От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2024 01 Polyamory

 

В мемоарите си „Още“ Моли Роден Уинтър разказва за възходите и паденията, свързани с жонглирането между отворения брак, работата и грижите за децата.

За всеки, който е склонен да изпитва срам от втора ръка[1], в дебютната книга на Моли Роден Уинтър Още: мемоари за отворения брак, има една сцена, която трябва да бъде придружена от предупреждение.

Уинтър е в дома си в Бруклин. Тя току-що е правила секс с приятеля си, докато двете ѝ деца спят на горния етаж. Съпругът ѝ, Стюарт, е дал съгласието си, но чувствайки се виновна, тя се втурва гола в кухнята, за да му напише съобщение: „Не се притеснявай“, пише тя, „той изобщо не може да се сравнява с теб като любовник“. Но вместо да пише на съпруга си, тя случайно изпраща съобщението на приятеля си, който си тръгва вбесен, а по-късно скъсва с нея. Съкрушената Уинтър моли съпруга си да се прибере у дома, за да я утеши.

„Все още ми става малко гадно, като си помисля за това“, казва 51-годишната Уинтър, докато пие чай в хола на светлата си и просторна къща в Парк Слоуп, Бруклин. „Говорим за най-ужасното, най-ужасното нещо, което може да се случи.“

Това далеч не е единствената мъчителна и спираща дъха откровена сцена в „Още“, която документира често бурния опит на Уинтър в отворения брак – обидата и ревността, които изпитва към приятелките на съпруга си, изблиците на вина и срам, както и предизвикателствата да жонглира със задълженията си на съпруга и майка или стремежа си към сексуална и романтична реализация.


Small Ad GF 1

Уинтър ясно осъзнава, че хората могат да я осъдят за поведението, което описва в „Още“. Но освен това тя казва, че се е почувствала задължена да напише за своя опит, отчасти защото смята, че немоногамията често се представя като нещо, което се случва в периферията, а не като начин на живот, към който се стремят омъжените майки.

„Виждах, че няма истории за това откъм масовата аудитория и се чувствах много затворена“, казва Уинтър. „Често имам чувството, че майките не трябва да бъдат сексуални същества.“

Книгата „Още“, която Doubleday ще издаде на 16 януари, излиза в момент, когато полиаморията преминава от периферията към обществения мейнстрийм. Около една трета от американците, анкетирани в проучване на YouGov през февруари 2023 г., заявяват, че предпочитат някаква форма на немоногамност във взаимоотношенията.

Наред с романите, телевизионните предавания и филмите, в които се представят тройки, много-партньорства и други варианти на отворени връзки, нараства и броят на нехудожествената литература, която изследва етиката и логистичните пречки на полиаморията. Сред последните заглавия са мемоари като книгата на журналистката Рейчъл Кранц от 2022 г. Открито: Нецензурирани мемоари за любовта, освобождението и немоногамията, както и книги за самопомощ и вдъхновение като Наръчник на тревожния човек за немоногамията, Парадоксът на полиаморията и Посвещение за полиаморията, която съдържа 365 ежедневни размишления за полиамориците.

Джесика Фърн, психотерапевтка, която консултира хора в отворени връзки, казва, че разказът на Уинтър добавя нов пласт към нарастващия каталог от нехудожествена литература за полиаморията.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

„Нейната история, която описва какво означава за една майка да бъде еротично заредена, тази история все още не съм виждала достатъчно“, казва Фърн, авторка на Polysecure и Polywise.

Фърн отбелязва, че може би има недостиг на книги от майки, живеещи в отворени бракове, защото те просто са твърде заети: „Когато си родител и полиаморен, кой ти има време да пише?“

Уинтър признава, че полиаморията може да бъде изтощителна – особено когато е трябвало да я съчетава с брака, грижите за децата и работата като учителка по английски език в 8. клас.

„Не съм спала особено много“, казва тя.

Отварянето на брака не се свежда само до това да оправяш каквото – и когото – си поискаш, казва тя. Трябвало е да се отърси от интернализирания сексизъм и склонността си да поставя нуждите на другите пред своите – проблеми, върху които е работила по време на терапия. Нещото, което започнало като търсене на сексуална тръпка, неочаквано довело до себепознание.

„Мислех, че немоногамията ще бъде само заради секса“, казва тя. „Мислех си, че отивам на голямо сексуално приключение и че ще бъде супер вълнуващо. И това беше така, докато престана.“

За да сме наясно: в „Още“ става дума и за секс. Уинтър разказва за експериментите си със запушалки, фистинг и анален секс, и подробно описва извънбрачните си връзки, които варират от кратки срещи в мръсни хотелски стаи до романтични партньорства, продължили с години. Тя променя имената на своите и на съпруга си партньори, за да защити личния им живот, но често оставя малко повече на въображението.

Има го например „Карл“, щедрият немски любовник, който изглежда възнамерява да ѝ достави немалко удоволствие в леглото, след това я подтиква да направи тройка с него и годеницата му, а накрая избягва нови срещи. Има го и „Лоран“, френско-аржентинският любовник, който отказва да си слага презервативи и обича да прави секс в обществени тоалетни и работни помещения – фетиш, заради който Уинтър получава доживотна забрана да влиза в споделен офис.

А има и „Джей“, 29-годишен мъж с шокиращо голям пенис. След като правят незадоволителен секс, Джей казва на Уинтър, че обикновено не може да получи оргазъм от полов акт, но че планира да мастурбира при спомена за нея. „Ти си сладък“, казва му тя.

Уинтър израства в Еванстън, щата Илинойс, и е в началото на 20-те си години, когато се запознава със Стюарт Уинтър – мъжът, за когото ще се омъжи. Той я разсмивал и бил страстен в работата си по композиране на музика за телевизионни предавания и филми.

През 2008 г. двамата са женени от близо десетилетие и имат двама малки сина, когато Уинтър среща друг. Разочарована от изтощителното ежедневие, в което се грижела за момчетата им, докато той работел до късно, една вечер тя се разхождала наблизо. Приятелка я поканила на питие и в бара тя се впуснала във флирт с непознат мъж.

Когато по-късно разказала на съпруга си, за нейна изненада той не се разсърдил. Вместо това я призовал да преспи с новия си познат и да сподели подробностите.

След като Уинтър започнала да се среща с новия си любовник, Стюарт започнал да се среща с други жени. Въпреки че се съгласила, че това е справедливо, тя била погълната от ревност и от време на време искала да приключи брака.

Стюарт потвърждава, че поне в началото отвореният брак е бил по-лесен за него.

„Моли може би е била по-разбираща от мен в този момент“, каза той, сравнявайки опита си в запознанствата с „бар със свободен избор“.

През първите години много от сексуалните ѝ подвизи се оказват незадоволителни. По онова време повечето сайтове за запознанства не обслужват полиаморни хора, така че понякога тя прибягва до срещи с мъже, които изневеряват на съпругите и приятелките си. „Това не беше най-добрият ми час“, казва тя.

Някои от най-близките ѝ приятели се притеснявали, че саботира брака си и че рано или късно това ще я нарани.

„Притеснявах се, че тя толкова много се впуска в сексуалната част, че не мисли за емоционалния елемент“, казва Ребека Мориси, приятелка от повече от 25 години, която добавя, че притесненията ѝ са отшумели, когато Уинтър е започнала да създава по-здрави отношения с партньорите си.

В крайна сметка Уинтър се отказала от мъжете, които изневеряват, и започнала да се среща с хора, които също са в отворени връзки – демографска група, която стана по-лесна за намиране, когато онлайн услугите за запознанства добавиха немоногамните в менюто си. Но дори и тогава възможностите си останаха ограничени.

„Имаше толкова малко хора, че все ме свързваха със Стюарт“, казва тя.

 

Уинтър и съпругът ѝ се борили с мисълта кога и как да разкажат на синовете си за споразумението си. Искали да изчакат, докато децата им станат достатъчно зрели, за да се справят с него. Този план се провалил, когато големият им син, тогава 13-годишен, видял профила на баща си за онлайн запознанства на лаптопа му и в паника изпратил на майка си SMS, в който питал дали са в отворен брак. По-малкият ѝ син разбрал по подобен начин преди няколко години, когато бил на 14 години, казва тя.

Сега синовете ѝ, които са на 19 и 21 години, вече не се интересуват от сексуалния живот на родителите си. Големият син е прочел книгата и е казал на Уинтър, че е пропуснал някои от сексуалните сцени, а малкият е решил да не я чете, казва тя.

Отнело ѝ няколко години, преди да се почувства комфортно да разкрие подробности за отворения си брак пред по-голям кръг приятели и семейство.

Когато разказала на майка си за приключенията си в немоногамията, тя научила повече за това как родителите ѝ, които са женени от близо 60 години, също имат отворен брак.

Родителите ѝ, Мери и Филип Роден, са били малко сконфузени от интимните подробности, които дъщеря им споделя в мемоарите си, но в крайна сметка одобряват книгата, казват те във видеоинтервю.

„В по-голямата си част напълно одобрявах това, което тя казваше“, казва Мери Роден, макар да отбелязва, че е била възпрепятствана от „суровите сексуални подробни описания“.

От своя страна Стюарт е ентусиазиран от мемоарите, но се притеснява, че хората ще си помислят, че е манипулирал съпругата си, за да отвори брака им.

„Всичките ми резерви, ако трябва да бъда напълно честен, се дължат на това, че съм егоист и се чудя как ли ще изглеждам?“ – казва той.

„Още“ завършва през 2018 г., когато приятелят на Уинтър, чиято съпруга наскоро се е развела с него, скъсва с нея, след като тя отхвърля ултиматума му да сложи край на собствения си брак. Уинтър е с разбито сърце, но продължава напред и оттогава е имала други сериозни романси.

Тя е станала по-уверена, че 24-годишният ѝ брак е спечелил от външните им връзки. В момента обмисля дали да напише още една книга за отворения си брак, в която отчасти ще изследва изненадващите връзки, които е създала с „другите жени“ в живота си, включително приятелките на Стюарт и съпругите на мъжете, с които се среща.

Засега Уинтър се подготвя за въздействието, което книгата неминуемо ще окаже върху нея и околните – но изглежда непоколебима.

„Прекарвам голяма част от времето си в успокояване на всички останали“, казва тя. „Не ми се струва, че това е нещо, от което трябва да се страхувам.“

 

Източник

 

[1] Срамът от втора ръка или срамът на заместването е ситуацията, в когато вие лично изпитвате срам, неудобство или вина, предизвикано от преживяване на някой друг, което е особено смущаващо или предизвиква негативно отношение към него.

 

Александра Алтер описва за New York Times литературния свят. Преди да се присъедини към Таймс през 2014 г., тя се е занимавала с книги и култура в Wall Street Journal, където е била репортерка в продължение на седем години.

 

Pin It

Прочетете още...

Закъснялата памет

Любомир Пожарлиев 18 Ное, 2014 Hits: 9655
Чета новините и гледам как на 23-ма души са…