Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2019 06 berlin gentrification

 

В началото на март най-големият германски таблоид, Билд, обяви: „Един призрак витае над Германия, призракът на експроприацията“.

Обикновено склонен към преувеличения, в този случай германският вестник не беше напълно погрешен: през последните месеци малко теми се обсъждат в Германия толкова разгорещено, колкото въпроса за конфискацията на собственост. И кой стои зад всичко това? Една базирана в Берлин гражданска инициатива, чиято цел е да бъдат конфискувани 200 000 апартамента от най-големите наемодатели в града, след което да бъдат превърнати в социални жилища.

Ако всичко върви по план, през следващата година в Берлин ще бъде проведен референдум, който би могъл да принуди правителството действително да извърши тези исторически експроприации. Предложението за „експроприиране на Deutsche Wohnen and Co“ посочва конкретно най-големия собственик на недвижимо имущество в града – Deutsche Wohnen, но на мерник са взети всички основни собственици.

И докато активистите виждат във всичко това безпрецедентна възможност да извоюват обратно града си от лапите на финансовия капитал, консервативните и либералните коментатори, политиците и инвеститорите предупреждават срещу завръщането на държавния социализъм в стил Германска демократична република. Рейтинговата агенция Moody's вече заплаши да понижи кредитния статус на Берлин, ако предложението за отчуждаване бъде превърнато в реална политика.

Експертите бяха шокирани дори само от заявлението, че въпросът е поставен на масата; Франк Пласберг, домакин на едно от най-популярните немски политически телевизионни предавания, прекъсна дискусия по този въпрос, която се водеше в програмата му в средата на март, със сухия коментар: „Говорим си така, и никога не бих повярвал, че нещо подобно би било изобщо възможно – вече 11 минути [да говорим] за отчуждаване на корпорация в Германия.“


Small Ad GF 1

Домакинът, както изглежда, не можеше да повярва, че тема, която самият той бе избрал, се възприема толкова сериозно. И това е най-забележителният момент в тази инициатива. В повечето други западни столици такова предложение би се разглеждало като наивна идея на радикални левичари. В Берлин, известен със своята протестна култура и оформен от историческите си прекъсвания, кампанията е много популярна.

В проучване, проведено от базирания в Берлин вестник Der Tagesspiegel по-рано тази година, 55% от анкетираните заявяват, че подкрепят отчуждаването. Мнозина смятат, че това е подходящ отговор срещу екстремната гентрификация[1] на града, която през последните десет години е довела до увеличаване на наемите с над 100% и разселване на множество семейства, културни институции и малки предприятия. С други думи, това е акт на самозащита – и той има потенциала да се превърне в модел на гражданска съпротива и за други градове.

Рузбе Тахери, основателят на инициативата „Експроприирайте Deutsche Wohnen и Co“, е висок мъж на 45 години; той често носи каскет и скептично изражение на лицето. В зависимост от това кого питате, това е или един от най-окуражаващите, или от най-досадните активисти в този град. „Берлин има дълга традиция на борба за жилища на достъпни цени“, каза той в разговора, който проведохме по Скайп. „И все пак само допреди няколко години подобен призив за експроприации би бил невъзможен. Свидетели сме на огромна промяна в дискурса.“

Тахери е бил на 14 години, когато напуснал Иран за Берлин, за да избегне военната служба. Това става през 1988, една година преди да падне Стената. В Германия той следва политическа икономия, основава онлайн бизнес за поръчки по мрежата и става активист. Ако го помолите да опише промените в града през последните три десетилетия, Тахери отбелязва първо положителните развития. „Берлин стана по-разнообразен. Източната и западната част се сраснаха. Градът е по-динамичен, претъпкан с хора и силно интернационален в наши дни“, казва той.

Но тези трансформации – както и новооткритата берлинска известност сред глобалната общност на хипстърите[2] – са съпровождани и от немалко недостатъци. Като начало, никой друг германски град не е виждал такова огромно увеличение на наемите. „Много местни жители се страхуват да загубят последното си убежище: собствените домове“, казва Тахери. „Това създава безпокойство, гняв и чувство на унижение.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

През пролетта на 2018 г. Тахери създава гражданска платформа, която да пренасочи тези чувства към действие. Той помага на няколко групи наематели да се обединят, за да изготвят предложението за референдум. По време на учредителното събрание, в един от активистките центрове в квартал Пренцлауер Берг, Тахери обявява: „Не навсякъде можете да започнете една такава кампания. Но в Берлин, в това време и против тази компания, това е възможно.“

По разбираеми причини Deutsche Wohnen се отнася към идеята за референдума със значително по-малко ентусиазъм. Фирмата, която в момента е притежание на няколко финансови компании и малки акционери, разполага със 110 000 апартамента в града. Основан през 1998 г. от Deutsche Bank, гигантът на недвижимите имоти бързо си спечелва репутацията на фирма, която ограбва и малтретира наемателите. „Стратегията им е да занемаряват имотите си, докато стане неизбежна една скъпа модернизация. За тях Берлин е място за плячкосване,“, казва Тахери.

И наистина: Берлин е страхотно ловно място за собствениците на имоти. През 2017 г. компанията е реализирала печалба от 2,04 млрд. долара. Най-големият акционер на Deutsche Wohnen, с над 10%, е BlackRock, най-големият управител на активи в света.

„Deutsche Wohnen е типичен пример за финансовото развитие в областта на жилищното управление, при което цифрите в счетоводните книгите са по-важни от подобренията на самите имоти и удовлетвореността на наемателите“, казва социологът Андрей Холм, автор на няколко книги за гентрификацията. Холм отбелязва, че контрамерките, като например експроприации, са вече отдавна належащи. „Жилищният проблем стана толкова остър за много берлинчани, че вече не е необходимо да сте изучавали Маркс, за да стигнете до извода, че частните бизнес интереси препречват пътя към осигуряването на социални жилища.“

И макар че Deutsche Wohnen е обявената цел на инициативата за отчуждаване, тя не е единствената компания с голям залог в играта. Предложението е насочено към структурни промени, които отиват далеч отвъд борбата срещу една отделна компания. Както се казва в резолюцията на инициативата: „Нуждаем се от мащабна комунализация в строителството и предоставянето на жилища, защото това е единственият начин да се осигури социално-справедливо осигуряване на жилища.“

От инициативата ще бъдат засегнати общо 10 компании с най-малко 3 000 жилищни единици. През април 2019 започна официалната кампания за референдум. Само за да направи референдума възможен, „Експроприирайте“ трябва да събере 170 000 подписа. И ако предположим, че такава широка подкрепа може да бъде спечелена, то без съмнение тя ще бъде последвана от дълга юридическа битка. После, дори и ако инициативата бъде успешна, въпросът за това какво ще трябва да плати градът за изпълнение на плана, ще бъде обект на други ожесточени битки: активистите смятат, че градът ще трябва да плати за компенсации не повече от 7-13 милиарда евро (за 200 000 жилища); собствените оценки на градската управа стигат до 36 милиарда евро.

Противниците на инициативата предупреждават, че масовата експроприация на собственост би била равносилна на атака срещу самите основи на германската държава. И все пак именно Германската конституция от 1949 г. е онази, която дава основанията за предложението за референдум. Член 15 от Основния закон на страната гласи, че „земята, природните ресурси и средствата за производство могат, с цел национализация, да бъдат прехвърлени в обществена собственост или други форми на публично предприятие чрез закон, който определя характера и размера на обезщетението.“ Включването на член 15 се дължи на бурния следвоенен момент, в който конституцията е създадена, когато ангажиментът на Германия към капиталистическата система все още не е сигурен.

Това ще бъде първото използване на член 15 за всичките 70 години [съществуване на Конституцията] – факт, който подчертава сериозността на жилищната криза в Берлин.

За да разберем сегашното анти-гентрификационно движение – и защо то е уникално за Берлин – трябва да разгледаме уникалната протестна култура на града. „От края на Втората световна война до края на хилядолетието Берлин е място, което е принципно оттеглено от законите на свободния пазар“, казва географката Илзе Хелбрехт от Хумболтовия университет в Берлин. „Западен Берлин беше остров на субсидии, икономиката му едва ли е била жизнеспособна сама по себе си. А Източен Берлин, столицата на ГДР, беше част от социалистическата планова икономика.“ Сравнителната липса на конкурентен натиск и в двете страни на града позволява на лявата култура да расте, оформяйки онова, което Холм нарича „DIY идентичност“ [идентичност от типа „направи си сам“], която може да се разбира и като израз на творчески възможности, и като последствие от политически неуспехи.

Но в края на миналия век нещата тук започнаха да се променят драстично. През 2004 г. решението на Easyjet да направи от летище Берлин-Шьонефелд един от основните си европейски центрове, доведе до голям наплив от европейски туристи. Прочутият техно-клуб „Бергхайн“ отвори врати същата година и скоро беше избран за „най-добрия нощен клуб в света“, привличайки още повече посетители от близо и далеч. След това дойде Световното първенство от 2006 г., по време на което футболните фенове от цял ​​свят бяха изненадани от гостоприемството на Германия (и нетипично перфектното време от онова берлинско лято).

Тези промени, в съчетание със сравнително ниските разходи за живот, утвърдиха Берлин не само като гореща точка за пътуване, но и като желано място за преселване на множество творчески и технически специалисти – и, разбира се, допринесоха за бързо повишаване на наемите.

Но най-голям принос за свръх-гентрификацията на Берлин имат политиките на самата градска управа. Много скоро след падането на Стената градският сенат започва да приватизира основни части от тукашната обществена инфраструктура. През 1997 г. Берлин продава половината от електроцентралите си. Две години по-късно същото се случва и с водата му. Най-голямата и може би най-зле премислена сделка с недвижими имоти се прави през 2004 г., когато градът разпродава 65 000 жилищни единици за неприлично евтината цена от 405 милиона евро и прехвърля значителна част от общинския дълг в ръцете на частни инвеститори. Като цяло, всеки отделен апартамент е продаден средно за около 30 000 евро. Повечето от тези домове днес са собственост на Deutsche Wohnen. Между 1989 и 2004 година Берлин продава общо 200 000 жилищни единици.

Част от приватизацията е направена възможна от партии, считани за леви, които традиционно участват в ръководството на града. От 1989 г. насам социалдемократите присъстват във всеки сенат, като на три пъти изграждат коалиция с Лявата партия [съставена предимно от бившите комунисти, бел. пр.]. „И двете партии трябва да бъдат обвинявани в изпълнението на една неолиберална програма“, заявява Тахери. През 2003 г. тогавашният кмет Клаус Воверайт, известен с циничното си хладнокръвие, измисли лозунг, който служи като един вид извинение за политическия провал: „Берлин е беден, но секси“. Не ще и дума, това е позиция, която единствено не-бедните хора биха могли да намерят секси.

През последните години правителството на Берлин – в момента коалиция от социалдемократите, Лявата партия и Зелените – бавно започна да коригира грешките от близкото минало. Градът е изкупил редица апартаменти от частни инвеститори, и се обмисля петгодишно замразяване на наемите. Но тези предпазливи опити за изкупление са само трудно спечелени резултати от ожесточения масов активизъм и протестен натиск.

Левите берлински общности, особено Движението за права на наемателите, станаха по-големи, по-радикални, по-добре организирани и невъзможни за игнориране от страна на градското управление. Усилията за съпротива доведоха до де-приватизация на градското водоснабдяване през 2013 година. Година по-късно мнозинството от гласоподавателите в Берлин решиха да запазят Темпелхоф – едно от бившите летища на града, което днес е превърнато в парк, където не могат да се придобиват недвижими имоти. А след това, през миналата есен, протестиращите осуетиха плановете на Гугъл да построи огромен офисен комплекс в квартала Кройцберг. „Съпротивата срещу гентрификацията нарасна изключително много през последните 10 години. Практиката доказва, че протестите се изплащат“, каза Тахери.

През февруари либерално-консервативният вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung стигна дотам, да пише на първа страница, че Берлин е станал „социалистически град“. „Това, че враговете ни са уплашени, е положителен сигнал“, отбелязва Нина Шолц, журналистка и активистка. „За съжаление обаче тук става дума не за връщането на социализма.“

Части от градската управа демонстрират желание за прокарване на социалистически политики, казва Шолц, „но като цяло коалицията е все още изключително благоразположена към инвеститорите, фокусирана върху прекомерния туризъм и индустрията на стартъпите [малките рискови фирми, обикновено в областта на високите технологии].“

Шолц, която е помогнала за разрастването на кампанията „Експроприирайте“, отбелязва, че една от основните трудности се състои в това да се обединят активистите и наемателите. „Цели светове се сблъскваха между активистите, които използваха думата ‚експроприация‘, и наемателите, които не искаха да имат нищо общо с това“, казва тя. За много наематели подобно предложение звучеше твърде радикално, поне в първия момент. Но след десетки срещи, семинари и събрания на местно ниво, днес движението вече е по-голямо от всякога. „То е много разнообразно, [в него участват] млади хора, възрастни хора, както от изток, така и от запад. Всички те разбират, че този референдум е единственият им шанс“, казва Шолц.

Но анти-гентрификационното движение нараства не само в Берлин. През февруари съвместната работа на протестиращи и местни политици в Ню Йорк осуети плановете на Амазон да построи новата си главна квартира в града. През 2015 г. Барселона избра за нова кметица една от най-известните си активистки в жилищната политика, Ада Кола. „Имаме връзки с организаторите в много други градове“, казва Тахери.

Вземете например годишният международен фестивал „Урбанизирайте“, където се събират и разработват стратегии за борба с анти-гентрификационните активисти от цял ​​свят. Фондацията „Роза Люксембург“ е домакин на няколко конференции годишно, където се събират активисти. Някои от организаторите, които протестираха срещу Google Campus в Берлин-Кройцберг миналата година, се свързаха с протестиращите срещу Амазон в Ню Йорк.

„Можем да се учим едни от други. Надявам се скоро да говорим за социализацията на Фейсбук, Гугъл и Амазон. Но засега в Берлин става дума за жилищни компании“, казва Шолц.

Активисти от цял ​​свят ще насочат това лято погледите си към Берлин, където инициативата започва да събира подписи. Столицата на Германия вече значително е променила естеството на дискусията. Холм е оптимист: „В крайна сметка, от наемателите в този град зависи дали в някакъв момент ще се разкаже историята, че хората в Берлин са намерили начин да се преобърне радикалната пазарна ориентация от последните 25 години на неолиберализъм.“

 

Източник

 

 

[1] Акт на повишаване стойността на недвижимото имущество, който обикновено включва прогонване на старите наематели, обновяване на имуществото и продаване (или даване под наем) на много по-високи цени. Бел. пр.

[2] Младите хора, които се стремят да бъдат в тон с всичко най-ново, динамично и модерно. Бел. пр.

Лукас Хермсмайер е независим журналист от Берлин, базиран в Ню Йорк. Пише основно за немски публикации като Zeit Online, Der Tagesspiegel и Die Tageszeitung.

Pin It

Прочетете още...