| Хуго Портиш е известен австрийски журналист, историк, режисьор-документалист и общественик. Роден е през 1927 година в Братислава, тогава Чехословакия. С умението си да обяснява сложните политически и икономически процеси на разбираем език и с политическия си ангажимент в името на демокрацията той придобива международна известност. През 1991 година дори е предложен за президент на страната след аферата Валдхайм и международното злепоставяне на Австрия с президента й, бивш нацист. Двете конкуриращи партии – социалистическата и народната – са готови да го подкрепят, но той отхвърля предложението, като отговаря: „По добре е да си свободен без професия, отколкото да си обвързан с най-високата държавна длъжност или други функции.“ |
Из книгата на Хуго Портиш „Сега накъде“…
Хуго Портиш, „Сега накъде“
МД „Елиас Канети“, 2012
Превод: Пенка Ангелова
„В огромни части на Европа измъчени, гладни, угрижени и объркани хора се взират в развалините на градовете и домовете си и търсят на тъмния хоризонт знак за някаква нова надвиснала опасност, някаква тирания или нов терор. Сред победителите цари вавилонско стълпотворение от фалшиви гласове, сред победените обаче упоритото мълчание на отчаянието … Въпреки това има лекарство, което може да бъде приложено всеобщо и спонтанно и може да промени като с вълшебна пръчица цялата сцена и само за няколко години да направи цяла Европа или поне нейната по-голяма част така свободна и щастлива, каквато днес е Швейцария. Трябва да възстановим европейското семейство или поне толкова от него, колкото ни е възможно, както и да осигурим структури, в рамките на които то може да съществува мирно, спокойно и свободно. Ние трябва да създадем нещо като Съединени европейски щати… Всички ние трябва да загърбим ужасите на миналото и да се обърнем към бъдещето. Просто не можем да си позволим да носим в себе си през всички идни години омразата и мъстта, възникнали от несправедливостите на миналото. Това ли е единствената поука на историята, която човечеството не може да проумее? Нека се възцари справедливост, милосърдие и свобода! Искам да ви кажа нещо, което ще ви учуди. Първата стъпка за възстановяване на европейското семейство трябва да бъде договор за сътрудничество между Франция и Германия. Само по този начин Франция ще може да поеме отново европейското ръководство. Европа не може да възкръсне без духовно възвисена Франция и без духовно възвисена Германия. Структурата на Съединените европейски щати, ако бъде създадена правилно и дългосрочно, трябва да е така направена, че да не допуска материално надмощие на отделни държави. Малките нации трябва да имат същата тежест като големите и да се прославят с техния принос за общото дело. Тук обаче трябва да отправя и едно предупреждение. Възможно е да не ни е отредено достатъчно време. Днес ние се радваме на кратка почивка и можем да поемем дъх. Войната е спряла, но опасностите не са отминали. Ако искаме да създадем Съединените европейски щати, то трябва веднага да го направим. В наши дни по странен и някак несигурен начин сме поставени под закрилата на атомната бомба. Все още тя е собственост единствено на една държава, за която знаем, че тя никога няма да я употреби, ако не се наложи да защитава правото и свободата. Може обаче да се случи това ужасно средство за разрушение да се разпространи за няколко години нашир и длъж. И катастрофата, която може да бъде предизвикана, ако то бъде употребено за решаване на спорове между различните нации ще доведе не само до унищожение на всичко, което наричаме цивилизация, но и на цялото земно кълбо. Затова нашата неотменна цел трябва да е, да подкрепяме Организацията на Обединените Нации. Вътре в тази обхващаща целия свят концепция обаче трябва да създадем европейското семейство в регионална система, Съединените европейски щати … Ако на първо време не всички европейски държави пожелаят или могат да се включат, то ние трябва да съберем всички онези, които имат желание и са в състояние да го направят. Спасението от война и робство за обикновения човек от всички раси и страни трябва да стъпи на здрави основи: на готовността да умре, но да не се подчинява на тиранията. При това крайно необходимо дело Франция и Германия трябва да поемат ръководството. Великобритания, Британската империя, мощната Америка и, както се надявам, също и Съветският съюз – тъй като само в този случай всичко наистина ще бъде добре – трябва да застанат в подкрепа на новата Европа като доброжелателни приятели и да ѝ помогнат в нейното право на живот. Нека Европа възкръсне!“
Спира ли Ви дъхът като четете това? Една година след войната, през септември 1946 година! Но трябваше да мине много време докато Франция и Германия тръгнат по този предначертан от Чърчил път. Много по-бързо стана това, от което Чърчил се опасяваше: страхът от нова тирания, опасността от война.
Превод: Пенка Ангелова
Хуго Портиш, „Сега накъде“, издателство МД Елиас Канети 2012
