Изброявайки някои от многобройните опасности пред женствеността във все още патриархалното ни общество, монологът, който актрисата Америка Ферера произнесе в „Барби“ с интензивността на митингов призив, се превърна в един от най-обсъжданите филмови моменти на 2023 г.
„Никога не съм била част от нещо, което се е очаквало с такова нетърпение“, каза Ферера по време на интервю в Бевърли Хилс. Родом от Лос Анджелис, но базирана в Ню Йорк, тя се е върнала в родния си град за прожекцията на хитовия филм за сезона на наградите.
Отпусната в уютен бежов пуловер, 39-годишната Ферера си спомня за пресконференцията в Мексико сити, където 20 000 развълнувани хора са посрещнали режисьорката Грета Гервиг и актьорския състав на нейната пропита с розово комедия. „Беше като президентска кампания“, добави тя.
Ферера играе Глория, майка и служителка на Mattel, чиито съмнения в себе си и нереализирани стремежи в реалния свят предизвикват екзистенциална криза в Стереотипната Барби (Марго Роби) в Страната на Барби. Окуражаващото изпълнение на Ферера я вкара в дискусиите за „Оскар“ тази година.
Въпреки че Глория може да бъде смятана за поддържаща роля в „Барби“, Ферера знае, че именно нейната несъвършена героиня поставя началото на приключението. Изпълнителката, която проби в Истинските жени си имат всичко (2002 г.) и след това спечели „Еми“ за ролята си на главната героиня в сериала Грозната Бети (2006-2010 г.), дълбоко се възхищава на начина, по който Гервиг се е осмелила да изпълни с много смисъл една на пръв поглед празна концепция.
„Това е огромно – особено за нещо, което е толкова комерсиално успешно и културно доминиращо. Да бъде направен така, че да говори за много неща едновременно, не е никак лесно при най-големия филм на годината“, отбелязва Ферера.
Изненада ли ви огромният успех на „Барби“?
Започнах да чета сценария без никаква привързаност към Барби. Не съм израснала с такива кукли. По-скоро ми беше любопитно какво ще направи Грета с нея. Тя не беше просто смешна, подривна и възхитително странна. Тук става дума и за женствеността изобщо. Когато приключих с четенето на сценария, бях просто замаяна, че това е филмът за Барби, който никой не е искал, но ще получим. Още от самото начало почувствах, че ще бъде огромен.
Защо никога не сте си играли с Барби като дете?
Не можехме да си позволим Барби. Тя беше много скъпа, заедно с всичките ѝ вещи. [Смее се] Имах братовчедка, която имаше Барбита, и си играех с тях в нейната къща, но и те ми се струваха много далечни. Не се чувствах непременно представена в разказа за Барби. Чувствах се като в свят, който не е достъпен за мен.
След като не сте имали лична привързаност към Барби, как намерихте път към образа на Глория и този свят?
Едно от нещата, които наистина ми дадоха представа за този персонаж, беше документалният филм, наречен „Тесни рамене: Преосмисляне на Барби“, който показваше как Барби се разширява в много различни размери, форми и цветове. Жената [Ким Кулмоун], която ръководи това като главен дизайнер на Барби, много готина прогресивна феминистка, е получавала отпор от всички страни: От страна на притежателите на наследството, които са казвали: „Барби не може да се промени“. Но също и от нейните прогресивни приятели, които се ядосвали, че тя се интересува от Барби. „Защо ти пука за нещо, което е било толкова лошо за жените?“
Но тя е имала своя дълбока лична връзка, тъй като е играела с Барбита заедно с майка си. Тя се е борила за една идея, за която е знаела, че е несъвършена, но все пак е означавала нещо за нея. Това ми даде прозрението, от което се нуждаех, за да изиграя Глория като истинска възрастна жена и да разбера защо тя си играе с Барби и си пожелава Страната на Барби.
Какво си помислихте, когато за първи път видяхте речта на Глория, на която беше писано да стане толкова популярна?
Определено я почувствах като важен момент, но Глория блестеше от самото начало. Тя олицетворява това търсене на позволение да изразиш себе си. Трябва да играе ролята на майка и на отговорна кариеристка, като същевременно крие всичко, което обича, под корпоративния костюм. Тя е това, което смята, че трябва да бъде. От момента, в който я срещаме с розови маратонки, та чак до това, че може да шофира в онази гонка с коли – има толкова много сбъднати желания и освобождаване за човека, който е потискал толкова много.
Монологът беше толкова подходящ за Глория. Да, той прекъсва Барбитата точно в техния момент, но това е и естествената точка на пречупване за Глория, в която тя трябва да каже какво е открила по време на това пътуване. Осъзнавах, че това е важен момент и че трябва да проработи. Трябва да разбираме обаче, че той не може да проработи извън цялото ѝ търсене на повече свобода за себе си.
Промени ли се изобщо тази реч?
Текстът се разви малко. Грета ме попита: „Защо просто не ми кажеш какво би казала сама? Напиши го със собствените си думи. Какво би добавила?“ Не всеки режисьор започва с покана към актьорите да пренапишат работата му. Някои от нещата, за които говорихме, влязоха в сценария. Репликата „Винаги бъди благодарен“ излезе от този разговор с Грета. Тя я доразви и добави: „Но никога не забравяй, че системата е манипулирана.“ Имаше много версии, които направихме. Завършвахме със сълзи. Завършвахме със смях, ставаше голямо, ставаше малко и успях да го направя, защото наистина се доверих на Грета, че знае какво ще е подходящо за филма.
Какво мислите за дискурса, според който някои хора смятат, че речта на Глория опростява прекалено феминизма?
Можем да знаем нещата много добре и все пак да имаме нужда да ги чуем на глас. Това все още може да бъде катарзис. Има много хора, които се нуждаят от „Феминизъм 101“ [ABC на феминзима], цели поколения момичета, които сега идват и които нямат думи за културата, в която са възпитани. Също така момчетата и мъжете, които може би никога не са отделяли време да мислят за феминистката теория.
Ако сте добре запознати с феминизма, това може да ви се стори прекалено опростено, но има цели държави, които забраниха този филм по някаква причина. Да се каже, че не е необходимо нещо, което може би е основополагащо или, според някои хора, базисно за феминизма, е прекалено опростяване. Предположението, че всички са на едно и също ниво на познание и разбиране на опита на женствеността, е прекалено опростяване.
Историята на Глория е дълбоко преплетена с тази на Барби. Как смятате, че двете си помагат да преодолеят трудностите си?
Грета, Марго и аз говорихме за връзката между Глория и Барби като за любовна история. Не непременно романтична, за какъвто прочит настояват някои хора в интернет, а в смисъл, че Барби и Глория имат нужда една от друга, за да бъдат пълноценни и да бъдат частите от пъзела, който липсва на всяка от тях. Пътуването освобождава Глория от невъзможната задача да бъде жената, която смята, че трябва да бъде в реалния свят. А самата Барби е освободена от необходимостта да бъде идея, която никога няма да задоволи всички неща, които е трябвало да задоволи, избирайки да бъде човек.
Каква беше реакцията Ви, когато за първи път видяхте куклата, направена по Ваш образ и подобие за колекцията Барби, вдъхновена от филма?
Сюрреалистична. Всъщност имаше някои прилики с мен в чертите на лицето. Тя е първата кукла Барби, създадена по подобие на американка от Хондурас. Това е наистина нещо специално – да знаеш, че досега никой не е имал хондураска кукла Барби, с която да си играе.
Имате ли чувството, че кариерата Ви винаги е била белязана от първи неща, като например да сте първата латиноамериканка, спечелила Еми за главна роля? Има много напрежение в това да си първи.
Аз просто се възползвах от всяка възможност да свърша най-добрата работа, която мога да направя, с надеждата, че след това ще има и друга възможност. Поглеждайки назад, много по-ясно виждам, че кариерата ми е била оформена от това как културата е видяла някой като мен. Възможностите, които се появиха на пътя ми, бяха такива, които ме държаха в много специфични рамки. Това, което виждах като моя работа като актриса, беше да придам на тези герои колкото се може повече сложност, а не просто да играя героини, които са отражение на очакванията.
Подобриха ли се нещата за латиноамериканците в Холивуд след Истинските жени си имат всичко?
Хосефина Лопес, която написа сценария, се е нуждаела от 11 години, за да направи този филм. Но дори и когато той се оказа успешен, това не доведе до преломен момент за латиноамериканските сценаристи, режисьори и актриси, в смисъл да им се предоставят повече възможности. Както заявихте, аз съм първата латиноамериканка, която печели „Еми“ в главна категория. Все още съм единствената и това не ми носи никаква радост. Макар да ми се иска да мисля, че днес нещата са по-различни, отколкото са били преди 22 години, когато беше създаден Истинските жени си имат всичко, данните показват, че до голяма степен те не са се променили.
Това ме кара да се замисля за Лупе Онтиверос, която играеше майка ви в Истинските жени си имат всичко и която направи кариера с малки роли, които успя да превърне в екранно злато.
Тя беше такава сила, невероятен талант. [Оливерос почина през 2012]. Често си мисля за всички невероятни изпълнения, от които бяхме ограбени, защото Лупе не успя да ги изиграе. Тези възможности не съществуваха за човек като нея. И все пак тя си вършеше работата. Вземаше каквито и да е откъслечни роли, които ѝ даваха, изпълваше ги с хумор и ги правеше запомнящи се. Често си мисля за нея и за всички латиноамерикански актьори преди мен, които са правили каквото са могли с каквото са имали.
Как изглежда идеалното бъдеще за латиноамериканците в индустрията според вас?
Надеждата е, че наистина ще имаме възможности за изява на огромния талант, който съществува сред латиноамериканците. И че можем да преминем отвъд борбата само да бъдем видими и че можем действително да творим и да съществуваме като пълноценни хора, като артисти, които имат какво да кажат освен „Ние сме тук“. Но е трудно да се намерят такива възможности. Има много неща, които са много пазарни и опират до запълване на клишета, за да може се говори за истинско разнообразие. Едно от най-вълнуващите неща за мен в този филм беше, че като латиноамериканка бях поканена да участвам в нещо толкова авантюристично, радостно и забавно. Глория е латиноамериканка, но това не е причината тя да участва в тази история.
