| Дискусии – Свят | Свободата да се пише
През март 1985 Артър Милър и Харолд Пинтър
посетиха заедно Истанбул. По онова време това бяха двете може би най-известни
имена в световния театър, но за нещастие онова, което ги водеше в Истанбул беше
не някаква пиеса или литературно събитие, а безскрупулните ограничения, наложени
върху свободата на израза в Турция тогава, както и многото писатели, които
лежаха в затвора.
Автор: Орхан Памук
|
|
|
| Дискусии – Политика | Реполитизация на съществуващото
След годините на непреходния Преход, след като
голямата неправителствена екскурзия приключи, днес на мнозина им се струва, че
90-те години не са се случили. На други същото им се струва за 60-те. Аз съм от
поколението, което има цинично виждане за 60-те.
Автор: Станимир
Панайотов
|
|
| Изгледи – България | Водевилът с Вапцаровите архиви
Много отдавна разбрах и неведнъж писах, че Никола
Вапцаров е талантлив поет, но е бил нещастен и много самотен човек – една от
многобройните трагически фигури на българската поезия.
Автор: Цвета Трифонова
|
|
|
| Изгледи – Наука | Кое ни прави морални
Ако целият човешки род беше
един-единствен индивид, той отдавна вече би бил обявен за луд. Лудостта не би
се състояла в гнева и тъмнината на човешкия разум – макар че той наистина може
да бъде едно много тъмно и яростно място. Нито пък би се състояла в съвършената
доброта на човешкия разум – толкова възвишена, че ние я обхващаме в по-голямото
понятие „душа“.
Автор: Джефри Клугър
|
|
| Дискусии – Политика | Една нова ера
Избирането на Барак
Обама на 4 ноември 2008 представлява огромен шанс за едно ново определение на
Съединените Щати – както по отношение на икономическите и социални модели, така
и във връзка с останалия свят. Величието на Америка се крие именно в тази й способност
за периодично обновление.
Автор: Франсис
Фукуяма
|
|
|
| Драскулки – Проза | Ембарго
По
времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета
си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се
върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех
своето място.
Автор: Палми Ранчев
|
|
| Драскулки – Проза | В името на отца
Родителите ми се оженили
в края на 50-те години на ХХ век. Сключили и църковен брак, но така, че никой
да не разбере. Всеки от тях отишъл до църквата сам и по различна улица. По
същия начин, разделени, тръгнали оттам. От страх.
Автор: Жанина Драгостинова
|
|
|
