат пълни разследвания, да извършат арести и да повдигнат обвинения срещу стотици лица. Сред заподозрените са няколко бивши полицейски началници, висш прокурор, около петнадесет съдии и дори самият Фицо (въпреки че по-късно обвиненията срещу него бяха свалени по нареждане на главния прокурор).
Много словаци се радваха, че са арестувани присвоители на държавни средства и корумпирани служители, но заедно с това бяха ужасени от мащабите на корупцията и нейната подкрепа и връзка с висши политически фигури. Постепенно примката около лидерите на бившето правителство, включително и около Фицо, започна да се затяга. И все пак, пет години след падането си, той все още успява да се удържа над водата. Какво именно се случи, за да стане възможно за партията му да се възстанови и да си осигури най-голям дял от гласовете на парламентарните избори през 2023 г.?
От една страна, Матович и неговата коалиция се оказаха изключително неумели, особено при справянето с пандемията. Освен това правителството беше въвлечено в постоянни пререкания. Непостоянната личност на Матович, склонността му да демонизира всеки, който не е съгласен с него, включително медиите, направиха от кръстоносния му поход за вкарване на престъпни политици зад решетките не толкова опит за утвърждаване на върховенството на закона, колкото прикриване на неговата некомпетентност.
Заплашван от коалиционните си партньори, Матович подаде оставка през март 2021 г., номинирайки за свой наследник нехаризматичния си партиен колега Едуард Хегер, като запази влиятелния си пост на финансов министър. Все по-парализираното правителство, което в крайна сметка загуби мнозинството си, отказа да свика предсрочни избори. В крайна сметка президентката Зузана Чапутова уволни правителството и назначи служебна администрация в очакване на избори.
Матович и неговият наследник бяха лесна мишена. Фицо успя да убеди все по-голяма част от обществото, че той и неговите приближени не са извършители, а жертви на лов на вещици от страна на некомпетентно правителство. Макар че полицията, следователите и Специалната прокуратура (СПП) свършиха отлична работа при разследването и преследването на политическата корупция, като осъдиха многобройни видни фигури, техните случайни грешки бяха повтаряни до втръсване и преувеличавани от опозицията и хитрите адвокати, представляващи видни обвиняеми.
Други основни източници на нестабилност бяха икономическата несигурност след пандемията, тревогата от бежанците от Близкия изток и накрая ужасите на войната в съседна Украйна. Преувеличавайки заплахите, Фицо и опозицията, с помощта на пресата, обвиниха правителството в лошо управление на тези външни кризи. Но най-голямата им ярост беше насочена към президентката Чапутова, която беше популярна у дома и се радваше на възхищение в чужбина заради своята компетентност и спокойствие. Злобната и упорита лична кампания срещу нея и семейството ѝ в крайна сметка я накара да реши да не се кандидатира за втори мандат.
Възход към властта
Роден през 1964 г., до 1989 г. Фицо е член на Комунистическата партия. Когато комунистите се преименуваха на социалдемократи и създадоха ПДЛ [Партия на демократичната левица], Фицо ги последва. Млад, амбициозен и с нарастваща политическа известност, през 1999 г. той подаде оставка от ПДЛ, тогава част от управляващата коалиция, когато тя отказва да предприеме промяна в закона, която би му позволила да стане главен прокурор преди 40-годишна възраст.
Създаването на СМЕР през 1999 г. е забулено в митове – и все още няма отговори на много от въпросите. Официалната причина за създаването ѝ е, че Словакия се нуждае от модерна социалдемократическа партия, тъй като страната се стреми към членство в ЕС. По-правдоподобна е версията, че група богати приватизатори са се нуждаели от политически инструмент за разширяване и защита на незаконните си бизнес дейности. Те назначиха експерта по маркетинг и доста неясна фигура Федор Флашик да създаде нова партия. Фицо – млад, популярен, опитен и, ако се наложи, агресивен в реториката – изглеждаше като идеалния кандидат да я оглави.
Това, което последва, не е съвсем ясно. Но в крайна сметка популярността и властта на Фицо, които се дължат повече на политическите му умения, отколкото на маркетинговите умения на Флашик, го накараха да си проправи собствен път и да стане независим, особено след като стана министър-председател през 2006 г.
Той обаче не прекъсна връзката си с инициаторите и спонсорите на СМЕР. Най-изявените от тях, сред които Йозеф Брхел и Мирослав Избох, остават в неговата орбита, ползвайки се от държавни договори и защита. След 2020 г. тяхното преследване – заедно с преследването на няколко десетки други сътрудници на Фицо – доведе до промяна в стратегията и политиката на СМЕР. Фицо осъзна, че ако не се върне на власт, той и приближените му ще бъдат в постоянна опасност. Твърдо решен да си върне властта на всяка цена, той използва популистка реторика и клеветнически кампании срещу полицейски служители и прокурори, участвали в разследването на политическа корупция в миналото.
Фицо стана все по-склонен да разпространява конспиративни теории и антизападна реторика, като същевременно критикува ЕС и НАТО. Той възхваляваше Путин и нападаше Украйна, за да спечели доверието на крайно десните избиратели. Стратегията му беше да всява страх и гняв срещу въображаеми външни и вътрешни врагове на Словакия. При това той трябваше да надвие десните националистически партии, включително неонацистките формирования, които вече се къпеха в същите води. Върхът на тази нова стратегия на разделение бяха личните нападки на Фицо срещу президентката Чапутова. В един от известните случаи хакерът на партията СМЕР и самопровъзгласил се марксистки идеолог Любош Блаха насъскваше разярената тълпа, обвинявайки Чапутова, че е „американска курва“. Застанал до него на сцената, Роберт Фицо се усмихваше.
И докато Словакия се насочваше към предсрочни избори през 2023 г., разединителната политика на Фицо в страната постепенно се трансформира в подобен враждебен подход към Европа. Вместо да жадува за признание в компанията на европейските социалистически и либерални лидери, както беше преди десетилетие, Фицо потърси компанията на унгарския премиер Виктор Орбан – свидетелство за това колко цинични са били антиунгарската му политика и реторика в миналото. За да закрепи властта си, Фицо се опитваше набързо да утвърди в Словакия това, което Орбан е постигнал за двадесет години. Когато след изборите през септември 2023 г. СМЕР сформира коалиционно правителство с крайнодясната Словашка национална партия, Партията на европейските социалисти (ПЕС) очаквано преустанови членството си, заедно с това на ГЛАС.
Изборите през 2023 г.
Победата на Фицо на изборите през септември 2023 г. не беше нито предопределена, нито окончателна. Само няколко месеца преди изборите доскорошният му съюзник Петер Пелегрини и неговата партия ГЛАС водеха в проучванията на общественото мнение. Предполагаше се, че Пелегрини ще решава и ще избира коалиционните партньори. Той многократно беше заявявал, че няма да сформира коалиция със СМЕР, докато Фицо е неин лидер. Това беше логично, като се има предвид, че Пелегрини и група други депутати напуснаха СМЕР през 2020 г., тъй като той изоставаше по популярност. Фицо трябва да се е чувствал предаден и изоставен от човек, чиято цяла политическа кариера е била възможна единствено поради това, че е бил свързан с него.
Много наблюдатели бяха убедени, че съюзът между тези двама политици е крайно неправдоподобен. Освен това Михал Шимечка, младият заместник-председател на Европейския парламент с оксфордско образование, беше станал ръководител на все по-популярната ляволиберална партия „Прогресивна Словакия“. За мнозина една стабилна либерално-демократична коалиция, която включваше и ГЛАС на Пелегрини, изглеждаше по-правдоподобна.
Пелегрини неведнъж беше изразявал желание да се присъедини към някаква либералнодемократична коалиция. Консервативният блок обаче се отнасяше твърде подозрително към него, за да започне сериозни предизборни преговори. С изключение на Шимечка, който заяви, че е готов да преговаря след изборите, всички останали партии заклеймиха Пелегрини като Фицо 2.0.
На парламентарните избори през 2023 г. в словашкия парламент влязоха седем партии. Това беше резултат от пропорционалното гласуване с петпроцентен праг. ГЛАС успя да постигне позиция, при която би могъл да създаде мнозинство както в либерално-консервативна, така и в националистическо-популистка коалиция, което превърна Пелегрини в некоронован крал. Консервативният блок изпрати сигнал, че ще му бъде предложен постът на министър-председател в евентуална коалиция, въпреки че ГЛАС беше спечелил по-малко места от Прогресивна Словакия (PS).
Но вместо това Пелегрини и ГЛАС бързо решиха да се присъединят към СМЕР и Словашката националистическа партия (СНП) в замяна на обещанието, че коалицията ще го подкрепи на предстоящите президентски избори. По този начин Фицо се завърна като министър-председател, което породи очаквания за реванш и преразглеждане на политическия пейзаж. Оттогава насам тази история се развива последователно, чак до трагичния обрат на покушението.
Словакия се трансформира
Последните парламентарни и президентски избори в Словакия, които бяха белязани от необичайно разединяващи и враждебни кампании, превърнаха страната от място с възхитителна президентка и силно проукраинска позиция в точно обратното. Новото правителство предприе радикални промени, които са основен фокус на Фицо от 2020 г. насам – предназначени да гарантират неговата безнаказаност и да оправдаят, защитят и помилват неговите приближени и бивши колеги, които бяха обвинявани, преследвани и в някои случаи вкарани в затвора.
Както беше обещал по време на кампанията си, първите прибързани ходове на новата коалиция включваха значително увеличаване на пенсиите и различни мерки за социално подпомагане, без да се отчита огромният икономически дефицит, който те ще предизвикат. Но истинската цел на коалицията стана ясна едва след това. Основните ѝ стъпки бяха да парализира Националната криминална агенция (NAKA), да уволни началника на националната полиция и да внесе законопроект за премахване на Специалната прокуратура (ÚŠP), която наблюдаваше преследването на корупцията по високите етажи на властта.
В същото време двама адвокати, които в миналото са представлявали няколко олигарси, изготвиха законопроект за радикално изменение на наказателното право. По-голямата част от законопроекта беше изготвена от предишната администрация, но новият вариант включваше две предложения, които бяха направени така, че да защитят и освободят обвинените или осъдените за икономическа корупция. Освен това законопроектът съкрати срока на давност за някои престъпни деяния. Това означаваше, че много от обвиненията в корупция, които в момента се разследват, щяха да бъдат незабавно прекратени. Законопроектът също така премахваше много икономически престъпления и увеличаваше условните присъди до пет години за икономически престъпления в размер на десетки милиони евро. Това е в противоречие с условията на Европейската комисия за отпускане на средства от Фонда за възстановяване след COVID за Словакия. Оттогава насам ЕК преразглежда законовите изменения.
Друг законопроект премахна Специалната прокуратура (ÚPŠ), като просто посочи, че оттук нататък Главната прокуратура и местните отделения на прокуратурата са оправомощени да повдигат обвинения за икономическа корупция. По ирония на съдбата ÚPŠ беше създадена в отговор на широко разпространеното присвояване на средства от ЕС през 2004 г.
Коалицията на Фицо прокара тези промени, използвайки ускорена законодателна процедура, разрешена само за спешни случаи. Възмутително е, че тя беше обоснована с „нарушения на правата на човека“ – което на практика означава „за преследване на съюзниците на Фицо и неговите сътрудници“.
Те не могат да получат всичко!
Опозицията настоя, че няма причина да се ускорява такава голяма серия от законови промени и набързо свика публичен протест пред сградата на правителството. За нейна изненада се появиха хиляди демонстранти. През целия декември 2023 г. протестите се разрастваха, като се разпространиха и в други градове на страната. В един момент на централните площади в Братислава имаше около 30 000 граждани. Имаше призив към законодателите да помислят за своя дълг и отговорност. Предвид крехкото мнозинство на коалицията от четири гласа, имаше надежда, че някои депутати, особено от ГЛАС, могат да се разколебаят.
Но коалицията удържа и законопроектите бяха приети. Президентката Чапутова, чието вето можеше да бъде преодоляно с обикновено мнозинство, предпочете да подпише закона, а вместо това да го оспори пред Конституционния съд. Въпросът е дали тази стратегия е била най-добрият начин за действие. Непосредствено след като Чапутова изпрати подписания закон в съда, протестите спряха и неочакваната енергия на гражданското общество затихна. Промените в Наказателния закон бяха спрени, но не е сигурно как ще процедира Конституционният съд.
Един от най-често срещаните лозунги по време на протестите беше „Не могат да получат всичко!“, като се имаха предвид предстоящите през март/април 2024 г. президентски избори. Опонент на Пелегрини беше бившият министър на външните работи и бивш дипломат Иван Корчок. Той се кандидатира като независим кандидат, но беше подкрепен от опозицията и на протестните митинги. Шансовете му бяха несигурни, но надеждата беше, че може да постигне изненадваща победа.
По време на президентската надпревара отново имаше кампания за очерняне на кандидатите и тактика на обструкции. В качеството си на председател на словашкия парламент, Пелегрини свика изборите възможно най-рано, за да се възползва от политическия си пост и медийното си присъствие. В социалните медии и в таблоидната преса, която принадлежи на различни олигарси, се проведе масирана кампания срещу Корчок. Например той беше наречен „кандидатът на войната“ заради подкрепата си за борещата се Украйна. По време на 48-часовия мораториум преди изборите унгарската телевизия излъчи осем пъти едно и също интервю с Пелегрини. То достигна до половин милион унгарци, живеещи в Словакия, чиито гласове бяха решаващи.
В резултат от победата на Пелегрини, сред опозицията, нейните поддръжници и основните медии се надигнаха опасения, че Словакия се движи във все по-нелиберална посока. Но също така беше ясно, че значителна част от обществото е съгласна с политиката на Фицо и няма нищо против коалицията да „получи всичко“.
Какво тогава накара това мнозинство, макар и малко, да подкрепи Фицо, Пелегрини и техните ултранационалистически съюзници? Има няколко обяснения. Първото е, че размирното и непостоянно управление на Игор Матович направи политиките му, включително преследването на корупцията, уязвими за кампанията на Фицо. Второто е, че източниците на дезинформация, включително Русия, са посели объркване и страх в съзнанието на обществото, чието икономическо положение е несигурно и варира в различните региони. Третото обяснение е, че е лесно да се провокират страх и гняв, като се твърди, че външни сили и техните местни агенти подкопават Словакия. В страна, в която гражданското общество е крехко и нестабилно, многобройни политици подхранват това общо недоволство в своя полза.
Покушението
Може би никога няма да разберем какво е мотивирало Юрай Чинтула да се опита да убие министър-председателя на Словакия на 15 май. Малкото информация, с която разполагаме, е предимно неубедителна и ненадеждна. Нищо не дава категорична лична, политическа или идеологическа причина за деянието. Изглежда, че Чинтула е действал самостоятелно, въпреки че в резултат на разразилата се дезинформационна кампания се открояват различни подбудители: от Русия до САЩ и словашките демократи (като някои твърдят, че цялото покушение е било инсценирано).
Това, което знаем, е, че в миналото Чинтула е критикувал имигрантите и ромите, възхвалявал е „Словашките защитници“ (Slovenskí branci), паравоенна дясна група, и се е опитал да основе партия, наречена „Движение срещу насилието“. Той дори е публикувал проза и поезия и е ръководил местен литературен кръжок. Очевидно е бил разочарован от политиката на Фицо спрямо Украйна. Но той не е имал история на насилие. Този разочарован и може би нарцистичен индивид най-вероятно е живял в информационен балон, вярвайки, че трябва да вземе правосъдието в свои ръце.
Може би най-тревожната последица беше реакцията на коалиционните партньори на Фицо. Първият отговор дойде от Любош Блаха – същият депутат, който беше подтиквал тълпата да крещи вулгарни думи по адрес на Чапутова. Само час след опита за убийство Блаха обвини за стрелбата либералните медии и опозицията. Лидерът на Словашката национална партия Андрей Данко заяви, че това е началото на „политическа война“ в Словакия и че правителството ще действа бързо срещу медиите и политиците от предишното правителство.
За разлика от тях всички опозиционни партии, както и всички редактори на основните вестници, новинарски сайтове и телевизии изразиха ужаса си от случилото се. Президентката Чапутова и новоизбраният президент Пелегрини излязоха с общо изявление, в което призоваха за спокойствие и поканиха всички политически партии в президентския дворец на кръгла маса в израз на национално единство. Срещата не се състоя, тъй като СМЕР и Словашката национална партия отказаха да участват.
Словакия на кръстопът
Словакия отново се намира на кръстопът. От независимостта си насам страната неведнъж е била изправена пред подобна дилема. Като общество тя напредна, модернизира се и узря. Членството в ЕС и НАТО гарантира нейния икономически просперитет и сигурност повече, отколкото в който и да е друг момент от нейната история.
Но за съжаление, то не е създало много далновидни държавници. По време на дългата си кариера Роберт Фицо имаше много възможности да стабилизира политически и да подобри икономически Словакия. От време на време той се възползваше от тях. Но по-често е предизвиквал разделение, конфронтация и нестабилност.
Както всяко популистко правителство по света, така и това, което управлява Словакия в момента, дори не се опитва да подобри тежкото икономическо положение. Проблемът не е само в бюджетния дефицит, но и в липсата на каквато и да е стратегия за стимулиране на икономиката или за подобряване на условията за чуждестранни инвестиции. По-голямата част от енергията на правителството е посветена на укрепването на собствената власт и доминирането над публичните институции, като същевременно се сплашват медиите, които са критични или просто обективни. Правителствените министри непрекъснато обвиняват медиите, че са пряко отговорни за враждебната политическа атмосфера. И за съжаление след покушението тази тенденция се засили. Това прави ситуацията в Словакия днес нестабилна, дори взривоопасна.
Политическото наследство на Фицо ще зависи от начина, по който той ще използва политически трагедията, след като се върне на премиерския си пост, ако изобщо го направи. Сегашната му легитимност, общата благосклонност към него и надеждата, че той отново ще управлява, го правят парадоксално по-силен от всякога. Действията му по време на това извънредно положение се очакват с голямо нетърпение, а от някои и с голям страх.
Индивидуалната травма, причинена от изстрелите в малкото градче Хандлова доведе до травма за цяла Словакия. В обозримо бъдеще както личните, така и политическите резултати са несигурни.
