Разговор със Стивън Коткин
Вчера Евгений Пригожин, лидерът на наемническата организация „Вагнер“, започна бунт срещу руската армия и пряко предизвикателство към управлението на руския президент Владимир Путин. От днес следобед изглежда, че той поне временно е спрял това, което изглеждаше като поход към Москва. Все още е изключително трудно да се разбере накъде ще се насочат събитията в Русия. Ситуацията е променлива, рано е и не искаме да правим прибързани заключения. И все пак: как можа да се случи това?
Пригожин импровизира. Може би той е спрял напредването към Москва, но какво следва сега? Да се върнем в базовите лагери, казва той. Добре: но той все още е начело. Вие казвате преврат, аз казвам пуч. Вие казвате „домат“, аз казвам „томат“: нека да отменим цялата работа – но само засега.
Но той вече успя да влезе в южната военна централа на Русия, която се намира в Ростов на Дон, точно в центъра на града. „Вагнер“ превзе щаба – и го превзе не с оръжие, а основно със смартфони. Технологиите направиха тази игра различна. Телевизионна продуцентска компания управлява Украйна – и го прави с огромен успех, при това във военно време. Инструментът на Пригожин е Telegram. Путин е известен с това, че не е в интернет; той очевидно не разбира социалните медии. Голяма грешка.
Динамиката тук може да прилича на банкова криза. Спомнете си за срива на Silicon Valley Bank: това беше банкова атака, задвижвана от Twitter. Ако руската армия започне да се разпада на терен, това ще е равносилно на задвижвано от Телеграм бягство от политико-военна банка.
Ако това се случи – едно огромно „ако“ – Пригожин може да се окаже подаръкът, който Украйна заслужава: решаващата алтернатива на Путин, която поставя на изпитание лоялността на всички в Русия, разкрива, че сред воюващите от руска страна няма почти никаква реална подкрепа за войната и дори разплита нещата в Москва. През първите си десет дни украинската контраофанзива се изразяваше в проучване на слабите места – за съжаление, в проучване на собствените слабости на Украйна, които бяха открити почти навсякъде. Но настъплението може изведнъж да заприлича на рязане на масло, ако руснаците сложат оръжие, объркани или деморализирани, и просто се отправят към дома. Контранастъплението на Украйна се сблъсква с дълги и трудни шансове; вътрешната заплаха за Путин е единственият сценарий, който наистина облагодетелства украинците. И ето, че сме точно там – или може би.
Отдавна наричам режима на Путин „кух, но все още силен“. Той беше и си остава жизнеспособен, докато няма политическа алтернатива. Сега може да видим колко точно е кух. Путин неволно започна стрес тест на собствения си режим. Той вече беше загубил мистиката си с провала на агресията срещу Украйна. Веднъж загубена, почти невъзможно е мистиката да бъде възстановена. Старото клише за императора и дрехите. Той все още притежава огромна власт, вкоренена в структурите, които е изградил около себе си, като собствената му преторианска гвардия, както и онези, които е премахнал – унищожаването на пейзажа на политическите възможности без него и жестоките репресии за демобилизиране на населението.
Има едно нещо, от което всички диктатори се страхуват, и то с право: алтернатива. И Путин, шокиращо, след години и години на неуморно потискане на алтернативите, на промотиране на нечовеци в най-близкото си обкръжение, за да гарантира, че никой не може да го застраши, все пак е позволил да се оформи такава. Ощипете ме.
Авторитарните режими изграждат внушителни военни служби и служби за сигурност, но те са умишлено разделени на лагери от лидера, за да може да ги контролира и да ги прави зависими от него. Лидерът умишлено им предоставя припокриващи се юрисдикции, засилва присъщото им съперничество на всяка крачка и седи и наблюдава, обикновено с удоволствие. Но в този случай Путин си е създал свой собствен враг.
От известно време твърдя, че начинът да привлечем вниманието на Путин, да дестабилизираме режима му, е да открием и вербуваме дезертьор отвътре, руски националист, човек, който да се хареса на базата на Путин, но който да признае отделното съществуване на украинска нация и държава. За предпочитане е дезертьор в униформа. И Путин ни подари такъв кандидат.
Още е рано. Трябва да внимаваме да не се отдадем на пожелателно мислене. Превратите в Русия имат ужасна история. В световен мащаб почти всеки преврат се проваля. Шансовете не са много големи. Но сега поне ги има.
Но какви са алтернативите срещу Путин?
Лесно е да се отхвърли Пригожин като нисш човек, командир на няколко ескадрона на смъртта – наемници, които са били в затвора за убийство или изнасилване и които той лично е набирал в наказателните колонии. Самият той е излежавал дълъг затворнически срок, около девет години. Но в някои отношения той представлява и алтернатива, която би могла да бъде привлекателна: авторитарен руски националист, който признава, че войната е грешка, и, независимо дали напълно съзнателно или не, на практика я прекратява – или поне настоящата ѝ активна фаза. Това е единственият вид човек, който би могъл да застраши Путин – и Путин не направи нищо, докато всичко това се развиваше в реално време, на видеоклипове, които целият свят гледаше.
Пригожин може да изглежда малко вероятен претендент. Но в някои отношения неговият опит е по-подходящ за момента от този на Путин. И двамата са от Санкт Петербург, но Пригожин, въпреки че е излежал присъда, е от средите на интелигенцията. Майка му е художничка, тя управлява галерия в Лондон. Той говори по-добър руски език от Путин. По отношение на социалната класа той всъщност е едно ниво над Путин. А артистичната страна на Пригожин е видима във видеоклиповете му. Той не може да смята (математиката му е ужасна – още едно откровение от видеоклиповете му). Но вижте неговия остроумен и заострен речник, каданса му, способността му да влиза в ролята на твърд мъж, руски патриот със сърце на място, говорител на истината, който назовава с имената им опортюнистите, кретените и крадците, назначени от Путин.
До известна степен Пригожин изглежда се е поучил от превъзходните видеопрезентации на [руския дисидент] Алексей Навални. Навални е все още жив. Той е в затвора, където го очаква нова присъда по скалъпени обвинения. Докато е жив, той също представлява алтернатива. Друг руски националист, със сигурност от съвсем друг тип, но който също казва на глас, че войната е била ужасна идея и че тя вреди на Русия.
Освен това Навални е безценната карта за отмяна на санкциите за всеки бъдещ заместник на Путин, дори ако самият той не е този заместник.
Какво може да направи Путин, за да промени нещата?
Путин би могъл да използва мощните си военновъздушни сили, които все още са непокътнати, за да нанесе удар по силите на „Вагнер“. Изглежда, че руските военновъздушни сили бомбардират силите на „Вагнер“ по пътя към Москва. Радикален акт би бил да се удари Пригожин, който се укрива в Ростов, главния военен център в Русия за войната на Путин в Украйна. Представете си символиката на това. При все това въздушен или ракетен удар би могъл да сложи бързо край на това бъдещо въстание. И ако не използва решително военновъздушните сили, и то скоро, Путин може да загуби контрол над ситуацията.
Пригожин не разполага с достатъчно тежки оръжия, за да превземе Москва с военна сила. Той не разполага с военновъздушни сили – освен ако елементи от руските военновъздушни сили не дезертират при него. Той би могъл да превземе Москва или поне да влезе в нея за разговори или преговори, но само ако не срещне съпротива. Това ще изисква руските военни – войници и офицери – да изберат да не стрелят по хората му и по него. Това би означавало ФСБ (Федералната служба за сигурност) да реши, или някои елементи в нея да решат, че трябва да се въздържат от изпълнение на заповеди за стрелба с цел убийство. Честно казано, това изглежда малко вероятно. Фактът, че изобщо го обсъждаме, обаче означава, че вероятността не е нулева.
Ако Путин наистина използва военновъздушните сили срещу Пригожин, това също може да влоши собственото му положение. Той ще бомбардира собствените си сили. Ростов е в Русия, а не в Украйна. Там има руски деца. Военният щаб се намира в центъра на гъсто населен град и в него има руски войници и офицери, а не само наемници на „Вагнер“ – които също имат майки и бащи, сестри и братя. Путин не би могъл да цензурира подобен акт, защото целият смисъл би бил да се демонстрира, че той командва.
Трябва да се притесняваме също, че Путин може да направи нещо радикално, за да отвлече вниманието и да си върне предимството. Той взриви язовир Каховка. Ами Запорожската атомна електроцентрала? Путин може да я взриви и да облъчи Украйна. Голяма част от Украйна може да стане необитаема за продължителен период от време: радиацията е много по-лоша от замърсената вода или мините, които Русия разпръсква по големите части на Украйна, които окупира. Украинските специални сили многократно са се опитвали и не са успели да преминат река Днепър и да поемат контрола над атомната електроцентрала.
Това са ужасни сценарии.
Армагедонът не е предотвратен, а отложен? Едва ли мога да повярвам, че изричам такива думи. Наскоро Путин повтори, че правителствената политика за използване на ядрени оръжия би касаела единствено сценарий, при който е застрашено съществуването на руската държава. Той приравнява личното си управление с това на руската държава.
Разбира се, ние не искаме да всяваме паника. Не знам дали изявлението на режима на Путин, че е разположил тактически ядрени оръжия в Беларус, е реално. Достатъчно е да е разположил само едно. Ако от Беларус бъде изстреляна тактическа ядрена бомба, има ли основание за ответни действия срещу Русия?
Нека си спомним: когато Путин се опита да убие онези, които смяташе за предатели в Обединеното кралство, той не накара своите ударни отряди да използват пистолети, за да ги застрелят, или да изсипят арсеник в чая им. Той ги накара да използват полоний, „Новичок“. Това също беше послание – не само фактът, че той ще убие предателите, където и да се намират, но и „как“.
Без значение как ще реагира Путин, изглежда, че той рискува да изгуби хватката си.
Това може да се размине бързо. Путин е човек, който оцелява. Усещането, че руската държава е в опасност, може да сплоти различните съперничещи си фракции около него.
Във видео отговора си към Пригожин Путин намеква за момент на опасност като 1917 г. – тогава Лавр Корнилов, главнокомандващият руските войски през Първата световна война, изпраща войски в столицата Санкт Петербург, за да възстанови реда, но успява само да дезинтегрира още повече политическия отечествен фронт.
Или си спомнете за опита на Александър Керенски да предотврати опит за преврат, като изпрати сили да закрият и арестуват болшевиките, което предизвика самия преврат, който Керенски и неговото Временно правителство са искали да предотвратят. Руската империя се разпада. Ако твърдите мъже се съгласят, ако усетят момент на равностойна опасност не само за Путин, но и за Русия, те биха могли да го спасят, за да спасят страната.
На какво или на кого трябва да обърнем внимание, за да разберем накъде вървят нещата?
Следете шефа на Съвета за сигурност Николай Патрушев. Пекин все още не е коментирал; сега може би е моментът Си Дзинпин да реши, че всъщност няма алтернатива на квазимарионетния режим в Москва. Ако Путин пада, Си може да иска да изпревари по-малко желаните варианти, като например някой руски политик, който е приятелски настроен към Запада. Възможно е да има сериозни последици за Китай.
Наблюдавайте чеченския военачалник Рамзан Кадиров, който подобно на Пригожин управлява голяма частна армия. Той изповядва абсолютна лоялност към Путин, но би могъл да спомогне за възникването на проблем в Северен Кавказ. Нека видим дали Кадиров, който има сериозни здравословни проблеми, ще остане в Грозни или близо до него, или ще се появи на друго място, за да играе роля. Изглежда, че неговите хора участват в потискането на „Вагнер“. Амбициите на Кадиров, което е невероятно, са в Москва. Но задействането на Северен Кавказ може да има широки последици – за Южен Кавказ, за Леванта, за Русия.
Наблюдавайте и Беларус. Непостоянният президент Александър Лукашенко може да реши, че надписът вече е на стената, и внезапно да реши да се измъкне, предизвиквайки допълнителни последици. Путин може дори да се опита да го отстрани и замени. И кой знае? Лукашенко може дори да смени страната и да се насочи на запад.
Случилото се през последните 24 часа промени ли мнението ви за Путин?
Ето какво е най-важното: дори и сегашният бунт да е потушен, беше позволено да се появи алтернатива. Всичко това се развиваше в реално време, на видео, в продължение на месеци и месеци. Путин не се намеси по-рано и позволи нещата да стигнат дотук. Зашеметяващо. Или е изпаднал в абсолютна некомпетентност, или има по-малък оперативен контрол, отколкото медийната му машина дава да се разбере. Или и двете. Очаквах да е по-добър в „АBC-то на авторитаризма“. Очаквах да разбере, че това е единствената заплаха в реално време. Очаквах да прекрати игрите, да прекрати настройването на съперниците един срещу друг, за да ги контролира, защото това е станало опасно лично за него. Надцених го. Не бих искал обаче да направя обратната грешка и да го подценя сега.
Кой е правилният исторически паралел тук?
Вече споменах 1917 г., защото самият Путин се позова на нея, а не на съветската имплозия от 1991 г., която той преживя и за която често размишлява. Но забележителният аспект за мен не е само зловещото усещане за далечното минало, което отново изглежда толкова близко, а технологичната и медийната революция. Гледам тази украинска телевизионна продуцентска компания, която водеше тази война, гледам продукцията на изслушванията на 6 януари тук, в САЩ – изслушванията на Лиз Чейни бяха ръководени от телевизионен продуцент, с мощен ефект – и си мисля: „Ето как сега най-ефективно се прави национална сигурност: със смартфони, видеоклипове, мемове.“ Всички тези писмени и електронни справки, всички тези срещи на директори и заместници, които формират разрастващите се бюрократични структури за национална сигурност, цялото това шпиониране, прикриване и кинжал – и бум: Телеграм и чифт палци.
Може ли Украйна да се възползва от това?
Не бях сред убедените, че Украйна ще вземе група момчета, които са работили във всевъзможни цивилни области, ще ги обучи за няколко месеца как да използват най-сложните оръжия в света и ще ги изпрати във фронтови атаки срещу някои от най-силно укрепените позиции, които някога сте виждали. Тоест, организирайте настъпление, при което врагът знае точно къде ще нанесете удара и има повече от достатъчно време да се подготви и се е подготвил, упорито.
От украинска страна не разполагате с много голям брой добре обучени войници, умеещи да провеждат операции с комбинирани оръжия, което е едно от най-трудните неща за всеки военен, а предимно с цивилни, които при цялата си смелост и воля, не по своя вина, са получили много трудна задача. Не всички от новообучените украински бригади са изпратени в действие. Все пак постигнатото досега не е впечатляващо. Да, Украйна все още не разполага с F-16; предполага се, че те ще дойдат. Но как авиаторите биха могли да изпълняват успешно бойни мисии с тях, пред зъбите на руските С-300 и С-400, стрелящи от руска територия, не ми е ясно.
Наблюдаваме как руските сили в отбраната се учат и адаптират, използват много ефективно хеликоптерите. Не би трябвало да е така, но това изглежда е изненадало някои анализатори. Руските мини са многобройни и смъртоносни, използвани с известна изтънченост и в огромно количество.
Но какво ще се случи, ако Пригожин успее да дезинтегрира руската армия? Ако успее да дестабилизира режима в Москва? Ако, дори и бунтът му да бъде потушен, дестабилизацията и дезинтеграцията все пак доведат до някаква форма, до някаква степен на разпад? Това може да е подаръкът, който Украйна заслужава, подаръкът, който нейната доблест и саможертва са повече от заслужили. Този сценарий – руският националист, който се отказва от войната – е най-прекият път на Украйна към някакъв вид победа. Тогава, разбира се, на преден план ще изскочи въпросът за Крим.
Какви възможности имат Вашингтон и съюзниците му от НАТО? Просто да изчакат и да гледат?
Ако Вашингтон, НАТО и Украйна се разглеждат като подкрепящи Пригожин, в сговор с Пригожин, това може да доведе до подкопаване на всички шансове, които той може да има, за да катализира прекратяването на агресията. Така че реакцията беше правилна: да се остави всичко да се развие, с лек коментар от страна на Киев, но иначе сдържано във Вашингтон и Брюксел.
Зад кулисите, разбира се, се извършва денонощно и много внимателно наблюдение на всичко и на всички, както и интензивни консултации. 12, 24, 36 часа гризане на нокти. Но след целия Sturm und Drang можем да се окажем точно там, откъдето започнахме: Путин е на власт в Москва, а Украйна е изправена пред контраофанзива, която ще бъде много трудна за осъществяване.
