Сцената на расистка атака срещу турско семейство в Золинген, Германия, през 1993 г.
40-годишната Ясемин Шоман е експертка по расизма и научна директорка на Германския център за интеграция и миграционни изследвания (DeZIM). По образование историчка, преди това тя е била директорка на академичните програми в Еврейския музей Берлин.
Шпигел: Г-жо Шоман, в САЩ има съвсем различно измерение на расисткото полицейско насилие, в сравнение с онова в Германия. И въпреки това, след насилствената смърт на афроамериканеца Джордж Флойд, десетки хиляди хора излязоха на улиците в Берлин, Мюнхен и Хамбург. Как си обяснявате това?
Шоман: Хората в САЩ протестират не само срещу полицейското насилие. Става въпрос за много повече от това. Чернокожите хора са несъразмерно засегнати от бедността. Те имат по-лошо обслужване в сферата на здравеопазването и по-малък достъп до образование. Това са структурни проблеми, които имаме и в Германия. И тук някои групи от населението са подложени на по-голям риск да обеднеят или да отпаднат от училище.
Шпигел: Как изглежда структурният расизъм в Германия конкретно?
Шоман: Един пример е расовото профилиране от страна на полицията, което означава, че някои хора са обект на по-чести проверки без вероятна причина, поради фенотипни характеристики, като цвят на кожата. Проучванията показват също, че учителите систематично оценяват децата по-лошо, ако имената им не звучат по немски. Това не се основава на някакви съзнателни умонагласи, като например, че учениците с турски имена са по-малко интелигентни. По-скоро то се основава на автоматичното предположение, че те идват от среда в неравностойно положение. Тук имаме сливане на множество характеристики на дискриминацията, като етнически произход и класа.
Шпигел: Могат ли тези учители да бъдат обвинени в расизъм?
Шоман: Често недоразумение, особено в Германия, може да бъде, че за расизъм може да става дума единствено ако подобен тип отношение е било умишлено. Расизмът обаче не трябва да се разглежда само като проблем на хора със зли намерения. Трябва да се обърне внимание и на структурите и институционалните процедури, при които хората могат да бъдат поставени в неравностойно положение без умишлена злоба.
Шпигел: Откъде идва това недоразумение?
Шоман: Твърде дълго вече в Германия расизмът и антисемитизмът се смятат за исторически явления. Много хора вярват, че, примирявайки се с престъпленията на националсоциализма, ние сме ги преодолели. Според това разбиране расизмът е явление, което съществува само сред десните екстремисти.
Шпигел: След атаките на ксенофобски палежи в Золинген и Мьолн през 1990-те в Германия се разрази дебат за враждебността, проявявана към чужденците в ежедневието.
Шоман: Това е вярно. Но вниманието на хората бързо се насочи към други теми. Между другото, би било интересен точно тук да поговорим за терминологията.
Шпигел: Как точно?
Шоман: Думите „Ausländerfeindlichkeit“ и „Fremdenfeindlichkeit“ – буквално „враждебност към чужденци“ и „враждебност към непознати“ – са алтернативни форми на завоалиране, които са се утвърдили в тази страна. Това е така, защото концепцията за раса е табу [в обществения разговор], поради престъпленията на националсоциалистите.
Шпигел: И затова хората в Германия избягват термина „расизъм“?
Шоман: Точно така. Но само защото вече не се говори за „раси“, това не означава, че расизмът е изчезнал. Само формите на изразяване са се променили. В днешно време аргументите се основават не толкова на теории за биологичната раса, колкото на етническата, културна или дори религиозна принадлежност. Целта обаче все още е да се изключат групи, считани за „чужди“, от достъп до материални и символични ресурси, както и да се легитимира привилегирования статус на собствената група.
Шпигел: Кой е засегнат от расизма в Германия?
Шоман: Бих казала, че в момента има пет особено уязвими групи: чернокожи, синти и роми, мюсюлмани и, поради кризата около коронавируса, все по-актуален става антиазиатският расизъм, въпреки че не трябва да се забравя, че тази група е била обект на расистко насилие и в миналото. Помислете например за бунтовете през 1992 г. в Росток-Лихтенхаген [насочени срещу бившите „виетнамски гости“ в ГДР]. Аз бих считала за уязвима група и евреите, но антисемитизмът не може лесно да бъде включен в общия термин „расизъм“.
Шпигел: Защо не?
Шоман: Антисемитизмът е различен. Той е много силно повлиян е от различни конспиративни теории. Докато расизмът касае представянето на другите като „по-долни“ от нас, антисемитизмът касае неща като предполагаемата цел на евреите да постигнат световно господство. Следователно тук става по-скоро въпрос за уж ужасяващото превъзходство на това малцинство, отколкото за неговата малоценност.
Шпигел: Колко сериозен е анти-мюсюлманският расизъм в Германия?
Шоман: Представителните проучвания на общественото мнение и анализи на политическия и медийния дискурс показват, че това е една от най-широко приетите форми на расизъм в Германия. Той е сравним с расизма срещу синти и роми. Десните популисти го изразяват най-грубо, но той отдавна е проникнал в средата на обществото. Има безброй примери за нападения срещу джамии и за антимюсюлманско насилие. Засега обаче феноменът не получава вниманието, което заслужава.
Шпигел: Виждате ли и положителни развития в начина, по който германците се справят с расизма?
Шоман: Да. Става все по-лесно да се справяме с тези проблеми. Положителни примери включват новосформираната комисия на кабинета по расизма и десния екстремизъм, което показва, че въпросът най-накрая се решава на най-високо политическо ниво. Тук имаме нужда от дългосрочна стратегия.
Шпигел: В какво трябва да внимават хората, за да се изразяват, без да изпадат в дискриминационни шаблони? Много хора се чувстват несигурни в това.
Шоман: Като правило е важно да се замислим кога езикът може да бъде нараняващ или изключващ. Например, когато някои рома и синти казват: „Моля, не се обръщайте към нас със заклеймяващата g-дума [ц-дума]“, е трудно да се разбере защо толкова много хора все още пилеят толкова много енергия, настоявайки да използват термини като „цигански сос“ [вид широко разпространен в Германия барбекю-сос], вместо просто да уважат техните желания.
