Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Ако през 1917 г. е имало някакво оправдание за това да бъдеш марксист (а и Достоевски, и Ницше много преди това са пророкували, че за тази доктрина ще се плаща), то сега за това няма абсолютно никакво оправдание.

Автор(и): Джордан Питърсън

Днес думата „ГУЛАГ“ често се използва в преносен смисъл, но в Съветския съюз ГУЛАГ – абревиатура, обозначаваща система от лагери за принудителен труд – е нещо твърде реално. Милиони хора живеят и умират в многобройните „острови“ на ГУЛАГ – лагерите, разпръснати из огромната територия на страната.

Автор(и): Гари Сол Морсън

Терапията не е практика, която се опитва да поправи нещо, а такава, която се стреми да помогне на своите участници да извлекат максимална полза от предизвикателствата, пред които са изправени.

Автор(и): Сюзън Доминус

Не е трудно да разберем как неговите текстове – изпълнени с тревожни, дори зловещи образи – могат да послужат за храна на пънка или хеви метъла. Но неговата анти-истаблишмънт нагласа и нетрадиционни лични навици намират разбиране и при мейнстрийм изпълнители като Пол Маккартни, Боб Дилън и Rolling Stones.

Автор(и): Кейси Рей

Боуи е изключителен шоумен, но новият документален филм Блян от лунната епоха [Moonage Daydream] рядко го показва в действие.

Автор(и): Хилтън Алс

Нито един създател на сюжети или персонажи, колкото и велик да е той, не може да бъде смятан за сериозен мислител – дори Шекспир. Всъщност е трудно да разберем какво наистина мисли писателят-изобретател, тъй като той е скрит зад своите сцени и герои.

Автор(и): Антъни Бърджес

Кога безобидната поправка се превръща в прекомерна намеса? Кои други детски автори са на опашката за големия червен молив? С развитието на издателската дейност пренаписването на Роалд Дал може би е само началото.

Автор(и): екип на в. Daily Telegraph

Роден е в патрицианско виенско семейство, син на най-богатия индустриалец в Хабсбургската империя, Карл Витгенщайн. Баща му е приказно богат стоманодобивен магнат и мошеник от висока класа, а цялото семейство е кипящ котел от психосоматични разстройства.

Автор(и): Тери Игълтън

След Втората световна война се създава нова дисциплина, концентрирана около опита да се разбере силата на книгите. Нейната поява може да се свърже с публикуването през 1958 г. на Появата на книгата (L'apparition du livre) от Люсиен Февр и Анри-Жан Мартен – труд, който предизвиква читателите да мислят за ранните печатни книги по непознат начин.

Автор(и): Робърт Дарнтън

Запознах се с Марио Варгас Льоса малко след като започнах да преподавам в Принстън през 2002 г. Питър Дъгърти, ръководител на пресата в университета, ми беше писал, за да ме покани на кратка среща.

Автор(и): Рубен Гало

Философите-мъченици в крайна сметка хвърлят много дълга сянка върху идващите след тях, които не могат да не се чувстват задължени и уплашени от великите мъртъвци.

Автор(и): Костица Брадатан

При езиковите дебати винаги става дума и за културно господство и власт, за разграничаване и индивидуална или национална идентичност.

Автор(и): екип на „Дойчландфунк“

Устното разказване на истории предхожда писмеността с хилядолетия и много от най-старите истории в нашия литературен канон са съществували векове наред като приказки на бардове, преди да бъдат записани на хартия.

Автор(и): Меган О’Гиблин

Не мога да чета книги вече от много време насам. До скоро търсех обяснения като бесен, това ме нараняваше и огорчаваше до немай къде, мислех си, че нещо съм болен, че изневерявам на себе си, какво ли не. Колкото повече време изминава, толкова повече осъзнавам, че книгите са медиум, който просто не може да върви в крак с безумния информационен водопад, под който живея ежедневно, от много години насам.

Автор(и): различни фейсбукари, че и аз сред тях

Максин Анхел Опоку е намерила нова аудитория за своята музика с песните, противопоставящи се срещу предложения в Гана закон, който ще направи незаконно идентифицирането като гей, транссексуален или куиър.

Автор(и): Кваси Гямфи Асиеду

Става дума за нови открития по делото „Вапцаров“. Разказани са в книга, която ще излезе на 1 декември в издателство „Жанет 45“: „Оловна тишина. История на един разстрел“. Авторката ѝ е Ивайла Александрова, която 9 години работи върху книгата. Резултатът е 770 страници в жанра на документалния роман.

Автор(и): Татяна Ваксберг

Сократ е осъден и умъртвен през 399 г. пр. н. е. – в период на нездрава социална и политическа атмосфера. Пелопонеската война между Атина и Пелопонеския съюз трае с малки прекъсвания близо 30 години – от 432 до 404 г. пр. н. е., и е съпроводена с огромни нещастия, като завършва катастрофално за Атина.

Автор(и): Платон

Скъпа А.,

Чувствам се малко разочарован след поредица от разговори с моята евентуална немска редакторка – млада и идеалистична жена, която ме сблъсква с културни чувствителности, за които някак си не бях подготвен. Ето части от нашия обмен, мисля, че те са своеобразна снимка на съвременна Германия.

Автор(и): Златко Енев, приятели, колеги

Хиляди или дори десетки хиляди хора днес се питат как е възможно патриарх Кирил (Гундяев) да е съучастник в лъжите на Кремъл, подкрепяйки нахлуването на Русия в Украйна?

Автор(и): Отец Яков Кротов

Философията на Жан-Пол Сартр и неговата личност представляват единно явление. Той е известен както с това кой е и как живее, така и с онова, което пише. Феноменът е толкова добре приспособен към следвоенния момент във Франция, че може да изглежда изчислен или опортюнистичен. А всъщност философските възгледи и начинът на живот на Сартр са продукт на повече от десетилетие на размисъл и самоусъвършенстване.

 Автор(и): Луи Менанд

Правилата: Кратка история на това, с което живеем“ от историчката на науката Лорейн Дастън, също представя разума и кралете, създаващи правила, като харизматични второстепенни герои. Дастън анализира най-различни правила, като тези за приготвяне на пудинг, за регулиране на уличното движение, както и такива, които управляват движението на материята във Вселената.

Автор(и): Ривка Галхен

Малко по-общо, в духа на деконструктивистките нагласи привържениците на куиър теориите разглеждат сексуалността като фрагментирана, динамична, като набор от възможности. Гей сексуалността, лесбийската сексуалност, бисексуалността и хетеросексуалността са възможности. В този смисъл сексуалността не се контролира напълно от биологичния пол (мъжки или женски), нито от начина, по който културата превежда биологичния пол в родови отношения. Сексуалността надхвърля тези определения и има собствена воля, творчески импулси, изразителна потребност. Бертенс вижда приноса на куиър теориите в акцента, който поставят върху сексуалността като обект на анализ – наред с расата, пола и класата, както и настояването, че сексуалността и полът не могат да бъдат категорично разделени. Може би и затова куиър теориите заострят интереса, който имат към сексуалността представителите на лесбийската и гей критика. И запознават със значенията, които културата приписва на познатите сексуални идентичности и действия, а и на създадените от нея бинарни опозиции, които служат като проводници на властта и инструменти за потисничество.

Автор(и): Айше Рубева

През 2014 г., след революцията на Майдана, която свали бившия президент Виктор Янукович, Украйна преживя национално възраждане, или поне отчасти. Политическата революция беше колеблива, но културният взрив издържа, създавайки ново поколение от млади режисьори, фотографи, дизайнери и особено диджеи и електронни музиканти.

„След Майдана, поради невъзможността да се насочи тази революционна енергия към държавата, тя се пренасочи към музиката“, казва кураторът и писател Васил Черепанин, който ръководи Центъра за изследване на визуалната култура, най-смелата независима арт институция в Киев.

Младежката вълна в страната е изглеждала по-скоро хедонистична, отколкото градивна, поне в началото. („Нощните клубове – признава Черепани – не са най-доброто място за критично мислене.“) Сега обаче цялото това културно брожение е в основата на един сезон на невероятна смелост. Това, което Украйна доказва сред клането, е, че гражданското общество може да промени нещо срещу превъзхождаща военна сила. Културната сила е истинска сила. Украинската култура, както и оръжията, поддържат живи демократичните мечти на хората.

Автор(и): Джейсън Фараго

За родителите, които се съмняват в автентичността на твърденията на децата си или се противопоставят на медицинските процедури, които децата им силно желаят, гладкият път към грижата за джендъра изглежда като опасно хлъзгав склон. Такива родители все по-често се намират един друг онлайн, в групи във Facebook и в уебсайтове. Миналата есен международна група, наречена „Дженспект“, започна да провежда уеб-базирани семинари, които са критични към социалния и медицинския преход, и според говорителка на групата е набрала хиляди членове.

Един от най-ясните и последователни изводи за младежите, обхванати от програмата L.G.B.T., е, че подкрепата от страна на техните семейства е от съществено значение за предпазването им от множество лоши последици – от депресия и опити за самоубийство до бездомност. Проектът „Семейно приемане“, изследователска и интервенционна програма за семействата на деца с L.G.B.T., казва на родителите, че отказът да се използват избраните от детето имена и местоимения е форма на отхвърляне. Но проектът спира да твърди, че родителите, които отлагат или отказват да дадат съгласие за лечение, въпреки желанието на децата си, ги отхвърлят или ги излагат на риск.

Автор(и): Емили Базелон

Този спор може да се стори доста тривиален на американските читатели, особено по време на бруталната война, която вече е отнела живота на около 20 000 украински и руски войници, както и на до 25 000 украински цивилни. Но ако се вгледате в темата, ще откриете, че въпросът кой ще претендира за Гогол е свързан с по-обширни въпроси – такива, заради които се водят войни. Голяма част от подбудите за руското нахлуване – и за украинската съпротива – са свързани с позоваването на историята. Историците се позовават на „употребите на миналото“: как миналото се използва (и злоупотребява), за да се утвърди (или осъди) настоящето и да се предявят претенции към бъдещето.

Путин твърди, че с изключение на няколко месеца след Първата световна война, Украйна е била или част от Русия, или държава в рамките на Съветския съюз до разпадането му през 1991 г. Украинците отговарят, че фокусът не трябва да бъде върху отдавна отминалото минало, а по-скоро върху близкото минало и настоящето: Повече от три десетилетия Украйна е напълно независима и международно призната държава – и трябва да остане такава. Дебатът за Гогол е всъщност сблъсък в този по-широк конфликт на историческото тълкуване. С установяването на „титлата“ на този писател от световна класа руското правителство затвърждава настояването си, че националните граници, както са очертани в момента, са по-малко важни от „руския свят“ – цивилизация, чието литературно съзвездие може да включва всеки писател, който е писал основно на руски език. С връщането на Николай Хохол Украйна се опитва да напомни на останалия свят, че нейната култура принадлежи на Русия не повече, отколкото нейната територия.

Автор(и): Джон Родън

Повече от упражняването на свободата на словото, смисълът на Туитър напоследък изглежда е продължаването на дебата за самото слово: абстрактният въпрос кой и къде може да каже какво на кого. Целта на сайта се промени през последното десетилетие. Смесицата от публични и частни настроения отпреди 2016 г. – непринуден поток от причудливи мисли, снимки от закуска и линкове към статии – отстъпи място на свръхсъзнанието, че всеки туит е публично изявление, което може да ви доведе до уволнение, съдебен процес или остракизъм. Този вид излагане на риск може да бъде силен за онези, които се опитват да привлекат идеологическа аудитория – тип потребители, на които Мъск симпатизира, тъй като е идеолог на една от тях – но има смразяващ ефект върху обикновените потребители, които не тролят агресивно. Възможностите, които Туитър предлага – като например неалгоритмичен канал и сравнително небрежен подход към модерирането на съдържанието в сравнение с други социални мрежи, го правят по-непосредствено рисков за използване, нещо като боравене със зареден пистолет. Усещането е за открито използване на оръжие. Концентрацията и всеобщата лудост на онлайн-живота в периода на пандемията само увеличиха възможностите за бързи удари. Мъск иска един Туитър, в който всеки може да каже каквото и да било, но този вид меле всъщност е част от проблема, който води до застой в услугата. Фактът, че той ще бъде притежаван от един от най-големите манипулатори, няма да реши тези проблеми.

Автор(и): Кайл Чайка

Когато говорим за бруталност по време на война, всички сме наясно, че смъртта на цивилни граждани и престъпленията, извършени от войници, са част от всяка война, не на последно място и от тези, които Съединените щати водят през последните десетилетия във Виетнам, Афганистан и Ирак.

Винаги е било трудно да се обясни защо войниците извършват зверства или да се опише как заповедите на командирите, военната култура, националната пропаганда, разочарованието на бойното поле и индивидуалната злоба могат да се обединят, за да предизвикат такива ужаси.

Но при руските военни зверства има една изключително важна подробност:

В Русия подобни деяния рядко се разследват или дори признават, камо ли да се наказват. Поради това не е ясно доколко бруталността на ниско ниво се дължи на намеренията на отговорните лица или на това, че командирите не са успели да контролират войниците си. В съчетание с очевидната стратегия за бомбардиране на цивилни цели много наблюдатели стигат до заключението, че руското правителство – а може би и част от руското общество – всъщност одобрява насилието срещу цивилни граждани.

Автор(и): Антон Трояновски

От 1880-те години нататък руската интелигенция е заливана с огромна, сега вече нечетивна маса от книги, статии и брошури, които се стремят да докажат, че Русия е обречена да се подчинява на уникални собствени закони – така че опитът на другите страни няма на какво да я научи – или, напротив, че неуспехите ѝ се дължат изцяло на нещастна различност от живота на другите народи, на слепота за този или онзи универсален закон, който управлява всички общества и който руснаците пренебрегват на свой риск. Писателите от западните страни най-често създават своите произведения на изкуството или науката, или дори всекидневни коментари, без непременно да се измъчват от въпроса дали темата им е разгледана в правилния исторически, морален или метафизичен контекст (дори в Америка, където съществува подобно самосъзнание, макар и не в толкова голям мащаб). В Русия, във всеки случай от втората половина на XIX в. насам, се наблюдава обратното. Там нито един сериозен писател не може да помисли да направи и крачка, без да се занимава с въпроса дали работата му е свързана по подходящ начин с големите крайни проблеми, с целите на хората на земята. Задължението на всички, които претендират, че имат проницателността да разберат и моралната смелост да се изправят пред личното, социалното или националното си положение, е винаги едно и също: на първо място да свържат съответните проблеми с пътя, по който даденото общество (т.е. руското, а едва след това и човешкото) неумолимо върви (ако човек е детерминист) или трябва да върви (ако смята, че има свобода на избора) на конкретния исторически (или морален, или метафизичен) етап от своето развитие.

Автор(и): Исая Бърлин

В началото на март университетът Милано-Бикока реагира на руската война срещу Украйна, като отмени семинар за Достоевски. Тази своеобразна позиция срещу руския империализъм предизвика разгорещена дискусия сред учени и интелектуалци. Семинарът беше воден от писателя Паоло Нори, който веднага стана известен. В продължение на няколко дни италианската интелигенция разглеждаше отпадането на семинара като събитие от изключителна важност, което засенчи дори самата война в Украйна.

Онези, които настояваха за незабавното възстановяване на семинара, очевидно бяха забравили забележката на своя литературен идол, че „щастието на целия свят не струва сълзата на едно-единствено дете“. За щастие на всички, Достоевски бързо беше реабилитиран, а некадърните цензори – засрамени.

Колкото и несериозна да изглежда академичната кавга, тя повдига важен въпрос: какво трябва да правим днес с руската култура?

Автор(и): Константин Акинша

През 1925 г. двадесет и осем годишната Лела В. Скоупс получава отказ за работа като учителка по математика в гимназията в Падука, Кентъки, нейния роден град. Преди да замине за Лексингтън, за да завърши колеж в Университета на Кентъки, тя е преподавала в училищата на Падука. Но през лятото по-малкият ѝ брат, Джон Т. Скоупс, e трябвало да бъде съден за това, че е преподавал еволюционната теория в клас по биология в гимназията в Дейтън, Тенеси, в нарушение на щатския закон, а Лела Скоупс отказва да се отрече както от брат си, така и от Чарлз Дарвин. Няма значение, че еволюционната теория обикновено не се обсъжда в часовете по алгебра. Няма значение, че собственият закон на Кентъки срещу еволюционната теория е бил отхвърлен. „Мис Скоупс губи поста си, защото симпатизира на позицията на брат си“ – съобщава „Таймс“.

Автор(и): Джил Лепор

Тоталитарното общество поставя огромни изисквания пред смелостта на хората, а частично тоталитарното общество поставя още по-големи изисквания, тъй като общото безпокойство е по-голямо. Наистина, ако човек би искал да бъде мъж, почти всякакъв вид неконвенционални действия често изискват несъразмерно голяма смелост. Така че не е случайно, че източникът на Хип е негърът, тъй като той е живял на границата между тоталитаризма и демокрацията в продължение на два века. Но присъствието на хипа като работеща философия в подмолите на американския живот вероятно се дължи на джаза и на неговото навлизане в културата като с нож, на неговото едва доловимо, но толкова проникващо влияние върху едно авангардно поколение – онова следвоенно поколение авантюристи, които (някои съзнателно, други чрез осмоза) са усвоили уроците на разочарованието и отвращението от двадесетте години, депресията и войната.

Автор(и): Норман Мейлър

В Белият негър Мейлър твърди, че в мрачната следвоенна обстановка на 1950-те години се появява „един феномен“, „американският екзистенциалист“, „хипстърът“. Хипстърът имал „животворен отговор“ срещу заплахите както от „незабавна смърт от атомна война“, така и от „бавна смърт от конформизъм“. Приемайки смъртта като непосредствена опасност, отделяйки се от обществото, хипстърът – под който се разбираше бял мъж – можел да съществува без корени. Това „неизследвано пътешествие“ към „бунтарските императиви на Аз-а“ означавало насърчаване на „психопата в себе си“ и свободата да се изследва „областта на опита“. Повечето американци, смята Мейлър, са конвенционални, обикновени психопати, но малцина избрани представляват развитието на „антитетичния психопат“, който извлича от състоянието си една радикална визия за вселената.

Автор(и): Дарил Пинкни

Тук разказах историята на собствените си изкривени чувства към негрите и как те влизат в противоречие с моралните убеждения, които впоследствие развих, за да докажа, че тези чувства трябва да бъдат признати възможно най-честно, за да могат да бъдат контролирани и в крайна сметка пренебрегнати в полза на убежденията. Неправилно е човек да страда заради цвета на кожата си. Освен тази клиширана теза на либералната мисъл, какъв аргумент може да издържи и да бъде уважаван? Ако аргументите са аргументи на чувствата, те трябва да бъдат накарани да отстъпят; а собствената душа не е най-лошото място, откъдето може да се започне работата по една огромна социална трансформация. Не толкова отдавна на белите либерали се задаваше въпросът: „Бихте ли искали сестра ви да се омъжи за такъв?“. Когато бях момче и сестра ми все още не беше омъжена, със сигурност щях да кажа „не“ на този въпрос. Но сега съм мъж, сестра ми вече е омъжена и аз имам дъщери. Ако днес ме попитат дали бих искал някоя моя дъщеря „да се омъжи за такъв“, ще трябва да отговоря: „Не, изобщо не бих искал. Бих се възмущавал, буйствал, избухвал и бих си скубал косите. А след това, надявам се, бих имал смелостта да се прокълна за това, че съм се гневил и крещял, и да ѝ дам благословията си. Как бих посмял да я откажа по заповед на детето, което някога съм бил, и въпреки мъжа, който сега съм длъжен да бъда?“

Автор(и): Норман Подхорец

Години наред хеп и хип се използват като взаимозаменяеми. Хеп е регистриран за първи път на 9 май 1903 г. в Cincinnati Enquirer. Първият записан пример за това значение на hip (означаващо „много модерен“) се намира в богатия на жаргон кратък роман на Джордж В. Хобарт Джим Хики: История на еднодневните връзки от 1904 г: „Хей, Дани, с това темпо ще ни трябват около 629 представления, за да стигнем до Джърси Сити, ти хип ли си?“ Година по-рано карикатуристът Т.А. Дорган използва имената „Джо Хип“ и „старецът Хип“, но първият пълноценен хип ще трябва да почака до 1904 г. „Осъзнатият“ смисъл на думата „хип“ тук бързо се разраства, за да включи значения като „световноизвестен“, „изтънчен“ и „в крак с тенденциите в музиката, модата и речта“. През 1920 г. значението се разраства до прилагателното hipped, а през 1932 г. – до глагола hip, който означава „правя осведомен“.

Автор(и): сътрудници на блога на Oxford Dictionary

В случая на Агамбен прекомерното недоверие към всяка държавна власт го е заслепило за начините, по които индивидуалистичните подходи към пандемията са засилили корпоративната власт, като същевременно са я изострили. Така наречените работници от първа необходимост, заедно с много други, са сведени до гол живот за еднократна употреба не от пряка държавна намеса, а от политики, които претендират да ги освободят. Каквито и изолирани прозрения да сме в състояние да извлечем от писанията на Агамбен за пандемията, един политически мислител, който не може да види начините, по които западните структури на властта ни превръщат в жертви чрез самата ни свобода, пропуска много – всъщност почти всичко. Дори и тук обаче може да се направи извод, че той не успява да се справи със собствените си прозрения. Идеята, че свободата може да бъде капан, е една от централните идеи на собствената ми работа  – и по ирония на съдбата това е идея, която до голяма степен почерпих от критичния прочит на трудовете на Агамбен след Homo Sacer.

Автор(и): Адам Коцко

Прочетете още...