Дяволско съвпадение е информацията на Радио Свобода как президентът на балканската ни съседка и сърдечно близък с Путин, подписал указ за възстановяване на задължителната военна служба и стартирането по една от най-големите стрийминг платформи Max на сръбския политически трилър „Операция Сабя“. Едно е да узнаем как Сърбия става все по-милитаризирана, а режимът на президента Вучич все повече се връща към реториката от времето на Слободан Милошевич, друго е да видим филмирана историята на бившата югорепублика след неговото управление, с тайната полиция, със зловещия Земунски клан и червените барети. Човек като гледа това сръбско политическо криминале, почти му иде да се развика, ей, няма ли да свърши този балкански филм!
Зад „Операция Сабя“ стои една изключителна личност в българското филмопроизводство – бившата възпитаничка на НГДЕК, когато гимназията беше на световно ниво, продуцентката Мартичка Божилова! Ако някой се чувства много спечен, добре е да се запознае с нейното кино, правено заедно с режисьорите Георги Богданов, Борис Десподов, Boris Missirkov, Andrey M Paounov. Тя се е хвърлила в опасните води на международното копродуцентство да направи сериал с предимно сръбски пари(малко и от Националния ни филмов център), пред заплахата правителството в Белград всеки момент да врътне кранчето. В балканския регион мръсни цензурски номера нерядко се случват.
Когато Мартичка Божилова и сръбските ѝ колеги от This and That решават да снимат сериала, в Сърбия от години вече се разнася войнствената реторика ала Милошевич. Както споменах по-горе, връщат военната служба, но едновременно с това президентът и правителството му са натрупали колосално количество танкове, гаубици, хеликоптери Ми-17В, изтребители МиГ-29, танкове Т-72, бронирани машини БРДМ, дронове, ракетни системи, закупени и „дарени“ разбира се, от Русия, Беларус и Китай. Съвсем не между другото, отбелязвам, че в такива тревожни времена, страхотно важно е да има дръзко кино и журналистика!
В „Операция Сабя“ премиерът Зоран Джинджич(2003) е високообразован, напорист, честен и дружелюбен, добре изглеждащ и чаровен. Вече е екстрадирал в Международния наказателен съд Милошевич и Воислав Шешел, иска да предаде и останалите виновници за кръвопролитията в страната. Не избягва контакти с военнопрестъпници и олигарси, но не е склонен към отстъпки. Цената за неговата прямота се оказва животът му. Снайперист, скрит срещу сградата на правителството в Белград го прострелва смъртоносно. Преди това Зоран Джинджич иска да се увери, че мафиотизираната някогашна тайна полиция, както и службите за сигурност, нереформирани от времето на Милошевич, няма да предизвикат кръвопролития. Среща се със зам. шефа на Червените барети. Слизайки с патериците си от колата, премиерът новатор е прострелян прецизно точно от този шеф. Убийството на Джинджич е великолепно заснето – кърваво, безмилостно, всяващо ужас в душите на хората в Белград(операторската работа е страхотна, както и монтажът). Да, Свободан Милошевич е даден на съд, но дългата му ръка унищожава волята за нормалност в Сърбия. Тази воля все още принадлежи на шепа дисиденти на тогавашната демократична опозиция на Сърбия. Сред тях има и крайно десни и крайно леви. Двадесет години по-късно, Александър Вучич, бивш журналист, правил интервю с кръволока Радован Караджич, играел шах с не по-малко зловещия генерал Ратко Младич, тайно и явно ще ги използва като ресурс. Вместо да последва големия новатор либерал Зоран Джиндич в решителния му път към Европа, той избира постоянното люшкане между Изтока и Запада. В последно време, Вучич избра Путин. А защо превърна Сърбия в най-големия производител на оръжие в региона, не е трудно да се досетим.
Телевизионният сериал, с участието на българската продуцентка, е разказ не само за достойните политици като Зоран Джиндич, а и за онези журналисти в Сърбия, които правят своите разследвания като бъркат в кошера с оси, на ръба на свирепата цензура и финансов риск, подгонвани от стари политически зависимости, които превъзмогват с абсолютен професионализъм. Правят това само и само да разтърсят полусънната глупост и обидното лековерие на масата.
„Операция Сабя“ е опасен филм с недвусмислени предупреждения за това какво се случва в бившите комунистически страни, които не са си свършили докрай работата, поради което спящите клетки на ултранационалистическото, войнолюбивото и русофилско-путинското мислене, всеки миг може да взривят черупката на неизлюпената още птица на демокрацията. Някак си става ясно, че трябва силно, храбро, професионално кино!
Мартичка Божилова не се прави на интересна когато споделя преди премиерата, че стиска палци властта на Вучич да не спре сериала. Като нищо може да го направи!
