Подигравателно представяне на „Алтернатива за Германия“ (AfD) по време на карнавала в Дюселдорф 2024 г.
(© picture-alliance/dpa, Federico Gambarini)
Алтернатива за Германия или алтернатива на здравия разум?
(Интервю с професора от Билефелдския университет Вилхелм Хайтмайер)
Кристоф Давид Пьорковски: Г-н Хайтмайер, след последните избори и в настоящите социологически проучвания все по-екстремистката AfD достигна около 20 процента в цялата страна, а в източната част дори повече. В отговор на така наречения „негативен неделен въпрос“ само малко повече от половината германци заявяват, че никога не биха гласували за крайнодясната партия. От дълго време изследвате десния екстремизъм. Това изненадва ли Ви?
Не. От много години се наблюдава един вид нормализиране на неприемливи преди това позиции. AfD печели тук от специалната си структура: тя не е класическа дясноекстремистка партия, доколкото не призовава изрично към насилие; буржоазната ѝ патина я прави избираема за много социални групи. Въпреки това смятам, че би било банализиращо да я описваме просто като дяснопопулистка. Аз описвам политическия тип на партии като AfD като „авторитарен национал-радикализъм“.
Каква е разликата?
Десният популизъм е насочен към краткосрочни състояния на възбуда и работи с идеологически плитката линия на конфликта между народа и елита. Това не е достатъчно, за да се концептуализират явленията в дясната част на партийния спектър. „Авторитарният национал-радикализъм“ се характеризира с три доказуеми черти: Авторитаризмът се състои в стремеж към променен модел на ред, с традиционни начини на живот, ясни йерархии и дихотомни образи на обществото, които позиционират „ние срещу тях“, „вътрешно срещу външно“ или „свое срещу чуждо“. Национализмът е свързан с претенции за превъзходство на германската култура, променена историография и това да бъдеш германец като основна опорна точка на идентичността. Радикалният аспект се състои в яростен и емоционален стил на мобилизация. Този тип политика е съвместим и с широко разпространената сурова буржоазност.
Какво означава това, сурова буржоазност?
Суровата буржоазност означава пренебрежително отношение към по-слабите, с идеология, която разглежда определени групи хора като неравностойни и се крие зад гладка външна фасада.
Половината от германците не изключват да гласуват за партия, чието най-силно течение, крилото на Хьоке, заимства духовно от националсоциализма. Доколко силно центърът на средната класа в обществото е повлиян от авторитарни мисловни модели?
С концепцията за групово-базирана омраза, която разработихме в университета в Билефелд, успяхме да докажем в големи дългосрочни проучвания от 2002 до 2012 г., че формите на обезценяване и дискриминация, свързани със суровата буржоазност са дълбоко вкоренени в големи групи от населението и са съществували още преди основаването на AfD. Това показва, че съществува голям потенциал от хора, които се дистанцират от класическия десен екстремизъм и неговото насилие, но които въпреки това силно подкрепят действията на AfD.
Политиците и медиите отново обсъждат предполагаемите причини за възхода на AfD. Слабото представяне на сегашното правителство е на първо място в списъка. Смятате ли, че причините са по-дълбоки?
Определено. От гледна точка на социалните науки е важно да се наблюдават дълги периоди от време, за да се види как се развиват определени процеси. Това не може да бъде сведено до проблемите с отоплението. Тогава това обяснение води до невярното твърдение, че тук работят предимно протестните гласоподаватели. Така се пренебрегва манталитетът, който се е развил в дългосрочен план.
Какво е довело до тези нагласи?
Първо, социално-икономическите сътресения, причинени от неолиберализма. През 2001 г. Дитмар Лох и аз публикувахме сборника „Сенчестите страни на глобализацията“. В него анализирахме развитието на десния спектър в Европа. Още тогава авторитарният и разюздан капитализъм с помощта на политиката беше постигнал огромни успехи в контрола върху решенията за местоположението и социалните стандарти. От друга страна, националната държавна политика загуби голяма част от контрола, включително и с цел борба със социалното неравенство.
Това доведе до процеси на социална дезинтеграция и загуба на доверие в политиката. Нарекох това „изпразване на демокрацията“: Апаратът функционира, а доверието ерозира. През 2003 г. например 58% смятаха, че демократичните партии само говорят, а не решават проблемите.
До каква степен десните партии се възползват от това?
Още през 2001 г. моята теза беше, че бенефициентът на това развитие ще бъде бесният десен популизъм. Това, което тогава не беше взето предвид, беше, че от 2001 г. насам преживяваме безкрайна поредица от често системни кризи. Оттогава насам много хора все по-често усещат, че губят контрол над биографията си. Авторитарният национал-радикализъм успя да се стабилизира не на последно място, защото обещава да възстанови контрола.
Съществуват ли тук разлики между Източна и Западна Германия?
Не може да се отрече, че много хора в Източна Германия са били социализирани по авторитарен начин. Освен това след обединението констелацията „повече сигурност и по-малко свобода“ се превърна в „повече свобода и по-малко сигурност“. Както знаем, в много биографии имаше прекъсвания. Освен това имаше болезнена загуба на признание. Това са изключително опасни политически фактори. Чувството, че не си признат, е по-разпространено на Изток, отколкото на Запад. Тези, които не са признати, са нищо.
Кое прави усещането за липса на признание толкова опасно?
Много хора, особено на Изток, развиват морал на превъзходство от чувството за неравностойно положение. За разлика от управляващите „предатели на народа“ и „забравената в Германия“ останала част от населението, те представят себе си като „истинския германски народ“. Голям брой емпирични изследвания показват, че хората, които се чувстват омаловажени, са по-склонни към групова омраза. 72% от хората, които виждат собствената си група като колективно ощетена, са склонни да правят ксенофобски изявления.
Означава ли това, че т.нар. протестни гласоподаватели протестират не само срещу конкретни политики, но и срещу отвореното общество като такова, т.е. дали те клонят към AfD не въпреки, а заради нейния несъмнен расизъм?
И двете. Позициите срещу отвореното общество и либералната демокрация във всеки случай са много широко разпространени и най-вече стабилни сред избирателите на AfD. В това отношение смятам, че терминът „протестен гласоподавател“ е напълно банализиращ. Институционализираната политика винаги го е използвала, за да се опита да се успокои. Идеята, че изгубените гласоподаватели ще се върнат, ако за кратко време приемете условията на десницата, е погрешна. Манталитетът, който кара хората да гласуват за AfD, е съществувал много преди тя да бъде основана, но не е бил обвързан с партийната политика. Сега те имат фиксирана допирна точка.
Лидерът на ХДС Фридрих Мерц сега заявява, че иска да обърне политическата култура на страната „от главата към краката“ и полемизира срещу „джендър новинарските програми“ и предполагаемия „тесногръд елит на общественото мнение“. Какво се случва, когато демократичните политици възприемат дяснопопулистката реторика?
Националните радикали стават по-силни. [Министър-председателят на Бавария] Маркус Зьодер, например, изпита това по време на предизборната кампания, когато се опита да изпревари AfD вдясно. Опасното е, че възприемането на дясна реторика води до нейното нормализиране. А това, което първоначално се смята за нормално, трудно може да бъде проблематизирано впоследствие.
Фактът, че потиснати преди групи от хора все повече се еманципират, също изглежда настройва хората срещу либералния ред, може би защото той вече не е благосклонен към тях. „Wokeness“[1] е новият термин на омразата в десницата. Дали загубите, които тласкат хората към крайната десница, са по-малко реални, отколкото символични?
Действително, едно международно сравнение показва, че нещата, които се възприемат като заплахи към идентичността сега са най-решаващият фактор за обръщането на хората към авторитарния национал-радикализъм. Когато етническата принадлежност бъде превърната в идентификационна котва, подобни загуби на контрол и усещане за загуба могат да бъдат психологически компенсирани. Свързаните с тях политики на идентичност са социално разяждащи, тъй като подчертават твърдите групови граници.
AfD води кампанията си с носталгичната фикция за естествения и изконен начин на живот. Фокусът не е върху социалната несправедливост, а върху безредието на късния модерен свят. Културната война – това ли е новата класова война, водена отдясно?
Със сигурност може да се каже така. Тя обещава да реши социално-икономическите проблеми по културен начин. Глобализираното настояще, което се възприема като хаос, трябва да бъде премахнато и да се възстанови първоначалният ред. Винаги става дума за „връщане на контрола“. В миналото един брутализиран консерватизъм често е действал като стреме за радикалната десница.
Могат ли крайно десните партии да разклатят демокрацията само ако консерваторите се обединят с тях?
Граничната зона с консерваторите наистина е крехка. Преходите са плавни, доколкото някои основни модели, например по въпросите на традиционния начин на живот, се споделят въпреки всички останали различия. В противен случай нямаше да има нужда от дебата за защитната стена. Нека ви припомня случая с Тюрингия, където Томас Кеммерих от FDP беше избран на поста през февруари 2020 г. с гласовете на AfD, което означава, че системното ниво вече е достигнато.
В други държави, като Австрия, консерваторите отдавна са сформирали коалиция с десните популисти и изглежда планират да го правят и в бъдеще. ХДС [германските християндемократи] твърди, че неговата защитна стена е в сила. Заплашени ли сме рано или късно от дясноцентристки/крайнодесен алианс в Германия?
Вероятно можете да чуете уверенията, че няма как това да се случи. Човек просто не иска да го повярва, поне аз не искам. Особено като се има предвид, че подобни съображения продължават да се появяват в части от ХДС и FDP, поне на щатско ниво. Не смятам, че е малко вероятно ХДС и AfD да работят заедно. Не мога да си представя това да се случи на федерално ниво в близко бъдеще, но вероятно рано или късно ще се случи на ниво щатски парламент. Ще трябва да изчакаме следващите провинциални избори в Източна Германия през 2024 г.
Нашето общество не може да принуждава хората да бъдат демократични, защото в противен случай то би станало авторитарно. Политологът Даниел Зиблат показва, че демокрациите днес умират бавно и често се прекратяват чрез избори. Какво може да се направи, за да се противодейства на подобно развитие?
За съжаление, забраната на дясноекстремистките партии не е от голяма полза, защото нагласите на хората не могат да бъдат забранени. Освен това репресиите пораждат иновации в десния спектър. Хората се преоткриват. На първо място, трябва да се преодолеят пропуските в представителството в политическата система. На хората, които не се чувстват представени, трябва да се даде добро демократично предложение. След това трябва да се работи срещу частично десните авторитарни структури в държавните институции като полицията и въоръжените сили.
Друг огромен проблем е, че политическото образование в училищата дълго време е било и продължава да бъде силно пренебрегвано. Университетите също се провалят в правните, икономическите и технологичните факултети, където се обучават бъдещите елити за политиката, управлението и бизнеса.
Защо университетите се провалят?
Защото не реагират по никакъв начин с програмите си на факта, че сред много студенти, особено в тези специалности, има много проблематични нагласи. Изследванията на Центъра за изследване на университета в Констанц показват, че там има високо ниво на ясно изразени национално-консервативни възгледи. Още през 2000 г. на базата на 8000 респонденти 40% са били за ограничаване на чужденците, а 21% са били за отхвърляне на културното проникване на чужденци. Но изглежда, че университетите изобщо не се интересуват от това.
А какво може да направи гражданското общество?
Преди всичко то трябва да стане по-способно да се справя с конфликти. Особено в близки групи като роднини, приятели, църкви, спортни клубове, на работното място и т.н. Винаги, когато хората изразяват позиции на групова омраза, те трябва да бъдат незабавно и категорично опровергани. Ако не рискуваме да направим това, дори с риск да бъдем изключени от референтните си групи, ние сме отчасти отговорни за нормализирането и свързаността на AfD.
[1] С „Wokeness“ [букв. „будност“, да бъдеш нащрек] в модерната култура се обозначава качеството да бъдеш бдителен и загрижен за социалната несправедливост и дискриминация. Понятието е един от крайъгълните камъни в идеологиите на съвременните алтернативни и леви движения.
