В края на януари по руските кина излезе филмът „Майстора и Маргарита“. Това беше една от най-нетърпеливо очакваните премиери в новата реалност – след пълномащабното нахлуване в Украйна. Но веднага след премиерата руски пропагандисти започнаха да тормозят режисьора на филма Михаил Локшин, след като откриха, че Министерството на културата е отпуснало пари за филма на режисьор, който се противопоставя на войната. Някои коментатори са особено възмутени, че филмовата адаптация на романа на Булгаков изведнъж е излязла „антисъветска“. Сега срещу Локшин се иска наказателно производство. Би Би Си разказва за филма и скандала около него.
Проект, който трябваше да стане международен
За Михаил Локшин „Майстора и Маргарита“ е вторият пълнометражен филм като режисьор, преди това той режисира филма „Сребърни кънки“. Правата за него са закупени от Netflix и „Сребърни кънки“ стана първият руски проект, който излезе в платформата под марката Netflix Originals.
През 2020 г. Локшин започва работа по филма „Майстора и Маргарита“. Той пише сценария заедно с Роман Кантор, с когото работят заедно по „Сребърни кънки“ и който преди това е работил по сериала „Епидемия“ – правата за него също са закупени от Netflix.
Първоначално разпространител на „Майстора и Маргарита“ трябваше да бъде Universal. В началото на февруари 2022 г. Universal Pictures Russia публикува трейлър на филма, който тогава все още се нарича „Воланд“. Да променят първоначалното заглавие създателите на проекта решават по-късно.
На 24 февруари 2022 г. Русия започна война срещу Украйна. След това Universal Pictures напусна Русия, както и много други западни компании. Премиерата трябваше да се състои в началото на 2023 г., но – също и поради напускането на дистрибутора – премиерата на картината трябваше да бъде отложена за края на януари 2024 г.
Михаил Локшин, който живее в Лос Анджелис, пристигна в Русия, за да снима филма, и след завършването му в края на 2021 г. замина обратно за Америка. В постпродукцията на филма той участва от Америка и оттогава не се е връщал в Русия. На премиерата на филма той също не присъстваше. Фурор в московското кино „Октомври“ направи червеният килим, на който заедно с актьорите от филма се появи седемгодишният Кеша, който играеше ролята на котарака Бегемот.
Скандалът в Z-каналите
Още преди филмът да излезе на екран, така наречените Z-канали в Телеграм започнаха да пишат за него в негативен план. Първите постове излязоха в канали с малка аудитория, които „отработват“ културна програма.
„Малко е странно да се прочете, че следващият филм „Майстора и Маргарита“ е наш. Не съвсем, един вид“, пише един такъв канал.
Авторите на канала са недоволни от актьорския състав на филма – Майстора и Маргарита са изиграни съответно от Евгений Циганов и Юлия Снигир, които осъждат войната в Украйна, а някои роли са изиграни от чужденци – Воланд е изигран от немския актьор Аугуст Дил, а Пилат Понтийски – от датчанина Клаес Банг. Авторите са особено възмутени от факта, че ролята на Исус Навин е изиграна от британско-израелския актьор от руски произход Аарон Водовоз.
„Това са „нашите“ в главните роли (във всички главни роли)“, заявяват авторите на канала. Тук те обръщат внимание и на факта, че режисьорът Локшин е американец, а от 1,2 млрд. рубли бюджет на филма [приблизително 13,2 милиона долара, бел. пр.] (това е сумата, която създателите на проекта назовават) 500 млн. са отпуснати от държавния фонд „Кино“.
Още след премиерата големите Z-канали с милионна аудитория разкритикуваха филма, а след това се включиха и известни руски пропагандисти.
Режисьорът Михаил Локшин се изказа против войната в Украйна и не скри възгледите си. Z-каналите откриха неговите антивоенни постове и ги анализираха в скрийншотове.
„Режисьорът на лентата е яростен русофоб и проукраински настроен човек на име Михаил Локшин, който не се колебае да „седи на два стола“: да снима за руснаците, които го мразят, и да праща пари в Киев“ – пише два дни след премиерата филмовият канал „Светът днес с „Юрий Подоляка“ (над 2,7 млн. абонати), като придружава поста със скрийншот от Facebook, от който следва, че Локшин е участвал в кампания за набиране на средства за украинските режисьори. Към момента режисьорът е закрил профилите си в социалните мрежи и старите му постове не са достъпни за преглед.
В канала в Telegram на пропагандиста Тигран Кеосаян даренията за украински режисьори се превърнаха в „дарения за ВСУ“ [украинската армия]: „Ако информацията, че Михаил Локшин, режисьорът на филма „Майстора и Маргарита“, пуснат в кината и заснет с бюджетни пари, е направил дарение за ВСУ и говори от антируски позиции, е вярна – то трябва сериозно да седнем и да направим нещо с цялата тази ситуация – като започнем от продуцентите и завършим с правоохранителните органи.“
„Имам въпрос към вас. Има ли право един мръсник, русофоб и същество, което желае поражение на войниците и страната си, да излъчва своите мисли чрез произведенията си?“ – чуди се каналът „Обяснителната бригада си замина“.
Локшин обаче едва ли може да бъде обвинен, че желае поражение на „своите войници“ – той има американско гражданство, роден е в Америка, макар че като дете се премества в Русия заедно с родителите си – съпрузите Арнолд и Лорън Локшин, американски биолози, поискали от СССР политическо убежище през 1986 г.
Претенции срещу Министерството на културата
Z-блогърите атакуват и руското Министерство на културата, отпуснало пари за филма и издало сертификат за отдаване под наем, както и продуцентите на картината.
„Няма никакви претенции към Миша. Просто той не харесва руския империализъм, въпреки че се разбира с американския. Това е неговият избор. Но от руските филмови шефове просто му се гади понякога“ – пише в Телеграм-канала „Захар Прилепин“.
„Интересно е, че компанията „Марс Медиа“, която се занимаваше с производството на филма, не обърна внимание или игнорира, че дава пари на русофоб, който открито подкрепя врага“ – пише проправителственият канал „Readovka“.
В разгара на скандала продуцентската компания „Марс Медиа“, която е работила по създаването на филма, излезе с изявление, в което се подчертава, че Локшин е гражданин на САЩ и че след края на снимките той, „след като е изпълнил договорните си задължения и финансовите си взаимоотношения с продуцентските компании, се е върнал в САЩ“. „По-нататъшната работа по проекта се контролираше от продуцентите на филма“, заявиха от компанията.
Основните руски телевизионни пропагандисти също се изказаха за филма.
„Сега всички обсъждат един режисьор, който е снимал отчасти с американски, отчасти с, по някаква причина, руски държавни пари – и е екранизирал голямо произведение на руската класика, не искам да назовавам какво. В същото време в такъв остро памфлетен, антисъветски, антируски план“, заяви пропагандистът Владимир Соловьов по „Россия 1“, повтаряйки тезата на Тигран Кеосаян, че Локшин уж е направил дарение на украинските въоръжени сили. – И ето как се чувстваме по този въпрос: добре. Сериозно ли? Да бе, сериозно – хайде сега, това е нищо?“.
„Не, изобщо не е нормално, ние не се отнасяме към това по този начин“, отговори му Маргарита Симонян.
В понеделник движението „Зов на народа“ изпрати призиви до ръководителя на Следствения комитет и директора на ФСБ с искане Локшин да бъде подведен под отговорност, „да бъде включен в списъка на терористите и екстремистите и да му бъдат отрязани всички начини да печели пари в Русия“.
На следващия ден „серийният доносник“ Виталий Бородин, известен с писането на доноси за известни личности, поиска от Главната прокуратура да провери Локшин за дискредитиране на руската армия и финансиране на ВСУ.
Самият Локшин заяви пред Би Би Си, че не желае да коментира публично скандала около филма.
„Цялата индустрия беше готова да се интегрира“.
Когато създателите на „Майстора и Маргарита“ започнаха работа по проекта, Русия се интересуваше от международно сътрудничество, спомня си в разговор с Би Би Си Иван Филипов, руски филмов продуцент и автор на канала в Телеграм „На западния фронт нищо ново“.
„Цялата индустрия беше готова да се интегрира и имаше възможности за това. Обсъждахме и Netflix, и други платформи, и копродукции, появиха се руски сериали, които бяха купени от чуждестранни партньори и платформи“, казва той (събеседникът на Би Би Си не е участвал в проекта по никакъв начин).
„Майстора и Маргарита“ започна именно като международен проект, „който е насочен към международно разпространение, и с бюджет, който е насочен към именно такова разпространение, към продажби на международни онлайн платформи, – продължава Филипов. – Това беше такъв водещ проект, който всъщност стана жертва на войната. Той се оказа затворен в Русия.“
„Преди войната излизането на международния пазар беше отделна тема за хората от руската филмова индустрия. Цялата тази история, че сега руските филми и телевизионни сериали ще започнат да пресичат границите по-успешно, отколкото преди, беше много важна. Но войната я погреба“, обяснява Филипов.
Той обяснява възмущението на Z-блогърите с факта, че самите те не са имали нито един успех на „културния фронт“ през двете години на войната: „Не се появи нито една книга, която да замени Акунин, нито един филм, който да събере бюджет, нито един телевизионен сериал, който да бъде забелязан, нито една музика, освен Шамана, а Шамана не се харесва на всички Z-блогъри.“
„В тази ситуация изведнъж се появява невероятно успешен филм, направен от човек, когото те смятат за враг. За тях това е не просто обида, а чудовищно оскърбление. И тази обида има мултипликатор – продуцентите на филма са получили държавни пари. Това е чудовищна завист и допълнително доказателство за собствената им безпомощност – те не могат да успеят, а тези хора, които смятаха, че са изритали, се оказаха успешни“, твърди събеседникът на Би Би Си.
Той нарича скандала около филма уникален за руската филмова индустрия: „Никога в историята на руското разпространение нито един филм не е предизвиквал такава пропагандна реакция. Това е като десет „Матилди“ – защото „Матилда“ имаше конкретни врагове – царедворците и тези, които се присъединиха към тях, докато борбата срещу „Майстора и Маргарита“ обедини целия псевдопатриотичен сектор.“
Да се говори за това дали скандалът ще доведе до наказателно дело срещу режисьора или до сваляне на филма от разпространение, е твърде рано, казва Филипов. Засега нито една от агенциите, пред които са се оплакали възмутените членове на обществото, не е отговорила официално на техните призиви, но, както отбелязва продуцентът, „живеем в реалност, в която нищо не може да бъде изключено“.
Въздействието на този скандал върху обществото, според Филипов, е нулево. „По-скоро ще има обратен ефект, колкото повече го ругаят, толкова повече хора ще го гледат“, смята той.
Събеседникът на Би Би Си смята, че руското общество и Z-блогърите съществуват в две различни реалности: „Има Z-реалност – тя е много шумна, днес има много по-голяма сила и не може да бъде игнорирана. Но това е паралелна за обществото реалност – тя не отразява неговите чувства, не влияе на ежедневието му и на решенията му“.
Не може да се каже, че романът „Майстора и Маргарита“ е бил забранен. Той не е бил отпечатан. Не е публикуван никъде, така че не може да се каже, че е бил забранен.
Булгаков и съветската власт
Някои Z-блогъри, подобно на Соловьов, се възмущават, че филмът по Булгаков се оказва „антисъветски“.
„Защо сега пускате мръсен римейк на великия Булгаков от откровено антируски режисьор – където в края на филма експлодира и гори Сталинова Москва? Сталиновата Москва, която преодоля всички проблеми и разгроми фашистите през 41-45 г. Сталиновата Москва, в която нашите баби и дядовци са живели и са се обичали?“ – пише каналът „Cognitive Life от Олга Ускова“ (повече от 68 хил. абонати).
Обвиненията в антисъветизъм може да звучат странно в контекста на съдържанието на самия роман и личността на автора – Михаил Булгаков е известен с критичното си възприемане на съветската действителност и това се отразява в текста. Съветските власти възпрепятстват публикациите на Булгаков, а „Майстора и Маргарита“ е публикуван няколко десетилетия след смъртта му.
Въпреки това през 1940 г., когато Булгаков умира, той е погребан с почести, подобаващи на съветски писател, отбелязва Иля Кукулин, историк на културата и гостуващ учен в американския колеж „Амхърст“, в разговор с Би Би Си: „Имало е некролози за смъртта му в „Известия“ и „Литературная газета“, имало е репортаж за погребението му във вестника на Московския художествен театър… Не може да се каже, че романът „Майстора и Маргарита“ е бил забранен. Той не е бил отпечатан. Не е публикуван никъде, така че не може да се каже, че е бил забранен. До 1966 г. никой не е знаел за съществуването му.“
Булгаков се възхищава от „бяла“ Русия и е противник на всяка репресивна власт, която оказва натиск върху твореца. „Булгаков се опитваше формално да се съобразява с политическите искания – например като е написал пиесата „Батум“, в която възхвалява младия Сталин като бунтар“, спомня си той.
„Учителят, героят на романа на Булгаков, е преследван за това, че се опитва да публикува разказ, който трансформира сюжета на Евангелието, а Библията – не само Евангелието, но и цялата Библия – е смятана за опасна и вредна книга в Съветския съюз“, казва Кукулин.
„Но разказът на Булгаков за Йешуа Га-Ноцри настоява, че държавната власт не може да бъде оправдана пред лицето на слабия човек, който ѝ се противопоставя – а това в съветския контекст е опасна мисъл. Във филма на Локшин тази идея е изразена още по-пряко и настойчиво, отколкото в романа на Булгаков“, продължава Кукулин.
В съвременна Русия адаптацията на класиката – или на това, което се смята за класика – се насърчава по всички възможни начини, но въпросът как да се интерпретират произведенията, влезли в националния канон, винаги е остър, казва културологът: „Майстора и Маргарита“ е роман, който по принцип е признат в съвременна Русия като част от националния канон, по един или друг начин“.
Ето защо филмовата адаптация на Булгаков като такава, от гледна точка на властите, е напълно легитимна, тя не „прокарва“ опасен сюжет, казва събеседникът на Би Би Си: „Но интерпретацията на едно канонично произведение винаги се възприема – или може да се възприеме – като изявление за това, за което живее и действа „голямата“ общност – в рамките на държавата или етническата група, или някаква друга голяма общност“.
„И филмът на Локшин акцентира не съвсем върху мотивите на Булгаков, които се смятат за „правилни“ от властите на съвременна Русия и от провоенните блогъри. Локшин не затъмнява антитоталитарните мотиви на „Майстора и Маргарита“. Заедно с антивоенните изказвания на режисьора и аналогичните изявления на изпълнителите на главните роли, очевидно, тези съвсем видими мотиви са предизвикали гнева на така наречените „военни кореспонденти“, Z-блогъри и други агресивни фигури“, обобщава Кукулин.
