Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 09 Putins Propaganda

Илюстрация от Тайлър Комри

 

Шест вечери в седмицата Владимир Соловьов, един от доминиращите гласове в руската пропаганда, събира половин дузина експерти за повече от два часа, които изглеждат като неписани политически разговори. Последните епизоди бяха посветени на подигравки с Украйна и нейните съюзници – особено със Съединените щати и президента Байдън – и обсъждане на възможностите на Русия. „Трябва ли просто да превърнем света в прах?“ Соловьов попита по време на предаването си на 29 април. Гостите му – седем мъже на средна възраст – се разсмяха от сърце. По-късно Соловьов стана мрачен. „Бих искал да припомня на Запада две изявления с историческо значение“, каза той. „Президентът на Руската федерация попита: „Какъв е смисълът от свят, в който няма Русия? „Това е цитат от интервю на самия Соловьов с Владимир Путин, проведено през 2018 г., в което Путин отговаря на въпрос за възможността за ядрена война. Второто изказване, което Соловьов цитира, също е от Путин през 2018 г: „Ако започнат ядрена война, ние ще отговорим. Но ние, като праведници, ще отидем направо на небето, докато те просто ще се гърчат“. Соловьов често цитира тази фраза, понякога като своеобразен призив и отговор с гостите си.

Всички телевизионни предавания в Русия са или собственост на, или се контролират от държавата. Основните вечерни новинарски емисии на двата основни държавни канала, Първи канал и Русия 1, отразяват повече или по-малко едни и същи истории, в повече или по-малко еднакъв ред. На 30 април например Първи канал започна с репортаж от село, наскоро „освободено от неонацистите“; Русия 1 започна новините си с обща информация за успехите на руските войски – „Стотици ликвидирани неонацисти, десетки поразени въздушни цели и няколко удара по командни центрове и складове с оборудване“. И двете новинарски емисии съобщават за жестокости, привидно извършени от украинските войски. „Украинската армия отново бомбардира цивилни цели“, твърди „Русия 1“. Първи канал излъчи подробна изповед, за която се предполагаше, че е направена от украински военнопленник, който заяви, че е изнасилил рускиня и е убил съпруга ѝ. И двата канала излъчиха репортажи от военна болница, където група млади мъже в еднакви раирани пижами получиха медали за героичната си роля при „освобождаването“ на украински градове и села.

Отразяването се повтаря не само от ден на ден, от телевизионен канал на телевизионен канал; почти идентични истории се появяват и в печатните и онлайн медиите. Според редица настоящи и бивши служители в руски новинарски медии за това има просто обяснение: на ежеседмични срещи с представители на Кремъл редакторите на контролираните от държавата медии, включително радио- и телевизионните оператори и издатели, съгласуват темите и отправните си точки. Пет дни в седмицата една от контролираните от държавата консултантски фирми издава по-подробен списък с теми. (Организацията не отговори на искането за коментар.) Самата аз не съм виждала тези списъци – лицата, които имат достъп до тях, заявиха, че се страхуват да не бъдат преследвани по новите закони за шпионаж, за да ги споделят – но пък се съгласиха да анализират списъците в продължение на няколко седмици. Те казаха, че списъците обикновено съдържат от шест до десет теми на ден, които изглежда са предназначени да допълнят военните актуализации на Министерството на отбраната, които представляват задължително покритие. Онези от моите източници, които са виждали тези списъци, работят за медии, които не излъчват, но описаните от тях опорни точки неизменно се появяват в новинарските емисии на Първи канал и Русия 1.

Темите попадат в четири широки категории: икономически, разкриващи, сантиментални и иронични. Икономическите истории трябва да покажат, че западните санкции срещу Русия са направили живота в Европа по-труден, отколкото в Русия: хората във Великобритания не могат да си позволят отопление, германците може да бъдат принудени да карат велосипеди, защото цените на бензина се покачват, фондовите пазари падат, а Западна Европа може да бъде изправена пред продоволствена криза. Разкриващите теми се фокусират върху собствена манипулативна информация и дезинформацията на Запад. Те могат да включват разкази за украински бежанци, които разкриват „истинската си престъпна същност“, като крадат от магазини в западноевропейска държава, или сегмент за Остин Тайс, американски журналист, отвлечен в Сирия през 2012 г., разказан така, че да внуши, че той е бил наказан за това, че е казал истината за Съединените щати. Сантименталните истории се фокусират върху връзките между руснаците в Русия и в Източна Украйна: двойка, която се омъжва в наскоро „освободения“ Бердянск, хуманитарна помощ от Русия, пристигаща в Донецкия регион, или руски лекари, които осигуряват медицинско обслужване на деца, пострадали в Украйна. И накрая, ироничните истории се фокусират върху подигравките с украинския президент Володимир Зеленски, а често и върху предполагаемия умствен упадък на Джо Байдън. За тях руската телевизия често използва сегменти от предаването на Тъкър Карлсън по Fox News.

Лев Гудков, независим социолог, ми каза, че телевизионната реторика се основава на „приписване на собствени черти на опонента“.

В първите дни на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна бях в Москва, гледах телевизия и бях поразена от начините, по които каналите омаловажаваха войната: тонът беше прозаичен, продължителността на новинарските емисии – непроменена. Предположих, че това е стратегия, целяща да накара руснаците да не обръщат внимание на нещото, което Кремъл нарича „специална военна операция“. Но според моите източници онова, което наблюдавах, не беше умишлена стратегия, а липса на стратегия. Поне някои от медийните мениджъри на Кремъл не са знаели, че нахлуването предстои. Сега телевизията е постоянно войнствена; в допълнение към токшоутата и новинарските емисии има специални репортажи, които претендират да развенчават западната и украинската пропаганда или да разкриват корените на т.нар. украински фашизъм, както и измислени драми за Великата отечествена война – руският термин за съветската част от Втората световна война. В миналото журналистите в телевизията и печатните медии получаваха инструкции да преставят определени ъгли на историите. Но хората, които са виждали списъците, описват, че днес процесът е по-малко предписващ. „Може това, а не онова – например Мариупол, а не Буча“, каза един от моите източници. „И в рамките на това пространство можете дори да проведете дискусия.“

Соловьов, чието предаване се излъчва по „Россия 1“, е майстор в организирането на това, което звучи като дискусия, в рамките на тясното пространство, определено от властите. На 26 април той и Маргарита Симонян, която ръководи както „Россия Сегодня“, държавен новинарски холдинг в страната, така и RT, международното звено на телевизионната пропагандна машина, обсъдиха предполагаем заговор за убийството на тях и на няколко други пропагандисти, който уж е бил осуетен от тайната полиция ден по-рано. Кадрите от обиска приличат на пародия – сред доказателствата, които полицията твърди, че е открила, са медальон със свастика от едната страна и украински тризъбец от другата, коктейли „Молотов“ в пластмасови бутилки (всеки знае, че трябва да са стъклени, инак няма да се счупят) и три касети за видеоигри. Симонян изказа предположение, че убийството е планирано по поръчка на опозиционния политик Алексей Навални в сътрудничество със Зеленски, тъй като и двамата били неонацисти.

Историкът от Йейл Тимъти Снайдър е въвел термина „шизо-фашизъм“, за да опише действителните фашисти, които наричат враговете си „фашисти“.

През 2020 г. самият Навални оцеля след опит за убийство, който изглежда е извършен от руската служба за сигурност ФСБ; в момента той е в затвора повече от година. „Можете ли изобщо да си представите нещата, които той би направил тук, ако не беше в затвора?“, пита Симонян. Преди да се гмурна в гледането на руската пропаганда, Лев Гудков, независим социолог, ми каза, че телевизионната реторика се основава на „приписване на собствени черти на опонента“. И наистина е толкова просто. Соловьов и неговите гости, заедно с останалите водещи на новини, репортери и водещи на Първи канал и Русия 1, звучат като обидени деца на детска площадка: „Не, вие сте нацисти!“; „Вие обстрелвате жилищни квартали!“; „Вие убивате журналисти!“; „Вие изнасилвате и убивате цивилни!“; „Вие сте геноцидни!“

(Помолих Соловьов и Симонян за интервю; Соловьов не отговори, а Симонян използва канала си в Телеграм, който има около триста хиляди абонати, за да обяви, че няма да говори с мен.)

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Историкът от Йейл Тимъти Снайдър е въвел термина „шизо-фашизъм“, за да опише действителните фашисти, които наричат враговете си „фашисти“. Снайдър казва, че тази тактика следва препоръката на Хитлер да се изрече толкова голяма и скандална лъжа, че психическата цена на съпротивата срещу нея да е твърде висока за повечето хора – в случая с Украйна автократ води геноцидна война срещу демократична нация с президент евреин и нарича жертвите нацисти. Говорещите глави по руската телевизия редовно признават очевидната абсурдност на ситуацията, която твърдят, че описват. „Светът се е побъркал“, казва Дмитрий Дробницки, политолог, в предаването на Соловьов на 29 април. „Руснаци са русофоби, а евреи са най-големите антисемити“. Няколко дни по-късно руският външен министър Сергей Лавров в интервю за италианската телевизия повтори същия каламбур за антисемитите евреи, като добави, че Хитлер е бил отчасти евреин. Соловьов, който е евреин, нарече Зеленски „предполагаем евреин“.

„Това е проста логическа верига. Ние сме държавна телевизия. Държавата ни е президентска република. Следователно ние не критикуваме президента.“

Културата на държавната телевизия се формира постепенно през последните две десетилетия. През 2000 г. Путин започна първия си президентски мандат, като стартира държавно поглъщане на водещия частен телевизионен канал в страната; в рамките на няколко години всички телевизионни предавания, включително местните станции, бяха контролирани от държавата. Държавната телевизия, която през деветдесетте години на миналия век затъваше, сега получаваше добри пари от правителството, а много от журналистите, редакторите и продуцентите, които работеха за частните канали, преминаха на работа в държавата. През 2004 г., по време на вторите президентски избори на Путин, седнах да разговарям с Евгени Ревенко, заместник-редактор на новините във Всерусийската държавна телевизионна и радиоразпръсквателна компания, холдинг, който включва сегашната „Россия 1“. „Това е проста логическа верига“, каза ми той. „Ние сме държавна телевизия. Държавата ни е президентска република. Следователно ние не критикуваме президента.“ Ревенко, който преди това е работил като кореспондент и водещ на новини в независима телевизия, оглавява новинарския отдел на холдинга.

Фарида Курбангалеева, бивша водеща на дневни новини, започва работа в „Русия 1“ през пролетта на 2007 г., когато е на двадесет и седем години. „Това бяха много леки времена“, каза ми тя по Zoom от Прага, където живее сега. „Можехме да започнем новинарската емисия с репортаж за Големия адронен колайдер или за смъртта на модния дизайнер Джанфранко Фере – такива истории от общ интерес. Смяташе се, че е проява на лош вкус да започнем с история за Путин.“ Към 2013 г., казва Курбанбалеева, историите от общ интерес, особено международните, вече са били изключени, а на тяхно място са били включени репортажи за руски военни учения. Курбанбалеева ми описа процеса на редактиране. „Пишеш материала си в уж лична програма, а шефовете ми – Ревенко и човекът, който стоеше между мен и него, го гледат отворен на екраните си. Телефонът звъни постоянно: ‚промени това‘, ‚откажи се от онова‘.“

През есента на 2013 г., разказва тя, е написала материал за протестите, които избухнаха в Украйна – след няколко месеца те щяха да прераснат в революция. „Написах думата „протестиращи“ и Ревенко ми се обади да ми каже: „Откъде ти хрумна да ги наричаш протестиращи?“ Той наредил на Курбанбалеева да ги нарече вместо това колаборационисти на нацистите. (Ревенко, който сега е член на руския парламент и един от лидерите на партията на Путин „Единна Русия“, отказа да разговаря с мен). След като Русия окупира Крим, водещите и репортерите били инструктирани да наричат акта „обединение“, а не „анексиране“. Курбанбалеева ми каза, че е направила каквото е могла, например като е използвала термина „украински власти“, дори когато в копието, което е получила, е била използвана думата „хунта“. Но когато през 2014 г. подкрепяните от Русия войски в Източна Украйна, използвайки руски ракети, свалиха малайзийски самолет (предполага се, че са били те), Курбанбалеева заявила в ефир, че самолетът е свален от украински изтребител. Скоро след това тя подала оставка и напуснала страната.

Разговарях с няколко души, които бяха напуснали. Всички те казаха, че е трябвало да напуснат по-рано. Един от бившите кореспонденти каза, че са му били необходими няколко години терапия, за да може да подаде оставка. Друга жена, която повече от десетилетие е работила като авторка на новини в „Россия 1“, ми каза, че години наред се е опитвала и не е успявала да се занимава с нещо друго. „Сега осъзнавам, че съм идеалната служителка на държавната телевизия“, каза ми тя. „Аз съм аполитична, изобщо не се интересувам от политика. Това е видът гражданин, който този режим отглежда.“ Тя напуснала веднага след като започна пълномащабната инвазия в Украйна и сега учи, за да смени професията си.

Жана Агалакова, бивша водеща на новините в праймтайма на Първи канал, през 2005 г. заменя московския си офис за работа като чуждестранна кореспондентка. „Мислех си, че ще подавам репортажи за истински избори и протести и ще си спестя необходимостта да лъжа за това, което се случва вътре в страната“, казва тя. Но през 2016 г., когато Агалакова е в Съединените щати и прави репортаж за президентските избори, задачата ѝ е да представи Хилъри Клинтън като болна. Тя многократно използва един-единствен случай, в който Клинтън, която е била болна по време на кампанията, се спъва по време на изява. През 2019 г., когато Агалакова отразява протестите във Франция, редакторът ѝ казал да съкрати причината за тях: пенсионната реформа. Русия също предприемаше непопулярна реформа на пенсионната си система. „Вместо това трябваше да се съсредоточа върху факта, че всеки протест завършваше със сблъсъци с полицията“, каза Агалакова. „Не го бяха уточнили, но идеята беше да се създаде впечатлението, че протестите винаги водят до разрушения“.

Същата година Агалакова прави репортаж за откриването на паметник на съветски граждани, участвали в белгийската съпротива по време на Втората световна война. Тя интервюира белгийка, която си спомня за бойците и казва, че няколко от тях ѝ пишат пощенски картички, докато се връщат в СССР, но комуникацията е прекратена, след като пристигат в Ленинград. Жената предположила, че приятелите ѝ – Агалакова подозирала, че с един от тях е имало любовна връзка – може да са попаднали в ГУЛАГ. Редакторът на Агалакова изрязва тази част. Агалакова ми каза: „Може би държавата подготвя почвата за концентрационни лагери“. Накрая тя се отказва, когато започва пълномащабната инвазия. Отказва се от апартамента и колата си в Париж, от привилегиите на Първи канал и заменя статута си на чуждестранен кореспондент с този на изгнаник.

„Настоящи и бивши служители описват държавната телевизия като армия, която има няколко генерали и много пехотинци, които никога не поставят под въпрос заповедите си.“

В наши дни, макар че Соловьов и няколко други са особено видими, по-голямата част от съдържанието за телевизията се създава не от фанатици, а от безпилотни хора, които вършат много дребна работа. Те пренаписват копия, които идват от Министерството на отбраната, и пишат гласове зад кадър за безмълвни видеоклипове, предадени от различни правителствени агенции; в бранша те са известни като „задължителни“ – истории, които трябва да бъдат показани. Много от тези работници имат лесен график – шест до осем часа на ден, седем дни в седмицата, с почивка всяка втора седмица – който може да ги накара да се чувстват едва ли не като зъбно колелце, макар и достойно възнаградено. „Не мисля“, каза ми един редактор на новини, когато го попитах дали смята, че наричането на украинските сили „нацисти“ е точно. „Аз не съм политик или историк. Следвам официалните източници. Ако официалните лица използват тази терминология, значи е така“. (Този източник беше един от двамата души, които в момента работят в руски държавен канал и които се съгласиха да говорят директно с мен).

Исках да проверя хипотезата си – че руската пропаганда има за цел не да убеди аудиторията си, че украинците са нацисти и че Русия води отбранителна война, а да размъти водата, да създаде впечатление, че нищо не е вярно. Съществува ли истина? попитах аз. „Истината съществува, това е абсолютно сигурно“, каза събеседникът ми. Само че тя е непознаваема. Ако човек не може лично да пътува до Буча или Мариупол, никога няма да може да научи какво се е случило. „Живеем в ерата на фалшификатите“ – каза редакторът. „Трудно е да се определи истинската информация. Това е като да вярваш в извънземни или в Бог. Всеки решава сам за себе си.“ За разлика от повечето руснаци този човек има неограничен достъп до западни информационни издания наред с руските източници, но „е невъзможно да се каже кое е по-истинско“, каза редакторът. „Всяка страна има свои собствени интереси. Русия е заинтересована да защити цивилното население на Донбас. Западът е заинтересован да се намесва в това, да атакува Русия със санкции и да предоставя военна помощ на Украйна. При тези обстоятелства е много трудно да се мисли за това чия история е по-истинска“.

"Руската държава и нейната пропагандна машина образуват затворена верига."

Други настоящи и бивши служители описват държавната телевизия като армия, която има няколко генерали и много пехотинци, които никога не поставят под въпрос заповедите си. „Тя се ръководи от военна дисциплина“, казва Николай Сванидзе, историк и журналист, който години наред е водил седмично предаване за анализ на новините по „Россия 1“. (Сванидзе е от типа либерали, все още е свързани с канала, въпреки че седмичният му коментар беше преустановен, когато започна пълномащабната инвазия). Всички знаят, че са част от силите. На гърба на лаптопа на Соловьов видимо е залепена голяма буква „Z“ – символ на войната на Русия в Украйна. Кореспондентът на Първи канал, който прави репортажи от „освободената“ Украйна, има лента с буквата „Z“ – и думата „PRESS“ – на гърдите на бронежилетката си.

Руската държава и нейната пропагандна машина образуват затворена верига. Путин гледа собствената си телевизия и я цитира обратно, телевизията усилва посланието и така нататък. Посланията могат да се появят навсякъде по този затворен цикъл. На 12 февруари Мария Баронова, бивша опозиционна активистка, която през 2019 г. отиде да работи за рускоезичната служба RT, написа дълъг, разкрепостен пост в личния си канал в Telegram, в който твърди, че НАТО и съюзниците му трябва да бъдат „денацифицирани“. Скоро ѝ се обажда старши редактор, който хвали поста ѝ и я насърчава да пише още подобни. Дванадесет дни по-късно Путин обяви началото на руската инвазия в Украйна и заяви, че целта ѝ е „демилитаризация и денацификация на Украйна“. Баронова не можа да открие случай на използване на термина „денацификация“ от руснаци (не във връзка с Германия), който да предхожда поста ѝ в Телеграм. Пропагандната машина от години наричаше украинците нацисти, но тази дума беше нова; тя ѝ хрумнала след караница с рускоговорящ приятел в САЩ. „Измъкнах я от задника си за този пост“, каза ми тя. „А когато събираха думите за речта на Путин, те я взеха.“

„Ако руските пропагандисти мислят за себе си като за пехотинци и офицери на една армия, то това е армия, оформена от митологията на Великата отечествена война.“

Това не е слабо вероятна теория: автократичните идеологии като цяло, и тази на Путин в частност, се сглобяват в движение. Годните за употреба думи и цитати са малко – ето защо, наред с други неща, пропагандната машина използва толкова широко няколко изказвания на Путин от 2018 г. – онези за руснаците, които отиват направо в рая, както и за това, че не се нуждаем от свят, в който няма Русия. Работата на Баронова е да пише и редактира истории от типа на „най-нужни“, за да събира пари и да повишава осведомеността. Тя не правела много, казваше ми, защото не ѝ се налагало. Финансирането било щедро, очакванията били ниски и Баронова стигнала до извода, че „колкото повече хора получават добри заплати за това, че не правят нищо, толкова по-добре“. Системата работела, защото има една-единствена аудитория – Путин – и каквото и да вижда той, очевидно го удовлетворява. Тя напуска работа на 24 февруари. „Твърде късно, знам“, каза ми тя. В началото на май независимото руско разследващо издание „Проект“ съобщи, че Кремъл се отказва от термина „денацификация“, защото не е спечелил популярност сред обществеността.

Ако руските пропагандисти мислят за себе си като за пехотинци и офицери на една армия, то това е армия, оформена от митологията на Великата отечествена война. Победата в тази война е централната тема на съвременната руска историография, единственото събитие, което оправдава претенциите на Русия да прави каквото си иска по света, и особено в борбата ѝ срещу онези, които е нарекла нацисти. Но историята на войната, която руснаците учат в училище – от книгите, филмите и телевизионните сериали – подчертава жертвите, дадени от съветските войски, дори повече от крайния триумф на тези войски.

„Лично аз виждам пътя към трета световна война като най-реалистичен“, казва Симонян.

Днес руските ученици, както и техните родители, баби и дядовци, учат наизуст историите на мъчениците: Зоя Космодемянская, партизанка, която е заловена от германците и отказва да говори, избирайки смъртта чрез обесване; Александър Матросов, който умира, след като се хвърля пред германска картечница. Един от най-касовите руски филми на всички времена, филмът „Сталинград“ от 2013 г., завършва с единствения оцелял герой, който призовава по радиото за въздушен удар срещу сградата, в която се е укрил, така че да бъдат убити както той, така и голям брой германски войници. Готовността да умреш за родината си е елемент от митологията на всяка армия, но за руските войници да умреш – и да вземеш със себе си други – е по-добрата част от доблестта.

Всяка вечер пропагандистите моделират героизма така, сякаш са атентатори самоубийци, нахлузили жилетки с експлозиви, на живо в ефир. По време на предаването на 26 април Соловьов и Симонян обсъдиха най-вероятните резултати от настоящия конфликт. „Лично аз виждам пътя към трета световна война като най-реалистичен“, каза Симонян. „Познавайки ни, познавайки нашия лидер Владимир Владимирович Путин, познавайки как работят нещата тук... мисля, че най-невероятният изход – че всичко ще завърши с ядрен удар – все още е по-вероятен от поражение. Това, от една страна, ме ужасява, но от друга, разбирам, че е така.“

„Но ние отиваме направо в Рая – напомни ѝ Соловьов.

„Да“, каза Симонян.

„А те просто ще се гърчат“.

 

Източник

 

Маша Гесен е руска и американска журналистка, авторка, преводачка и активистка. Тя е открита и директна критичка на руския президент Владимир Путин, както и на американския президент Доналд Тръмп.


Pin It

Прочетете още...

Default Image

От 68-ма до 89-та

Адам Михник, Лионел Жоспен, Иржи Дийнстбиер, Оскар Негт 13 Сеп, 2008 Hits: 20542
Онова, което живее и до днес от „68“? Струва…