Цялата страна изглеждала като обсебена от четенето. Внезапната страст по книгите се струвала странна дори на книжарите, а през 1836 г. литературният критик Волфганг Менцел обявява немците за „народ на поети и мислители“.
„Тази всеизвестна фраза е напълно погрешно разбирана“, обявява историкът на икономиката Екхард Хьофнер. „Тя се отнася не до литературни величия като Гьоте и Шилер, а до факта, че по онова време в Германия е било произвеждано едно несравнимо с нищо количество читателски материали.“
Хьофнер е изследвал онези ранни времена от производството на печатни продукти в Германия и е достигнал до удивително заключение – а именно, че за разлика от Англия и Франция, Германия е преживяла една експлозия на знанието, която няма равна на себе си в 19 век.
Немските автори от този период пишат непрестанно. Около 14.000 нови публикации се появяват само в 1843 г. Измервано според броя на населението от онова време, това почти достига днешното ниво. И макар че се публикуват множество романи, болшинството от публикуваните трудове са академични съчинения. Съвсем различна е ситуацията в Англия. „Във Великобритания се наблюдава едно плачевно за времената на Просвещението и буржоазната еманципация развитие“, констатира Хьофнер.
Проиграната колониална мощ
И действително в Англия от онова време се появяват само около 1000 нови печатни произведения – 10 пъти по-малко, отколкото в Германия – и това не остава без последствия. Хьофнер смята, че именно хронично слабият пазар за книги е бил причината за това, че Англия – великата колониална сила – е изгубила първоначалната си преднина в течение не един век, докато слабо развитата аграрна страна Германия я е застигнала бързо, превръщайки се в също толкова високо развита индустриална нация някъде около 1900 година.
Още по-удивителен е факторът, който според Хьофнер е причинил това развитие – по негово мнение, това не е нищо друго освен законът за авторското право, който е установен в Англия много рано, през 1710 г., и който е осакатил света на знанието в Обединеното кралство.
Германия, от друга страна, не се е интересувала от понятието авторско право в продължение на много дълго време. Прусия, по онова време най-голямата немска държава, въвежда закон за авторското право през 1837, но продължаващото разделение на Германия е означавало, че да се наложи закона в цялата страна е било практически невъзможно.
Старателното изследване на Хьофнер е първият академичен труд, който се занимава с изучаване на въздействието на авторското право в течение на един сравнително дълъг период от време, основаващо се на директно сравнение между две страни – и заключенията му предизвикват ожесточени спорове в академичните среди. Досега на закона за авторското право винаги се е гледало като на голямо постижение и гаранция за процъфтяващ книжен пазар. Авторите са мотивирани да пишат единствено ако знаят, че правата им ще бъдат защитени – такова е установеното гледище.
Но историческото сравнение, както изглежда, води до по-различни заключения. Издателите в Англия са експлоатирали безсрамно монопола си. Новите открития обикновено са били публикувани в ограничени тиражи от най-много 750 екземпляра и продавани на цена, която често е надминавала седмичната заплата на един добре образован работник.
Най-известните лондонски издатели са правели много добри пари вътре в тази система, като някои от тях се возели из града в позлатени каляски. Клиентите им били предимно от средите на богатите и аристокрацията, а на книгите им се гледало като на истински луксозни стоки. В малкото съществуващи библиотеки ценните томове били закачани с вериги към стените, за да не бъдат откраднати.
В същото време в Германия, издателите са имали конкуренти-плагиатори, които били в състояние да препечатат всяко тяхно издание и да го продават на по-ниска цена, без да се страхуват от съдебно преследване. Най-успешни били онези издатели, които успявали да си изработят много умел подход към проблема с копирането и изобретили една форма на публикуване, която съществува и до днес – издаване на скъпи, луксозно оформени издания за богатите клиенти и евтини, брошурни издания за масите.
Изобилие от заглавия
Това води до създаването на един книжен пазар, много различен от онзи в Англия. Бестселърите и академичните издания са предлагани на немската публика в големи количества и на изключително ниски цени. „Толкова хиляди хора из най-далечните ъгълчета на Германия, които дори не биха могли да си помислят да си купят книги поради високите цени, успяват, малко по малко, да си съберат библиотеки от евтини повторни издания“, пише ентусиазирано по онова време историкът Хайнрих Бензен.
Изгледите за широка читателска публика мотивират особено силно учените да публикуват резултатите от изследванията си. Според анализа на Хьофнер в Германия „се утвърждава една напълно нова форма на споделено знание“.
По същество единственият метод за разпространяване на ново знание, който хората от този период познават, е устното преподаване от страна на някой майстор или учен в занаятчийска работилница или университет. Изведнъж, най-внезапно, в страната започват да се разпространяват множество висококачествени трудове.
„Литературен вестник“ съобщава в 1826 г., че „повечето творби се занимават с природни обекти от всякакви видове и особено с практическия подход на природните науки в областите на медицината, индустрията, селското стопанство и пр.“ Учените в Германия произвеждат с трескава бързина трактати и учебници по въпроси на химията, механиката, инженерството, оптиката и производството на стомана.
В същото това време в Англия един елит се концентрира върху класическия образователен канон, съсредоточаващ се в областите на литературата, философията, теологията, езиците и историографията. Практически учебници от вида, който се произвежда масово в Германия, по въпроси като строителство на диги или сеитба, в повечето случаи липсват в Англия. „Във Великобритания от онова време хората все още са зависими от средновековния метод на преподаване за разпространяването на полезно, модерно знание“, обяснява Хьофнер.
Немското процъфтяване на знанието създава любопитна ситуация, която едва ли някой е бил в състояние да забележи по онова време. Например Зигизмунд Хермбщедт, професор по химия и фармация от Берлин, който отдавна вече е изчезнал в забвението на историята, е спечелил повече от хонорарите за своите „Принципи на кожарството“, отколкото е спечелила Мери Шели за романа „Франкенщайн“, който продължава да се счита за класика и до днес.
Оживени научни диспути
Търговията с техническа литература е била толкова оживена, че издателите постоянно се тревожели за достатъчно наличност, а тази ситуация пък поставяла дори и по-малко талантливите научни автори в изключително добра позиция по отношение на издателите. Много професори допълвали заплатите си със значителен допълнителен доход от публикуването на учебници и информационни брошури.
Хьофнер обяснява, че тези „оживени научни дебати“ са положили основата на т. нар. Gründerzeit или „период на основателите“ – понятието, което се използва за описание на бързия икономически подем в Германия през късния 19 век. Това време създава по-късните индустриални магнати от ранга на Алфред Круп или Вернер фон Сименс.
Пазарът за научна литература не се срива дори и след като законът за авторското право постепенно бива установен в Германия през 1840-те години. Немските издатели обаче реагират на новата ситуация по същия ограничаващ начин като колегите им от Великобритания, повишавайки цените и премахвайки пазара на евтините издания.
Авторите, сега вече с гаранция за защита на правата върху собствените им произведения, много често са само подразнени от това ново развитие на нещата. Хайнрих Хайне например пише на издателя си Юлиус Кампе на 24 октомври 1854, с доста кисел тон: „Поради невероятно високите цени, които сте наложили, аз едва ли ще видя второ издание на книгата си в някакво скоро време. Трябва да установите ниски цени, драги Кампе, инак наистина не бих могъл да кажа защо съм бил толкова снизходителен по отношение на собствените си материални интереси.“
