От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2024 10 Spinoza

 

Двама млади, неизвестни мъже увличат Барух Спиноза в разговор с намерението да го предразположат да разкрие еретическите си възгледи. По-късно те изобличават бъдещия прочут философ пред равина Мортрера и еврейската общност. Тази случка е взета от най-ранната биография на големия философ от 17 век и е ключова част от сюжетна интрига в книгата „Проблемът Спиноза“ на американския психиатър и писател Ървин Ялом[1]. В нея авторът съчетава факти с художествена измислица, за да разкаже една уникална история, случила се преди 300 години в толерантния Амстердам. Заради неортодоксалните си религиозни възгледи Спиноза бива отлъчен от местната еврейска общност, за да заживее в бедност и самота до края на краткия си живот. Книгите му, освен че полагат основите на библейския критицизъм, са и фундаментални за европейския секуларизъм и атеизъм. Но не само това го прави огромна фигура на полето на духовното. За това и други подобни неща ще стане дума в този текст[2].

Можеш ли да бъдеш евреин без да вярваш в Тора

Нека припомним времето, както и някои от най-популярните тези на Барух Спиноза (изговарял ги е в Синагогата когато е съвсем млад). Пред равина и юдейската общност, той отхвърля екстремно и бурно основни еврейски обичаи (а какви са те, всеки познаващ поне малко живота и вярванията на хората на Книгата на живота, може веднага да изброи). Зачитането на шабат, обрязването, бар мицва, Рош Хашана (новата година, която според еврейското летоброене е с разлика от 3760 години от западния, или Грегориански календар). Има и други, по-малко познати традиции, но за тях ще говорим по-долу. Самият Бенто де Ешпиноза (на португалски), или Барух Спиноза (на иврит Барух означава „благословен“) е потомък на португалски евреи, избягали от Инквизицията. Спиноза е обучен в юдейските традиции, изучавал е прилежно Талмуда.[3]

Ситуацията по това време е усложнена от яростното преследване на евреи от Инквизицията. Носят се легенди за екзекуции на бягащите от Португалия, някои от които са убивани дори само по подозрение за укривателство на екземпляр на Тора[4]. Младият учен се занимава задълбочено с равинските коментари на Библията, като за целта е овладял арамейски[5] и иврит. Независим ум и с блестящ потенциал за рефлексия, Спиноза отхвърля наличните текстове и тълкувания на свещените писания. Иска да ги чете със свеж и необременен от нищо дух. Дразни се от претенциите, че това са тайни послания, метафори, които кабалистите откриват в определени словосъчетания и числови стойности. Иска да се върне назад и да „прочете онова, което Библията в действителност казва“.

Спиноза се опитва да накара малкото си приятели да проблематизират основните тези на юдаизма и най-вече базисната теза за „богоизбрания народ“. Когато му отвръщат смаяни, че върху тази теза се изгражда религиозната идентичност на етническите евреи, философът настоява: „Целта ми е да поставя под съмнение цялостността на нагласата към авторитетите“. Въпросът, казва Спиноза, е да не боготворим големите авторитети.

Библията не казва дали да се гордеем заради факта, че единствено евреите са благословени от Бог, или че сме по-щастливи, защото другите са в неведение какво е истинското щастие. (…) Радостта от превъзходството над другите не е щастие. Тази радост е проява на детинство или злост.


Small Ad GF 1

Като истински свръхнадарен, истински илул[6], Спиноза проумява рано превъзходството си над равините и свещениците, все едно дали от Синагогата или от Ватикана. Те, казва той, мислят само как да удържат властта си:

защитават собствените си интереси чрез пристрастни прочити, чрез които искат да покажат, че те единствени притежават ключа към истината“. И за да докаже изводите си, философът настоява как за да разберем Библията посредством днешния език, „нужно е да я четем със знание за езиковите условности по времето, когато са били писани и събрани отделните ѝ части – тоест преди 2 хиляди години.

Защо толкова се е взирал в свещения рамков фундамент на неговия народ, написан от Мойсей в Тора? Какво е подозирал в тълкуванията на равините, за да стигне до тотален диспут с тях и отричане на ключовите моменти от Книгата на народите? Манипулация? Може би равинският елит е използвал Библията като база за пропаганда, политически шанс, власт?

В това е заложен основният въпрос в книгата „Проблемът Спиноза“. Ървин Ялом ни разказва кой е пътят, по който Спиноза е тръгнал. Той извлича от неговия Богословско-политически трактат[7] най-важния му рационален метод, този на „conatus“-а[8], предизвикателството. Ще рече, това е необходимостта човешкият ум да предизвиква изглеждащите необорими твърдения и гносеологични формули, превърнали се във фолклорни клишета. За него ръководството на разума е централна нравствена доктрина. Отбягването на злото е разум, казва Спиноза. Етичната философия му отрежда звездно място в Пантеона на европейския рационализъм и Просвещение.

Нека видим по-съществените му изводи в този контекст. Книгата „Проблемът Спиноза“ очертава ярко идеите на еврейския философ, които всъщност са креативни аргументи и за модерния секуларизъм. Нещо повече. Ако отидем по-нататък, ще видим как библейската критика на нидерландския евреин от 17 век проблематизира същностната рамка на съвременния спор между ционизма[9], и идеята за палестинска автономия.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Нека се спрем накратко върху отхвърлянето на изключителния аспект на еврейския народ в историята.

Срещу мнението на юдаистите, че народът им никога не е инквизирал, никога не е избивал други народи за разлика от християнския например, Спиноза опонира с примери от Книгата Исус Навин. За жалост, отбелязва пред опонентите си той, има много доказателства:

Когато са били силни, израилтяните са били също толкова жестоки и безжалостни, колкото всеки друг народ. Не са били по-възвисени нравствено, не са били по-праведни или по-умни от другите древни народи. Превъзхождали са ги единствено с добре организираното си общество и по-напредналата си форма на управление, която им е позволила да оцелеят много дълго време. Но онзи древен народ отдавна е престанал да съществува и сега евреите са на равна нога с останалите народи. Не откривам нищо в Тората, което да показва, че евреите превъзхождат другите народи. Бог е еднакво благосклонен към всички.

Можем да си представим какъв шок са предизвиквали убежденията на философа през 17 век. Та той практически е отричал сърцевината на Библията! Говори с пренебрежение за Мойсей, Исус Навин, Пророците и Съдиите Израилеви. Твърди, че идеите на Тора са продукт на човешкия ум. Те, казва Спиноза, принадлежат на мъжете, които са желаели да приличат на Бог и са имали претенцията да бъдат създадени по Божия образ. Да, тези мъже са били надарени с необикновено въображение, но „пророчествата“ в Тора не са нищо повече от представи, възникнали във фантазията им! Не е ли вярно, че Книгата е резултат на Божието слово и Божията воля, недоумяват слушателите му. Не, казва рационалистът, всички части от Тора са басни!

Повече от очевидно е, че за съвременниците му от еврейския квартал на Амстердам подобни твърдения са достатъчни, за да бъде той осъден сурово, категорично. Накратко, тези убеждения на Спиноза означават, че той не е евреин! Той е анти-евреин. Той е антисемит! Логично е тогава общността да го отлъчи. И днес умни евреи свиват с неохота рамене когато ги попитат за мнението им за него.

Преди да разкажем как заради „злословията му“ равините издават присъдата за отлъчване от общността (херем-иврит), нека разгледаме накратко живота на Спиноза.

Тогава, както и днес, Амстердам има славата на най-толерантния европейски град. Изповядват се най-различни идеи, вярвания, има несравнима търпимост към всякакви убеждения. Несъмнено тази духовна атмосфера е влияела на младия Барух. Ако живее сред хора с твърде различни от собствените му убеждения, човек не може да се приспособи към тяхното общество без в огромна степен да промени себе си. 27 годишният Спиноза чете Декарт, в интелектуалното си формиране следва Декартовата система за фин рационален анализ. Той се влияе и от епикурейците. Поглъща и философията на стоицизма, макар да не е напълно съгласен с нея. Неспокойният му ум е отдалечен от всякакъв идеен конформизъм, дори когато става дума за големите имена на античната философия. Той отхвърля твърдението на епикурейците, че здравият разум би могъл да надделее над емоцията. Напротив, твърди той, емоцията може да бъде изместена или победена само от по-силна емоция! Природният свят е безкраен, а доброто и лошото са свързани с човешкото удоволствие и болка.

Както вече споменахме, авторът на „Етика“ и „Богословско-политически трактат“ твърдо смята Библията за творба, създадена от човешки ръце. Иначе, казва той, няма друго обяснение за множеството противоречия в нея. Вярата в чудесата, описани в тази свещена книга съществува единствено благодарение на човешкото невежество. Принципно радикален почти до фанатизъм, Спиноза коментира вярата в епифаниите[10] като проява на невежество на хората относно природните закони. В древността, смята той, „всяко явление, което не може да бъде обяснено с естествени причини, било възприемано като чудо“.

Много така наречени чудеса са само изрази, с които хората са си служили в говорната и писмена реч през онази епоха. Вероятно, пишейки, че слънцето е спряло, авторът на „Книга на Исус Навин“ е имал предвид просто, че денят на битката е изглеждал дълъг. Когато в Библията се казва, че Бог е закоравил сърцето на Фараона, това означава, че Фараонът е проявил твърдоглавие. Когато се казва, че Бог разсича скала и оттам започват да се леят води, означава просто, че евреите са открили извори, от които да утолят жаждата си.

Както вече споменахме, от гледна точка на еврейския народ Спиноза допуска нещо базисно богохулно. Те са убедени, че са богоизбрани, защото са оцелели въпреки всички ужасни премеждия и препятствия по пътя им!

По напълно естествени причини. Това се е случило по време на голямото разселение, тъй като винаги са отказвали да се смесват с други народи. Останали са обособени благодарение на сложните ритуали, хранителните правила и отличителния белег на обрязването[11], което те най-стриктно съблюдават. Да, оцелели са, но на каква цена: със своята упорита самоизолация са си навлекли всеобща омраза.

И още нещо. То вече е изцяло политическо.

Според Барух Спиноза, Тора съдържа два вида закони – моралните и другите, предназначени да поддържат Израил като теократично царство, обособено, капсулирано от своите съседи. Задължението тези закони да се спазват не е за да бъдат облагородявани евреите, а да бъдат държани под контрол. Изразите „бъдещ свят“ и „вечен живот“ са човешки, а не божествени думи. Тях ги няма в Тора, казва философът! Те са въведени от равините. В по-късните векове, включително днес, трагедията на еврейския народ ще служи за политическа обосновка на лидерите, склонни да го въвличат в най-опасни ситуации.

Противно на разума е да мислим, че ще продължим да съществуваме след смъртта (…)Умът не може да просъществува след смъртта на тялото (…)Eдно разложено тяло, върнало се вече в пръстта, не може да бъде възстановено. В „Битие“това е казано възможно най-ясно – с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, откъдето си взет, защото в пръст си и в пръст ще се превърнеш.

Споровете на Барух Спиноза с еврейските интелектуалци тогава неизбежно минават в задълбочени разкази и спорове за „мъките“, които народът на Израил е преживявал в хилядолетното си съществуване. В един диспут с един от най-недогматичния за времето си равин, той изслушва фактите около юдейската мартирология с известна досада. Равинът му припомня как през 13ти и 14ти век евреите са били прогонвани откъде ли не. Първо от Англия, източникът на проклетата Кръвна клетва защото правели „маца[12]“ с кръвта на деца неевреи. После ги гонят от Франция, след това от градовете в Германия, Италия и Сицилия, всъщност от цяла Западна Европа, с изключение на Испания. Там пък, постепенното християнско отвоюване на кралството от маврите слага край на „златния век“ (1391 г.). Следват погромите и испанските евреи се предават. Но ги има, живи са, множат се! Това, смята философът, не доказва нищо. Могат да се посочат и други народи, други племена, подложени на етническо прочистване и избиване. В наратива на народа на Книгата алгоритъмът за богоизбраност е етническа мания.

Между останалото, в „Проблемът Спиноза“ е представена и изумителната етика и дълбока човечност на философа. Тя се вижда в неговите остри възражения срещу смъртта в името на религията. Когато му изтъкват как, по време на преследванията от християнски монаси още през 11в в Майнц[13] край Рейн, евреите избират смъртта пред покръстването, философът възразява с думите: „смятате, че е достойно да сложиш край на собствения си живот, а преди това да избиеш децата си!?“ Е, възразяват му, Католическата църква има неутолима жажда за еврейска кръв. Ако не успее да накара евреите доброволно да станат конверти[14], тя разпраща инквизиторите да душат за всякакви еврейски прояви. И така нататък.

Силни разкази, силни аргументи. Но те не въздействат на Барух Спиноза. Той не се отказва от интелектуалния си анализ, поставя въпроси пред всяко твърдение, проблематизира всеки героичен разказ за миналото и оцеляването на еврейския народ.

Накрая…

На 27 юли 1656 година в Амстердам, в главната сефарадска синагога, където живеят повечето евреи, започва срамно действие срещу един от най-светлите умове на народа на Израил. Сред разточителната мавританска мебелировка, срещу резбования Свещен ковчег, съдържащ свитъците на Тора, скрити зад тъмночервена кадифена завеса с бродерии, със затулени от тежки драперии прозорци, настава истинско стълпотворение. Цари всеобща възбуда, хората са обхванати от трепет, ужас и опиянение. Всички прииждат в синагогата, за да видят как ще бъде отлъчен Барух Спиноза, един от тях.

Налагането на херем е нещо обичайно за амстердамската еврейска общност през 17ти век. Хората тук добре познават семейство Спиноза. Бащата и чичото на Барух често са взимали участие в управителния съвет на синагогата. След смъртта им двама от тях са положени в най-свещения участък земя от гробището. Падението на най-високопоставените винаги е възбуждало най-много тълпата. Тъмната страна на възхищението е завистта, съчетана с недоволство от собствената си посредственост.

С херем се наказват простъпки като хазарт, похотливо поведение, неплащане на данъци, публично оскърбление на членове на общността, сключване на брак без родителско съгласие, двуженство. Особено яростно се преследва непочтителното отношение към равина, обсъждането на богословски теми с иноверци. И най-вече – отхвърлянето на устния равински закон, безсмъртието на душата и най-вече: оспорването на божествения произход на Тора.

Ето как го осъждат:

Равинът чете проклятието.

Всекидневно получаваме все повече сериозни сведения за отвратителните ереси, които той практикува и проповядва (…) Според присъдата на ангелите и по решението на светите мъже ние отлъчваме, прогонваме и проклинаме Барух Спиноза (…)Проклинаме го с отлъчването, с което Исус Навин наказал Йерихон и с проклятието, с което Елисей проклел децата, и с всички наказания, които са записани в Книгата на закона.

Сред паството избухва неспокойна глъч. Дори най-възрастните евреи не си спомнят по-сурова присъда. Този херем, оповестен от равините, е вечен. На никого не е позволено да общува със Спиноза, нито устно, нито писмено… Никой не може да остане под един покрив с него или на по-малко от четири аршина около него.

И най-страшното.

Забранява се всякакво четене не труд, съчинен или написан от него.

Едно малко отклонение.

Нацистите много се интересуват от книгите на еврейския философ, прокуден от своите. В идеите, заради които е бил обвинен от амстердамския равински елит за „антисемитизъм“, те откриват нужните им доказателства. Евреите не са богоизбран народ, а племе, характерно със своя цивилизационен обскурантизъм и доброволно културно самоизолиране в гета. Хората на Хитлер вземат на подбив Тора и свещените писания, разните Мишна и прочее тълкувателни текстове, свидетелстващи за уникалността на юдаизма. Какви суеверия, каква мисловна изостаналост, никой не може да взима насериозно хора, които вярват, че техния пра-пра-родител Мойсей е свалил обувките си преди да пристъпи към горящия храст и да чуе гласа на Бога! Иначе казано, критиката на Библията от Барух Спиноза е използвана за убийствения расизъм и антисемитизъм на Адолф Хитлер. Дяволът чете Евангелието за свои цели…

Минават години от Холокост и погрома на над 6 млн. европейски евреи. Нидерландия признава Спиноза и славата му се разраства дотам, че ликът му бива поставен на банкнота от 1000 гулдена. През 1927 г. неколцина ентусиасти от Палестина, желаещи посмъртно да реабилитират Барух Спиноза като евреин, също участват в честването на 250 годишнината от смъртта му в гробния парк на Новата църква в Холандия. Йозеф Клаузнер, кандидат за президент на първите президентски избори в Израел, произнася слово в Еврейския университет в Йерусалим. То завършва така: „Злодеянието, сторено от юдаизма срещу теб Спиноза, вече не е в сила. Ти си наш брат, ти си наш брат, ти си наш брат“.

Някои израелци се възпротивяват срещу опитите на Бен Гурион да реабилитира Спиноза. До ден днешен ортодоксалните им съмишленици, крайно десните в правителството на Бенямин Нетаняху, също не обичат да го споменават. Той посяга на свещената им книга, а това не може да бъде дори политически защитимо! Ако Тора е плод на човешката ръка и на талантливи майстори на героични наративи, то как да защитим претенциите си към земята! Та ние сме нарекли Израел – офиса на Бог в Светата земя! Може да звучи противоречиво, но същият Бен Гурион, възхитил се на перфектния ум на Барух Спиноза, обяснява на света правото на евреите да пребивават завинаги в Палестина със знаменитата фраза „Библията е нашият мандат“!

Когато философите изпреварват времето

Барух Спиноза не е искал да промени юдаизма. Приемал е фактите на травматичната история на народа на Израил. Но той е имал критичното съзнание както за еврейската религия, така и за всички останали религии. Искал е установяване на една всемирна религия, в рамките на която всички хора да се стремят да постигат блаженство посредством пълното разбиране на природата. Когато започва да пише „Богословско-политически трактат“ той иска само едно: „религиозните авторитети да престанат да търсят влияние върху правителствата“. Да не се бъркат в политиката.

Как се нарича мислител, който иска просвета, а не слепи вярвания, обрасли с митове и фолклор? Такъв мислител предлага критичен поглед към ритуалите и митологиите, изпълнени с разкази за свръхеестествени събития. Нарича се просветител, разбира се. Спиноза се е стремял към „просветен юдаизъм“. Той осъжда ирационалността на еврейската религия. Стреми се към просвета, към това да отклони „паството“ от свръхестествените обяснения, въпреки че е почитал чудноватите правила за хранене (кашер), записани от традицията преди хиляди години. Признава, че заради терзанията и несигурността си древният човек е искал да оцелява, страхувал се е от смъртта, бил е безпомощен срещу повечето враждебни условия на обитаваната среда, а обясненията, които си е давал, са му създавали илюзията за контрол. Признава го, но заедно с това иска с натрупване на знанията за природните закони, хората да започнат да се променят. Следствието от това е, че Спиноза е отлъчен от всичко. От родината, от дома, от близките си. Обречен е на социална смърт. Подобно на Джордано Бруно и Галилей, той избира знанието пред конформизма на идейния мейнстрийм.

 

[1] Ървин Ялом, „Проблемът Спиноза“, изд. Колибри, 2024. (Всички цитати в текста са от това издание на книгата).

[2] Другата успоредна линия в романа е посветена на идеолога на нацизма, ултра антисемитът Алфред Розенберг, горещ почитател на Спиноза. На тази линия тук няма да се спираме.

[3] Талмудът е основен източник за законодателство, обичаи и морални ценности на юдаизма

[4] Тора е названието на първите пет книги от Библията — Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Те са познати още като Петокнижието. Тората била написана от Мойсей и затова е наречена „книгата на Моисеевия закон.

[5] Това е говоримият в Палестина език по времето на Исус, засвидетелстван в Новия завет с определени думи и изрази всред гръцкия. Исторически и етимологично се разглежда като сирийски – https://spisanie.harta.bg/rechnik/

[6] Гениален, свръхнадарен – ивр.

[7] Барух Спиноза, „Богословско-политически трактат

[8] Conatus, (лат. старание, опит)

[9] Ционизмът е етнокултурно националистическо движение, което се появява в Европа в края на 19-ти век и има за цел създаването на еврейска държава чрез колонизация на земя извън Европа в Палестина, регион, приблизително съответстващ на Земята Израел в еврейската традиция.

[10] Епифания (гръцки) означава видимо явяване на Бога в старозаветния период, често, но не винаги, в човешка форма.

[11] Юдеите са първата общност, при която обрязването става задължително като знак на индивидуално потвърждаване на договора между мъжете от богоизбрания народ и Бог – б.а.

[12] Маца е безквасен хляб, приготвя се от вода, брашно, ръж, овес, приготвя се традиционно на Пасха, за да се почете началото на Изхода (бягството на евреите от Древен Египет), при който оттеглящите се тълпи, дотолкова бързат, че тестото на хлябовете им няма време да втасва, преди да потеглят – б.а.

[13] Става дума за Кръстоносния поход, когато тълпи от френски и немски селяни, обеднели рицари, просяци и бродяги извършват погроми в еврейските общини. Съвременната еврейска историография разглежда като първи пример на масов народен антисемитизъм, който в крайна сметка ще доведе Европа до Холокоста

[14] Конверсия, в смисъл на религиозно обръщане, означава приемането на набор от вярвания, идентифицирани с една конкретна религиозна деноминация, като се изключват други – https://en.wikipedia.org/wiki/Religious_conversion

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...